Tweet
НЕЩО КАТО МЕМОАРИ- 9
По желание на Вълка малко политика.
В съседната къща живееше Сава Джендов. В самостоятелна стая и мазе. От това мазе ни помоли с Тони да изнесем две празни бъчви, рибарски мрежи и стари мебели. После дойдоха майстори и, според мен, направиха ремонт на цялАта къща.
Още в началото на учебните занятия ме среща Савата.
-Ти откъде си? – а..- от Оризаре. Знам за теб. Ти чел ли си Капитала? Признах си че не знам чий е този капитал. Марш в читалището! Давам ти една седмица и да ми го разкажеш!
А в читалищната библиотека имаше само един екземпляр и се бяха записали шест души.
Спаси ме моят настойник Атанас Бандев – бивш партизанин, който имаше ценната книга.
Като се явих при Джендов да разказвам, той знаеше откъде съм взел книгата, знаеше ми цялата биография.
-Имаш ли гадже? Внимавай да не те оплете някоя дъщеря на народен враг...
Потръпнах от страх от човека , който ме виждаше, като прозрачен. Савата носеше полицейска куртка без пагони и с вечното „Работническо дело” в десния джоб така, че да се вижда уводната статия.
После се разбра, че сестра му е убита от жандармерията в Добра Поляна, Айтоско. Савата се бил заклел да открие убиеца и да го обеси.
Савата ходеше на училище когато с искаше. Учителите се бояха от него и не му търсеха сметка. След девети клас Сава Джендов постъпи в Суворовското училище и не го видях повече. http://www.omda.bg/arhiv/Realii/Suvo...uchilishte.htm
В нефтозавода разговарях с брата на Жишев, който ми каза, че Савата е в чин Генерал началник на УБО.
Всчики ученик, който не е от града беше задължен да си избере настойник. Атанас Бандев от Равда – партизански ятак яде бой и от свои и от чужди и лежа в бургаския затвор. Такива неща често се случваха тогава. В Поморийските кални бани дълги години му сглобяваха костите. Но едно ребро все пак липсваше.
Всяка седмица се явявах у тях да ми преподписва бележника. Това не ме притесняваше, защото бях добър ученик. Но с поведението ми се случиха по-сложни неща.
Двама турци, които бяха наети да измажат гимназията идваха у нас да се измият. Те ме научиха на една безобидна турска песен за момата Айше, която има хубави коси и ще й подаря панделки а на хубавите пръсти пръстенче.
Джафаров научил, че разнасям вражеска турска музика и ме извика в учителската, където вече бяха дошли и Бандев и Димитър Мицов – баща ми.
След кратко експозе, изядох един шамар и аргументът ме лиши от месечната дажба пари. Не е хубаво да си функция...
По музика ни преподаваше Милка Стоева талантлив диригент на детски хор, обиколил света. Мъжът й Дечко Стоев преподаваше рисуване и история на изкуствата – видите ли какви предмети изучавахме.
На поредната изложба представих няколко акварели от натура и измислени, каквито рисувах в споменниците на ученичките. Дечко прегледа набързо рисунките, отложи настрана моите сецесиони, а портретът на Сталин, който бях акуратно прекопирал направо скъса.
-Това недей. Малко ли портрети има...
Тогава нещо ми прещракна в мозъка. Значи такъв умен човек вижда нещо нередно в славословенето на Генералисимуса, което после ще наречем култ към личността.
Аналогичен случай имах в първи курс на института. Половината студенти се бяха завърнали кой от фронта, кой от лазарета и носеха военните си униформи. Една вечер попаднах в такава компания. Водката развърза езиците, посипаха се псувни по адрес на признати пълководци за излишните жертви, за смерш, за Гулаг...Косата ми настръхна. Сталин не беше жив, но и двайсетият конгрес беше далеч.
Толя Коваленко ме настъпи болно с ботуша си под масата наведе се и изсъска:
-Слушай, сука! Если хоть словечко выйдет из этой комнаты – считай твоя мама в трауре.
После се сприятелихме и узнах ужасяващи истории от фронта. По-късно чистачката по невнимание съборила фооайето на института бюста на Ленин във фоайето на института.
Следващия ден имитираха ремонт във фоайето, а двамата с Толя отпрашихме в Новомосковск, от където беше Толя. От местния колхоз ни дадоха един бюст, Толя го зави в чувал и тайно през нощта възстановихме липсата.
В гимназията без заявления приемаха всички наред в СНМ. Комисията ми зададе въпрос дали имам в родата кулаци. Нямах,но скрих, че един съсед беше бранник.
Ужасно мразех всякакви длъжности, но ме избраха за секретар на осмите класове. Длъжността беше техническа. Първо трябваше да събера по три снимки за комсомолските книжки. А, като ги събрах, се оказа, че две били достатъчни. Разбира се си запазих третите и с Тоньо имахме албум от трийсет красиви ученички.
Тоньо ги слагаше на масата и безсрамно блъскаше чекии.
По указание на Джендов нощем пишехме по оградите „Тук живей народен враг!”
Всички бяхме задължени да носим фуражки с кокарди „ГД” Георги Димитров – патрона на гимназията и сини униформи с номер на ръкава.
Вечерният час се спазваше стриктно. Учители по двойки ходеха по тъмното да ловят нарушители. Само в петък вечерният час беше до десет, защото беше ден за къпане. А турската баня се намираше в двора на Калиопа.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=3303&Level=3
Големият лирик, възпял трагедията на арменците е служил за кратко време в пощата. Но от тогава са и най- хумавите му стихотворения.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=3325&Level=3
На местото, където поетът е писал има паметник, а всяка година се провеждат Яворови дни.
http://www.pomorie.org/site/index.ph...=10_87&lang=bg
Ето и паметникът на поета http://gallery.mitov.org/displayimage.php?pid=4314
В десети клас се записах ДСО –доброволна организация за съдействие на отбраната в секкцията по парашутен спорт. Скачахме от двуметров трамплин с дясното рамо напред, ката веднага трябваше да се превътя пак надясно. Курсът завърши и отдавна да сме скочили, но един бургаски богаташ отвлякъл гражданския самолет за София към Истамбул. По тази причина се затегна режимът на летището. Най-после дойде денят.
Първият ден правехме един скок, следващият – два.
Смело влязох в Юнкерса, окачих карабината на надлъжното стоманено въже под тавана. Когато самолетът набра височина, смело скочих в бездната. Отначало – оглушителен шум ибързо падане в нищото. После стропите рязко ме дръпнаха нагоре, парашутът се отвори и настъпи гробна тишина. Само лекото бучен на отдалечаващият се самолет и на ситните мравки там долу.
Приземяването мина успешно и се прибрахме да спим в общежитието на самото летище.
Нека да отбележа, че полетите на ТАБСО – Транспортно Авиационно Българо-Съветско Общество – са започна ли именно от това летище с единствения полет София-Бургас и обратно. Сега край старото летище е разположена работилницата на Явор „Вромос”.
Първият скок – добре. Доказах се. Но защо още втори, че и трети?...Страхът си не скриваха и останалите ученици.
Опитният инструктор е знаел тези неща, и ако някой се запънеше пред вратата, силен ритник го отнасяше в бездната. Скачах последен и при вида на останалите горе въжета ми се повръщаше.
Този парашутизъм ми свърши добра работа в института. В дисциплината ловкост-смелост трябваше да скачаме от триметрова кула в реката. Аз – шубелията – разбира се не скочих. Защитих дипломата, но от ректората не ми я дават. Липсва зачотът по проклетата смелост. Показвам значката ДСО, другата за парашутист- Не признават. Телеграми в МНО, препоръчано писмо и дипломата е в джоба ми.
Тази диплома и моето бързане е свързано и други събития, но –като му дойде времето.
Край. Свършвам, че е започнал Стъкленият дом.
По желание на Вълка малко политика.
В съседната къща живееше Сава Джендов. В самостоятелна стая и мазе. От това мазе ни помоли с Тони да изнесем две празни бъчви, рибарски мрежи и стари мебели. После дойдоха майстори и, според мен, направиха ремонт на цялАта къща.
Още в началото на учебните занятия ме среща Савата.
-Ти откъде си? – а..- от Оризаре. Знам за теб. Ти чел ли си Капитала? Признах си че не знам чий е този капитал. Марш в читалището! Давам ти една седмица и да ми го разкажеш!
А в читалищната библиотека имаше само един екземпляр и се бяха записали шест души.
Спаси ме моят настойник Атанас Бандев – бивш партизанин, който имаше ценната книга.
Като се явих при Джендов да разказвам, той знаеше откъде съм взел книгата, знаеше ми цялата биография.
-Имаш ли гадже? Внимавай да не те оплете някоя дъщеря на народен враг...
Потръпнах от страх от човека , който ме виждаше, като прозрачен. Савата носеше полицейска куртка без пагони и с вечното „Работническо дело” в десния джоб така, че да се вижда уводната статия.
После се разбра, че сестра му е убита от жандармерията в Добра Поляна, Айтоско. Савата се бил заклел да открие убиеца и да го обеси.
Савата ходеше на училище когато с искаше. Учителите се бояха от него и не му търсеха сметка. След девети клас Сава Джендов постъпи в Суворовското училище и не го видях повече. http://www.omda.bg/arhiv/Realii/Suvo...uchilishte.htm
В нефтозавода разговарях с брата на Жишев, който ми каза, че Савата е в чин Генерал началник на УБО.
Всчики ученик, който не е от града беше задължен да си избере настойник. Атанас Бандев от Равда – партизански ятак яде бой и от свои и от чужди и лежа в бургаския затвор. Такива неща често се случваха тогава. В Поморийските кални бани дълги години му сглобяваха костите. Но едно ребро все пак липсваше.
Всяка седмица се явявах у тях да ми преподписва бележника. Това не ме притесняваше, защото бях добър ученик. Но с поведението ми се случиха по-сложни неща.
Двама турци, които бяха наети да измажат гимназията идваха у нас да се измият. Те ме научиха на една безобидна турска песен за момата Айше, която има хубави коси и ще й подаря панделки а на хубавите пръсти пръстенче.
Джафаров научил, че разнасям вражеска турска музика и ме извика в учителската, където вече бяха дошли и Бандев и Димитър Мицов – баща ми.
След кратко експозе, изядох един шамар и аргументът ме лиши от месечната дажба пари. Не е хубаво да си функция...
По музика ни преподаваше Милка Стоева талантлив диригент на детски хор, обиколил света. Мъжът й Дечко Стоев преподаваше рисуване и история на изкуствата – видите ли какви предмети изучавахме.
На поредната изложба представих няколко акварели от натура и измислени, каквито рисувах в споменниците на ученичките. Дечко прегледа набързо рисунките, отложи настрана моите сецесиони, а портретът на Сталин, който бях акуратно прекопирал направо скъса.
-Това недей. Малко ли портрети има...
Тогава нещо ми прещракна в мозъка. Значи такъв умен човек вижда нещо нередно в славословенето на Генералисимуса, което после ще наречем култ към личността.
Аналогичен случай имах в първи курс на института. Половината студенти се бяха завърнали кой от фронта, кой от лазарета и носеха военните си униформи. Една вечер попаднах в такава компания. Водката развърза езиците, посипаха се псувни по адрес на признати пълководци за излишните жертви, за смерш, за Гулаг...Косата ми настръхна. Сталин не беше жив, но и двайсетият конгрес беше далеч.
Толя Коваленко ме настъпи болно с ботуша си под масата наведе се и изсъска:
-Слушай, сука! Если хоть словечко выйдет из этой комнаты – считай твоя мама в трауре.
После се сприятелихме и узнах ужасяващи истории от фронта. По-късно чистачката по невнимание съборила фооайето на института бюста на Ленин във фоайето на института.
Следващия ден имитираха ремонт във фоайето, а двамата с Толя отпрашихме в Новомосковск, от където беше Толя. От местния колхоз ни дадоха един бюст, Толя го зави в чувал и тайно през нощта възстановихме липсата.
В гимназията без заявления приемаха всички наред в СНМ. Комисията ми зададе въпрос дали имам в родата кулаци. Нямах,но скрих, че един съсед беше бранник.
Ужасно мразех всякакви длъжности, но ме избраха за секретар на осмите класове. Длъжността беше техническа. Първо трябваше да събера по три снимки за комсомолските книжки. А, като ги събрах, се оказа, че две били достатъчни. Разбира се си запазих третите и с Тоньо имахме албум от трийсет красиви ученички.
Тоньо ги слагаше на масата и безсрамно блъскаше чекии.
По указание на Джендов нощем пишехме по оградите „Тук живей народен враг!”
Всички бяхме задължени да носим фуражки с кокарди „ГД” Георги Димитров – патрона на гимназията и сини униформи с номер на ръкава.
Вечерният час се спазваше стриктно. Учители по двойки ходеха по тъмното да ловят нарушители. Само в петък вечерният час беше до десет, защото беше ден за къпане. А турската баня се намираше в двора на Калиопа.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=3303&Level=3
Големият лирик, възпял трагедията на арменците е служил за кратко време в пощата. Но от тогава са и най- хумавите му стихотворения.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=3325&Level=3
На местото, където поетът е писал има паметник, а всяка година се провеждат Яворови дни.
http://www.pomorie.org/site/index.ph...=10_87&lang=bg
Ето и паметникът на поета http://gallery.mitov.org/displayimage.php?pid=4314
В десети клас се записах ДСО –доброволна организация за съдействие на отбраната в секкцията по парашутен спорт. Скачахме от двуметров трамплин с дясното рамо напред, ката веднага трябваше да се превътя пак надясно. Курсът завърши и отдавна да сме скочили, но един бургаски богаташ отвлякъл гражданския самолет за София към Истамбул. По тази причина се затегна режимът на летището. Най-после дойде денят.
Първият ден правехме един скок, следващият – два.
Смело влязох в Юнкерса, окачих карабината на надлъжното стоманено въже под тавана. Когато самолетът набра височина, смело скочих в бездната. Отначало – оглушителен шум ибързо падане в нищото. После стропите рязко ме дръпнаха нагоре, парашутът се отвори и настъпи гробна тишина. Само лекото бучен на отдалечаващият се самолет и на ситните мравки там долу.
Приземяването мина успешно и се прибрахме да спим в общежитието на самото летище.
Нека да отбележа, че полетите на ТАБСО – Транспортно Авиационно Българо-Съветско Общество – са започна ли именно от това летище с единствения полет София-Бургас и обратно. Сега край старото летище е разположена работилницата на Явор „Вромос”.
Първият скок – добре. Доказах се. Но защо още втори, че и трети?...Страхът си не скриваха и останалите ученици.
Опитният инструктор е знаел тези неща, и ако някой се запънеше пред вратата, силен ритник го отнасяше в бездната. Скачах последен и при вида на останалите горе въжета ми се повръщаше.
Този парашутизъм ми свърши добра работа в института. В дисциплината ловкост-смелост трябваше да скачаме от триметрова кула в реката. Аз – шубелията – разбира се не скочих. Защитих дипломата, но от ректората не ми я дават. Липсва зачотът по проклетата смелост. Показвам значката ДСО, другата за парашутист- Не признават. Телеграми в МНО, препоръчано писмо и дипломата е в джоба ми.
Тази диплома и моето бързане е свързано и други събития, но –като му дойде времето.
Край. Свършвам, че е започнал Стъкленият дом.
.
0887770735
Коментар