Tweet
От: За какво е проектирана Нивата?
Когато бях малък в началото на 90-те г. на миналия век и сгафех през деня, вечер баща ми разказваше една страшна, но поучителна приказка, за да знам какво ме чака ако не слушкам. Тя звучеше такаааа:
Имал баща ми трима приятели. „Три Нивиста, три веселые друга”. Живеели на село. Купили си три „Ниви”, хем да обикалят по полето, хем да ходят за риба, па и да отскочат до града ставали, че все пак коли били. Наред с другите си занимания, много искали да търсят злато в реките. Ама все не могли да се организират, защото от 3 ниви, по едно и също време работела само една. Другите се ремонтирали. Но не щеш ли, станало чудо и в един прекрасен ден феята на нивите направила така, че и трите да са движениеее. Не чакали много, за да не се развалят за пореден път, събрали се, натъпкали по колите лопати, кирки, корита и прочее златотърсачески инвентар и се отправили на дълъг път през няколко полета в следващото, през няколко баира в Източни Родопи. Там на дъното на един угаснал вулкан (бррррр, пак ме хваща страх) имало един миньорски град, със затихващи функции. През него течала голяма и бърза реката Арда. Легендите разправяли, че в нейните завои трудолюбиви джуджета промивали злато. Пристигнали тримата нивисти и баща ми, намерили ятака си и веднага се упътили към златните залежи, да не ги изпревари някой. Да ама тамън влезли в горските пътчета и започнали проблемите. Не помня точно какви и в каква поредица се проявили (трябва да питам), но се наложило да вкарат колите в работилницата на рудника за ремонт и да извикат на помощ старата вещица „Буханка” на взривачите, защото тя си знаела пътищата и дори без намеса на пияния си шофьор стигала до всяка точка, до която и поръчвали. Обикаляли една седмица по вировете през деня, вечерта отивали в кръчмата да се разтушат от неслуката, но така и злато не намерили. Дали щото нямало, дали щото не знаели къде да търсят, дали щото много пили и се веселили, но с наведени глави и празни кесийки решили да се връщат, защото страшните самовили жените им щели да им направят цицинна магия с вълшебната тояжка за точене на кори. Натоварили се пак на новоремонтираните ниви и полетели към дома. Ноооооооо злата пазителка на златото държала карез, задето обезпокоили владенията й, и направила така щото докато стигнат до Хасково и трите коли се счупили последователно, вкарвайки приятелите в големи приключения, по пренасяне на багажите от едната в другите две, после в последната и накрая зарязали и нея, за да организират транспорт, който да ги прибере. Имало е люти заклинания и клетви, имало е шутове, но след като се прибрали след това приказно приключение тримата приятели продали колите и си дали клетва да не се качат повече на такива своенравни каляски…
Дано не ви отегчих, но аз не бях там, не пих и не се веселих, но имам едно на ум за какво не е проектирана „Нива”.
Когато бях малък в началото на 90-те г. на миналия век и сгафех през деня, вечер баща ми разказваше една страшна, но поучителна приказка, за да знам какво ме чака ако не слушкам. Тя звучеше такаааа:
Имал баща ми трима приятели. „Три Нивиста, три веселые друга”. Живеели на село. Купили си три „Ниви”, хем да обикалят по полето, хем да ходят за риба, па и да отскочат до града ставали, че все пак коли били. Наред с другите си занимания, много искали да търсят злато в реките. Ама все не могли да се организират, защото от 3 ниви, по едно и също време работела само една. Другите се ремонтирали. Но не щеш ли, станало чудо и в един прекрасен ден феята на нивите направила така, че и трите да са движениеее. Не чакали много, за да не се развалят за пореден път, събрали се, натъпкали по колите лопати, кирки, корита и прочее златотърсачески инвентар и се отправили на дълъг път през няколко полета в следващото, през няколко баира в Източни Родопи. Там на дъното на един угаснал вулкан (бррррр, пак ме хваща страх) имало един миньорски град, със затихващи функции. През него течала голяма и бърза реката Арда. Легендите разправяли, че в нейните завои трудолюбиви джуджета промивали злато. Пристигнали тримата нивисти и баща ми, намерили ятака си и веднага се упътили към златните залежи, да не ги изпревари някой. Да ама тамън влезли в горските пътчета и започнали проблемите. Не помня точно какви и в каква поредица се проявили (трябва да питам), но се наложило да вкарат колите в работилницата на рудника за ремонт и да извикат на помощ старата вещица „Буханка” на взривачите, защото тя си знаела пътищата и дори без намеса на пияния си шофьор стигала до всяка точка, до която и поръчвали. Обикаляли една седмица по вировете през деня, вечерта отивали в кръчмата да се разтушат от неслуката, но така и злато не намерили. Дали щото нямало, дали щото не знаели къде да търсят, дали щото много пили и се веселили, но с наведени глави и празни кесийки решили да се връщат, защото страшните самовили жените им щели да им направят цицинна магия с вълшебната тояжка за точене на кори. Натоварили се пак на новоремонтираните ниви и полетели към дома. Ноооооооо злата пазителка на златото държала карез, задето обезпокоили владенията й, и направила така щото докато стигнат до Хасково и трите коли се счупили последователно, вкарвайки приятелите в големи приключения, по пренасяне на багажите от едната в другите две, после в последната и накрая зарязали и нея, за да организират транспорт, който да ги прибере. Имало е люти заклинания и клетви, имало е шутове, но след като се прибрали след това приказно приключение тримата приятели продали колите и си дали клетва да не се качат повече на такива своенравни каляски…
Дано не ви отегчих, но аз не бях там, не пих и не се веселих, но имам едно на ум за какво не е проектирана „Нива”.
на Маджарово ли са обикаляли?
) ще и се радва дълго и ще го закара на невероятни места
Коментар