В памет (тема за скръбни вести)

[MAD NENO]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Отиде си най-възрастният човек на Земята http://dnes.dir.bg/2008/11/28/news3664484.html Нека почива в мир

[bojitch]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Отиде си още един творец!

"На 1 декември си отиде цяла епоха на българския театър - На 81-годишна възраст почина Леон Даниел - интелектуалец, ерудит, театрал и голяма личност."

[Ковача]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Завесата се спусна за един голям човек!
Нека почива в мир!

[nickbochev]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Почина руският патриарх Алексий Втори

Руският патриарх Алексий Втори почина на 80 години в своята резиденция в Переделкино. За смъртта на Алексий Втори възвестиха камбаните на всички московски храмове.
Участниците в съборната среща в храма Христос Спасител проведоха кратка заупокойна молитва.
Това съобщават руските агенции, позовавайки се и на официално съобщение от Московската патриаршия.
По информация на прессекретаря на Московската патриаршия свещеник Владимир Вигилянски патриарх Алексий е починал тази сутрин.
Късно тази нощ патриархът е получил сърдечна криза, като е изпаднал в клинична смърт. За кратко лекарите са успели да изведат отеца от това състояние, но малко след това сърцето на Алексий е престанало да бие.
По информация на близки на патриарха той е страдал от исхемична болест на сърцето, преживял е няколко инфаркта. На това се дължат е периодичните му посещения в Швейцария за планове изследвания.
Смъртта на патриарха е неочаквана дори и за неговото близко обкръжение.
Само преди дни патриархът поздрави руснаците с празника Въведение Богородично и изпълни празнично богослужение в Кремъл.
Не е имало съобщения и признаци за сериозно влошаване на здравословното състояние на Алексий Втори.
Преди 4-ри дни Алексий се върна от Германия, където се е подложил на курс на лечение, но по време на пътуването неведнъж му ставало физически зле, посочват днес от патриаршията.
Припомняме, през есента на 2002 година в Астрахани патриархът претърпя сериозен инсулт и за възстановяване му бе необходима повече от една година.
Малко по-късно имаше пререкания между Синода и "Ехото на Москва", тъй като радиото съобщи, че патриархът се намира в изключително тежко състояние в болница в Швейцария. От клира поискаха тогава оставките на директора и главния редактор на "Ехото на Москва".
Алексий Втори оглави руската православна църква на 10 юни 1990 година.
Алексей Михйлович Ридигер, както е гражданското име на патриарха, е роден на 23 февруари 1929 година в Талин. Неговият баща е свещеник и още от най-ранна възраст преминава през църковно обучение.
През 1949 годиназавършва Ленинградската духовна академия, след което е ръкоположен в сан свещеник. През март 1961 година приема монашеството.
Той е доктор по богословие, академик на Руската академия по образование. Алексий е автор на повече от 450 богословски и църковно исторически статии и работи.
Бил е депутат на СССР, удостоен е с най-високото държавно отличие на Руската федерация.
В момента за спешно заседание се събира Светия синод на Руската православна църква. Членовете на Синова са длъжни според устава за изберат временен църковен глава.
Също според устава избор на нов патриарх трябва да се състои не по-късно от 6 месеца.

от тук: news.bg

[nickbochev]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Почина Снежана Христова, участвала в създаването на първия български електронен калкулатор ЕЛКА 6521, съобщиха от Българската стопанска камара

В писмо до медиите БСК посочва, че е загубила ерудиран експерт, отдал съзнателния си живот на един приоритет - иновациите.
«Бизнесът знае, че без иновации, без нови идеи, технологии и изделия, без ново производство не може да се върви напред”, повтаряше неуморно приживе Снежана и не спираше да мечтае за едно по-високо технологично общество, се казва още в изявлението на Българската стопанска камара.

От 1994 година досега Снежана Христова беше изпълнителен директор на "Бизнес иновационен център - ИЗОТ" АД. Тя е ст.н.с. и дълго време председател на Браншова камара по електронна промишленост и информатика.

Била е също управител на Централния институт по изчислителна техника и технологии, както и началник главно управление и и.д. заместник-министър в Министерство на промишлеността.

(от тук: http://www.hicomm.bg/readshort.php?nid=226)

[este]

До: В памет (тема за скръбни вести)

16.12.2008г.
Почина Манол Манолов-Симoлията

След кратко боледуване на 83-годишна възраст почина легендата на ЦСКА Манол Манолов-Симолията.

Манол Томов Манолов-Симолията е роден на 4 август 1925 г. в София. Играл е за отборите на Устрем (София) (1942-1944), Септември (София) (1944-194 и ЦСКА 15 години - от 1948 до 1962 г. (в 5 от тях е капитан на отбора).
Четвъртфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони, в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от XVI летни олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., участва и на олимпийските игри през 1952 и 1960 г.
Има 239 мача в "А" група. Има 57 мача и 1 гол за националния отбор по футбол в периода 1950-1961 г.

Рекордьор по титли на България като футболист - дванадесет през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961 и 1962, носител на Купата на Съветската Армия през 1951, 1954, 1955, и 1961 г.
Треньор на Берое (1965-1966), ЦСКА (1969-1974 и 1984-1985) и Славия през 1980 г. 0 г. Има 239 мача и 8 гола в първенството за ЦСКА.

Три пъти е шампион на България като треньор на ЦСКА през 1971, 1972 и 1973, три пъти носител на Купата на Съветската Армия като треньор на ЦСКА през 1972, 1973 и 1985 г.


от тук:www.cska.bg

[nickbochev]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Почина Георги Нотев



(снимка от тук: http://www.operasofia.com/cast/georgi_notev.html)

Почина дългогодишният главен диригент на Националната опера Георги Нотев, съобщи БНТ. Към музикалната кариера го насочва неговата майка-известната клавирна педагожка проф. Мара Балсамова, въпреки че първоначално маестрото е приет да учи в МЕИ и се готви за кариерата на инженер.

Първите му стъпки в дирижирането са пред погледа на две от най-големите български светила - Васил Арнаудов и Константин Илиев. По-голямата част от кариерата на Георги Нотев е свързана с плевенската опера "Христо Бръмбаров". От 1997 до 2007 е главен диригент на Националната опера и балет. Музиката го среща с всички големи звезди на българската опера. Под негово диригентство на наша сцена са пели Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев.

от тук: http://news.ibox.bg/news/id_455254282

Нека почива в мир нашият прославен диригент.

[Тихомир]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Почина Иван Татарчев



Рано тази сутрин във ВМА на 78-годишна възраст почина бившият главен прокурор на България Иван Татарчев, съобщи БНР. Обвинител №1 е бил в периода 1992 - 1999 година.
Иван Татарчев е роден на 29 август 1930 г.

Работи като адвокат в различни градове. От 1958 г. до 1961 г. е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. През това време работи като каменоделец 5 години, след което адвокатските му права са възстановени.

През периода от 1966 г. до 1990 г. е адвокат в София. Реабилитиран е като репресиран от комунистическата власт. С указ на президента от 1992 г. до 19 февруари 1999 г. Иван Татарчев заема длъжността главен прокурор на България.

Въпреки превратностите на историята и репресиите Иван Татарчев никога не измени на българската национална кауза и никога не отправи думи на упрек срещу своята родина.

[Стефан]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Вечна му памет!
С него си отиде цяла страница от списъка с надежди на българите ...(((

[trajal]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Току що чух по новините.Лека му пръст.

[Ковача]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Нека почива в мир!

[nickbochev]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Отиде си големият британски драматург Харолд Пинтър

Нобеловият лауреат бе известен с острите си и противоречиви политически изказвания по темата за човешките права и като противник на войната в Ирак



Британският драматург и носител на Нобелова награда за 2005 г. Харолд Пинтер почина на 78-годишна възраст, съобщи съпругата му лейди Антония Фрейзър. Писателят от години страдаше от рак.
Той беше изключителен човек и за мен бе привилегия да живея с него в продължение на 33 години, заяви тя пред британския в. "Гардиън".
В комюнике френският президент Никола Саркози определи Пинтър като "прозорлив, неспокоен и непримирим хуманист с критичен и противопоставящ се на установените догми характер". Душата му се присъедини към тези на Самюъл Бекет и Бертолд Брехт - негови съвременници и равни на него по величие, отбелязва той.
"Нобеловата награда, връчена на Пинтър през 2005 г., бе закъсняло потвърждаване на огромното му дело, но и почит към смелостта и ангажирането на един човек срещу всички форми на варварство, човек, отказал се от комфорта на славата, за да върви винаги по опънатото въже", допълва той.
Бившият чешки президент Вацлав Хавел също отдаде почит на Харол Пинтър. "Солидарността, която той проявяваше към мен самия, както и към моите приятели по време на нашата съпротива (срещу падналия през 1989 г. комунистически режим в бивша Чехословакия) бе от голямо значение", подчертава Хавел - сам драматург и бивш дисидент, в послание, публикувано на сайта му.
През 2005 г. Пинтър получи високото литературно отличие, с аргумента, че "разкрива бездна зад всекидневните брътвежи и нахълтва в затворените стаи на потисничеството", а "позицията му на съвременен класик е илюстрирана чрез създаването на прилагателното "Пинтъров", описващо една специфична атмосфера в театъра".
Освен като най-големия съвременен драматург на Великобритания, той бе известен и с острите си и противоречиви политически изказвания по темата за човешките права, като противник на войната в Ирак и член на международния клуб в защита на бившия югославски лидер Слободан Милошевич.
Пиесите му често са поставяни у нас, има издадени сборници на български, а в средата на 90-те драматургът посети страната ни по повод постановката "Завръщане у дома" на покойния Стоян Камбарев в Малък градски театър зад Канала и присъства на едно от представленията на своята пиеса "Стари времена" в Театър 199.
Сред останалите му пиеси, познати на българската театрална публика, са още "Любовникът", "Кухненският асансьор", "Портиерът", "Рожден ден", "Парникът", "Измяна", "Една нощ навън".
Роден е на 10 октомври 1930 г. в Източен Лондон, в семейство на шивач от португалско-еврейски произход. В биографията си посочва, че освен драматург, е още режисьор, актьор (с епизодична роля в "Шивачът от Панама" например), поет и политически активист.
Първоначално започва да пише поезия и да работи за радио Би Би Си, после си намира работа като актьор в пътуваща трупа под сценичния псевдоним Дейвид Байрън.
Премиерата на първата му пиеса - "Стаята", е през 1957 г. с участието на студенти от университета в Бристол. Ранните му творби често се причисляват към "театъра на абсурда", още тогава в тях личи и влиянието на Самюъл Бекет.
Автор е на близо 40 пиеси и над 20 сценария за филми ("Слугата" на реж. Джоузеф Лоузи, "Жената на френския лейтенант"), реализирал е 27 театрални постановки, носител е на множество отличия в цял свят, вкл. на научната степен "Почетен доктор" на СУ "Св. Климент Охридски".
Приятелите му го описват като щедър, предан, харизматичен и остроумен човек, като разкриват, че е запален играч на крикет. През 2002 г. лекарите му откриват рак на хранопровода, но успява да се пребори в болестта.
Светът е станал още по-свиреп, брутален и безжалостен - така песимистично описа съвремието ни покойният драматург в своя реч през 2005 г.
Нахлуването в Ирак беше бандитизъм, крещящ пример на държавен тероризъм, демонстриращ пълно незачитане на международните закони, заяви Харолд Пинтър в своята Нобелова лекция, озаглавена "Изкуството, истината и политиката".

от тук: http://www.netinfo.bg

[Тихомир]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Почина Самюъл Хънтингтън

Политологът бе най-известен с творбата си "Сблъсъкът на цивилизациите"
27.12.2008
Политологът Самюъл Хънтингтън, автор на известната в цял свят творба "Сблъсъкът на цивилизациите", е починал на 24 декември на 81 годишна възраст в Мартас Вайнярд, Масачузетс.
Съобщението за кончината на Хънтингтън е поместено в сайта на Харвардския университет, предаде Франс прес.
Ученият се оттегля от активна преподавателска дейност през 2007 г. след прекарани 58 години в престижния университет. Неговите студии и лекции са били върху американското управление, демократизацията, военните доктрини и стратегии, както и за отношенията между цивилни и военни.
Самюъл Хънтингтън твърди, че в света след края на Студената война насилствените конфликти ще произтичат не от идеологически разногласия между държавите, а от културните и религиозните различия между големите цивилизации в света.
Той назовава тези цивилизации Западна (САЩ и Европа), Латиноамериканска, Ислямска, Африканска, Православна (с ядро Русия), Хиндуистка, Японска и Синска (англ. "Sinic", включваща Китай, Корея и Виетнам)
Политологът излага тези свои позиции през 1993 г. в статия в сп. "Форин афеърс" и разширява тезата си в публикуваната през 1996 г. книга "Сблъсъкът на цивилизациите и преправянето на световния ред", преведена на 39 езика (вкл. и на бълг. език).
Самюъл Хънтингтън е автор на 17 книги, сред които "Войникът и държавата. Теория и политика на отношенията между цивилни и военни" (1957), "Политическа мощ. САЩ-СССР" (1964, в съавторство със Збигнев Бжежински), както и студията за развитието на Третия свят "Политически ред в променящи се общества".
Според тезата му днес има нужда от нова парадигма, която да отразява растящото значение на културата, етноса и религията.
Отхвърляйки либералния универсализъм на Франсис Фукояма, Хънтингтън предлага сценарий, който противопоставя големите цивилизации. Смята, че през XXI в. предстои по-скоро раздалечаване, отколкото сближаване на различните култури.
Той отрича тезата, че западната цивилизация ще прерасне в глобална. Напротив, според него влиянието на Запада намалява, тъй като се усилва завръщането към традиционните културни ценности.


http://www.netinfo.bg/

[Тихомир]

До: В памет (тема за скръбни вести)

In memoriam 2008

Прочути личности в политиката, науката, културата приключиха земния си път през годината
29.12.2008
Трагичната гибел на 29-годишния филмов идол Хийт Леджър, който беше намерен мъртъв в Ню Йорк на 23 януари, постави началото на скръбните новини на 2008 г.
Прочути личности в политиката, науката, културата приключиха земния си път и както обикновено попаднаха - може би за последен път - в центъра на вниманието на световните медии.
През 2008 г. си отидоха:
Сър Едмънд Хилъри (род. 1920), първият човек изкачил на 29 май 1953 г. най-високия връх на Земята Еверест;
Дино Ризи (1936), кинорежисьор, признат за баща на италианската комедия;
Сидни Полак (1936), негов легендарен американски колега, автор на "Тутси", "Уморените коне ги убиват, нали?", "Извън Африка" и др;
Робърт Раушенбърг (1926), "ужасното дете" на авангардното американско изкуство;
Петър Славов (1941), барабанист на "Джаз Фокус 65" и ФСБ;
Артър Кларк (191, писател фантаст, автор на "Одисея в космоса" и на сценария на филма "2001: Космическа Одисея";
Антъни Мингела (1954), режисьорът на "Английският пациент" и на други отлично екранизирани романи;
Джузепе ди Стефано (1921), един от великите тенори на 20-и век;
Проф. Живко Сталев (1913), изтъкнат юрист, първи председател на Централната избирателна комисия през 1990 г., след това - председател на Конституционния съд;
Гръцкият архиепископ Христодулос (1939);
Сухарто (1922), бивш президент на Индонезия, управлявал в продължение на 32 години, обявен за най-корумпирания ръководител в света;
Самюъл Хънтингтън (1927), знаменит учен, автор на "Сблъсъкът на цивилизациите";
Иван Татарчев (1930), първият Главен прокурор в демократична България;
Харолд Пинтър (1930), британски драматург, носител на Нобелова награда, известен с противоречиви политически изявления;
Леон Даниел (1927), режисьорът, формирал с работата си епоха в българския театър;
Руският патриарх Алексий II (1929);
Лили Попиванова (1922), актриса, която остава в историята на българското кино с ролята на Рада Госпожина в първата екранизация на "Под игото" от 1952 г. и с безброй прекрасно разказани приказки за деца по Радио София;
Рой Шайдър (1932), актьорът от "Челюсти" и "Ах, този джаз";
Вили Казасян (1935), талантливият и чаровен музикант, който искаше да го запомнят като Арменчето;
Ричард Уидмарк (1914), изпълнил над 75 роли в Холивуд;
Мел Ферър (1917), чаровен актьор, изпълнил ролята на княз Андрей Болконски в американската екранизация на "Война и мир" по Лев Толстой;
Една Паркър (1893), американката, която официално беше призната за най-възрастният жител на планетата;
Майкъл Крайтън (1942), писател, автор на идеите и сценариите на "Джурасик парк" и "Спешно отделение";
Димитър Киров (1935), големият български художник, един от легендарната пловдивска група от 60-те години;
Ричард Блакуел (1922), модният критик, автор на класациите на най-зле облечените звезди;
Ахмед Емин (1964), началник на кабинета на Ахмед Доган, за когото се твърди, че се е самоубил в "сарая" на лидера на ДПС в Бояна;
Константин Павлов (1933), един от най-големите български поети на XX век;
Пол Нюман (1925), легендарният синеок идол на американското кино;
Георги Китов (1943), най-успешният български археолог, разкрил и проучил обекти от времето на Античността и Древна Тракия;
Томаш Бата (1915), шеф на световноизвестната компания за производство на обувки, създадена от баща му през 1894 г.;
Ричард Райт (1947), пианистът на легендарните "Пинк Флойд";
Има Сумак (1922), перуанката, вокален феномен на 20-и век;
Дикран Тебеян (1942), зам.-председател на Българската стопанска камара;
Махмуд Даруиш (1941), палестински национален поет;
Александър Солженицин (1919), изтъкнат руски писател, историк и правозащитник, лауреатът на Нобелова награда, автор на книгата "Архипелаг Гулаг", в която разказа за наказателните лагери и затворите в СССР;
Иван Росенов (1951), български кинорежисьор;
Боби Фишер (1943), 11-тият световен шампион по шахмат, единственият американец, спечелил това отличие;
Валентин Александров (1946), министър на отбраната в периода 1992-1994 г.;
Нона Мордюкова (1925), руска акткриса, популярна от филми като "Диамантената ръка" и "Роднини";
Чингиз Айтматов (1929), писател от киргизски произход, един от най-известните литератори в бившия СССР, автор на "Белият параход", "Първият учител", "Джамиля", "Голгота" и др.;
Любен Дилов (192, един от основоположниците на фантастиката в българската литература, автор на над 35 книги, преведени на всички европейски езици и на японски и китайски в над 3-милионен тираж;
Шабан Байрамович (1936), един от най-големите ромски изпълнители, автор на "Джелем, джелем".

www.netinfo.bg

[MAD NENO]

До: В памет (тема за скръбни вести)

Почина Илия Караиванов, изиграл Левски
Актьорът Илия Караиванов почина на 60 години. Българинът ще го запомни в ролята на Апостола на Свободата - Васил Левски.
Един от най-красивите български театрали ни напусна само три месеца след като отпразнува своя 60 - годишен юбилей.
Публиката завинаги ще го помни с ролите му във филмите “Смъртта може да почака“, “Голямото нощно къпане“, “Адаптация“, “Бой последен“ “Апостолите“ и “Обратно към небето“, както и с театралните му превъплъщения в “Преспанските камбани“ и “Солунските съзаклятници“ и много други