Това исках да го напиша вчера (при вас - оня ден). Уви, ум предполага... Както и да е. Вече сме днес (при вас - утре...)
На 24ти март се навършиха 12 години от смъртта на един Обикновен Човек.
Не си спомням какво точно съм правил сутринта на 24ти март 1999та година. Няма как и да си спомня.
Смътно си спомням вечерта, когато във френските средства за масова информация гръмна новината за пожар в тунела Мон Блан. Яко журналисти, яко вой. Не се знаеше какво става. После се разбра. После се разследваха, проверяваха, съдиха... Класика.
Няколко седмици по-късно в мотоциклетното списание Мото Журнал се появи лаконично съобщение за кончината на мотоциклетист който спасил няколко души изкарвайки ги от тунела с вярната си Хонда Африка Туин.
Минаха години, Интернет порасна – преди няколко месеца се поразрових по-обстойно. Не било Африка Туин. И така:
Тунелът Мон Блан е една от главните транспортни артерии между Италия и Франция. Дълъг е 11.6км, минава под Алпите, и спестява много път на пътуващите. Географски в по-голямата част от дължината си се намира на френска територия, но е условно разделен на половина на френска и италиянска част, които се експлоатират от съответни френска и италиянска компании. Върви под наклон, като изкачването е в посока Италия – Франция (поправка: италиянският вход се намира всъщност по-високо от френския, но в участъка засегнат от пожара, изкачването е било в посока Италия - Франция).
В 10.46 сутринта на 24ти Март 1999та от френската страна на тунела влиза белгийски тир.
Шест минути по-късно, когато тирът вече е навътре в тунела, тираджията разбира че нещо не е наред по присвятканията на насрещно идващите коли. Зад машината се стеле плътен облак дим, който се обдухва под ремаркето и излиза отзад. Водачът спира, слиза, и, според твърденията му – бръква за пожарогасителя под лявата седалка, но преди да успее да го измъкне изпод кабината лумват пламъци и цялата кабина се превръща в огнена топка за 30 секунди. Водачът си плюе на петите, за късмет – надолу, в посока Италия, и оцелява.
Камионът пренася девет тона маргарин и дванайсет тона брашно. Буквално за броени минути мястото се превръща в огромна фурна. Видимостта бързо спада до по-малко от един метър. Няколко автомобила се опитват да направят обратен завой, но тунелът е прекалено тесен. Други остават блокирани в задръстването по-назад, и не си дават сметка че отпред има пожар до момента в който не ги застига пушека. Пушекът пък бързо се сгъстява – при влизането на камиона в тунела (предполага се че камионът се е запалил буквално секунди след като е влязъл в тунела) е бил бял. Водачът не го забелязва цели шест километра, и качествено одимява всичко зад себе през целия път.
При пламването на камиона пушекът се сгъстява и се превръща в адска смес. Според пожарникарите участвали в гасенето – две вдишвания са били достатъчни да свалят здрав човек на колене.
Де факто всички озовали се близо зад камиона откъм френската страна на тунела са били обречени. Двамата тираджии блокирани зад горящия тир се измъкнали и побягнали обратно към Франция. Единият успял да мине двеста метра, другият – 240. Хора от колите зад тях също се опитали да избягат. Не успели да минат и 500 метра преди пушекът да ги застигне. Единственото което повечето пътници могли да направят било да вдигнат стъклата и да се надяват да дойде помощ. Помощ не дошла. Слаба утеха – оцелели малко по-дълго от тези които се опитали да избягат.
Пожарникарите от съседното френско градче пристигнали за минути. Нямали никаква информация какво ги чака. От шест човека – двама били без дихателни апарати. Въпреки всичко не се отказали и продължили. Видимостта спаднала почти до нула, двигателят започнал да киха, нямало как да минат през натрупаните коли... Скоро си дали сметка че не само не могат да спасят никого, но и не е ясно дали ще могат сами да се спасят.
През това време тези които били блокирани пред камиона а не зад него (тези от насрещното движение, от италиянската страна), хукнали да бягат обратно към италиянския изход на тунела.
Италиянският диспечер ги видял на мониторите (само от италиянската страна имало работещи камери), и взел бързо решение. Можел или да изпомпва отровните газове навън (насочвайки ги по този начин към бягащите), или да им пусне въздух.
Пуснал им въздух. Това, в комбинация с френската вентилация която била включена на режим изпомпване, създало перфектна тяга и разпалило огъня. От френската страна се опитали да обърнат тягата, с надеждата един вид да създадат "тапа" която да задържи отровите в средата, но не станал номера. Естественият наклон на тунела (отдолу нагоре в посока Италия - Франция) не го позволил, теченията били прекалено силни. Френската вентилация била на принципа "Две галерии изтеглят, една галерия изтегля или нагнетява, по избор", и нагнетяването просто не било достатъчно силно.
Някои по-късно обвинили италиянския диспечер. Но в крайна сметка – така поне имало спасени (почти всички заседнали от "италиянската" страна на пожара се спасили).
Предупредителните системи също били различни. Италиянската (точно в първоначалната точка на пожара) била спряна предишния ден поради множество фалшиви тревоги.
А нашият Обикновен Човек ?
Казвал се Пиерлучио Тинаци. Трийсет и седем годишен. Служител по поддръжка и наблюдение на тунела, от италиянската страна. Тих, скромен и услужлив. Обичащ моторите, член на местния БМВ клуб. Местен. Всички го помнели на бръмчащи моторетки от малък. Жена му го напуснала, останали му само работата, мотора и градината.
Работел в ресторанта на майка си. Жената получила удар, и ресторанта затворил. Тогава си намерил работа в тунела. И много я обичал. А и как да не я обича. Работата му се състояла в кръстосване на тунела, с мотор, по цял ден. Италиянците имали такива патрули, с БМВ К-75. Регулирал движението, викал репатраци при повреда, ей такива работи. Твърди се че отказал повишение, за да не се затваря в офис.
В момента в който камионът влизал в тунела, Тинаци привършвал почивката си от френската му страна. Няколко минути по-късно алармите писнали. Човекът се метнал на мотора, сложил дихателен апарат и се засилили в тунела. Разполагал с микрофон в каската и с радиостанция, с които поддържал връзка с италиянската страна.
Доближавайки огнището на пожара Тинаци се разминал със шест залитащи оцелели. Вероятно хора които са били на километри назад спрямо първоначалното огнище. Дал им инструкции как точно да вървят от вентилационна шахта до вентилационна шахта, в ниското до стената, за да дишат пресен въздух.
След което продължил. Успял да стигне с мотора на на седем метра от първия горящ камион. В този момент от тавана вече се сипели лампи и прогорен кабеляк. Всякакво осветление – и редовно и аварийно – било вече извън строя.
Върнал се назад, пресявайки труповете. Не били толкова много, повечето били в колите. Започнал да изкарва с мотора оцелелите които намирал по пътя си. Мятал ги напреко зад себе си.
Пет километра отиване, пет връщане. Направил четири курса, спасил четири души. В нито един момент не загубил радио контакт с колегите си навън.
На петия курс намерил френски тираджия в безсъзнание. Човекът бил едър, нямало как да го метне на мотора. Отказал да го остави, довлякъл го до аварийна ниша.
Помещенията били два вида. Едните, по-нови, изкарвали до четири часа. Другите – два. Неговото дори не било такова. Май е било просто ниша. След час престанал да отговаря на повикванията (Поправка: след проверка - било е от "Двучасовите" аварийни помещения).
По-късно намерили мотора, изгорял и вкопан в разтопения асфалт (Поправка: асфалт всъщност не е останал. Изгорял е и той. Да се чете - "вкопан в нещо". Каквото там се е топило и клокочило).
Другите заслони, по-новите всъщност изкарали повече от предвидените четири часа. Може би шест или седем. Отново – слаба утеха. В близост до първия камион имало такъв заслон. Изчислен за няколко часа при външни температури около 150 градуса. Не за три денонощия при 700.
А пожарникарите ? Така и не успели дори да стигнат до бедстващите. Много скоро първите шест човека се оказали блокирани в два заслона по трасето. Опитали се да избягат през вентилационните шахти, които диспечерите се опитвали да продухат с чист въздух, но въздухът вътре оставал прекалено замърсен от сажди, и двамата без дихателни апарати нямало как да минат.
След около час тунелът в почти цялата си част бил вече почти абсолютно недостъпен. Пожарникарите залепили усти за вентилационните отвори, наметнали се с плащовете и зачакали. Колегите им ги измъкнали след пет часа, с цената на невероятни фокуси и пълзене по вентилацията. За съжаление един от двамата които били без дихателни апарати починал по-късно през деня. Всички останали били с тежки натравяния.
Тунелът ? Горял петдесет и шест часа. Фурна. Температурите на моменти минавали 1000 градуса, и рядко падали под 780. Повечето от загиналите издъхнали вероятно през първите 15 минути, от задушаване. Разправят че някои от изчакващите в заслон от италиянската страна (където температурата в началото била по-ниска, и които били спасени от патрулки и пожарни) до ден днешен помнят писъците на блокираните в колите и концерта клаксони когато разбрали какво ги чака.
Печално известна снимка: този автомобил е намерен със закопчани колани. От хората са намерени костни остатъци по пода. Намирал се е на на петдесетина метра от огнището.
Оцелелите ? От петдесетте попаднали в капана от френската страна, дванайсет се спасили. Твърди се че всеки един от тях потвърдил "Оня пич с мотора ми спаси живота".
На 24ти март се навършиха 12 години от смъртта на един Обикновен Човек.
Не си спомням какво точно съм правил сутринта на 24ти март 1999та година. Няма как и да си спомня.
Смътно си спомням вечерта, когато във френските средства за масова информация гръмна новината за пожар в тунела Мон Блан. Яко журналисти, яко вой. Не се знаеше какво става. После се разбра. После се разследваха, проверяваха, съдиха... Класика.
Няколко седмици по-късно в мотоциклетното списание Мото Журнал се появи лаконично съобщение за кончината на мотоциклетист който спасил няколко души изкарвайки ги от тунела с вярната си Хонда Африка Туин.
Минаха години, Интернет порасна – преди няколко месеца се поразрових по-обстойно. Не било Африка Туин. И така:
Тунелът Мон Блан е една от главните транспортни артерии между Италия и Франция. Дълъг е 11.6км, минава под Алпите, и спестява много път на пътуващите. Географски в по-голямата част от дължината си се намира на френска територия, но е условно разделен на половина на френска и италиянска част, които се експлоатират от съответни френска и италиянска компании. Върви под наклон, като изкачването е в посока Италия – Франция (поправка: италиянският вход се намира всъщност по-високо от френския, но в участъка засегнат от пожара, изкачването е било в посока Италия - Франция).
В 10.46 сутринта на 24ти Март 1999та от френската страна на тунела влиза белгийски тир.
Шест минути по-късно, когато тирът вече е навътре в тунела, тираджията разбира че нещо не е наред по присвятканията на насрещно идващите коли. Зад машината се стеле плътен облак дим, който се обдухва под ремаркето и излиза отзад. Водачът спира, слиза, и, според твърденията му – бръква за пожарогасителя под лявата седалка, но преди да успее да го измъкне изпод кабината лумват пламъци и цялата кабина се превръща в огнена топка за 30 секунди. Водачът си плюе на петите, за късмет – надолу, в посока Италия, и оцелява.
Камионът пренася девет тона маргарин и дванайсет тона брашно. Буквално за броени минути мястото се превръща в огромна фурна. Видимостта бързо спада до по-малко от един метър. Няколко автомобила се опитват да направят обратен завой, но тунелът е прекалено тесен. Други остават блокирани в задръстването по-назад, и не си дават сметка че отпред има пожар до момента в който не ги застига пушека. Пушекът пък бързо се сгъстява – при влизането на камиона в тунела (предполага се че камионът се е запалил буквално секунди след като е влязъл в тунела) е бил бял. Водачът не го забелязва цели шест километра, и качествено одимява всичко зад себе през целия път.
При пламването на камиона пушекът се сгъстява и се превръща в адска смес. Според пожарникарите участвали в гасенето – две вдишвания са били достатъчни да свалят здрав човек на колене.
Де факто всички озовали се близо зад камиона откъм френската страна на тунела са били обречени. Двамата тираджии блокирани зад горящия тир се измъкнали и побягнали обратно към Франция. Единият успял да мине двеста метра, другият – 240. Хора от колите зад тях също се опитали да избягат. Не успели да минат и 500 метра преди пушекът да ги застигне. Единственото което повечето пътници могли да направят било да вдигнат стъклата и да се надяват да дойде помощ. Помощ не дошла. Слаба утеха – оцелели малко по-дълго от тези които се опитали да избягат.
Пожарникарите от съседното френско градче пристигнали за минути. Нямали никаква информация какво ги чака. От шест човека – двама били без дихателни апарати. Въпреки всичко не се отказали и продължили. Видимостта спаднала почти до нула, двигателят започнал да киха, нямало как да минат през натрупаните коли... Скоро си дали сметка че не само не могат да спасят никого, но и не е ясно дали ще могат сами да се спасят.
През това време тези които били блокирани пред камиона а не зад него (тези от насрещното движение, от италиянската страна), хукнали да бягат обратно към италиянския изход на тунела.
Италиянският диспечер ги видял на мониторите (само от италиянската страна имало работещи камери), и взел бързо решение. Можел или да изпомпва отровните газове навън (насочвайки ги по този начин към бягащите), или да им пусне въздух.
Пуснал им въздух. Това, в комбинация с френската вентилация която била включена на режим изпомпване, създало перфектна тяга и разпалило огъня. От френската страна се опитали да обърнат тягата, с надеждата един вид да създадат "тапа" която да задържи отровите в средата, но не станал номера. Естественият наклон на тунела (отдолу нагоре в посока Италия - Франция) не го позволил, теченията били прекалено силни. Френската вентилация била на принципа "Две галерии изтеглят, една галерия изтегля или нагнетява, по избор", и нагнетяването просто не било достатъчно силно.
Някои по-късно обвинили италиянския диспечер. Но в крайна сметка – така поне имало спасени (почти всички заседнали от "италиянската" страна на пожара се спасили).
Предупредителните системи също били различни. Италиянската (точно в първоначалната точка на пожара) била спряна предишния ден поради множество фалшиви тревоги.
А нашият Обикновен Човек ?
Казвал се Пиерлучио Тинаци. Трийсет и седем годишен. Служител по поддръжка и наблюдение на тунела, от италиянската страна. Тих, скромен и услужлив. Обичащ моторите, член на местния БМВ клуб. Местен. Всички го помнели на бръмчащи моторетки от малък. Жена му го напуснала, останали му само работата, мотора и градината.
Работел в ресторанта на майка си. Жената получила удар, и ресторанта затворил. Тогава си намерил работа в тунела. И много я обичал. А и как да не я обича. Работата му се състояла в кръстосване на тунела, с мотор, по цял ден. Италиянците имали такива патрули, с БМВ К-75. Регулирал движението, викал репатраци при повреда, ей такива работи. Твърди се че отказал повишение, за да не се затваря в офис.
В момента в който камионът влизал в тунела, Тинаци привършвал почивката си от френската му страна. Няколко минути по-късно алармите писнали. Човекът се метнал на мотора, сложил дихателен апарат и се засилили в тунела. Разполагал с микрофон в каската и с радиостанция, с които поддържал връзка с италиянската страна.
Доближавайки огнището на пожара Тинаци се разминал със шест залитащи оцелели. Вероятно хора които са били на километри назад спрямо първоначалното огнище. Дал им инструкции как точно да вървят от вентилационна шахта до вентилационна шахта, в ниското до стената, за да дишат пресен въздух.
След което продължил. Успял да стигне с мотора на на седем метра от първия горящ камион. В този момент от тавана вече се сипели лампи и прогорен кабеляк. Всякакво осветление – и редовно и аварийно – било вече извън строя.
Върнал се назад, пресявайки труповете. Не били толкова много, повечето били в колите. Започнал да изкарва с мотора оцелелите които намирал по пътя си. Мятал ги напреко зад себе си.
Пет километра отиване, пет връщане. Направил четири курса, спасил четири души. В нито един момент не загубил радио контакт с колегите си навън.
На петия курс намерил френски тираджия в безсъзнание. Човекът бил едър, нямало как да го метне на мотора. Отказал да го остави, довлякъл го до аварийна ниша.
Помещенията били два вида. Едните, по-нови, изкарвали до четири часа. Другите – два. Неговото дори не било такова. Май е било просто ниша. След час престанал да отговаря на повикванията (Поправка: след проверка - било е от "Двучасовите" аварийни помещения).
По-късно намерили мотора, изгорял и вкопан в разтопения асфалт (Поправка: асфалт всъщност не е останал. Изгорял е и той. Да се чете - "вкопан в нещо". Каквото там се е топило и клокочило).
Другите заслони, по-новите всъщност изкарали повече от предвидените четири часа. Може би шест или седем. Отново – слаба утеха. В близост до първия камион имало такъв заслон. Изчислен за няколко часа при външни температури около 150 градуса. Не за три денонощия при 700.
А пожарникарите ? Така и не успели дори да стигнат до бедстващите. Много скоро първите шест човека се оказали блокирани в два заслона по трасето. Опитали се да избягат през вентилационните шахти, които диспечерите се опитвали да продухат с чист въздух, но въздухът вътре оставал прекалено замърсен от сажди, и двамата без дихателни апарати нямало как да минат.
След около час тунелът в почти цялата си част бил вече почти абсолютно недостъпен. Пожарникарите залепили усти за вентилационните отвори, наметнали се с плащовете и зачакали. Колегите им ги измъкнали след пет часа, с цената на невероятни фокуси и пълзене по вентилацията. За съжаление един от двамата които били без дихателни апарати починал по-късно през деня. Всички останали били с тежки натравяния.
Тунелът ? Горял петдесет и шест часа. Фурна. Температурите на моменти минавали 1000 градуса, и рядко падали под 780. Повечето от загиналите издъхнали вероятно през първите 15 минути, от задушаване. Разправят че някои от изчакващите в заслон от италиянската страна (където температурата в началото била по-ниска, и които били спасени от патрулки и пожарни) до ден днешен помнят писъците на блокираните в колите и концерта клаксони когато разбрали какво ги чака.
Печално известна снимка: този автомобил е намерен със закопчани колани. От хората са намерени костни остатъци по пода. Намирал се е на на петдесетина метра от огнището.
Оцелелите ? От петдесетте попаднали в капана от френската страна, дванайсет се спасили. Твърди се че всеки един от тях потвърдил "Оня пич с мотора ми спаси живота".
Коментар