Tweet
Роден през август 1939 г. в Садово Котелско, в семейство на българи, за поет (по-късно става правозащитник, зачинател на Подкрепа, фондация “Болната планета – ВЗОВ” и светилище Урбань). Продължава образованието си в Сунгурларе, Военното училище в Силистра и СУ “Св. Климент Охридски” – София.
Работил e възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине и на Еньовден през 1968 г. се заселва постоянно в местността Урбань-Иракли в землището на Емона, но съзерцателният му аполитизъм е смутен от бързо израждащия се социализъм и особено от държаворазрушителния акт – насилственото преименуване на българите мюсюлмани. Знаците от поетичните конструкции, есета и сценарии стават все по-приложни, а тревожните прозрения – клонят към преки политически ангажименти.
Така; идеите от есетата и сценариите “Осил в окото”, “Вали над плашилото”, “Бракувана земя”, “За сбогом”, “Пагурите” “Размишления с приписки”(сп. “Континент” – Париж; 1990); “Викове из скотобойната” и др., кристализират в Програма за “Движение 24 май”, 1984; “Програма на НДЗПЧБ”; Програмни текстове за учредяване на “Подкрепа”, февруари, 1989; “Две поеми” – комплектовани и издадени от Кръг 39 през март 1990 като мобилизационни текстове. Следват кандидат-президентската платформа, идейната концепция – есе за ECAAR (Economists Alied for Arms Reduction – 1993), “Балкания” – есето-писмо за балканска общност, подобна на европейската, и нравствено-политическото движение “Трета сила”, като нажежените текстове се редуват с правозащитни акции – засрещани от властите с преследвания.
Шоковото четене на поемата “Здравей, Америко”, 1987, през март в 65 аудитория на СУ и особено участието в хепънинг – двора на СУ (26 май) с поемата “Сто кръпки” (студентите хвърлят поета към небето малко преждевременно) спомагат за началото на откритата публична съпротива срещу тоталитаризма в България; 1988, октомври – предоставяне самиздатското сп. “Слухове” на НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България); 1988, 10 декември – арест в гр. Септември заради опит за честване кръгла годишнина от Хартата за правата на човека; 25 декември 1988 – избран за секретар на НДЗПЧБ; 10 януари, 1989 г. – арест на управителното тяло на НДЗПЧБ, обиск и конфискация на документацията и целия литературен архив от ул. “Ст. Матанов” 47, обявяване гладна стачка в ІV РУ на МВР – Пловдив и продължаването и на ул. “Развигор” 1, София – завършила с победа; 1989, 3 февруари – нощен разпит на 24-тия ден на гладната стачка върху поемата “Здравей, Америко” в ІV РУ на МВР Пловдив, прекъсване на разпита, за да може следователят от София да изслуша програмата на НДЗПЧБ по “Дойче Веле”; 1989, 4 февруари – опит да се учреди ръководство на Подкрепа с независими хора; 7 февруари – открити партийни събрания в цялата страна за заклеймяване и гласуване на телеграми “с искания” на смъртно наказание – акция, завършила с провал за БКП; 1989, февруари-март – мощна защита от световната демократична общественост – американски и световни юристи, журналисти, общественици, поети и писатели като Ейбръмс, Гинсбър, Мейлър, Таверние, Вонегът, Калишър, Стайрън, Азимов и др.
12 март – задържане на гара на Пловдив за І РУ – и назначаване денонощна охрана! Поводът е телефонно обаждане на американски сенатор до Живков – Манолов да бъде “охраняван”, което от 5 април 1989-та бива съчетано с двукратно ежедневно телефонно напомняне, че ако семейството не напусне България, ще бъде убит малолетният Манол Манолов (Моно Петра)
Прокуда. Заради цялостна непримирима поетическа, правозащитна, политическа позиция, и за защитата на българските мюсюлмани да носят рождените си имена, на 20 май 1989-та, семейството е прокудено от родината, а през следващите дни в Североизточна България НДЗПЧБ даде първите човешки жертви.
В емиграция. Участие в колоквиумите: «Свободата на Духа», Париж, юни 1989 и по «Проблемите на малцинствата» – Копенхаген, март 1990; където се ражда идеята за фондация “Болната планета – ВЗОВ” (под влияние на есето на Г. Марков “За благодарността”). Вчера. Завръща се от Париж и през 1991г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите (София 1995) и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните от Е. Шеварнадзе 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди! Търпи мизерни и досадни препятствия около работата на независимата фондация “Болната планета – ВЗОВ” и нейната правозащитно-екологична дейност чрез всевъзможни груби и по-рафинирани средства, като се започне с антисемитизма на Живковата клика, мине се през опита за покушение с полицейски мерцедес на пл. “Александър” в 16 часа и 40 минути на 24 май 1993, за да се стигне до по-модерните днешни форми, т.е. заплахи и репресиране от името на скрити субекти, даващи знаци, че може би принадлежат към масонски, други сродни или сходни полутайни и тайни пара-комунистически общества!
Управлява издателство “Народна култура” (1997 – 2002) и бива уволнен от правителството на Сакскобургготски заради една или всичките следни причини: писмено заявени убеждения, че всички народи на планетата Земя са равноизвикани, равнопредназначени и равноотговорни.
От неговия блог:
http://petril.blog.bg/izkustvo/2014/...eputat.1266725
Коментар