Значението на пощите напоследък силно намаля. Писма никой не пише, а за колети си има Спииди, DHL.
Ще посоча две пощи, направили ми впечатление.
1. В Русия още в 50-те години писмата се влагаха само в специални пликове, където номерът на пощенския код се изписва с шаблон.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%...B5%D0%BA%D1%81
Постъпилите от пощенските кутии писма се сортират от автомат и отправят към получателя. Може и обикновени пликове, но те ще пристигнат по-късно. Ако въобще пристигнат...
По същото време в СССР имаше още
-Писмо-телеграма. Пишеш си писмо, слагаш снимка, рисунка, хербарий и го носиш в пощата. Там една ротационна машина - първообраз но факса - го сканира и след минути по телеграфа писмото е в далечения изток. Такава услуга имаше в по-големите градове.
-Говорящо писмо. Пак на пощата в кабина ти записват посланието на грамофонен диск от фотографска плака. Слагат го в плик с кода и заминава.
2. Англия е държавата с най-големи традиции в пощите. Там, в зависимост от отдалечеността се ползват марки с различна стойност и пликове с различен цвят. Мисля, че срокът за доставка на всяко писмо е 24 часа.
А какво става с малките пратки и писмата? Те се доставят с влак. И ето хитростта. В пощенския вагон служителят приготвя пакет с пощата за следващаата станция и го окачва на изнесена конзола в ляво или дясно, в зависимост къде е станцията. На самата станция нито влакът спира, нито някой чака пощата.
Там на един стълб, висок колкото вагона има един остър нож, който срязва канапа и пощенското чувалче попада в капан от мрежа.
По същия начин от станцията пощенският чувал се оказва във вагона.
Как е в другите държави?
Ще посоча две пощи, направили ми впечатление.
1. В Русия още в 50-те години писмата се влагаха само в специални пликове, където номерът на пощенския код се изписва с шаблон.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%...B5%D0%BA%D1%81
Постъпилите от пощенските кутии писма се сортират от автомат и отправят към получателя. Може и обикновени пликове, но те ще пристигнат по-късно. Ако въобще пристигнат...
По същото време в СССР имаше още
-Писмо-телеграма. Пишеш си писмо, слагаш снимка, рисунка, хербарий и го носиш в пощата. Там една ротационна машина - първообраз но факса - го сканира и след минути по телеграфа писмото е в далечения изток. Такава услуга имаше в по-големите градове.
-Говорящо писмо. Пак на пощата в кабина ти записват посланието на грамофонен диск от фотографска плака. Слагат го в плик с кода и заминава.
2. Англия е държавата с най-големи традиции в пощите. Там, в зависимост от отдалечеността се ползват марки с различна стойност и пликове с различен цвят. Мисля, че срокът за доставка на всяко писмо е 24 часа.
А какво става с малките пратки и писмата? Те се доставят с влак. И ето хитростта. В пощенския вагон служителят приготвя пакет с пощата за следващаата станция и го окачва на изнесена конзола в ляво или дясно, в зависимост къде е станцията. На самата станция нито влакът спира, нито някой чака пощата.
Там на един стълб, висок колкото вагона има един остър нож, който срязва канапа и пощенското чувалче попада в капан от мрежа.
По същия начин от станцията пощенският чувал се оказва във вагона.
Как е в другите държави?
Коментар