На фона на всичко негативно, което ни заобикаля ежедневно реших да пусна една тема с развеселяващ характер.
Всичко описано по долу е взето от интернет пространството с желанието да Ви накарам да се усмихвате повече.
Поздрави и успешни и весели дни! И безаварийни най-вече!
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
и тук следва малка извратения на някой болен мозък ...
Един от паяците случайно е осъден и пратен в затвора.
Социалният президент веднага поправя грешката и го помилва.
Всички паяци гласуват за спасителя си и той печели пореден мандат. Българският Йоенсуски Комитет осъжда държавта във Вартбург, защото покрай грижите за щуреца са забравени хлебарките.
Всяка хлебарка има по 10-15 хлебарчета, които или проституират или просят. Традиционният им стремеж към образование е подтъпкан! Държавата веднага поправя грешката и строи хлебарници за хлебарките.
Обявено е десетилетие на хлебарското включване. Хлебарките решават, че дискриминационното и обидно обръщение "хлебарка" трябва да се замени с нещо по-възвишено. Предложението "еврохлебарка" е отхвърлено. Избрана е нова дума "джин". "Но джин е алкохолна напитка"- опитва се да протестира пияна мравка- расистка.
Обявена е за лумпен. Вече всеки трябва да нарича хлебарките "джинове". На няколко телевизии им е спрян лиценза, заради излъчване на реклами на РАЙД. Джиновете, окрилени от поощрението на държавата, се развилняват. Грабят, изнасилват, пребиват. Безнаказано. Отново случайно е осъден джин, обрал, изнасилил и убил мравка-пенсионер.
Българският Йоенсуски Комитет осъжда държавта във Вартбург, за нарушаване на три от основните права на джина. Джинът е амнистиран. Гласуван е закон за защита на джинове от дискриминация, според който всеки е длъжен да допуска в дома си джинове и да изпълнява всяко тяхно желание и право. Всеки джин има само права и свободи. Задълженията и данъците остават за мравките.
Българският Йоенсуски Комитет осъжда държавта във Вартбург. Вече и той не знае за какво. Просто ей така, за отчитане на дейност пред чичо Боршош.
Ако някой намери и/или измисли нова версия моля да я сподели.
Всичко описано по долу е взето от интернет пространството с желанието да Ви накарам да се усмихвате повече.
Поздрави и успешни и весели дни! И безаварийни най-вече!
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
и тук следва малка извратения на някой болен мозък ...
Един от паяците случайно е осъден и пратен в затвора.
Социалният президент веднага поправя грешката и го помилва.
Всички паяци гласуват за спасителя си и той печели пореден мандат. Българският Йоенсуски Комитет осъжда държавта във Вартбург, защото покрай грижите за щуреца са забравени хлебарките.
Всяка хлебарка има по 10-15 хлебарчета, които или проституират или просят. Традиционният им стремеж към образование е подтъпкан! Държавата веднага поправя грешката и строи хлебарници за хлебарките.
Обявено е десетилетие на хлебарското включване. Хлебарките решават, че дискриминационното и обидно обръщение "хлебарка" трябва да се замени с нещо по-възвишено. Предложението "еврохлебарка" е отхвърлено. Избрана е нова дума "джин". "Но джин е алкохолна напитка"- опитва се да протестира пияна мравка- расистка.
Обявена е за лумпен. Вече всеки трябва да нарича хлебарките "джинове". На няколко телевизии им е спрян лиценза, заради излъчване на реклами на РАЙД. Джиновете, окрилени от поощрението на държавата, се развилняват. Грабят, изнасилват, пребиват. Безнаказано. Отново случайно е осъден джин, обрал, изнасилил и убил мравка-пенсионер.
Българският Йоенсуски Комитет осъжда държавта във Вартбург, за нарушаване на три от основните права на джина. Джинът е амнистиран. Гласуван е закон за защита на джинове от дискриминация, според който всеки е длъжен да допуска в дома си джинове и да изпълнява всяко тяхно желание и право. Всеки джин има само права и свободи. Задълженията и данъците остават за мравките.
Българският Йоенсуски Комитет осъжда държавта във Вартбург. Вече и той не знае за какво. Просто ей така, за отчитане на дейност пред чичо Боршош.
Ако някой намери и/или измисли нова версия моля да я сподели.

Коментар