Tweet
До: Да опазим 650 годишен параклис от мародери.
Колеги,ето и обещания материал за параклиса,който се оказа,че всъщност си бил църквичка:
Наричана е още и „Св.Иван Летни”.
Построена е върху Пчелин камък между 14-16 век.Историческата и културна стойност на тази скромна църква разкри за науката професор Стоян Михайлов,като я описа и спаси част от изчезналите вече художествени образи в нея.В тази църква той е успял да фотографира и сцената „Причастието на апостолите”.
Относно образа на Света Богородица в църквата,проф.Михайлов пише следното: „Дело на талантливи майстори,образът привлича нашето внимание и със своята художественост-главно със светлата си колоритна гама,с необикновената свежест на палитрата и с постигнатата всред този колорит изразителност...Образът е обърнат кум една нова епоха-епохата на нашето закъсняло приобщаване към светското изкуство на европейските народи”.Също така,разглеждайки другата спомената сцена и нейната динамичност той пише:”Ние сме изненадани,че в малката селска църквица при Пчелинци тази сцена е запазена с първичната си чистота,с нейният подчертано монументално-експресионистичен характер.Със силното си емоционално въздействие,което упражнява върху нас,тя ни напомня за тържествената монументалност в Божествената литургия в църквата Перивлипитос в Мистра от 14 век.”Накрая своята студия професор Михайлов завършва с думите: „С обнародването на църквата при с.Пчелинци ние изнасяме на показ един незаслужено пренебрегнат и забравен паметник от нашето късно средновековие,който от сега нататък ще заема,надяваме се мястото,което заслужава между скромните паметници на религиозната ни архитектура и живопис в Западна България от ранната епоха на турския феодализъм у нас.”
От своя страна Димитрина Джонова ,която преди двадесетина години също подробно е проучвала тази църква пише следното „Декоративните орнаменти и класическите палмети допълват предствата ни за художествена стойност на монументалната стенопис.Стиловите особености,живописната техника и застъпеният живописен канон дават основание да отнесем църквата към 15-16 век и да я свържем с родните произведения на средновековната българска живопис от горнострумските и знеполските земи,дело на местни югозападни живописни школи.”
Благодарение на тези изследвания църквата е обявена за паметник на архитектурата и изкуството от 1877 година.
Колеги,ето и обещания материал за параклиса,който се оказа,че всъщност си бил църквичка:
Църквата „Свети Иван Богослов”
Построена е върху Пчелин камък между 14-16 век.Историческата и културна стойност на тази скромна църква разкри за науката професор Стоян Михайлов,като я описа и спаси част от изчезналите вече художествени образи в нея.В тази църква той е успял да фотографира и сцената „Причастието на апостолите”.
Относно образа на Света Богородица в църквата,проф.Михайлов пише следното: „Дело на талантливи майстори,образът привлича нашето внимание и със своята художественост-главно със светлата си колоритна гама,с необикновената свежест на палитрата и с постигнатата всред този колорит изразителност...Образът е обърнат кум една нова епоха-епохата на нашето закъсняло приобщаване към светското изкуство на европейските народи”.Също така,разглеждайки другата спомената сцена и нейната динамичност той пише:”Ние сме изненадани,че в малката селска църквица при Пчелинци тази сцена е запазена с първичната си чистота,с нейният подчертано монументално-експресионистичен характер.Със силното си емоционално въздействие,което упражнява върху нас,тя ни напомня за тържествената монументалност в Божествената литургия в църквата Перивлипитос в Мистра от 14 век.”Накрая своята студия професор Михайлов завършва с думите: „С обнародването на църквата при с.Пчелинци ние изнасяме на показ един незаслужено пренебрегнат и забравен паметник от нашето късно средновековие,който от сега нататък ще заема,надяваме се мястото,което заслужава между скромните паметници на религиозната ни архитектура и живопис в Западна България от ранната епоха на турския феодализъм у нас.”
От своя страна Димитрина Джонова ,която преди двадесетина години също подробно е проучвала тази църква пише следното „Декоративните орнаменти и класическите палмети допълват предствата ни за художествена стойност на монументалната стенопис.Стиловите особености,живописната техника и застъпеният живописен канон дават основание да отнесем църквата към 15-16 век и да я свържем с родните произведения на средновековната българска живопис от горнострумските и знеполските земи,дело на местни югозападни живописни школи.”
Благодарение на тези изследвания църквата е обявена за паметник на архитектурата и изкуството от 1877 година.
Коментар