Tweet
За едни паметника е достоен за почит, за други не, но факта, че за загинали хора в името на каузата е неоспорим!
- от vesti.bg
Войникът, позирал за статуята на съветския войник, наречен по-късно Альоша, почина в Алтай на 92 години, съобщи ИТАР-ТАСС.
Той е живял в родното си село Налобиха в семейството на дъщеря си.
Алексей Скурлатов умира само дни, преди паметникът Альоша да навърши 56 години.
Открит официално на 5 ноември 1957 г., паметникът е висок 15 метра, а самата фигура, за която е позирал войникът е 10.50 метра.
Макар и открит официално през 1957 г., паметникът е готов три години по-рано.
Той е дело на архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.
Ситуиран е на Бунарджика, най-високото от седемте тепета на Пловдив в близост до паметника на руските освободители от Руско- турската война.
Всъщност Алексей Скурлатов не е позирал на живо за фигурата на съветския войник, за целта е направена негова снимка и по нея скулпторите по-късно са работили.
През 1944 г. той е участвал във възстановяване на телефонната линия София-Пловдив.
Преди 1989 г. паметникът беше възпяван в песни и стихотворения.
- от vesti.bg
Войникът, позирал за статуята на съветския войник, наречен по-късно Альоша, почина в Алтай на 92 години, съобщи ИТАР-ТАСС.
Той е живял в родното си село Налобиха в семейството на дъщеря си.
Алексей Скурлатов умира само дни, преди паметникът Альоша да навърши 56 години.
Открит официално на 5 ноември 1957 г., паметникът е висок 15 метра, а самата фигура, за която е позирал войникът е 10.50 метра.
Макар и открит официално през 1957 г., паметникът е готов три години по-рано.
Той е дело на архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.
Ситуиран е на Бунарджика, най-високото от седемте тепета на Пловдив в близост до паметника на руските освободители от Руско- турската война.
Всъщност Алексей Скурлатов не е позирал на живо за фигурата на съветския войник, за целта е направена негова снимка и по нея скулпторите по-късно са работили.
През 1944 г. той е участвал във възстановяване на телефонната линия София-Пловдив.
Преди 1989 г. паметникът беше възпяван в песни и стихотворения.
Коментар