Tweet
Преди няколко дни говорихме с Daniel за различните обективи за портрети и се сетих да пусна няколко страници от една книга с малко фундаментална теория - за съжаление на английски.
В началото става дума за портретите и т.нар. "портретни обективи". Всъщност портретен обектив може да бъде всеки, но все пак надолу е обяснено защо по-често се ползват определени фокални дължини:
Ето и интересния пример. Четири различни обектива и снимане на едно и също лице, което да запълни кадъра по еднакъв начин:
Със широкия 28мм обектив, за да се запълни кадъра трябва да се снима много отблизо. Широките имат едно свойство да изкривяват и уголемяват близките обекти, което на снимката води до неестествено изпъкване на лицето, уголемен нос и уста. При 50 мм, както е обяснено горе в теорията - перспективата е по-правилна, няма "преувеличаване", лицето изглежда точно, а и фокусът е достатъчно плитък за да размаже фона. При 90 мм е долу горе същото, макар лекичко да се забелязва този така огромен недостатък на дългите обективи при такива портрети - смачкването на перспективата. При 180 мм виждаме вече липсата на дълбочина, а лицето изглежда плоско и неестествено.
Следващия пример е за перспективата:
Ето и примера:
Вежда се отново как дългият обектив приближава задните обекти, драстично смалявайки реалното разстояние с най-дългия обектив. Похват често използван дори и в пейзажна фотография - примерно по този начин може да се "уголеми" планина, която се намира в задния план.
Аз лично не бих нарекъл това недостатъци на оптиката. Просто трябва да се знае какво да очакваш и какво може да направиш с обектива, и да се използва по правилния начин. Ето една моя снимка в която ръката на човека е с големината на главата му. Това е постигнато с широк обектив (24мм), снимано много близо до ръката. В дизайна на това му казват преувеличаване и често се използва в творческия процес:
В началото става дума за портретите и т.нар. "портретни обективи". Всъщност портретен обектив може да бъде всеки, но все пак надолу е обяснено защо по-често се ползват определени фокални дължини:
Ето и интересния пример. Четири различни обектива и снимане на едно и също лице, което да запълни кадъра по еднакъв начин:
Със широкия 28мм обектив, за да се запълни кадъра трябва да се снима много отблизо. Широките имат едно свойство да изкривяват и уголемяват близките обекти, което на снимката води до неестествено изпъкване на лицето, уголемен нос и уста. При 50 мм, както е обяснено горе в теорията - перспективата е по-правилна, няма "преувеличаване", лицето изглежда точно, а и фокусът е достатъчно плитък за да размаже фона. При 90 мм е долу горе същото, макар лекичко да се забелязва този така огромен недостатък на дългите обективи при такива портрети - смачкването на перспективата. При 180 мм виждаме вече липсата на дълбочина, а лицето изглежда плоско и неестествено.
Следващия пример е за перспективата:
Ето и примера:
Вежда се отново как дългият обектив приближава задните обекти, драстично смалявайки реалното разстояние с най-дългия обектив. Похват често използван дори и в пейзажна фотография - примерно по този начин може да се "уголеми" планина, която се намира в задния план.
Аз лично не бих нарекъл това недостатъци на оптиката. Просто трябва да се знае какво да очакваш и какво може да направиш с обектива, и да се използва по правилния начин. Ето една моя снимка в която ръката на човека е с големината на главата му. Това е постигнато с широк обектив (24мм), снимано много близо до ръката. В дизайна на това му казват преувеличаване и често се използва в творческия процес:
а дори да има цената му ще е умопомрачителна.
))
Коментар