Tweet
Майк ме подсети с темите си да отворя едно прозорче към любимия ми град. Пловдив ...какво да кажа по-напред, сякаш може да има напред или назад, когато мисля за него.
Години наред мечтах да съм частица от приказката му, от стародавните му улици, от тепетата с история, от която хем ти се плаче, хем ти се смее, хем ти идва да се изпъчиш! Е, сбъдна ми се мечтата, дойдох, видях...и победих. Не Филибето avkorse, но собственото си чувство за приобщаване и значимост, което ,
както си представях щеше да се случи в миг. Да, ама не...Пловдив се оказа освен история, нежност и древност, също така сложност, кварталност, мръсност, безумна мобилност и тиха лудост.
Да не би пък да се предам!
Неее!!! Защото къде щях да видя жена, която целува калдъръма в стария град, къде щях да зърна улица, на която комшиите могат да се докоснат през терасата, къде щях да прочета "Майна, ти си моЙта тайна!" - на стената на блока, къде щях да слушам цигулка в подлеза,
къде щях да гледам "Котките" на амфитеатър, къде щях да намеря Майкъл с цимент по очилата и молив над ухото, къде комшията под мен ще ми разреже панелната параноя с "Ти си мРЪТва за мен" около 26 пъти едно след друго и къде в същото време съседката ще ми свири Паганини на пиано...Не, че няма подобни места, но тук е голямата ми любов! Тук душата ми умря и възкръсна десетки пъти. Как да не го обичам, градът на седемте хълма, на чисто българската крайност, която винаги прелива от хаос в история, в изкуство, в любов и истерия.....стендалов синдром ме гони и...всъщност ме кара да се чувствам част от космоса на България и ...себе си. Ето вижте защо:
Години наред мечтах да съм частица от приказката му, от стародавните му улици, от тепетата с история, от която хем ти се плаче, хем ти се смее, хем ти идва да се изпъчиш! Е, сбъдна ми се мечтата, дойдох, видях...и победих. Не Филибето avkorse, но собственото си чувство за приобщаване и значимост, което ,
както си представях щеше да се случи в миг. Да, ама не...Пловдив се оказа освен история, нежност и древност, също така сложност, кварталност, мръсност, безумна мобилност и тиха лудост.
Да не би пък да се предам!
Неее!!! Защото къде щях да видя жена, която целува калдъръма в стария град, къде щях да зърна улица, на която комшиите могат да се докоснат през терасата, къде щях да прочета "Майна, ти си моЙта тайна!" - на стената на блока, къде щях да слушам цигулка в подлеза,
къде щях да гледам "Котките" на амфитеатър, къде щях да намеря Майкъл с цимент по очилата и молив над ухото, къде комшията под мен ще ми разреже панелната параноя с "Ти си мРЪТва за мен" около 26 пъти едно след друго и къде в същото време съседката ще ми свири Паганини на пиано...Не, че няма подобни места, но тук е голямата ми любов! Тук душата ми умря и възкръсна десетки пъти. Как да не го обичам, градът на седемте хълма, на чисто българската крайност, която винаги прелива от хаос в история, в изкуство, в любов и истерия.....стендалов синдром ме гони и...всъщност ме кара да се чувствам част от космоса на България и ...себе си. Ето вижте защо:
с тази жипка.
Тая дума от къде излиза
Коментар