Да това е нашето скъпо момче.....
Въпреки всичко аз съм потресена от много неща,ще търсим свидетели на катастрофата,чувствам се ужасно.
В болницата не ни посрещнаха медици,или поне не се държаха като такива, още със отварянето на вратата, преди да разберем какво е състоянието му се започна със агитация за даряването на органите му. Това беше неговата воля приживе,както и нашате виждания за даряването на органите. До последния момент имах чувството че нищо не са направили за него,през трите дни дори не бяха почистили раната на главата му, лежеше си със съсирената кръв полепнала по косата.
Моля Доктор Емо, извини ме,но не всеки гори в работата си,като теб.
Нашето момче живя Горейки,раздаваше се на макс, обичаше на макс, и беше много весел и всеотдаен кам всички.
Изгоря в собственият си пламък, и възкръсна като феникс в мъничката си дъщеричка.
Почти винаги остава съмнение - дали направихме всичко...
Преди време прибрах от улицата един изхвърлен боксер....и после го застрелях.
И до ден днешен се питам направих ли всичко за да овладея агресията му, или просто в този ден "ме сърбеше пръста на спусъка" и се правих на мъж, нямаше зрители, бяхме си само двамата......
Всички които си правим вечерен разбор на постъпките и се чувстваме отговорни за делата си, си го задаваме този въпрос и се притесняваме...до следващия подобен случай, и пак вземаме решения и пак се притесняваме.
Поклон към подписалите за донорство и напред с живите, а до кога решава Създателя.
Доби ,не мога да повярвам! Въпреки че се чухме , все се надявах да не е истина! Каквото и да напиша ,то няма да спре болката от загубата,знам го от опит................Бог да прости Александър! Прегръщам те ,Доби...........
Коментар