От: Вашата професия отвътре
Аз сега съм тъп офисен планктон, а едно време бях лазерджия. Нещо като гумите, ама по-просто. Веднъж четох една дебела книга за тия работи, обаче се спекох още в неорганичната част, нататък само седях с умен вид, додето местех страниците, та хората сигурно са си мислели че знам какво има в днешните гуми. Пък аз разбрах само за легирането, и за механичните свойства, другото - не. Знам че е срамота.
Лазерите са проста работа. Вземаш нещо, туряш му от двете страни две огледала едно срещу друго, надуваш го с квото имаш, то от зор светва, после все едното огледало нещо изпуска, и всички се радват, понеже са видели лазерен лъч. Някои успяват да го видят даже два пъти - веднъж с лявото, и още веднъж - с дясното око. После вече никога не виждат нищо, ама пък им остават ярки спомени. Според лазера, но поне няколко хиляди пъти по-ярки от Слънцето. Има и съвсем мижави лазерчета, те са само малко повече от звездите.
Хубавото е че боли съвсем за малко, и очите отстрани изглеждат досущ като здрави.
А иначе вътре бутат какво ли не. Стъклени пръчки, газови бутилки, колби, мензурки, рубинени пръстени, откраднати от бабите, има извратеняци, които слагат само ренгенови плаки и ножчета за бръснене, и само една алуминиева тенекия вместо две хубави огледала, понеже са стиснати. Така получават ултравиолетови лазери на атмосферен азот, и даже не разбират веднага че са ослепели, понеже на 300 нанометра при ниска мощност, белята не става с гърмеж в мозъка.
Които не са стиснати - патят повече. Първо много години гладуват, додето събират хубави части. Железца, стъкълца, жички, секретни платки, тайни транзистори, гумички, маркученца, лампички, а също така секретни части, които не могат да се съобщават в интернета, и малко след като са ги изгонили от къщи, сглобяват Първият си Лазер.
Който естествено не работи.
После тайно се промъкват обратно вкъщи, и вече само нощем, като си светят с последното останало око, което естествено свети лазерно, сглобяват следващия таен лазер. Понеже лазерите със слънчево напомпване вече са ги измислили разни простаци с Нобелови награди, работят обикновенно върху лунно напомпване, или от велосипедно динамо. От динамото на колелото на детето прочее става лесно, само трябва да се задигне бобината и една свещ от жигулата на тъста, планетарните лазери също си ги има, като Венера например, която е почти работещ СО/СО2 лазер, а виж Лунния ...
Понякога ги хващат, карат ги да се изучат за нормални физици, и после се прозяват от досада, когато новия лазер пробие стената, понеже са забравили да и пуснат охлаждането от главния водопровод на квартала, ама това вече не е интересно.
Не е много страшно. Може само да те пребие тока, да те пробие лазера, или да те окьорави, или да те затисне, ако е много голям, най много да те отрови на умирачка. Ама е интересно, пък някои светят и много красиво. За вкусовете не спорят, на мене са ми най-красиви аргоновите. Обикновенно светят синьо-зелено, макар че могат и друго.
А за фенерчета не стават, никои
Аз сега съм тъп офисен планктон, а едно време бях лазерджия. Нещо като гумите, ама по-просто. Веднъж четох една дебела книга за тия работи, обаче се спекох още в неорганичната част, нататък само седях с умен вид, додето местех страниците, та хората сигурно са си мислели че знам какво има в днешните гуми. Пък аз разбрах само за легирането, и за механичните свойства, другото - не. Знам че е срамота.
Лазерите са проста работа. Вземаш нещо, туряш му от двете страни две огледала едно срещу друго, надуваш го с квото имаш, то от зор светва, после все едното огледало нещо изпуска, и всички се радват, понеже са видели лазерен лъч. Някои успяват да го видят даже два пъти - веднъж с лявото, и още веднъж - с дясното око. После вече никога не виждат нищо, ама пък им остават ярки спомени. Според лазера, но поне няколко хиляди пъти по-ярки от Слънцето. Има и съвсем мижави лазерчета, те са само малко повече от звездите.
Хубавото е че боли съвсем за малко, и очите отстрани изглеждат досущ като здрави.
А иначе вътре бутат какво ли не. Стъклени пръчки, газови бутилки, колби, мензурки, рубинени пръстени, откраднати от бабите, има извратеняци, които слагат само ренгенови плаки и ножчета за бръснене, и само една алуминиева тенекия вместо две хубави огледала, понеже са стиснати. Така получават ултравиолетови лазери на атмосферен азот, и даже не разбират веднага че са ослепели, понеже на 300 нанометра при ниска мощност, белята не става с гърмеж в мозъка.
Които не са стиснати - патят повече. Първо много години гладуват, додето събират хубави части. Железца, стъкълца, жички, секретни платки, тайни транзистори, гумички, маркученца, лампички, а също така секретни части, които не могат да се съобщават в интернета, и малко след като са ги изгонили от къщи, сглобяват Първият си Лазер.
Който естествено не работи.
После тайно се промъкват обратно вкъщи, и вече само нощем, като си светят с последното останало око, което естествено свети лазерно, сглобяват следващия таен лазер. Понеже лазерите със слънчево напомпване вече са ги измислили разни простаци с Нобелови награди, работят обикновенно върху лунно напомпване, или от велосипедно динамо. От динамото на колелото на детето прочее става лесно, само трябва да се задигне бобината и една свещ от жигулата на тъста, планетарните лазери също си ги има, като Венера например, която е почти работещ СО/СО2 лазер, а виж Лунния ...
Понякога ги хващат, карат ги да се изучат за нормални физици, и после се прозяват от досада, когато новия лазер пробие стената, понеже са забравили да и пуснат охлаждането от главния водопровод на квартала, ама това вече не е интересно.
Не е много страшно. Може само да те пребие тока, да те пробие лазера, или да те окьорави, или да те затисне, ако е много голям, най много да те отрови на умирачка. Ама е интересно, пък някои светят и много красиво. За вкусовете не спорят, на мене са ми най-красиви аргоновите. Обикновенно светят синьо-зелено, макар че могат и друго.
А за фенерчета не стават, никои

Коментар