Tweet
НЕЩО КАТО МЕМОАРИ -2
Сега за добитъка.
-50-60 кокошки
-десетина пуйки
-около 20 гъски и юрдечки
-три крави с две телета
-два впрегатни коня и един –Алчо – за яздене
-15 овце и 6 кози
-непрекъснато плодящи се кучета от неизвестна порода
-три прасета
Тези животни искаха непрекъснато да ядат. В зависимост от сезона се сменяше и.храната. От октомври давахме повече царевица на свинете да налеят мас.
По време на оран хранехме конете с овес.
Чичовците ми извеждаха още по тъмно конете да ги поят. На кравите давахме запарена слама с гореща вода и трици.
На кокошките – каквото остане.
Забравих да кажа, че имахме кладенец с геранило. Той служеше още за хладилник. На въже се спускаше, завито в тензух месо. Дините ги спускахме направо с кофата във водата.
Веднъж годишно чистехме кладенеца, като се изчерпваше водата. Аз се гнусях да пия кладенчева вода заради жабите. А дядо казваше, че щом има жаби, значи водата е чиста.
Във всяка махала имаше чешми за питейна вода. В каменните им корита се въдеха безброй пиявици.
В една от стаите ,където се хранехме имаше закачени на куки три бакъра, покрити с тензух и калайдисан кепчаг за пиене. За вода ходеха жените с две менци на кобилицата и един в ръката.
Спомен. Когато през село минаваха уморени прашни войници от червената армия, беше невъзможно да се премине с пълна дамаджана през редиците им. Изпиваха я набързо, или си допълваха матарите.
Водата беше твърда и невкусна, но й бяхме свикнали. Стига да е студена.
Сега за добитъка.
-50-60 кокошки
-десетина пуйки
-около 20 гъски и юрдечки
-три крави с две телета
-два впрегатни коня и един –Алчо – за яздене
-15 овце и 6 кози
-непрекъснато плодящи се кучета от неизвестна порода
-три прасета
Тези животни искаха непрекъснато да ядат. В зависимост от сезона се сменяше и.храната. От октомври давахме повече царевица на свинете да налеят мас.
По време на оран хранехме конете с овес.
Чичовците ми извеждаха още по тъмно конете да ги поят. На кравите давахме запарена слама с гореща вода и трици.
На кокошките – каквото остане.
Забравих да кажа, че имахме кладенец с геранило. Той служеше още за хладилник. На въже се спускаше, завито в тензух месо. Дините ги спускахме направо с кофата във водата.
Веднъж годишно чистехме кладенеца, като се изчерпваше водата. Аз се гнусях да пия кладенчева вода заради жабите. А дядо казваше, че щом има жаби, значи водата е чиста.
Във всяка махала имаше чешми за питейна вода. В каменните им корита се въдеха безброй пиявици.
В една от стаите ,където се хранехме имаше закачени на куки три бакъра, покрити с тензух и калайдисан кепчаг за пиене. За вода ходеха жените с две менци на кобилицата и един в ръката.
Спомен. Когато през село минаваха уморени прашни войници от червената армия, беше невъзможно да се премине с пълна дамаджана през редиците им. Изпиваха я набързо, или си допълваха матарите.
Водата беше твърда и невкусна, но й бяхме свикнали. Стига да е студена.
))
Коментар