Tweet
Експресна спасителна операция за неуспешен Джийп-катерач.
Може да се каже, че историята, за която ще разкажа сега, се дължи на несъобразяването ми с две основни правила, на които понякога не обръщаме внимание.
Първото е - не ходи на "разходка" сам, дори и за кратко.
Второто е - когато влизаш в места със сложен терен, трябва да имаш необходимата екипировка.
След като днес сложих зимните гуми с дълбокия грайфер, реших при посещението на село, да направя за половин час няколко кръгчета по баирите наоколо. В началото всичко беше добре и ровенето из рохкавия сняг ми правеше удоволствие.
Мястото на разигралото се по-късно събитие се намира буквално на 50-тина метра от къщата, но теренът е доста пресечен. След като спускането в една долчинка мина съвсем леко:
(това, за съжаление е единствената снимка, направена с телефон и преди да се мръкне)
... дойде време за връщане обратно. При завиването по страничния наклон обаче, гумите поднесоха настрани по стръмното и от тежестта си, джийп-ът се смъкна на неприятна позиция под билото на хълма, на границата на 50-60 метрова урва. След няколко опита разбрах, че с маневри не мога да се измъкна на равно, а по-голяма е вероятността да последва стремглав наклон и опасност от преобръщане настрани и надолу. Затова, изгасих двигателя, повиках роднината, с когото бяхме на село - да поразчистим снега наоколо и потърсих по телефона помощ от колегите от плевенската група. Радослав (Avcho) с охота се зае да организира спасителната акция. След като беше преценил, че неговият Самурай е прекалено лек, за да може да задържи Чероки-то, беше намерил Димо с неговото Isuzu, екипирано с 12 000-либрова лебедка.
(това е негова снимка само за илюстрация - правена е по друго време, при една от организираните разходки на групата)
С тях беше дошъл и Емил (iceking), независимо, че беше с лек автомобил. Радо каза, че е имало и други колеги, желаещи да се включат в мероприятието.
На мястото беше дошъл да помага с каквото може и един водач на бордова УАЗ-ка от селото. След подобаващо издърпване с лебедката, "стъпих" на равното, където вече проблеми със снега нямаше. Тъй-като всичко стана доста бързо (даже Емо каза, че е приключило прекалено бързо, тъкмо било време за повече екстремни ситуации
) и групата се беше отзовала незабавно, оказа се, че никой не беше взел фотоапарат и снимки от събитието няма. 
Независимо от това, искам да използвам възможността и тук да изразя признателността си за своевременната намеса на колегите за бързото ми излизане от неприятната ситуация.
Може да се каже, че локалното ДВиП сработи отлично.
Благодаря на всички. 
Първото е - не ходи на "разходка" сам, дори и за кратко.
Второто е - когато влизаш в места със сложен терен, трябва да имаш необходимата екипировка.
След като днес сложих зимните гуми с дълбокия грайфер, реших при посещението на село, да направя за половин час няколко кръгчета по баирите наоколо. В началото всичко беше добре и ровенето из рохкавия сняг ми правеше удоволствие.
Мястото на разигралото се по-късно събитие се намира буквално на 50-тина метра от къщата, но теренът е доста пресечен. След като спускането в една долчинка мина съвсем леко:
(това, за съжаление е единствената снимка, направена с телефон и преди да се мръкне)
... дойде време за връщане обратно. При завиването по страничния наклон обаче, гумите поднесоха настрани по стръмното и от тежестта си, джийп-ът се смъкна на неприятна позиция под билото на хълма, на границата на 50-60 метрова урва. След няколко опита разбрах, че с маневри не мога да се измъкна на равно, а по-голяма е вероятността да последва стремглав наклон и опасност от преобръщане настрани и надолу. Затова, изгасих двигателя, повиках роднината, с когото бяхме на село - да поразчистим снега наоколо и потърсих по телефона помощ от колегите от плевенската група. Радослав (Avcho) с охота се зае да организира спасителната акция. След като беше преценил, че неговият Самурай е прекалено лек, за да може да задържи Чероки-то, беше намерил Димо с неговото Isuzu, екипирано с 12 000-либрова лебедка.
(това е негова снимка само за илюстрация - правена е по друго време, при една от организираните разходки на групата)
С тях беше дошъл и Емил (iceking), независимо, че беше с лек автомобил. Радо каза, че е имало и други колеги, желаещи да се включат в мероприятието.
На мястото беше дошъл да помага с каквото може и един водач на бордова УАЗ-ка от селото. След подобаващо издърпване с лебедката, "стъпих" на равното, където вече проблеми със снега нямаше. Тъй-като всичко стана доста бързо (даже Емо каза, че е приключило прекалено бързо, тъкмо било време за повече екстремни ситуации
) и групата се беше отзовала незабавно, оказа се, че никой не беше взел фотоапарат и снимки от събитието няма. Независимо от това, искам да използвам възможността и тук да изразя признателността си за своевременната намеса на колегите за бързото ми излизане от неприятната ситуация.
Може да се каже, че локалното ДВиП сработи отлично.
Благодаря на всички.