Организиране на Съботна хард разходка

[M.Mihnev]

От: Организиране на Съботна хард разходка

Има технически проблем с префиреията ,още малко търпение!

[M.Mihnev]

От: Организиране на Съботна хард разходка

Изчака ми се чакалото

[SaTaNaTa_83_stz]

От: Организиране на Съботна хард разходка

И на мен ама .........
Давайте да гледаме!

[belata]

От: Организиране на Съботна хард разходка

Както се разбра,разходката не протече по първоначално предвидения план,поради големите снежни навявания по хълмовете,на няколко пъти катерихме склоновете излизайки от пътищата,за да избегнем навяванията които достигаха до 2 метра на места,в опит да се придържаме към първоначалния план,но скоро с нарастване на височината разбрахме че мисията към връх "Морулей" ще е "Кауза Пердута" Така решихме да тръгнем по алтернативен маршрут,да си набавим адреналина в посока с.Мъглиж...и да открием заслон където да направим барбекю,така се почна екшъна.....
Ето как невинно започна деня:
Групата пие кафенце .

Следва закупувуване на калорични месни продукти,и флуиди за преглъщане на същите....

Тойотките настъхнали от очакване на разходчицата....


Малко добавка на алтернативно гориво,известна в нашето обкръжение като "Пача мас" .Отговорника по свързочната техника Мишо,прави последна проверка на свръзките..

Поехме към възвишенията на с.Люляк,но малко след Военния полигон се наложи и първата асистенция...



Пътя напред беше отрязан,продължихме да разбиваме преспи и да караме по подгизнали ниви,за да заобиколим преспата на пътя..

Не след дълго,в опит да пробия поредния снежен нанос,отново бях в снежната хватка,трябваше жокер.....

Паджерото на Васката и него не щадеше снежния насип,но се справяше доста добре....

Въпреки че пъргавото навигаторче Коко боравеше умело с техниката,снега не искаше да пусне лесно дзверо...



В крайна сметка решихме да се върнем назад,заради невъзможността да преминем,и се зачесохме по главите на къде да я хващаме,а и взехме да огладняваме някои,а други се почусваха дехедратирани,имаше нужда от преливане на сгряващи напитки,при тва спешно...ноо не им било писано

Така хванахме пътя към Мъглижките възвишения,не че балкана там е много гостоприемен точно сега....


Бенито раздаваше гас напреде с баба Яга,преминавайки умело препядствията,нооо,под дебелия сняг се криеха сериозни коловози и единия го погълна.....

Докато правех заходи,за да закача баба Яга,се чуваха закачки от Гелендията която добре се движеше с двата блокажа,обаче 10 секунди по късно не им беше вече смешно


Едно пребоксуване и Мерцедеса вече беше в изходна позиция за лебедка,лепкавия чернозем отдолу под снега беше заложил своята клопка...

Видно беше че пак лебедката ще е решаващ фактор....


Разходката продължи през страхотни места,и карайки към върха ставахме свидетели как пътеките са се превърнали в реки от снеготопенето,боксувайки навлязохме в местност където нямаше път на никаде,освен на картата на Джипиеса,навсякъде имаше топяща се дебела снежна маса,която не можехме да преодолеем,опитах да мина напред,но се окопах и опрях в дърво.Мерцедеса се опита да дойде да помогне и се наложи и той да се спасява.След около час борба успешно се измъкнахме....и айде пак надолу,да търсим друг маршрут.









По пътя попаднахме на групичка от пастирски Кракачански кучета,на които нямаше как да не отдадем малко внимание.


Красавци...прекрасни екземпляри на породата.

Еее,някои още не си бяха набавили адреналина и решиха да си пробват късмета,Божето за малко да остане без гащи


Най накрая почти достигнахме до "Заветния хълм",а именно къщичната на Мъглижката офроуд банда в Планината,но пътя отново се оказа отрязан от навяване,направих опит да мина през преспата,ама бях спрян навреме преди да стане за скрап в дерето джипката ,та се наложи да продължим към инпровизираната хижичка с раниците по пътеката,мястото беше много красиво както винаги....




Почна се едня шетня и подготовка,щастливи че сме достигнали финала на пътешествието.

Набавяне на дръвца беше приоритетна задача,че времето си ставаше хладно,а и мезелъците трябваше да се подгряват...на Коко като най млад член се паднаха най дебелите дървета за носене

Бенджи май нямаше търпение да седне на масата,ама то кои може да го вини за това


Васката извади незаменимата техника,и нещата потръгнаха...




Естественото продължение на ръката ми, документирано от Мишо



Най нетърпеливите стартираха







Лика-Прилика

Коко си намери стъкло от Витара....

Стил Божев,няма как да остане скрит



Започна се с едни чудеса кулинарни...




Чай от Липов цвят,е как без него.....


Имаше един спор,ЕпА КоЙ е По ГолЕм,
Коко малкия,или бате Мишо?


После се разбра че ръста не е от значение много....на масата всички са равни

Времето напредваше,ставаше все по красиво и ...... пивко




Но както всичко друго хубаво в живота свършва,така стана време и романтичната вечеря да се насочва към своя край.


Айде и малко филмов матерял със съдействие на главните оператори Мишо и Кокича.

[SaTaNaTa_83_stz]

От: Организиране на Съботна хард разходка

Трябвала ви е една Витара да ви помага

[koko_s]

От: Организиране на Съботна хард разходка

Наи вече нали чу коментара една витара и за децата

[belata]

От: Организиране на Съботна хард разходка

Наи вече нали чу коментара една витара и за децата

Закачки трябва да има винаги,ясно че определяща е подготовката на машината и акъла на водача

[M.Mihnev]

От: Организиране на Съботна хард разходка

Трябвала ви е една Витара да ви помага

Че, това си е самата истина
Скоро операторчето на въпросното клипче ще ги подбутва...подпира из отзад

[SaTaNaTa_83_stz]

От: Организиране на Съботна хард разходка