Tweet
Копирано от фбука на Пепа Петрова:
Колко внезапно!
Този силен текст е на писателя Роси Антов, известен и като Дивак Турлак от социалните мрежи. Малко след като го публикува, той ни напусна.
Какво сбогуване, пич…
Дори с единия крак в отвъдното успя да ни напомниш, че смисълът е в малките, истински мигове от живота.
Почивай в мир, сред зимните звезди, Роси!
“Аз пак не спах. А когато се събудих, се сетих нещо. Два пъти в живота си съм преживявал онова странно усещане — как животът минава пред очите ти като филмова лента.
Но този път осъзнах нещо друго. И точно то е важното.
Пред очите ми като на филмова лента преминаваха мигове. И осъзнах колко просто стоят нещата на тоя свят.
Не видях бележника с оценките от училище.
Не видях дипломата от института. Не видях как започвам първата си работа.
Не видях как правя успешна кариера.
Не видях как се сривам.
Не видях как се изправям.
Не видях как купих първия апартамент.
Не видях как купих първата кола…
Бах ти ужаса.
Оказа се, че не съм видял най-важните неща в живота си. Видях хиляди мигове, но не и най-важните.
Видях как с мама и тати сме на море.
Видях сестра ми с превързано коляно.
Видях баба и дядо, с които ловим раци през нощта.
Видях как с приятели скачаме във вир.
Видях как хванах първата си риба.
Видях как сръндак пие вода.
Видях планина и планинска река. Видях извор.
Видях първата си целувка.
Видях скалите до Белоградчик. Видях една чешма сред тях.
Видях парк и алея, по която вървя с момиче. Видях и как ям бой, що вървя с точно това момиче. Ама не болеше.
Видях синовете си. Малки и луди.
Видях язовир.
Видях много неща.
Видях много обич.
Видях каньон сред скалите. И змията, която го пази.
Видях лятна буря.
Видях есенно топло море.
Видях сняг.
Видях и синчец.
Видях как мирише липа.
Видях ей такива дребни неща. Дребни като една прегръдка. За да стоплиш. Или да те стоплят.
Бах ти живота!?
А после запалих цигара навън. Под зимно тъмно небе. И се сетих, че няма нищо случайно. Изпуших я и влязох да напиша това. Това е моят живот. Един миг. От мигове. Някакви дребни такива. Няма нищо голямо и важно. А не бих искал да загубя нито един от тях. Защото ще остана без живот.
Това е. Отивам да пуша. Пак. Под зимните звезди.”
Колко внезапно!
Този силен текст е на писателя Роси Антов, известен и като Дивак Турлак от социалните мрежи. Малко след като го публикува, той ни напусна.
Какво сбогуване, пич…
Дори с единия крак в отвъдното успя да ни напомниш, че смисълът е в малките, истински мигове от живота.
Почивай в мир, сред зимните звезди, Роси!
“Аз пак не спах. А когато се събудих, се сетих нещо. Два пъти в живота си съм преживявал онова странно усещане — как животът минава пред очите ти като филмова лента.Но този път осъзнах нещо друго. И точно то е важното.
Пред очите ми като на филмова лента преминаваха мигове. И осъзнах колко просто стоят нещата на тоя свят.
Не видях бележника с оценките от училище.
Не видях дипломата от института. Не видях как започвам първата си работа.
Не видях как правя успешна кариера.
Не видях как се сривам.
Не видях как се изправям.
Не видях как купих първия апартамент.
Не видях как купих първата кола…
Бах ти ужаса.
Оказа се, че не съм видял най-важните неща в живота си. Видях хиляди мигове, но не и най-важните.
Видях как с мама и тати сме на море.
Видях сестра ми с превързано коляно.
Видях баба и дядо, с които ловим раци през нощта.
Видях как с приятели скачаме във вир.
Видях как хванах първата си риба.
Видях как сръндак пие вода.
Видях планина и планинска река. Видях извор.
Видях първата си целувка.
Видях скалите до Белоградчик. Видях една чешма сред тях.
Видях парк и алея, по която вървя с момиче. Видях и как ям бой, що вървя с точно това момиче. Ама не болеше.
Видях синовете си. Малки и луди.
Видях язовир.
Видях много неща.
Видях много обич.
Видях каньон сред скалите. И змията, която го пази.
Видях лятна буря.
Видях есенно топло море.
Видях сняг.
Видях и синчец.
Видях как мирише липа.
Видях ей такива дребни неща. Дребни като една прегръдка. За да стоплиш. Или да те стоплят.
Бах ти живота!?
А после запалих цигара навън. Под зимно тъмно небе. И се сетих, че няма нищо случайно. Изпуших я и влязох да напиша това. Това е моят живот. Един миг. От мигове. Някакви дребни такива. Няма нищо голямо и важно. А не бих искал да загубя нито един от тях. Защото ще остана без живот.
Това е. Отивам да пуша. Пак. Под зимните звезди.”
Коментар