Tweet
НЕЩО КАТО МЕМОАРИ-3
С какво се хранехме.
-Независимо от войни, земетресения, цунами, винаги сме имали предостатъчно вино, ракия картофи, зеле, всякакви млечни продукти. От краве, овче и козе мляко. Без постановления, без БДС – продуктите бяха качествени.
Да не пропусна за БДС-ето. БДС №0001 носеше Българският кибрит с лика на адаша Великият цар Симеон.
-Веднъж с седмично се колеше по една кокошка, от която за нас малчуганите стигаше, колкото да си наквасим коричката хляб.
Напролет, освен по Гергьовден се колеха и печеха всички мъжки агнета и ярета. Кожите се изсушаваха и търговец от Анхиало ги изкупуваше. На Гергьовден из цялото село се носеше Аромата на печени агнета в големи тави, като капаците им се уплътняваха с тесто – тЯсто по нашенски. Тогава не бе измислен силикона и тястото го заместваше. В опалената до оранжево фурна се печеше и второ агне.
Крава се колеше много рядко. На панаира в деня на Света Петка в големи копани се приготвяха вкусни кюфтета. Кебабчетата бяха градска работа. Най-хубавата кайма се кълцаше с остри сатъри. Ако останеше кайма, се пълнеха и сушеха петали суджук.
-За свинското, отделна глава, то беше най-много и най-полезно, както си мислехме.
В нашия общ двор се гледаха минимум три шопара. Хранеха се обилно, докато престанат да квичат. Така се получава повече мас и по-дебели фаши сланина.
Името на Коледата всички свързвахме с „колене”. А то настъпваше далеч преди Рождество, стига локвите на Бяла Ряка да хванат коричка лед.
Имаше си майстор-колачи, чието задължение беше да продупчат аортата на прасето и, като минат по-късно да си приберат малко кървавица – бахур по нашенски. И така – в свинете най-ценното беше маста и сланината.
-Комшийке, колко тенекии мас наляхте?
Джумерките, обилно подправени с чесън издържаха до вършитба.
От бутове и плешки, като остатъчен продукт, се правеха бабеци, луканки, бахур...Заровената със сняг и сол сланина издържаше до пролетта. Един, или два бута се осоляваха, в саламура, после се поръсваха обилно с червен пипер и се окачваха на тел под сайванта да не ги сигат котките. През юни, когато няма коледа и пилците са още тийнеджъри – качиш се на стола, резнеш си тънка филийка розове месце. И никакви прошуто, филе Елена не можеха да се сравнят с нашия домашен веян бут. Осоляваха се и рибиците по подобие на бутовете.
Свинската кожа също беше много ценна. Естествено, заради цървулите. Само от гърба на прасето се оскубваше по-дългата четина, която се изкупуваше по добри цени. Имаше за това и специален инструмент. В вървена дръжка се набиваше пирон. Около него се навива четината и с рязко движение се изскубваше.
Пърленето започна едва след като се появиха гумените цървули. Моят тейко – вечен изобретател – купи и закла малко прасе от шарената еркешка порода, като забравил или не знаел да му отреже едни неща отзад. Месото веднага се вкисна и не ставаше за ядене.
За други подвизи на любопитния ми родител ще ви разкажа по нататък.
-Безалкохолното.
Бозата от просо беше всенародно достъпна и на улицата и в единствената в селото сладкарница. Там , освен боза можеше да се бяла халва и лимонада в бутилки с особени тапи. Тези от тел, порцелан и кръгче червена гума дойдоха по-късно. А засега шишетата се затваряха със стъклено топче – томбълка – в шлифован обратен конус в гърлото на бутилката. Като натиснеш томбълката с пръст, лимонадата бликва и едновременно почиства гърлото от праха. Признавам, че има вариант „прахта”, за да избегна забележките. Такива бяха и бирените бутилки. Зиме тъмна бира. Цяло лято – светла. И помен нямаше от етикети и брендове. Но стига за бирата. Тя не беше на почит сред моите съселяни.
-Кръчмите.
Баш в център а на селото имаше две кръчми. Втората на бай Дечо-коларя. Неговата кръчма привличаше посетители благодарение на келнерката – красивата бездетна Евдокия. Тя позволяваше на по-нахалните да й бръкнат под фустата и да щипят. В ония времена щипането беше сексуална изява.
Първата кръчма на Нистор Варналията беше на стотина метра. Под дебелата сянка на два вековни ореха имаше дълги маси с пейки. Сервираше единствено Нико. Красивата дъщеря, Смарайда, не допускаше на сто метра от себе си селските пиянтета.(името Смарайда ми звучеше доста селско и провинциално, а то да било от скъпоценния камък смарагд...).
Пиеше се денем студена гроздова ракия в юзчета, а вечер – леко памидово вино със задължителното парче лимон собствено производсво.
впрочем виното и ракията, през туршията и козята пастърма – всичко беше домазлък. Собствено производство. Кръщанването на питиетата беше непознато надписването на сметките – също. Пред всеки клиент имаше дъсчица с листчета. Бай Нико след всяко юзче слагаше по един вертикален кертик, а петият напречен означаваше, че клиентът трябваше да си ходи. Мезето за ракията – солена туршия и за виното – козя пастърма бяха безплатни.
До обяд, когато нямаше клиенти, предприемчивият кръчмар изрязваше с елмаз по мярка парчета стъкло и изпровождаше мющерията с топче маджун.
Сещате се защо познавам така добре живота в кръчмите.
Дядо ми Киряк – гайдаржия и майстор на гайди поред свирел и двете кръчми. Някой току викнел -Сипи една за гайдаржията! Дядо пък напук не пиел.
Дяда Киряк бил голям страхливец (между нас - май че съм наследил тази работа от него). Когато по коледа заквичат прасета, храбрият ми дядо се запилявал в баира да сече дрян да кавалите. Зад Харманлъка прекарвал няколко дни в една колиба, докато свърши клането.Така си е опазвал нежните нерви. Иначе как щеше да доживее до 104 години.
Дядо Киряк не знаеше що е сърп, или мотика. О четирите си жени са се родили 11 живи деца, още няколко починали. Аз бях последният му от общо 24 внука. Докато го е хранел баща му, е пораснал големият му син Щерион и поел щафетета с прехраната.Борис – син на Щерион бе най-възрастния братовчед. Той взе жена от Медово – моя учителка по химия. Тя имаше едно синьо и едно кафяво око.
Още един подвиг на дядо Господин – така се превежда от гръцки Киряк.
Достоверно е известно че Дяконът Левски е посещавал Еркеч. От Карнобат, през Айтос и Каблешково, щафетата е трябвало да поемат оризарските комитите. Тримата се съгласили, а като потърсили дядо, той пак бил в колибата за дренки.
Още за дядо Киряк. През 1954 година се завърнах в отпуска от СССР. Бях студент там. Отидох да видя дядо Киряк – тогава стогодишен младеж.
-Добър ден, дядо.
-Ти кой си?
-Симеон съм, не ме ли позна?
-Чий си, питам.
-На дъщеря ти Иванка, най-малката.
- А, ти ли си бе Моньо. Нали ти учеше в Русия. А, след като потвърдихI
-Ти там, като изкара една година, разбра ли как стоят нещата в Русия?
-Как не, дядо. Питай.
- Кажи ми тогиз, колко струва в Русия един шиник жито??
На този въпрос едва ли би отговорил нито нашият, нито съветският министър на земеделието. Като му ходех на гости, дядо редовно ми погаждаше номер. Под чергата на миндера скриваше гайда, че като седна върху й, да изписука.
Дядо Киряк почина на 104 години, като в последните 20 менюто му се състоеше от
-сутрин - дробена попара с овчи пресняк
-обяд сирене с глава лук, или чесън По празниците няколко маслини.
-вечеря кисело мляко.
Тъй се живее сто години. Други да те хранят, да си пазиш нервите, да не знаеш какво е презерватив – да си гледаш кефа...
Завтра продолжу.
С какво се хранехме.
-Независимо от войни, земетресения, цунами, винаги сме имали предостатъчно вино, ракия картофи, зеле, всякакви млечни продукти. От краве, овче и козе мляко. Без постановления, без БДС – продуктите бяха качествени.
Да не пропусна за БДС-ето. БДС №0001 носеше Българският кибрит с лика на адаша Великият цар Симеон.
-Веднъж с седмично се колеше по една кокошка, от която за нас малчуганите стигаше, колкото да си наквасим коричката хляб.
Напролет, освен по Гергьовден се колеха и печеха всички мъжки агнета и ярета. Кожите се изсушаваха и търговец от Анхиало ги изкупуваше. На Гергьовден из цялото село се носеше Аромата на печени агнета в големи тави, като капаците им се уплътняваха с тесто – тЯсто по нашенски. Тогава не бе измислен силикона и тястото го заместваше. В опалената до оранжево фурна се печеше и второ агне.
Крава се колеше много рядко. На панаира в деня на Света Петка в големи копани се приготвяха вкусни кюфтета. Кебабчетата бяха градска работа. Най-хубавата кайма се кълцаше с остри сатъри. Ако останеше кайма, се пълнеха и сушеха петали суджук.
-За свинското, отделна глава, то беше най-много и най-полезно, както си мислехме.
В нашия общ двор се гледаха минимум три шопара. Хранеха се обилно, докато престанат да квичат. Така се получава повече мас и по-дебели фаши сланина.
Името на Коледата всички свързвахме с „колене”. А то настъпваше далеч преди Рождество, стига локвите на Бяла Ряка да хванат коричка лед.
Имаше си майстор-колачи, чието задължение беше да продупчат аортата на прасето и, като минат по-късно да си приберат малко кървавица – бахур по нашенски. И така – в свинете най-ценното беше маста и сланината.
-Комшийке, колко тенекии мас наляхте?
Джумерките, обилно подправени с чесън издържаха до вършитба.
От бутове и плешки, като остатъчен продукт, се правеха бабеци, луканки, бахур...Заровената със сняг и сол сланина издържаше до пролетта. Един, или два бута се осоляваха, в саламура, после се поръсваха обилно с червен пипер и се окачваха на тел под сайванта да не ги сигат котките. През юни, когато няма коледа и пилците са още тийнеджъри – качиш се на стола, резнеш си тънка филийка розове месце. И никакви прошуто, филе Елена не можеха да се сравнят с нашия домашен веян бут. Осоляваха се и рибиците по подобие на бутовете.
Свинската кожа също беше много ценна. Естествено, заради цървулите. Само от гърба на прасето се оскубваше по-дългата четина, която се изкупуваше по добри цени. Имаше за това и специален инструмент. В вървена дръжка се набиваше пирон. Около него се навива четината и с рязко движение се изскубваше.
Пърленето започна едва след като се появиха гумените цървули. Моят тейко – вечен изобретател – купи и закла малко прасе от шарената еркешка порода, като забравил или не знаел да му отреже едни неща отзад. Месото веднага се вкисна и не ставаше за ядене.
За други подвизи на любопитния ми родител ще ви разкажа по нататък.
-Безалкохолното.
Бозата от просо беше всенародно достъпна и на улицата и в единствената в селото сладкарница. Там , освен боза можеше да се бяла халва и лимонада в бутилки с особени тапи. Тези от тел, порцелан и кръгче червена гума дойдоха по-късно. А засега шишетата се затваряха със стъклено топче – томбълка – в шлифован обратен конус в гърлото на бутилката. Като натиснеш томбълката с пръст, лимонадата бликва и едновременно почиства гърлото от праха. Признавам, че има вариант „прахта”, за да избегна забележките. Такива бяха и бирените бутилки. Зиме тъмна бира. Цяло лято – светла. И помен нямаше от етикети и брендове. Но стига за бирата. Тя не беше на почит сред моите съселяни.
-Кръчмите.
Баш в център а на селото имаше две кръчми. Втората на бай Дечо-коларя. Неговата кръчма привличаше посетители благодарение на келнерката – красивата бездетна Евдокия. Тя позволяваше на по-нахалните да й бръкнат под фустата и да щипят. В ония времена щипането беше сексуална изява.
Първата кръчма на Нистор Варналията беше на стотина метра. Под дебелата сянка на два вековни ореха имаше дълги маси с пейки. Сервираше единствено Нико. Красивата дъщеря, Смарайда, не допускаше на сто метра от себе си селските пиянтета.(името Смарайда ми звучеше доста селско и провинциално, а то да било от скъпоценния камък смарагд...).
Пиеше се денем студена гроздова ракия в юзчета, а вечер – леко памидово вино със задължителното парче лимон собствено производсво.
впрочем виното и ракията, през туршията и козята пастърма – всичко беше домазлък. Собствено производство. Кръщанването на питиетата беше непознато надписването на сметките – също. Пред всеки клиент имаше дъсчица с листчета. Бай Нико след всяко юзче слагаше по един вертикален кертик, а петият напречен означаваше, че клиентът трябваше да си ходи. Мезето за ракията – солена туршия и за виното – козя пастърма бяха безплатни.
До обяд, когато нямаше клиенти, предприемчивият кръчмар изрязваше с елмаз по мярка парчета стъкло и изпровождаше мющерията с топче маджун.
Сещате се защо познавам така добре живота в кръчмите.
Дядо ми Киряк – гайдаржия и майстор на гайди поред свирел и двете кръчми. Някой току викнел -Сипи една за гайдаржията! Дядо пък напук не пиел.
Дяда Киряк бил голям страхливец (между нас - май че съм наследил тази работа от него). Когато по коледа заквичат прасета, храбрият ми дядо се запилявал в баира да сече дрян да кавалите. Зад Харманлъка прекарвал няколко дни в една колиба, докато свърши клането.Така си е опазвал нежните нерви. Иначе как щеше да доживее до 104 години.
Дядо Киряк не знаеше що е сърп, или мотика. О четирите си жени са се родили 11 живи деца, още няколко починали. Аз бях последният му от общо 24 внука. Докато го е хранел баща му, е пораснал големият му син Щерион и поел щафетета с прехраната.Борис – син на Щерион бе най-възрастния братовчед. Той взе жена от Медово – моя учителка по химия. Тя имаше едно синьо и едно кафяво око.
Още един подвиг на дядо Господин – така се превежда от гръцки Киряк.
Достоверно е известно че Дяконът Левски е посещавал Еркеч. От Карнобат, през Айтос и Каблешково, щафетата е трябвало да поемат оризарските комитите. Тримата се съгласили, а като потърсили дядо, той пак бил в колибата за дренки.
Още за дядо Киряк. През 1954 година се завърнах в отпуска от СССР. Бях студент там. Отидох да видя дядо Киряк – тогава стогодишен младеж.
-Добър ден, дядо.
-Ти кой си?
-Симеон съм, не ме ли позна?
-Чий си, питам.
-На дъщеря ти Иванка, най-малката.
- А, ти ли си бе Моньо. Нали ти учеше в Русия. А, след като потвърдихI
-Ти там, като изкара една година, разбра ли как стоят нещата в Русия?
-Как не, дядо. Питай.
- Кажи ми тогиз, колко струва в Русия един шиник жито??
На този въпрос едва ли би отговорил нито нашият, нито съветският министър на земеделието. Като му ходех на гости, дядо редовно ми погаждаше номер. Под чергата на миндера скриваше гайда, че като седна върху й, да изписука.
Дядо Киряк почина на 104 години, като в последните 20 менюто му се състоеше от
-сутрин - дробена попара с овчи пресняк
-обяд сирене с глава лук, или чесън По празниците няколко маслини.
-вечеря кисело мляко.
Тъй се живее сто години. Други да те хранят, да си пазиш нервите, да не знаеш какво е презерватив – да си гледаш кефа...
Завтра продолжу.
.
0887770735
))
.
Коментар