Tweet
На кратко - станах неволен свидетел на пътен инцидент. Даже не пътен, а хулиганска саморазправа, завършила със средна телесна повреда на най-здравия участник.
Леко уплашен и шокиран от вида му, аз, като първи пристигнал на мястото, се обадих на 112 за бърза помощ. Отчасти видях какво се случи. Първи пристигнаха полицаите - за няма и 20мин. изминаха около 4км в неделя, 8.30/движение никакво/. Поразпитаха това-онова, осигуриха безпрепятствено пеминаване на колите и линейката дойде. После ми записаха данните, попитаха жена ми, която беше с мен, заедно ли сте и ми казаха, че ако се наложи - ще ме потърсят. Нейните данни не ги записаха. Естествено, не знаеха какво е състоянието на пострадалия. До тук добре. Попитах друго трябва ли - отговора беше не. Аз продължих за Варна. Някъде около Шумен ми звъни някакъв разследващ и ме пита мога ли да дойда в районното. Е, казах му, че в момента не мога и че пътувам за Варна.
"А кога ще се върнеш?
Не знам.
"Ще може ли да дойдеш в управлението?"
Ще дойда.
Пак добре.
След половин час звъни телефона на жена ми. Ти ли си - аз съм. Може ли да дойдете в управлението? - Може, но като се върнем. "А, грешка, пак на вас звъня."
Хубаво.
Прибираме се и право при следователя. Първо разпитва мен. Записва, подписвам се. После почва жена ми.
В този момент ми тръгнаха "бубулечки" по гърба
. Веднага попитах - Вие откъде и имате номера? Отговора беше нещо като "Е, аз един телефон ако не мога да издиря, по-добре да си хвърля шапката и да си ходя!"
Ами ако не е беше жена ми а вие и се обадите
?!
Полицая лееекичко се сконфузи
Е, аз си направих своите изводи
Дано спестя неприятности на някой
Леко уплашен и шокиран от вида му, аз, като първи пристигнал на мястото, се обадих на 112 за бърза помощ. Отчасти видях какво се случи. Първи пристигнаха полицаите - за няма и 20мин. изминаха около 4км в неделя, 8.30/движение никакво/. Поразпитаха това-онова, осигуриха безпрепятствено пеминаване на колите и линейката дойде. После ми записаха данните, попитаха жена ми, която беше с мен, заедно ли сте и ми казаха, че ако се наложи - ще ме потърсят. Нейните данни не ги записаха. Естествено, не знаеха какво е състоянието на пострадалия. До тук добре. Попитах друго трябва ли - отговора беше не. Аз продължих за Варна. Някъде около Шумен ми звъни някакъв разследващ и ме пита мога ли да дойда в районното. Е, казах му, че в момента не мога и че пътувам за Варна.
"А кога ще се върнеш?
Не знам.
"Ще може ли да дойдеш в управлението?"
Ще дойда.
Пак добре.
След половин час звъни телефона на жена ми. Ти ли си - аз съм. Може ли да дойдете в управлението? - Може, но като се върнем. "А, грешка, пак на вас звъня."
Хубаво.
Прибираме се и право при следователя. Първо разпитва мен. Записва, подписвам се. После почва жена ми.
В този момент ми тръгнаха "бубулечки" по гърба
. Веднага попитах - Вие откъде и имате номера? Отговора беше нещо като "Е, аз един телефон ако не мога да издиря, по-добре да си хвърля шапката и да си ходя!" Ами ако не е беше жена ми а вие и се обадите
?!Полицая лееекичко се сконфузи
Е, аз си направих своите изводи
Дано спестя неприятности на някой
Коментар