Tweet
Здравейте, колеги!
Предлагам ви да обърнете внимание на репортажа на 10 страница в утрешния (с дата 24 януари) брой на в. "Труд".
Разказва се за 48-годишния шуменец Огнян Ганчев, който от април 2007 г. живее с присадено сърце. И хем много се пази, хем живее с енергия, хумор и воля за пълноценен живот. Кара ски, ходи на лов, няколко месеца след операцията се е качил на Мусала.
Сега мечтае да покори Монблан и се надява на спонсори. Представя си експедицията да е през август т. г., защото не е сигурен дали ще е жив през следващия август.
***
За себе си реших, че непременно ще му помогна според възможностите си, т.е. ще му пратя някак малко пари. Не го познавам, единственото ми лично отношение е, че имам възможност по-рано да прочета утрешния вестник.
После ми хрумна, че Огнян - макар без джип или кросов мотор - всъщност е истински оф-роуд българин, с други думи много наш човек. (И не защото някога е бил състезател по ориентиране, а заради това как живее сега.)
На пръв поглед това не е зов за помощ (ако не броим купищата скъпи лекарства, без които организмът му ще отхвърли чуждото сърце). Пък и тук качваме действително драматични случаи.
Един репортаж не е доказателство. Все пак, ако го прочетете, ще усетите, че ТАЗИ мечта за Монблан не е каприз. Предполагам, много от вас ще я възприемат, долу-горе както аз я възприемам.
***
Имам начин да потърся някакъв банков адрес. Щом го намеря, ще го кача тук. После - кой както си прецени.
Поздрави!
Предлагам ви да обърнете внимание на репортажа на 10 страница в утрешния (с дата 24 януари) брой на в. "Труд".
Разказва се за 48-годишния шуменец Огнян Ганчев, който от април 2007 г. живее с присадено сърце. И хем много се пази, хем живее с енергия, хумор и воля за пълноценен живот. Кара ски, ходи на лов, няколко месеца след операцията се е качил на Мусала.
Сега мечтае да покори Монблан и се надява на спонсори. Представя си експедицията да е през август т. г., защото не е сигурен дали ще е жив през следващия август.
***
За себе си реших, че непременно ще му помогна според възможностите си, т.е. ще му пратя някак малко пари. Не го познавам, единственото ми лично отношение е, че имам възможност по-рано да прочета утрешния вестник.
После ми хрумна, че Огнян - макар без джип или кросов мотор - всъщност е истински оф-роуд българин, с други думи много наш човек. (И не защото някога е бил състезател по ориентиране, а заради това как живее сега.)
На пръв поглед това не е зов за помощ (ако не броим купищата скъпи лекарства, без които организмът му ще отхвърли чуждото сърце). Пък и тук качваме действително драматични случаи.
Един репортаж не е доказателство. Все пак, ако го прочетете, ще усетите, че ТАЗИ мечта за Монблан не е каприз. Предполагам, много от вас ще я възприемат, долу-горе както аз я възприемам.
***
Имам начин да потърся някакъв банков адрес. Щом го намеря, ще го кача тук. После - кой както си прецени.
Поздрави!
Коментар