ЧРЕЗ УСМИВКА КЪМ ЗДРАВЕ

[Петя]

И така, сторено е. Понеже има време и за дивотии, и за сбирки, и за каляне, и за добри дела.
Докато обмислях и пишех план за помощ на детски дом извън града, Фани споделила идеята с Ваня,а тя се сетила, че може да помогнем на детското онкоотделение. След това събитията се развиха за нула време. Аз пък се сетих, че имам съученичка, лекарка там. Обадих и се и се видяхме още на следващия ден. Тя и завеждащата отделението приеха с голям ентусиазъм идеята. Разказаха ми, че действително децата много ще се зарадват, защото нито имат персонал да ги развлича, нито психотерапевт постоянно на тяхно разположение, нито майките имат сили да ги забавляват. А се знае, че високият дух е ключът към оздравяването.
И предвид предстоящия празник, решихме за начало да украсим малко отделението. След бърза и стегната организация се събраха малко пари и в понеделник отидохме в магазин Джамбо на пазар. Накупихме украси и играчки и след съгласуване с лекарките в сряда след обед отидохме в отделението.
Помещенията са ремонтирани скоро; свежо и чисто е навсякъде, да не повярваш, че си в държавна болница. Само че настроението никак не е добро, децата са зле - изтощени от лечението и унили, а майките - притеснени и уморени. Минахме по стаите, поговорихме с болните и раздадохме лакомства. Играчките оставихме в общата стая. Ваня, Натали и Стайка налепиха украси в стаите. И децата, и майките бяха приятно изненадани, усмихнаха се и се заредиха поне за малко с добро настроение и надежда. Болните определено имаха нужда от разнообразие и радостни преживявания, а майките - да си поговорят с някой и да им се вдъхне надежда.
Генералната визитация продължаваше необичайно дълго и не можахме да се срещнем с лекарките, както беше по план. Оставихме и за тях подаръци от управителя на магазин Джамбо, за да украсят кабинета си.
Според предварителния план и уговорка с лекарките в отделението предстоеше да се срещаме с децата през няколко дни и да ги занимаваме и развличаме. Оказа се, че децата почти не излизат от стаите и ще е трудно да ги събираме, за да четем, играем игри или рисуваме. Предстои да изясним как да продължим акцията и дали изобщо ще е възможно да работим пряко с тях. Ще бъде жалко да не успеем да доведем замисъла си докрай, тъй като се събрахме за един ден шест доброволки - Фани, Ваня, Зоя, Натали, Стайка и аз, от които един психолог и един психотерапевт, а се очакваха още попълнения.
За това какво успя Фани да свърши, ще оставя тя самата да разкаже.
Снимки по обясними причини нямаме.

Поднасям от свое име, от името на доброволките и от името на децата, майките и лекарките горещи благодарности за участието и даренията на всички включили се от Пловдив и Стамболийски. Точен списък има при мен.
От останалите пари ще купим книги и списания и ще ги занесем в следващите дни.

[Фани]

До: ЧРЕЗ УСМИВКА КЪМ ЗДРАВЕ

Христос воскресе!
Здравейте, Петя ви е разказала как се роди идеята да помогнем точно на детската онко-клиника в града, както и какво е положението там. Децата са на възраст от 2 до 18 години, не стоят постоянно там, а влизат за лечение, стоят колкото е нужно, отиват си, идват други... Освен стаите в които спят има стая за игри, занимания и пр. оказва се, че някои деца не могат да стават и да ходят там да играят. Мислихме с какво и как да помогнем, предвид естеството на болестта, не само защото ще се сблъскаме и с безнадеждно болни деца и отчаяни родители, но и там са забранени някои храни, определени играчки не могат да се дават, цветя с почва не е разрешено да има, неща които събират прах и т.н.
В процеса на осъществяването на идеята имахме хубави случки и не мога да не се похваля, заради надеждата която пораждат – по-миналата седмица търсейки да закупя на едро картон за рисуване за децата ме упътиха към една фирма. Отидох там и случайно попаднах на собственика, обясних му, че искам да купя малко картон за рисуване, повода и идеята ни. Човекът ме заведе в цеха, избрахме заедно подходящ картон, даже го нарязаха на различни размери. Докато теглеха и рязаха си говорехме с жените там, разпитваха ме какви сме, що сме и им беше много интересно. Накрая не ми дадоха да платя и казаха, че така се включват в доброто дело. Дадоха ми и тел. на друга фирма, за да купим от там по-изгодно бои и моливи за рисуване. Чрез роднини, приятели и познати събрахме и малко пари. Петя ви е разказала за м-н «Джъмбо» и красивата украса и играчки които взехме от там; обърнахме се и към управителя на магазина, да ни направят отстъпка или малко дарение и той откликна също. От нашата, пловдивска група, Женя купи флумастри за децата.
Идеята беше да се украси и създаде празнична атмосфера в отделението преди великденските празници, затова бързахме. За радост доброволките успяха и съм сигурна, че внесохме там живец, настроение и уют.
Понеже осъзнаваме, че не всеки е в състояние да се срещне, говори и се занимава с онко болни деца, както и да издържи подобно нещо, молбата ни е да се включите, който с каквото желае и може.
Ако имате познати по издателства и печатници, кажете, за да закупим по-евтино книги и списания за по-големите. Или познати аниматори, желаещи да дарят примерно един час на седмица, за да забавляват децата там. Приемат се и пари, като може да се издаде протокол за дарение за който иска.
Това е, хубава и успешна седмица на всички!