Почистване на язовир Въча 2009

[Тануцо]

До: Почистване на язовир Въча 2009

И един неочакван номер.

Във вчерашната си фотоемисия, т.е. от 26.04.2009, Агенция Франс прес е разпространила 7 (седем) снимки от съботната акция.

Правени са от Димитър Дилков, който е фотокореспондент на АФП за България. Снимал е от стената - на различните кадри се виждат почти всички екипажи, работили в оградения боклук.

За съжаление, никак не е редно да прехвърля снимките тук (един куп проблеми с авторски права, платени абонаменти и т.н.).

Една снимка е публикувана на първа страница в днешния "Труд" и даже е предизвикала коментар - пак на първа страница: "Боклукът като атракция".

Възможно е да са публикувани и другаде, но още не съм прегледал внимателно днешните вестници.

Поздрави!

Аз намерих това като статия:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=77465

[Delcho]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Браво и благодарности към организаторите!
Малко снимки и от мен. Поглед от стената.

[zzlatev]

До: Почистване на язовир Въча 2009

И един неочакван номер.

Във вчерашната си фотоемисия, т.е. от 26.04.2009, Агенция Франс прес е разпространила 7 (седем) снимки от съботната акция.

Правени са от Димитър Дилков, който е фотокореспондент на АФП за България. Снимал е от стената - на различните кадри се виждат почти всички екипажи, работили в оградения боклук.

За съжаление, никак не е редно да прехвърля снимките тук (един куп проблеми с авторски права, платени абонаменти и т.н.).

Една снимка е публикувана на първа страница в днешния "Труд" и даже е предизвикала коментар - пак на първа страница: "Боклукът като атракция".

Възможно е да са публикувани и другаде, но още не съм прегледал внимателно днешните вестници.

Поздрави!

Димитър Дилков е от "нашите" хора, занимава се с офф роуд, дори се е състезавал( познавам навигатора му). Убеден съм, че той сам ще постне някоя снимка тук. Жалко, че не го познавам по лице, та да се запознаем и истински.

[greenflag]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Контейнера е на път към язовира.
Благодарности на Тома ,който дойде в петък сутринта да ни помага с организацията.
Снощи в новинарските емисии на Евроком-Пловдив е имало репортаж за акцията.

Малко снимки и от нас:

[Ясен]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Едно не ми е ясно - гумата как извадихте от 100м дълбочина?

[karajov]

До: Почистване на язовир Въча 2009

http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=18523&IMAGE_ID=0

[greenflag]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Ето и малко страхотни снимки от колегата Вълчо Караджов.

http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGES_ALL&ALBUM_ID=18523

Ето и снимката от Франс прес :

http://www.imageforum-diffusion.afp.com/ImfDiffusion/Search/visuMediaImage.aspx?numPage=1&srchMd=2&obj=BULGARIA-POLLUTION&date=2009-04-25&cntryCd=BGR&TypeDeBase=AR&nbItems=16&IndexNumberInRequest=14&ID_Fulcrum=748845072_1&NumPageOriginal=1&Psv=17

[tosev]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Отново прекарахме приятни мигове заедно със стойностни хора.
Адмирации за усилията положени от организаторския екип.
Летвата е вдигната за следващи такива мероприятия.
Малко снимки и от нас

[Д.Дилков]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Хаиде и от мен.

[stojan_defender-a]

До: Почистване на язовир Въча 2009

И аз си изкарах супер С удоволствие ще се включвам и в следващите акции Ако човек иска да прекара свободното си време с много и все приятни хора, и все пак да свърши нещо полезно - то това е начина!!!

[Стефан]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Котката под каручката на Станко, и кучето с дръжка ме хвърлиха в носталгия.

[Ясен]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Котката под каручката на Станко, и кучето с дръжка ме хвърлиха в носталгия.

Следващия път ще ти приложим теоремата за двамата милиционери, да не се измъкваш.

[drukman]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Да бе верно. Стефане ти що се ската?

[Стефан]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Утайка батка, кво искаш от такива. Караме го на уволнение.

[Tontonella]

До: Почистване на язовир Въча 2009

Първата акция за почистване на Въча за 2009 г. беше и моето първо участие в това нестандартно по замисъл и впечатляващо с ентусиазма на участниците в него мероприятие. Едно е да гледаш снимки и четеш мнения във форума, както и да слушаш разкази на очевидци от миналата година, а съвсем друго да участваш на живо в това невероятно преживяване. Сега, когато пиша тези редове се чуствам чудесно, като изключим леката мускулна треска и малко болежки в гърба и краката - Фани не случайно предупреждаваше за нуждата от предварителна физическа подготовка, ама кой да слуша.

Всичко започна в петък вечерта. Когато пристигнахме, част от групата вече се беше събрала, имаше скромен жилищен квартал от 6-7 палатки, лагерен огън и готова вечеря.









Разговорите се въртяха около предстоящата сложна организация на хора, лодки, лебедки и какво ли още не за акцията на следващия ден. Главният организатор – Жоро - се чудеше дали ако се клонира ще успее с всичко.





Съботният ден започна със слънчево и топло време.













Флотилията от 7 лодки, строена край боновото още от предния ден.







Предстоеше да се сглоби и най-новото попълнение – катамарана. Група ентусиасти, веднага след сутрешното кафе се зае със задачата и докато се събираха доброволците и се проведе инструктажът, катамаранът беше доведен до вид готов за употреба.













Междувременно доброволците бяха оборудвани със задължителните за работа атрибути – спасителни жилетки, ръкавици и слънчеви шапки. Първият екип зае една от работните лодки и на принципа на скачените съдове беше откаран от едно от специалните водни таксита.











Аз бях във втората лодка – прословутия „кораб” на Станко. Малко бяхме притеснени след всичко изписано за него и много внимавахме дали количеството вода вътре няма застрашително да се увеличи. И не че нещо, ама си имахме модератор на борда и трябваше да си го пазим.



Дали защото е твърде голям и по-тромав или защото нещо отдолу се закачи за боновото, но не успяхме от първи път да влезем в загражденията с боклука. Наложи се с водното такси да се засилят



и с лек удар да ни вкарат зад боновото.



Между другото „таксиджиите” – Станко и Иво – хич не взимаха скъпо, та следващия път пак ще ги пазарим за тая работа.



Някъде по това време катамаранът също се включи към групата на водните таксита.







Другият основен „таксиджия” – Любо – заради завидни постижения при сглобяването на катамарана, беше получил правото да пътува при първото му плаване.



Иначе „кораба” премина успешно и второто си тестване на вода. Устойчив е, побира доста пълни чували (по някое време имахме към двайсетина). На него спокойно могат да работят 6 души – по един в двата края (по възможност мъже защото там е по-високо и трябват по-дълги ръце за да се вадят боклуците от водата) и още по двама от двете страни в средната част на лодката. Изпробвахме и нов метод за работа – един гребе и докато лодката се движи бавно, останалите събират преминаващите покрай тях боклуци. Експериментите по оптимизация на работата на „кораба” ще продължим при следващата акция.

По някое време крановете се претовариха и се заформи опашка от пълни с чували лодки, чакащи разтоварване.









Някъде към 14 ч. беше подадено съобщение за почивка и започна поетапното изтегляне на хората към лагера.



Специални благодарности на групата, която се беше погрижила да има пържолки и салата за обяд.



Както вече стана ясно, поради дъжда и съмнения за буря, следобедната акция беше прекъсната много бързо след началото и. Дъждът се държа странно – хем валеше, хем пробиваше слънце през облаците,





а накрая се сдобихме и с прекрасната дъга.



Постепенно работната атмосфера започна да се измества от предкупонни настроения. Участниците в акцията се отдадоха на различни развлечения. Жоро, който не сполучи с клонирането, успешно продължаваше да координира нещата с два телефона едновременно.



Някой хвана гущерче и това предизвика голямо оживление защото мнозина искаха да го пипнат.







Купонът полека започваше с по бутилка бира в очакване на двете печени агънца, за които специално благодарим на рожденика Любо и на Тони-dag. Трудно е да разкажа колко бяха вкусни – тези, които опитаха - знаят, онези, които си тръгнаха – има за какво да съжаляват.



Нямам снимки на огромната трапеза и специалната тента за предпазване от дъжда – уникална конструкция от 3 платнища, множество въжета, няколко подпорни кола, укрепителни камъни и 2-3 джипа. Някой ако има снимки на конструкцията – да качва, но само в случай, че авторите и не смятат да я патентоват. Свърши голяма работа, предвид продължителния дъжд – между другото специално поръчан за да вървят по вода акциите за почистване на Въча – сезон 2009. В най-големия порой, когато всички бяхме под тентата огънят изглеждаше така.





По някое време, преборена от дъжда и студа, се присъединих към групата, която нощува в хижата. И досега не разбирам как оцеляха тези, които останаха да спят на палатки при тези условия. Макар че всички разправяха, колко им било топло, включително и тези, които по стечение на обстоятелствата бяха преспали в локва.

На следващия ден, към 12 ч., лагерът беше започнал да се поизпразва. Някои се бяха захванали с отговорната задача да върнат лодките на определените места.



Други – с още по-отговорната задача - да спасят Йони от измръзване.



Йони, разбира се, беше звездата на модния подиум и представи последния писък в кучешката мода – спасителна жилетка с дръжка



и специално камуфлажно контошче с качулка.





Към 19 ч. на МОВ всичко е спокойно. По нищо не личи, че само допреди няколко часа тук имаше жилищен комплекс от десетина палатки, двайсетина джипа, лагерен огън с маси за 30-40 души и самите обитатели – участници в акцията, деца, кучета.



Жоро показва, че имало изсипана салата в огъня – е кво да я правим като язовирските кучета не си падат по зарзават.



За тях оставихме специално подбрано и много здравословно меню – пилешки крилца, салам, наденички и филийки хляб за по-добро храносмилане.



За поникналия лук вече стана дума, ама за къде сме с един лук само!? Моля участникът, изпуснал преди време там глава лук, следващия път да изпусне парче домат, краставица и чушка и така към септември ще имаме пресни зеленчуци за салата.



Последен поглед към Въча, преди да потеглим за София,



и да откараме последните чували с отпадъци от лагера



при чувалите със събрания от язовира боклук.



И накрая, за да завърша разказа за това вълнуващо приключение - малко пролетно настроение от района.