Здравейте колеги,
Предлагам една нова тема, а именно снимки с кратка история, която е направила снимката специална или интересна за вас и другите.
Тази идея ми дойде след като попаднах на един човек в град Одрин. Снимките могат да бъдат всякакви и исторята може да включва, както историята на "модела" ако си заслужава да я споделите, така и интересни моменти на заснимането.
Моята снимка с история е следната:
На излизане от "Султан Селими Джами" натоварени с фотоапарати и впечатления от мащаба на видяното, групата ни подмина един възрастен човек облечен с костюм, жилетка, часовник с ланец и каскет. Мисля, че ние не говорихме всеки си вървеше към изхода. Изведнъж този човек се обърна към една колежка и с въпросителна интонация попита на български език "България ?". Тя каза да и всички се спряхме. Стареца се засмя сякаш вижда отдавна забравени приятели... Зададе на всички един въпрос "Как ти викат...." /после си мислех, че това е по добрия въпрос от как се казваш...щото могат да ти викат различно от това как се казваш...нали ???/ Пипна всеки един от нас и през цялото време слушах български език какъвто не бах чувал!
Дядо Мехмед / да е жив и здрав/ е на 84 години от село някъде около днешна Шипка.
Каза,че преди 130 години са се преселили първите му роднини /тетка му.../ Той почти не помни да е живял в България , живота му е минал е Одрин..
Сигурно е живял с много такива като него и определено са си говорили на български език защото си говореше много добре макар , че се замисляше как да каже нещо...
Историята е кратка..толкова..нямаше време.. А трябваше да има трябваше да оставим "програмата" и да седнем с дядо Мехмед само да слушаме..Това си струваше.
Джамиите и керван сараите са там от не знам си колко години..Дядо Мехмед няма да е.
Бог да му даде още много години, а на мен да го срещна още един път.
Предлагам една нова тема, а именно снимки с кратка история, която е направила снимката специална или интересна за вас и другите.
Тази идея ми дойде след като попаднах на един човек в град Одрин. Снимките могат да бъдат всякакви и исторята може да включва, както историята на "модела" ако си заслужава да я споделите, така и интересни моменти на заснимането.
Моята снимка с история е следната:
На излизане от "Султан Селими Джами" натоварени с фотоапарати и впечатления от мащаба на видяното, групата ни подмина един възрастен човек облечен с костюм, жилетка, часовник с ланец и каскет. Мисля, че ние не говорихме всеки си вървеше към изхода. Изведнъж този човек се обърна към една колежка и с въпросителна интонация попита на български език "България ?". Тя каза да и всички се спряхме. Стареца се засмя сякаш вижда отдавна забравени приятели... Зададе на всички един въпрос "Как ти викат...." /после си мислех, че това е по добрия въпрос от как се казваш...щото могат да ти викат различно от това как се казваш...нали ???/ Пипна всеки един от нас и през цялото време слушах български език какъвто не бах чувал!
Дядо Мехмед / да е жив и здрав/ е на 84 години от село някъде около днешна Шипка.
Каза,че преди 130 години са се преселили първите му роднини /тетка му.../ Той почти не помни да е живял в България , живота му е минал е Одрин..
Сигурно е живял с много такива като него и определено са си говорили на български език защото си говореше много добре макар , че се замисляше как да каже нещо...
Историята е кратка..толкова..нямаше време.. А трябваше да има трябваше да оставим "програмата" и да седнем с дядо Мехмед само да слушаме..Това си струваше.
Джамиите и керван сараите са там от не знам си колко години..Дядо Мехмед няма да е.
Бог да му даде още много години, а на мен да го срещна още един път.
Коментар