Tweet
НЕЩО КАТО МЕМОАРИ – 12
53-та е само 8 години след войната, а бяха възстАновени почти всички жилищни сгради. Също и заводите. Строяха се нови. Днепропетровск, разположен между рудите на Кривой рог и антрацитните въглища на Донбас беше естественото място за металургия. От Днепродзержинск до Запорожие заводите бяха един до друг.
Сигурно не е случайно, че немците не са бомбардирали нито един металуургичен цех, построен от Круп, или Тисен. Същата картина в Магдубург. Там пък, заводът за корабни двигатели БукауФолф не беше докоснат.
Днепропетровск беше затворен град. Адресът беше „ящик” – пощенска кутия. И при първото пристигене и при всяко следваще минавахме в милицията тежки проверки за визи и съответствия на имената.
В гимназията си бях Симеон Димитров Мицов. Син – баща – дядо. Така повечето фамилни имена бяха на дядото по бащина линия. Само някои, като Чакръкчиев, Хаджидимов бяха постоянни.
На личната карта и на дипломата бях Мицов, а на международния паспорт – Тодоров. Чак, като получих справка от КНИК, с подпис на председателя му Вълко Червенков.
След проверката на документите минавахме през баня, в която ни даваха отвратителен черен сапУн за дезинфекция, а дрехите ни, влючително и тези в куфарите биваха обработвани в автоклав. Пластмасовите копчета на найлоновата ми риза се стопиха.
Ако някой се разболееше, останалите съквартиранти преминаваха сериозен медицински преглед, а болният помещаваха под лекарски надзор в няколко стаи на първия етаж на общежитието – изолатори.
Христо от Момчиловци пропусна два месеца и го спаси моята вълнена фланела.
Общежитието на 20 метра от института беше пететажна квадратна сграда в стил „Руски модерн”.
Във всеки ъгъл имаше стълби. На всеки етаж по две читални с телевизор и списания.
Срещу тези стаи имаше т.н. кубовая – кухня с голяма печка на кокс. Там китайците готвеха ориз в специални алуминиеви съдове. Те се отваряха на ментешета. Сипваха необходимите ориз вода и сол и ги мятаха в жарта. После ловко се нахвърляха с техните клечки.
Малко повече за китайците.
Те не си ходеха в отпуска. Държавата ги изпращаше с един син Сами разшифровайте Женминжибао. Не им разбирахме на йероглифите, но надписите се сменяха често и след това следваше:
- сменяне на дрЕхиите и поход на кино
- излизаха с ватенките и отстранявайки бабките, бързо очистваха пЛощада от леда.
Ние и руснаците се изнизвахме от читалнята рано-рано. Тогава настъпваше рая на черните глави. Отрупани с речници и учебници, те стояха до последния час.
Да спомена, че те бяха изучавали една години руски език в Благовещенск- град на Амур. Само преминалите през езиковото бориера ставаха студенти.
В нашия институт те бяха 500. 120 българИте, 80 чехите, 30 поляци и 12 унгарци.
Въпреки тежкия за тях език, на една от послешните срещи една китаянка изпрати привРеше до тъмно.
-Хуа, хайде да отидем да поиграем хокей.
-Сима, я ти паку. Я ешачо ни саделал задание па еледаратехнике. Още не бил готов по електротехника. Китайците пишеха с шанхайски Паркери, като ги държаха вертикално. Носеха си и четки и китйски туш. Тушът разтваряха в чай, космите на тънките четки с бамбукови дръжки били от ушите на маймуна. С туш пишеха върху копринени ленти, които увиваха около главите си, когато отиваха на манифестация.
С тянь Шу Хуа си писахме няколко години, а после той се изгуби. На поредната среща в института се разбара, че всички студенти, следвали в Съюза са били изпратени в трудови лагери да се превъзпитават с цитатите на Мао.
Не минаха много години от времето, когато за китайския селянин признак на богатство е било наличието на термос и велосипед до производството на пълната гама изчислителна и копирна техника, на най-бързите влакове и всякакви леки коли, спътници и самолети.
Помня за две посещения извън града.
1.Първо посетихме завод за ж.б. конструкции и панелни жилища. Панелните сгради не са руско изобретение. Такива жилища са правени във Франция, да приемат бежанците от Алжир и в Атина – по същата причина.
Хората се възмущаваха, че банята и тоалетната са в едно помещение. Но не е имало друг начин дасе задоволят нуждите на хората. По време на войната войната са били разрушени 4/4 от жилищата в европейската част.
През 1969 година в Кривой Рог наблюдавах как събарят съвсем здрави триетажки.
Техническият ръководител ми разказа, че е бил на същата длъжност, когато са строени. Като знам техническите умения на съветските строители, изразих съмнение. Оказва се жилищата са строени От немски военнопленници, с немско качество. Още. Нямало е възможност да се крадат материали. Всичко според СНИП, според спецификацията на проектанта.
3. Посетихме един „передовой” колхоз в Новомосковски район. С гордост ни показват силажните ями. Дълбок трап с отвратителна миризма. По това време в моето се товареше село силажните ями представляваха бетонови корита, а силажът се изгребваше с фадрома.
Няма за ви занимавам с дръгливите крави и овце. Доярките бяха на най-голяма почит.
Журналист разпитва героинята доярка:
-Колко е при вас средният надой от крава?
-Литров эдак двенадцать.
-А сколько дает лучшая корова?
-Литров тринадцать.
-Ну, а если обратишь на эту корову большее внимание?
-Думаю, литров четырнадцать наберется..
-Все! Бросаешь мужа,детей, дом – все. Перегоним Америку...
- Товарищ журналист, наберутся тогда твои 16 литров. Но ведь половина вода будет...
http://www.world-art.ru/lyric/lyric.php?id=598
В Съюза понятието бройлер беше непознато.Посинели, проскубани пилета без всякаква опаковка едва достигаха до трапезата на гражданина.
4. Запомнете важното уточнение на гражданина.
Учудващо беше как в напълно разараната и ограбена страна само няколко дни след войната имаше такова изобилие на храни.
За пръв път видях в малкия магазин до общежитието десетки видове пушени и веяни меса. Колбаса краковская, колбаса докторская, вареная и копченая. Сельодка от всички морета и океани: норвежка, балтийска, далекоизточна, атлантическа. Соленая, маринованная, пряного посола и свежая. С особена любов сред пияниците се ползваше сушената вобла http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%...B1%D0%BB%D0%B0
С този руски чироз се пиеха 5-6 бири. С главата и перките – още две. А подпаленият със запалка мехур пиеше още една последна халба.
За думата МЕХУР. Проверявам братята-украинци колко си знаят езика.
-Как е, Серьога на украински мочевой пузырь?
-Так оно и будет – пузырь. И Серьогата губи баса, защото на украински е както и на балгарски мехурь.
От рибните консерви най-харесвах балтийските шпроти и Печень трески –дробчета от моруна. Тристаграмова консерва с зехтин , няколко зърна чер пипер и дафинов лист. Като свършваше стипендията, двамата с Христо отваряхме една печень, две глави чесън и самун бял хляб ни насищаха за цял ден.
Руснаците не солят цели зелки, а само ситно накълцани. Но пък затова какво разнообразие: капуста белая, капуста белокочанна, капуста брюссельская и капуста красная. Капуста с крыжовником – цариградскогрозде http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...BD%D1%8B%D0%B9
Тази последната ми беше любимата.
Руснаците обичаха най-много черния Бородински хляб Възкисел, с някакви вкусни семки
http://gastronomru.com/bl/product/hl...189e6e0505084a.
В наши дни в София азерът Мелик Пашаев произвежда Бородински хляб, известно време се продаваше в BILLA – Billige Laden, а после се разпростараняваше и в Югославия.
Пашаев е първият мениджър на Машина времени
http://www.eventim.bg/bg/bileti/masina-bremeni-sofia-national-palace-of-culture-63842/evи грозде от съседния магазин.
-А нету у нас винограда! Сроду не было...
-А там на витрината? ...не се примирява упоритият родопчанин.
- Так он у нас гипсовый.
Гипсови бяха многобройните портрети на вождовете, от гипс бяха щастливите пионери с байряци и весла. Колос на глиняных ногах се оказа и целият Союз нерушимый...
5.Едва когато тръгнахме на стаж –практика – във вътрешността на огромната държава, разбрах, че голямото имане е било за столицата и по-големите градове. А в провинцията, в цели губернии и републики в едната само черен дроб, в следващаща – далак, другаде черва и джолани...
В началото на перестройката, когато нямането достигна своя връх, в провинциалния град Житомир става автокатастрофа. От багажника на черната Волга на първия секретар се изсипват хайвери, салами, сельодки, окорока1 водки и коняци – немиждана от години стока. Народът разграбва остатъците, ма митинг уволняват секретаря. Гладна бабичка носеше плакат „Хто зъив мойе мйясо?” – кой ми изяде месото?..
А истината се оказа проста. Шофьорът женел дъщеря си и се „отоварил” на Бесарабския пазар в Киев.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%...BD%D0%BE%D0%BA
Ето откъде идвало „всенародното” изобилие.
6. Още за прехраната.
Най-близката столова №8 се намираше на 200 метра от общежитието.
-Семен, пойдем в восьму, ме подканяше Гришата Москаленко.
А в осмата имаше следното
.Неголям избор на ястия, но напълно достатъчни да се нахраним. Чаят и кофе с молоком – жалка версия на италианското капучино бяха също без камарите хляб на масата, солта, олиото, оцета, олиото, горчицата – тоже.. Един украински борщ с кисело и прясно зеле, с парчета – шматочки – сланина, с червен пипер, като му сипеш две лъжици сметана и ощ толкова горчица биваше достатъчен и за обяд и за вечеря.
А готвачите си крадяха от месото, защото студентите не бива да пълнеят.”Сит търбух за наука глух”
http://megimg.info/mg/modules/bookli...id=324&lid=968
-Товащ студент, вам котлеты с чем?
- Если можно с мясом, пожалуйста...
Преподавателят ни по техническо чертане Алехин, грамаден мъж си поръчваше – семь чайов...
Той обичаше да се шегува с нас, демократите:
-Значит мы эту деталь разрезаем вдоль оси и матириал, попавший в разрезе заштрихуем... Нет, просто мелом...
А преди осем години в нашата Била си разтоварва покупките млад хубавец. Колата – с украински номера, а моделат – любимата ми Примера.
Питам и ушам не верю – човекът идва от Днепропетровск! И отива в Пловдив, където е завършил медицина. Аз на украински, той на български – стигнахме до това имаме ли общи познати, къде съм учил. В минния. А той ме проверява – кой ви беше преподавател по техническо чертане?
Известно кой – Алехин.
Украинецът ми показва шофьорската си книжка: Сергей, Смирнов Алехин. То бива съвпадения, ама чак толкоз...
7. В един неделен ден преподавателят ни по ТММ – тут моя могила. Теория механизмов и машин. Ме покани на вилата си край река Самара. Пътувахме с Москвич 404. Точно копие на немския Опел. Американците се задоволяваха с чертежи и технологии, руснаците –пренасяне на цели производствени линии. От там тези Опели-Москвичи, от там Зорки –Лайка, часовниците Кама и Рубин...
http://www.panoramio.com/photo/13470727
Красива поляна с брези и сребристи елхи, НО:
-дачата – само един етаж,
-течаща вода – в далечния ъгъл
-тоалетната – тоже.
По съветските норми, ако в една барака има ВЪТРЕ въпросните удобства, се счита за жилище. А второе жилище не положено.
Не за всички, де. В държавните дачи в Переделкино е имало и удобства, че и фински бани с испански теракот.
Позволена е оранжерия до 17 квадрата. Ако не – идват булдозерите.
Къпахме се в чистата Самара, рязахме астрахански дини, пихме топло „Жигульовско”.
Тези астрахански арбузы дали повод на Лев Касил да напише роман за Вратаря на Републиката. Строен мъж прехвърлял тежките топки от шлеп на влак с невиждана лекота. Видял го московски треньор и го направил втори Яшин.
На същата Самара ще падне едно друго пиянство, но като му дойде времето.
8. Реката Днепър.
Заприщена 100 километра по на юг от Запорожската централа, построена през 30-те години от същите немци беше чиста и ставаше за пиене. Ширината й достигаше до два километра. Река – море. Редко какая птица перелетит с одного берега на другой, не сделав передышки на одном из островов.
http://a-pesni.golosa.info/ukr/revetastogne.htm
Само Металургичния завод Петровского имаше повече лодки от нашия институт.
За чужди лодки плащахме по една рубла за ден, а от нашите си избирахме едно- или двугребка срещу студентския билет.
В средата на реката си бях избрал малък остров с две върби. Бързах да не би някой да заеме „моя” остров. Там се къпехме с Лариса Кошелевская, докато изгорим от слънцето.
Кремен от Перник отишъл на моя остров, съблякъл се и заплувал. Като се върнал, не заварил ни дрехи, нито надписаният дарстван часовник. Ни робинзон, нито Петкан.
Принудил се да тича през града само по плувки под смеха на пуританското съветско общество.
Един път се натоварихме в двугребка четири души. Че като задуха откъм брега, като вдигна широкият Днепър „горами хвыли” – ще се обърнем. Аз греба към брега, течението ни влачи обратно. Тримата земни от Перник, Момчиловци и Равногор се събличаха и се готвеха да скачат.
Бог чул молбите им и мокри до кости, засрамени се прибрахме.
След години никой не смееше да се къпе в мазната като курбан вода.
Още за Днепър.
Реката си тече предимно от север на юг. А тук прави рязък завой от запада на изток. За пет години не свикнах да ми изгрява слън;цето от север. Същото е и във Видин. Там тихият бял тече от североизток на югозапад.
А, за да премине от Атлантическия в Тихия, корабът се движи в определен участък от запад на изток.
Последно. Всички реки в северното полукълбо, течащи успоредно на меридиана, вследствие на Кореореусовото ускорение имат стръмни западни брегове. В района на Днепропетровск брегът беше толкова висок и стръмен, че го използваха за катерене и алпинизъм.
http://www.falshivim-vmeste.ru/songs/780192000.html
Последно за Днепър. От другата страна на парк Шевченко имаше продълговат скалист остров, свързан с брега с люлеещ се въжен мост. Островът беше Комсомольский, а сега Монастырский.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8B%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2_(%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0 %BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA).
Почти цялата територия на Украйна е покрита с еднометров слой чернозем, после следват пластове льос, о под него бездънни дълбочини червен гранит. И до него ще стигнем.
9. Магазините на града.
-Най-големият в Украйна Книжний магазин на проспект Карла Маркса. Руснаците са си четящ народ. В един слънчев ден пред книжния магазин на маси изнесоха стотици томове от яркооранжевите томове на „Тютюн”. В Русия сме известни с „Под игото” и с Димитър Димов. Вторият по значение магазин, версия на днешните Офис-уан продаваха всичко. От балалайки и пиана „Рига” до топки, мрежи, надуваеми лодки, телевизори, хладилници и перални. Аз най-често купувах от щанда на книжярницата за тетрадки, албуми и писалки. От отпадъчната макулатура се получаваха евтини тетрадки и албуми.
Но едно нещо ме втрещи: в една плетена ваза имаше няколко стика за голф!!! И съответните топки. Никой не им обръщаше внимание, въпреки че бяха много евтини.
След 20 години питам в същия магазин продавачката, сигурно дъщеря на предишната за голфа. Нищо не си спомни.
От същия магазин за обща употреба купихме една мандолина 4рэ, 25коп. Когато Кальо Странджата я настъпи, изрязахме гората дека, изхвърлихме струните и се получи чудесна лопатка за смет. Като се износи тази, купихме нова. Безобразно ниски цени бяха стоките с културно предназначение. Също и инструментите. От 1953-та имам още съвсем запазени кафемелачка, дрелка и шлосерско чукче. И на трите бяха отщамповани цените на дребно. Тези цени не се изменяха с години. А се случваше и да намаляват цените.
http://vysotskiy.lit-info.ru/vysotsk...rianty/301.htm
10.Гостуваше френският певец Ив Монтонд жем фланер сюр ле гранд бульвар и set un chancon на мъртвите листа.
Веселеше ни дребният арменец с” Натали”.
Слушахме гърмящия баритон на Пол Робсън и нежната китара на Джоан Бейз.
Заставахме като стена в защита на Анжела Дейвис. Ну а потом на закрытой на даче, где к сожалению ненавязчивый сервис, все выступал на передаче, все заступался за Анжелу Дейвис
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%...B5%D0%BB%D0%B0
11. Приятелката ми беше музикант и ме водеше на концерти. Научих се да не заспивам и да ръкопляскам когато трябва.
Красавицата Лариса показваше на гостуващите звезди града и околностите. И аз ходех с тях. От интерес и от ревност. Румънският виолончелист Раду Алдулеску й подари струни за чело.
Нервният Яков Зак, както вече споменах, - пропуски за Ван Клиберн. Светослав Рихтер – партитури за концерта на Чайковски и Ленод Коган картичка от Америка.
Започнах по малко да разбирам от класическа музика.
Реших да си купя и аз някакъв клавир. Един малък Weltmaister.Музикант не станах, но пък в стаята ни идваше Пишта от Будапеща, който хубаво свиреше и пееше чардаши. Искаше да му продам акордеона, но му го подарих. През 1956 Пишта с още един унгарец внезапно изчезна и след месец се върна. Дълго врем не искаше да разказва за унгарските събития. Че в Будапеща навлезли руски танкове и изпотъпкали тревата нахълма Гелерт... Обичам си родината и родния фолклор. Но по-красиви танци от чардаша не признавах. Особено танците на словенските унгарци или унгарските словаци.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%...B4%D0%B0%D1%88
На второ място поставям румънските танци и музика.
........................................................
12.Редовно два пъти седмично получавахме български вестници. Брат,чеда Стоян от МалкоТърново редовно попълваше фишовете от тотото.
Да вземе да спечели шестица!! Невероянтият скъндза се реши да ни заведе на ресторант Украина. Ядахме борщ, и пеллмени, пихме Столичная и бира. Стоян великодушно закръгли сметката с 50 рубли и келнерът остана доволен. Ние – също.
Когато след няколко дни излезе тиража, се оказа, че шестици имат ощу 12000 души. И печалбата на братчеда се беше стопила до шест лева. Стопи се Стоян. Но имаше още изненади. През една зимна ваканция Стоян си отиде в България. Върна се с ново яке с прИжунка и чанта та от свинска кожа.
Нощем като заспяхме, Стоян вадеше изпод леглото новата чанта, жу-у-у-п прижунката, зу-у-уп ципата на луканката и си режеше тънки резенчета. А на нас ни течаха лигите...
Стоян излизаше ужким с някаква балерина и се връщаше късно.
Кремен и Христо се решиха и сториха.
Изядохме всичката луканка. Нашарихме календара, на който Стоян отбелязваше номерата на банкнотите от стипендията. Кога е имал срещи, кога е целувал...
Кото се върна брат,чеда привично измъкна чантата. Жу-у-уп прижимката, а зу-у-уп не последва. Стоян скъсе календара, запокити чантата под кревата изпсува и се зави през глава.
Ние примирахме от смях и удоволствие...
ояновите номера не свършваха.
-Симо, купете и на мен купони за стола. После аз. Ние тримата го храним три месеца, на четвъртия той великодушно ни купува купони за ВСИЧКИТЕ ТРИМА.
Пестелевоста на Стоян беше възнаградена, като си купи мотор с кош, после в България го смени за лека кола Шкода Спартак, после нова Шкода и вила в Мина Росен.
С бутилки „Слънчев бряг” и солени паламуди братчеда стана кандидат на науките. Викам му отдолу да излезем. Стоян излиза с кабинетна пижама.
-Занимавам се с научна работа...
Айнщайн и Нилс Бор по нещо чоплят. А нашият приятел се занимава...Нищо че дипломата му е три и половина.
13. Започнаха първити сватби. Еврейките ни преследваха до дупка. На първата сватба на Сия с Върбан подарихме телевизор.
На втората – пералня.
Когато сватбите навалиха като лавина и се отървавахме с букет. После взехме да ги празнуваме две в едно.
Сватбата на Бай Асен беше отделна. В кафе на улица Садовая на партера.
По някое време отвън нахлуха неканени гости и никой не знаеше от чия страна са гостите.
Нели – бъщещата булка танцуваше притисната до мен в аржентинско танго буквално два дни преди сватбата. Опитвам се да я вразумя.
-Нели, у тебя послезавтра сватба.
-Так это только послезавтра.
Към полунощ се сетихме, че зетят го няма. Отидохме с Кремен да го търсим. Запалихме вестник и намерихме Асеня със свалени кащи,седнал въху куп лайна. Който минал пикал върху нещастния святбар.
Асен само хъркаше и се облизваше. Булката, разбира се, танцуваше и пееше.
Извадихме Асен от кенефа, спряхме един самосвал превозващ вар и го метнахме.Зазоряваше се, когато шофьорът изсипа Асеня пред общежитието и го заведохме в банята.
Едва след два дни булка Нели се сети че е имало сватба и си прибра мъжа.
Асен работи десетина години в родината на Дидие Дрогба и спечели доста пари, коита Нели с широки пръсти похарчи.
14. Христо се запозна с неговата руса Татьяна. Песента „Здравствуйте наша Татяня” е написана за нея, когато беше учителка в Пловдив.
Едната седмица в Свердловск преминават неусетно. Христо е на практика на друго място. Половин гдиан ежедневно се пишат писма и отговори. Прави селитератерин разбор на Пушкин и Достоевски. На Горки и Маяковски. За да е в течение, Христо зубри неизвестните автори и пише, пише...
Следващата година Христо е вече на стаж в Свердловск. Таня е пионервожатая, а Христо ще обучава пионерите на фотография. Насила в последните 5-6 часа проявихме едн филм, напечатахме няколко сним ки и Христо реши че е готов.
Смяната е на свършване , Христо не е целунар още бъдещата булка. Все после, да потом.
Последната вечер Христо не изтрайва, влиза в палатката й, нахвърля се отгоре й къса хвърля гащи и комбинезони.
Цялото му мажество дърво и камък.
-Христо, я уже на все сагласна. А давай сначала искупаемся в озеро.
Хукват полуголата Татяна и голият Христо по тястата дъска и се хвърлят във езерото. А там зад Урал температурата на езерата никога не достигаше повече от 10 градуса.
Връщат си в палатката
-Христо , милый то да се. А на Христо вместо предишното мъжество малка точка.
Още полавин година писма и мъки.
Решихме да го изпратим през зимата в Свердловск. Облякохме го с най-топлите дрехи и обувки, купихме му билет и го изпратихме със заръката.
-Този път никакви езера и палатки. Вземаш стая в хотела, спускаш пердетата, загасяш лампите, завивате се през главата и я почваш...
Този път всичко беше окей.
Ожениха се и родиха
- един пройдоха три пъти женен, три пъти развеждан с доведени и заварени дъщери
- Вторият Мишо – голям талант. Завърши МГИМО, три години беше аташе в Америка, много пъти на високи длъжности в ЕС. И при това че майка му рускиня , баща му комунист. Но кой можеше да се похвали че знае руски, френски, английски и арабски. Че се е срещал със сина на Кадафи и има автограф на „Зелената му книга”.
-
Да свършвам, че ще разкажа за позорното ми, но правилно бягство с шейната на Напоеон.
Малко останахме жертвите на българо-съветската дружба.
53-та е само 8 години след войната, а бяха възстАновени почти всички жилищни сгради. Също и заводите. Строяха се нови. Днепропетровск, разположен между рудите на Кривой рог и антрацитните въглища на Донбас беше естественото място за металургия. От Днепродзержинск до Запорожие заводите бяха един до друг.
Сигурно не е случайно, че немците не са бомбардирали нито един металуургичен цех, построен от Круп, или Тисен. Същата картина в Магдубург. Там пък, заводът за корабни двигатели БукауФолф не беше докоснат.
Днепропетровск беше затворен град. Адресът беше „ящик” – пощенска кутия. И при първото пристигене и при всяко следваще минавахме в милицията тежки проверки за визи и съответствия на имената.
В гимназията си бях Симеон Димитров Мицов. Син – баща – дядо. Така повечето фамилни имена бяха на дядото по бащина линия. Само някои, като Чакръкчиев, Хаджидимов бяха постоянни.
На личната карта и на дипломата бях Мицов, а на международния паспорт – Тодоров. Чак, като получих справка от КНИК, с подпис на председателя му Вълко Червенков.
След проверката на документите минавахме през баня, в която ни даваха отвратителен черен сапУн за дезинфекция, а дрехите ни, влючително и тези в куфарите биваха обработвани в автоклав. Пластмасовите копчета на найлоновата ми риза се стопиха.
Ако някой се разболееше, останалите съквартиранти преминаваха сериозен медицински преглед, а болният помещаваха под лекарски надзор в няколко стаи на първия етаж на общежитието – изолатори.
Христо от Момчиловци пропусна два месеца и го спаси моята вълнена фланела.
Общежитието на 20 метра от института беше пететажна квадратна сграда в стил „Руски модерн”.
Във всеки ъгъл имаше стълби. На всеки етаж по две читални с телевизор и списания.
Срещу тези стаи имаше т.н. кубовая – кухня с голяма печка на кокс. Там китайците готвеха ориз в специални алуминиеви съдове. Те се отваряха на ментешета. Сипваха необходимите ориз вода и сол и ги мятаха в жарта. После ловко се нахвърляха с техните клечки.
Малко повече за китайците.
Те не си ходеха в отпуска. Държавата ги изпращаше с един син Сами разшифровайте Женминжибао. Не им разбирахме на йероглифите, но надписите се сменяха често и след това следваше:
- сменяне на дрЕхиите и поход на кино
- излизаха с ватенките и отстранявайки бабките, бързо очистваха пЛощада от леда.
Ние и руснаците се изнизвахме от читалнята рано-рано. Тогава настъпваше рая на черните глави. Отрупани с речници и учебници, те стояха до последния час.
Да спомена, че те бяха изучавали една години руски език в Благовещенск- град на Амур. Само преминалите през езиковото бориера ставаха студенти.
В нашия институт те бяха 500. 120 българИте, 80 чехите, 30 поляци и 12 унгарци.
Въпреки тежкия за тях език, на една от послешните срещи една китаянка изпрати привРеше до тъмно.
-Хуа, хайде да отидем да поиграем хокей.
-Сима, я ти паку. Я ешачо ни саделал задание па еледаратехнике. Още не бил готов по електротехника. Китайците пишеха с шанхайски Паркери, като ги държаха вертикално. Носеха си и четки и китйски туш. Тушът разтваряха в чай, космите на тънките четки с бамбукови дръжки били от ушите на маймуна. С туш пишеха върху копринени ленти, които увиваха около главите си, когато отиваха на манифестация.
С тянь Шу Хуа си писахме няколко години, а после той се изгуби. На поредната среща в института се разбара, че всички студенти, следвали в Съюза са били изпратени в трудови лагери да се превъзпитават с цитатите на Мао.
Не минаха много години от времето, когато за китайския селянин признак на богатство е било наличието на термос и велосипед до производството на пълната гама изчислителна и копирна техника, на най-бързите влакове и всякакви леки коли, спътници и самолети.
Помня за две посещения извън града.
1.Първо посетихме завод за ж.б. конструкции и панелни жилища. Панелните сгради не са руско изобретение. Такива жилища са правени във Франция, да приемат бежанците от Алжир и в Атина – по същата причина.
Хората се възмущаваха, че банята и тоалетната са в едно помещение. Но не е имало друг начин дасе задоволят нуждите на хората. По време на войната войната са били разрушени 4/4 от жилищата в европейската част.
През 1969 година в Кривой Рог наблюдавах как събарят съвсем здрави триетажки.
Техническият ръководител ми разказа, че е бил на същата длъжност, когато са строени. Като знам техническите умения на съветските строители, изразих съмнение. Оказва се жилищата са строени От немски военнопленници, с немско качество. Още. Нямало е възможност да се крадат материали. Всичко според СНИП, според спецификацията на проектанта.
3. Посетихме един „передовой” колхоз в Новомосковски район. С гордост ни показват силажните ями. Дълбок трап с отвратителна миризма. По това време в моето се товареше село силажните ями представляваха бетонови корита, а силажът се изгребваше с фадрома.
Няма за ви занимавам с дръгливите крави и овце. Доярките бяха на най-голяма почит.
Журналист разпитва героинята доярка:
-Колко е при вас средният надой от крава?
-Литров эдак двенадцать.
-А сколько дает лучшая корова?
-Литров тринадцать.
-Ну, а если обратишь на эту корову большее внимание?
-Думаю, литров четырнадцать наберется..
-Все! Бросаешь мужа,детей, дом – все. Перегоним Америку...
- Товарищ журналист, наберутся тогда твои 16 литров. Но ведь половина вода будет...
http://www.world-art.ru/lyric/lyric.php?id=598
В Съюза понятието бройлер беше непознато.Посинели, проскубани пилета без всякаква опаковка едва достигаха до трапезата на гражданина.
4. Запомнете важното уточнение на гражданина.
Учудващо беше как в напълно разараната и ограбена страна само няколко дни след войната имаше такова изобилие на храни.
За пръв път видях в малкия магазин до общежитието десетки видове пушени и веяни меса. Колбаса краковская, колбаса докторская, вареная и копченая. Сельодка от всички морета и океани: норвежка, балтийска, далекоизточна, атлантическа. Соленая, маринованная, пряного посола и свежая. С особена любов сред пияниците се ползваше сушената вобла http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%...B1%D0%BB%D0%B0
С този руски чироз се пиеха 5-6 бири. С главата и перките – още две. А подпаленият със запалка мехур пиеше още една последна халба.
За думата МЕХУР. Проверявам братята-украинци колко си знаят езика.
-Как е, Серьога на украински мочевой пузырь?
-Так оно и будет – пузырь. И Серьогата губи баса, защото на украински е както и на балгарски мехурь.
От рибните консерви най-харесвах балтийските шпроти и Печень трески –дробчета от моруна. Тристаграмова консерва с зехтин , няколко зърна чер пипер и дафинов лист. Като свършваше стипендията, двамата с Христо отваряхме една печень, две глави чесън и самун бял хляб ни насищаха за цял ден.
Руснаците не солят цели зелки, а само ситно накълцани. Но пък затова какво разнообразие: капуста белая, капуста белокочанна, капуста брюссельская и капуста красная. Капуста с крыжовником – цариградскогрозде http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...BD%D1%8B%D0%B9
Тази последната ми беше любимата.
Руснаците обичаха най-много черния Бородински хляб Възкисел, с някакви вкусни семки
http://gastronomru.com/bl/product/hl...189e6e0505084a.
В наши дни в София азерът Мелик Пашаев произвежда Бородински хляб, известно време се продаваше в BILLA – Billige Laden, а после се разпростараняваше и в Югославия.
Пашаев е първият мениджър на Машина времени
http://www.eventim.bg/bg/bileti/masina-bremeni-sofia-national-palace-of-culture-63842/evи грозде от съседния магазин.
-А нету у нас винограда! Сроду не было...
-А там на витрината? ...не се примирява упоритият родопчанин.
- Так он у нас гипсовый.
Гипсови бяха многобройните портрети на вождовете, от гипс бяха щастливите пионери с байряци и весла. Колос на глиняных ногах се оказа и целият Союз нерушимый...
5.Едва когато тръгнахме на стаж –практика – във вътрешността на огромната държава, разбрах, че голямото имане е било за столицата и по-големите градове. А в провинцията, в цели губернии и републики в едната само черен дроб, в следващаща – далак, другаде черва и джолани...
В началото на перестройката, когато нямането достигна своя връх, в провинциалния град Житомир става автокатастрофа. От багажника на черната Волга на първия секретар се изсипват хайвери, салами, сельодки, окорока1 водки и коняци – немиждана от години стока. Народът разграбва остатъците, ма митинг уволняват секретаря. Гладна бабичка носеше плакат „Хто зъив мойе мйясо?” – кой ми изяде месото?..
А истината се оказа проста. Шофьорът женел дъщеря си и се „отоварил” на Бесарабския пазар в Киев.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%...BD%D0%BE%D0%BA
Ето откъде идвало „всенародното” изобилие.
6. Още за прехраната.
Най-близката столова №8 се намираше на 200 метра от общежитието.
-Семен, пойдем в восьму, ме подканяше Гришата Москаленко.
А в осмата имаше следното
.Неголям избор на ястия, но напълно достатъчни да се нахраним. Чаят и кофе с молоком – жалка версия на италианското капучино бяха също без камарите хляб на масата, солта, олиото, оцета, олиото, горчицата – тоже.. Един украински борщ с кисело и прясно зеле, с парчета – шматочки – сланина, с червен пипер, като му сипеш две лъжици сметана и ощ толкова горчица биваше достатъчен и за обяд и за вечеря.
А готвачите си крадяха от месото, защото студентите не бива да пълнеят.”Сит търбух за наука глух”
http://megimg.info/mg/modules/bookli...id=324&lid=968
-Товащ студент, вам котлеты с чем?
- Если можно с мясом, пожалуйста...
Преподавателят ни по техническо чертане Алехин, грамаден мъж си поръчваше – семь чайов...
Той обичаше да се шегува с нас, демократите:
-Значит мы эту деталь разрезаем вдоль оси и матириал, попавший в разрезе заштрихуем... Нет, просто мелом...
А преди осем години в нашата Била си разтоварва покупките млад хубавец. Колата – с украински номера, а моделат – любимата ми Примера.
Питам и ушам не верю – човекът идва от Днепропетровск! И отива в Пловдив, където е завършил медицина. Аз на украински, той на български – стигнахме до това имаме ли общи познати, къде съм учил. В минния. А той ме проверява – кой ви беше преподавател по техническо чертане?
Известно кой – Алехин.
Украинецът ми показва шофьорската си книжка: Сергей, Смирнов Алехин. То бива съвпадения, ама чак толкоз...
7. В един неделен ден преподавателят ни по ТММ – тут моя могила. Теория механизмов и машин. Ме покани на вилата си край река Самара. Пътувахме с Москвич 404. Точно копие на немския Опел. Американците се задоволяваха с чертежи и технологии, руснаците –пренасяне на цели производствени линии. От там тези Опели-Москвичи, от там Зорки –Лайка, часовниците Кама и Рубин...
http://www.panoramio.com/photo/13470727
Красива поляна с брези и сребристи елхи, НО:
-дачата – само един етаж,
-течаща вода – в далечния ъгъл
-тоалетната – тоже.
По съветските норми, ако в една барака има ВЪТРЕ въпросните удобства, се счита за жилище. А второе жилище не положено.
Не за всички, де. В държавните дачи в Переделкино е имало и удобства, че и фински бани с испански теракот.
Позволена е оранжерия до 17 квадрата. Ако не – идват булдозерите.
Къпахме се в чистата Самара, рязахме астрахански дини, пихме топло „Жигульовско”.
Тези астрахански арбузы дали повод на Лев Касил да напише роман за Вратаря на Републиката. Строен мъж прехвърлял тежките топки от шлеп на влак с невиждана лекота. Видял го московски треньор и го направил втори Яшин.
На същата Самара ще падне едно друго пиянство, но като му дойде времето.
8. Реката Днепър.
Заприщена 100 километра по на юг от Запорожската централа, построена през 30-те години от същите немци беше чиста и ставаше за пиене. Ширината й достигаше до два километра. Река – море. Редко какая птица перелетит с одного берега на другой, не сделав передышки на одном из островов.
http://a-pesni.golosa.info/ukr/revetastogne.htm
Само Металургичния завод Петровского имаше повече лодки от нашия институт.
За чужди лодки плащахме по една рубла за ден, а от нашите си избирахме едно- или двугребка срещу студентския билет.
В средата на реката си бях избрал малък остров с две върби. Бързах да не би някой да заеме „моя” остров. Там се къпехме с Лариса Кошелевская, докато изгорим от слънцето.
Кремен от Перник отишъл на моя остров, съблякъл се и заплувал. Като се върнал, не заварил ни дрехи, нито надписаният дарстван часовник. Ни робинзон, нито Петкан.
Принудил се да тича през града само по плувки под смеха на пуританското съветско общество.
Един път се натоварихме в двугребка четири души. Че като задуха откъм брега, като вдигна широкият Днепър „горами хвыли” – ще се обърнем. Аз греба към брега, течението ни влачи обратно. Тримата земни от Перник, Момчиловци и Равногор се събличаха и се готвеха да скачат.
Бог чул молбите им и мокри до кости, засрамени се прибрахме.
След години никой не смееше да се къпе в мазната като курбан вода.
Още за Днепър.
Реката си тече предимно от север на юг. А тук прави рязък завой от запада на изток. За пет години не свикнах да ми изгрява слън;цето от север. Същото е и във Видин. Там тихият бял тече от североизток на югозапад.
А, за да премине от Атлантическия в Тихия, корабът се движи в определен участък от запад на изток.
Последно. Всички реки в северното полукълбо, течащи успоредно на меридиана, вследствие на Кореореусовото ускорение имат стръмни западни брегове. В района на Днепропетровск брегът беше толкова висок и стръмен, че го използваха за катерене и алпинизъм.
http://www.falshivim-vmeste.ru/songs/780192000.html
Последно за Днепър. От другата страна на парк Шевченко имаше продълговат скалист остров, свързан с брега с люлеещ се въжен мост. Островът беше Комсомольский, а сега Монастырский.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8B%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2_(%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0 %BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA).
Почти цялата територия на Украйна е покрита с еднометров слой чернозем, после следват пластове льос, о под него бездънни дълбочини червен гранит. И до него ще стигнем.
9. Магазините на града.
-Най-големият в Украйна Книжний магазин на проспект Карла Маркса. Руснаците са си четящ народ. В един слънчев ден пред книжния магазин на маси изнесоха стотици томове от яркооранжевите томове на „Тютюн”. В Русия сме известни с „Под игото” и с Димитър Димов. Вторият по значение магазин, версия на днешните Офис-уан продаваха всичко. От балалайки и пиана „Рига” до топки, мрежи, надуваеми лодки, телевизори, хладилници и перални. Аз най-често купувах от щанда на книжярницата за тетрадки, албуми и писалки. От отпадъчната макулатура се получаваха евтини тетрадки и албуми.
Но едно нещо ме втрещи: в една плетена ваза имаше няколко стика за голф!!! И съответните топки. Никой не им обръщаше внимание, въпреки че бяха много евтини.
След 20 години питам в същия магазин продавачката, сигурно дъщеря на предишната за голфа. Нищо не си спомни.
От същия магазин за обща употреба купихме една мандолина 4рэ, 25коп. Когато Кальо Странджата я настъпи, изрязахме гората дека, изхвърлихме струните и се получи чудесна лопатка за смет. Като се износи тази, купихме нова. Безобразно ниски цени бяха стоките с културно предназначение. Също и инструментите. От 1953-та имам още съвсем запазени кафемелачка, дрелка и шлосерско чукче. И на трите бяха отщамповани цените на дребно. Тези цени не се изменяха с години. А се случваше и да намаляват цените.
http://vysotskiy.lit-info.ru/vysotsk...rianty/301.htm
10.Гостуваше френският певец Ив Монтонд жем фланер сюр ле гранд бульвар и set un chancon на мъртвите листа.
Веселеше ни дребният арменец с” Натали”.
Слушахме гърмящия баритон на Пол Робсън и нежната китара на Джоан Бейз.
Заставахме като стена в защита на Анжела Дейвис. Ну а потом на закрытой на даче, где к сожалению ненавязчивый сервис, все выступал на передаче, все заступался за Анжелу Дейвис
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%...B5%D0%BB%D0%B0
11. Приятелката ми беше музикант и ме водеше на концерти. Научих се да не заспивам и да ръкопляскам когато трябва.
Красавицата Лариса показваше на гостуващите звезди града и околностите. И аз ходех с тях. От интерес и от ревност. Румънският виолончелист Раду Алдулеску й подари струни за чело.
Нервният Яков Зак, както вече споменах, - пропуски за Ван Клиберн. Светослав Рихтер – партитури за концерта на Чайковски и Ленод Коган картичка от Америка.
Започнах по малко да разбирам от класическа музика.
Реших да си купя и аз някакъв клавир. Един малък Weltmaister.Музикант не станах, но пък в стаята ни идваше Пишта от Будапеща, който хубаво свиреше и пееше чардаши. Искаше да му продам акордеона, но му го подарих. През 1956 Пишта с още един унгарец внезапно изчезна и след месец се върна. Дълго врем не искаше да разказва за унгарските събития. Че в Будапеща навлезли руски танкове и изпотъпкали тревата нахълма Гелерт... Обичам си родината и родния фолклор. Но по-красиви танци от чардаша не признавах. Особено танците на словенските унгарци или унгарските словаци.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%...B4%D0%B0%D1%88
На второ място поставям румънските танци и музика.
........................................................
12.Редовно два пъти седмично получавахме български вестници. Брат,чеда Стоян от МалкоТърново редовно попълваше фишовете от тотото.
Да вземе да спечели шестица!! Невероянтият скъндза се реши да ни заведе на ресторант Украина. Ядахме борщ, и пеллмени, пихме Столичная и бира. Стоян великодушно закръгли сметката с 50 рубли и келнерът остана доволен. Ние – също.
Когато след няколко дни излезе тиража, се оказа, че шестици имат ощу 12000 души. И печалбата на братчеда се беше стопила до шест лева. Стопи се Стоян. Но имаше още изненади. През една зимна ваканция Стоян си отиде в България. Върна се с ново яке с прИжунка и чанта та от свинска кожа.
Нощем като заспяхме, Стоян вадеше изпод леглото новата чанта, жу-у-у-п прижунката, зу-у-уп ципата на луканката и си режеше тънки резенчета. А на нас ни течаха лигите...
Стоян излизаше ужким с някаква балерина и се връщаше късно.
Кремен и Христо се решиха и сториха.
Изядохме всичката луканка. Нашарихме календара, на който Стоян отбелязваше номерата на банкнотите от стипендията. Кога е имал срещи, кога е целувал...
Кото се върна брат,чеда привично измъкна чантата. Жу-у-уп прижимката, а зу-у-уп не последва. Стоян скъсе календара, запокити чантата под кревата изпсува и се зави през глава.
Ние примирахме от смях и удоволствие...
ояновите номера не свършваха.
-Симо, купете и на мен купони за стола. После аз. Ние тримата го храним три месеца, на четвъртия той великодушно ни купува купони за ВСИЧКИТЕ ТРИМА.
Пестелевоста на Стоян беше възнаградена, като си купи мотор с кош, после в България го смени за лека кола Шкода Спартак, после нова Шкода и вила в Мина Росен.
С бутилки „Слънчев бряг” и солени паламуди братчеда стана кандидат на науките. Викам му отдолу да излезем. Стоян излиза с кабинетна пижама.
-Занимавам се с научна работа...
Айнщайн и Нилс Бор по нещо чоплят. А нашият приятел се занимава...Нищо че дипломата му е три и половина.
13. Започнаха първити сватби. Еврейките ни преследваха до дупка. На първата сватба на Сия с Върбан подарихме телевизор.
На втората – пералня.
Когато сватбите навалиха като лавина и се отървавахме с букет. После взехме да ги празнуваме две в едно.
Сватбата на Бай Асен беше отделна. В кафе на улица Садовая на партера.
По някое време отвън нахлуха неканени гости и никой не знаеше от чия страна са гостите.
Нели – бъщещата булка танцуваше притисната до мен в аржентинско танго буквално два дни преди сватбата. Опитвам се да я вразумя.
-Нели, у тебя послезавтра сватба.
-Так это только послезавтра.
Към полунощ се сетихме, че зетят го няма. Отидохме с Кремен да го търсим. Запалихме вестник и намерихме Асеня със свалени кащи,седнал въху куп лайна. Който минал пикал върху нещастния святбар.
Асен само хъркаше и се облизваше. Булката, разбира се, танцуваше и пееше.
Извадихме Асен от кенефа, спряхме един самосвал превозващ вар и го метнахме.Зазоряваше се, когато шофьорът изсипа Асеня пред общежитието и го заведохме в банята.
Едва след два дни булка Нели се сети че е имало сватба и си прибра мъжа.
Асен работи десетина години в родината на Дидие Дрогба и спечели доста пари, коита Нели с широки пръсти похарчи.
14. Христо се запозна с неговата руса Татьяна. Песента „Здравствуйте наша Татяня” е написана за нея, когато беше учителка в Пловдив.
Едната седмица в Свердловск преминават неусетно. Христо е на практика на друго място. Половин гдиан ежедневно се пишат писма и отговори. Прави селитератерин разбор на Пушкин и Достоевски. На Горки и Маяковски. За да е в течение, Христо зубри неизвестните автори и пише, пише...
Следващата година Христо е вече на стаж в Свердловск. Таня е пионервожатая, а Христо ще обучава пионерите на фотография. Насила в последните 5-6 часа проявихме едн филм, напечатахме няколко сним ки и Христо реши че е готов.
Смяната е на свършване , Христо не е целунар още бъдещата булка. Все после, да потом.
Последната вечер Христо не изтрайва, влиза в палатката й, нахвърля се отгоре й къса хвърля гащи и комбинезони.
Цялото му мажество дърво и камък.
-Христо, я уже на все сагласна. А давай сначала искупаемся в озеро.
Хукват полуголата Татяна и голият Христо по тястата дъска и се хвърлят във езерото. А там зад Урал температурата на езерата никога не достигаше повече от 10 градуса.
Връщат си в палатката
-Христо , милый то да се. А на Христо вместо предишното мъжество малка точка.
Още полавин година писма и мъки.
Решихме да го изпратим през зимата в Свердловск. Облякохме го с най-топлите дрехи и обувки, купихме му билет и го изпратихме със заръката.
-Този път никакви езера и палатки. Вземаш стая в хотела, спускаш пердетата, загасяш лампите, завивате се през главата и я почваш...
Този път всичко беше окей.
Ожениха се и родиха
- един пройдоха три пъти женен, три пъти развеждан с доведени и заварени дъщери
- Вторият Мишо – голям талант. Завърши МГИМО, три години беше аташе в Америка, много пъти на високи длъжности в ЕС. И при това че майка му рускиня , баща му комунист. Но кой можеше да се похвали че знае руски, френски, английски и арабски. Че се е срещал със сина на Кадафи и има автограф на „Зелената му книга”.
-
Да свършвам, че ще разкажа за позорното ми, но правилно бягство с шейната на Напоеон.
Малко останахме жертвите на българо-съветската дружба.
))
Коментар