За хората, визуалната култура и положението днес...

[Венцислав Петров]

Идеята за тази тема не е моя, преди няколко дни, по друг повод си писахме с колегата radikyokushin и оттам е началото. Стана на въпрос за снимането на видео с вертикален кадър и колко е безсмислено но пък "модно" и все повече се налага. И си дадох сметка, че всички тези тенденции всъщност са един процес. Процес, в който колкото и да Ви е странно, големи области на визуалната ни култура деградират. Процес, който ако нищо не направим рано или късно ще се върне с цялата си безсмислена сътворена какофония от образи върху личната сфера на всеки от нас. И вероятно тогава, когато го осъзнаем ще е много късно... Визуалната култура деградира, не само по субективни причини. В рамките на две поколения хората се преместиха от места където малко или много имаха връзка с природата в урбанизирани градове. А характерно за урбанизираната среда е, че тя е функционална и много ограничена като форми и елементи. В природата всичко е много сложно, продукт на дълга еволюция и също ние като вид сме в хармония с него. Наричам ефекта на визуалното опростяване, "ефект на козата". Всяка една коза е различна от другите. В минали времена всеки е можел да разпознае неговите кози от другите... Сега всеки автомобил е като няколкото милиона такива като него... Затова им и слагаме номера, иначе няма как. В същото време повечето хора сега трудно биха различили коза от овца... Или още един пример, колкото и сложно да Ви се вижда първият път да запомните една линия на метрото, количеството информация е по-малко и съвсем различно като вид, от това да запомните пътечка в гората...

Защо пиша всичко това. Визуалната култура е някак съвсем неглижирана в нашето общество. Децата растат с изпити по математика, литература и още какво ли не, но няма и един, който да е въпрос на визуална култура. А образите в същото време са основният източник на информация на всеки от нас. И се получава, че най-големият ни източник, е най-неглижиран и съвсем встрани от образованието...

Чета лекции по фотография и визуална култура, често студентите ме питат: А откъде да започна в такъв случай? Въпросът е съвсем искрен и точно показва положението днес. И няма да се уморя да повтарям, от музеите, от изложбите от галериите, от музикалните концерти ако щете. Защото хармонията е в множество проявления но законите и са еднакви. И въпросите винаги са по-важни от отговорите. Защото който си зададе правилен въпрос, рано или късно ще стигне до правилният отговор.

Много дълго стана, резюмето е, според мен нещо трябва да се направи! Какво точно и как не знам, но ще се опитам някак. И се надявам да не съм сам и поне да се случи дискусия с надеждата повече хора да имат полза.

[s_s1]

Другото човешко сетиво, на което не се обръща внимание е възприятието за звук. В съвременния живот в градска среда силно присъства шумовото замърсяване присъстват много дразнещите звуци, има и приятни звуци, но тях трудно ги отсяваме заради високото фоново ниво. Вече сме свикнали да гледаме монитори без звук и само ярките и мигащи изображения привличат нашето внимание. Много хора дори не могат да заспят, когато излезнат от града и попаднат в тишина.

[Венцислав Петров]

100% съгласен, музикалната култура е на същият "самотек", на който и визуалната...

[santaclash]

1.В момента тече обратен процес-хората бягат от урбанизацията, колкото могат. Не знам дали това ще им се отрази на културата. По-скоро няма.
2. Не разбрах точно какво е "визуална култура" и как би могла да ползва хора, които не се занимават пряко с някакъв вид изобразително изкуство, евентуално архитектура,фотография, дизайн и т .н.. Чел съм някъде из биографиите на големите художници, че доста са обикаляли галериите и музеите с някаква подобна цел-да се запознаят с това, дето са правили старите майстори. Но те са художници. Имам един приятел, дето прави филмови декори. Преди години ходихме до Италия и се набутахме да видим прочутия "Давид". Моят човек изпадна в екстаз. Аз гледах, гледах....ми статуя от мрамор. С нищо не ме впечатли. Отдавам го на това, че аз върху бял лист две успоредни черти не мога да начертая без линийка, какво остава за рисунка някаква.
3. Вица за специфичния звук в БГ нали го знаете..."Винаги някой някъде реже нещо с флекс"

[Венцислав Петров]

Е за това говоря. Визуалната, музикална и т.н. култура не е нещо дадено по рождение. Както никой не може да решава интеграли без да се е занимавал с математика, така и с възприятието на произведения на изкуството... Гениите са отделна категория... ;-)

Но без значение един човек какво разбира или не, образите и звуците му въздействат... И при това колкото по-малко знае, толкова по-зле ги разбира и толкова по-лесно бива манипулиран... С други думи, човек с богата музикална култура, се опитва да направи така, че да слуша стойностни произведения... А другите си остават със звука на флекса... :-)

А визията много манипулира. Колкото по-малко бива разбирана, толкова по-пошли и елементарни послания тя носи.

На една лекция ме пита жена: Нали ако сме упорити всички ще станем отлични фотографи. Аз и отговорих:
- Не! Отличните фотографи задължително трябва да имат талант. А това общо взето се дава по рождения. Не е достатъчно, но е важно. И са малко тези хора, както във всяко друго изкуство. Но за всички останали, важното е, че ще се научите да виждате и да разбирате. След края на обучението, няколко човека дойдоха да ми благодарят с думите, че вече живеят в нов свят, който преди не са имали очи да видят... Така е и с музиката. Не всеки може да стане музикант или композитор, но да се научи да слуша и възприема, може всеки, или поне така ми се ще да мисля...

[Венцислав Петров]

:-) Не искам да приличам на Дон Кихот но мисля, че колкото и безнадеждно да изглежда и да е трудно, всеки е длъжен да опита да направи, каквото му позволяват силите...

[santaclash]

То има разлика...едно е целенасочено да си повишиш културата в някаква област, друго е да тръгнеш да усвояваш занаят на чисто практическо ниво. Свързани са, ана не са едно и също. Това "културата" е извънредно широко понятие.

[Кольо]

Тъщата е фен на конспирациите, и често споменава някаква статия която била чела някъде, че САЩ след войната тайно са впрегнали доста голям ресурс за да "опростачат" Европа.

Май им се получава.
Опростачването на иначе възвишени неща доведе и до снимки с телефон(че и тема си имаме във форума), поезия от бездарнци насочена към такива които не вдяват красотата на поезията, и ред други "опростачвания"
Та е неизбежно щом нещо стане масово да не се опростачи. Визуалната култура е само едно от тези неща.

Мен лично много ме дразнят снимки на потоци сниманио с какъв там ефект, в който пяната на водата прилича на бяла боичка нанесена върху снимката. Опитвах се да споря в началото,ч е това е глупаво, освен, ако не се цели нещо нарочно търсено, ама ми казаха, че нищо не съм бил разбирал от фотография(което си е вярно де), обаче с авторитетен тон от човек който за мен не е никакъв авторитет, в никоя област, та спрях да говоря.

Така,ч е свиквайте-това е бъдещето. Ако някой иска да се издигне над тълпата и опростачването-да си търси друго поприще. Светът си изува цървулите и обува гуменки...

[s_s1]

...

На една лекция ме пита жена: Нали ако сме упорити всички ще станем отлични фотографи. Аз и отговорих:
- Не! Отличните фотографи задължително трябва да имат талант. А това общо взето се дава по рождения. Не е достатъчно, но е важно. И са малко тези хора, както във всяко друго изкуство. Но за всички останали, важното е, че ще се научите да виждате и да разбирате. След края на обучението, няколко човека дойдоха да ми благодарят с думите, че вече живеят в нов свят, който преди не са имали очи да видят... Така е и с музиката. Не всеки може да стане музикант или композитор, но да се научи да слуша и възприема, може всеки, или поне така ми се ще да мисля...

Таланта условно е 1%. Останалите 99% са да попадне в подходяща среда и много, много труд и упоритост.

[Венцислав Петров]

Таланта е задължително условие без което не може. Не бих го категоризирал като проценти, или го има или не... За всичко останало обаче е така...

[Кольо]

Това за таланта(и липсата или наличието му) е оправдание за много хора защо те не са успели, а другите са.
А истината е проста-таланта си е талант, но сам по себе си нищо не дава.
Ако човек не е действен, не се занимава упорито и не се развива-нищо повече от обикновена машина за лайна няма да излезе от него.

Прост пример-има страшно ,много талантливи певци и певици, които обаче са еднодневни звезди. Направят един два хита, спечелят някой друг милоин, и след 5 години никой не си спомня за тях.
На другия полюс са хора като Мадона. Изобщо не я харесвам, нито нея, нито стила и нито песните и, но тя е явление в световната музика. Не е супер талантлива като доста други, но е мн0ого целеустремена, работи много и в най-добрите си години изкарваше много продукция. И стана светована супер звезда. Именно заради положения труд и заради постоянството с което работеше.
По-съвременни примери са може би лейди ГаГа, и ъъъ... отдавна съм далеч от модните течения в музиката, ама който се интересува ще намери.

[сто]

Просто е - за всичко са виновни първите седем. И за "ниската" култура, и за "таланта". Па колко е субективно това красиво, е още по-дълга тема. Учи се техника на работа, не се учи възприятие. То се възпитава и е отражение на възпитаващите.

[DBRS]

Просто е - за всичко са виновни първите седем. И за "ниската" култура, и за "таланта". Па колко е субективно това красиво, е още по-дълга тема. Учи се техника на работа, не се учи възприятие. То се възпитава и е отражение на възпитаващите.

Съгласен,
но специално за визуалното и музиката,
средата е по-важна от възпитанието, както и възможността да чуеш качествен хармоничен звук (поне няколко техноманиаци съм лично превключил на прогресив рок и Алън Парсън )

За визуалното,не е случайно, че от Русе излизат добри архитекти - центъра е пълен с красиви и хармонични сгради, за разлика от Димитровград примерно.

[ISG]

Моите 2 цента по темата:
Визуалната култура безспорно е много важна, музикалната също, въобще културата на всяко едно от сетивата ни, които съответно могат да бъдат манипулирани вербално и/или невербално. В случая думата манипулация моля да се възприема като нещо полезно - да те накара да видиш красивото, да го чуеш, да го помиришеш, да го усетиш, просто да те дари с положителна емоция.
Мозъкът възприема цялата картина на окръжаващата среда с всички сетива, като от настройката и културата на възприемане на самия човек зависи какво ще види от цялото, какво ще усети като аромат, какво ще чуе от всичко, което му казват, как ще усети доскваният материал, как ще го възприеме и какво ще усети. За мен това значи и да успееш да намалиш влиянието на заложеното от еволюцията първоначално възприемане на нещата. Знаете, че несънателно мозъкът ти първо възприема няколко фактора в зависимост от пола, а след това всичко останало. Някой спират до първичното (за съжаление все повече хора).
Всъщност в училище едно време в началото на 80те в часовете по музика и изобразително изкуство се опитваха да ни покажат как да гледаме, за да видим, как да чуем. Естествено с коварно голям неуспех.
Културата да виждаш, да усещаш, да чуваш, да анализираш дори и несъзнателно картината, речта, интонациите, аромата, мимиките, движенията на тялото, на природата, на заобикалящата среда, дори и в урбанизирана зона е доста сложна задача за учителите в началните класове, дори и за тези в горните. За самите деца също. Процесът е дълъг и сложен, като на 3/4 от нещата изобщо никой не те учи нито в училище, нито в семейството.
Със задачката се справят тези, които го имат вродено и успеят да го развият.
Според мен културата на възприятието се възпитава и то не само в училище, а през целият живот на човека. И напълно съгласен, че се трябва да се поддържа. Ако не ползваш един език често след 2-3 години си слязъл поне 1 ниво назад...
Но колко пъти са ни водили на изложби (дали от училище, дали родителите ни)? На концерти на живо (не само на рок концерти)? Всъщност, като се замисля, дори за големите градове, където е лесно да отидеш на изложба, концерт, театър примерно, едва ли е било правило да се посещават, а сега предполагам съвсем. Не помня моят син да са го водили от училище, а за малкият град театъра е събитие, изложбата си е празник, концерта също.

А пък, за да изразиш и предадеш твоето виждане за нещо, да предадеш емоцията, която си почувствал, е според мен още по-сложно, много по-сложно. Защото трябва да си наясно, че въпреки усилията, ако 10% от гледащите те разберат ще е невероятен успех. Едва ли от всички гледащи ще има и толкова процента подготвени да уловят предаваната идея, а от тия 10% наистина колко ще я уловят...
Отворете която и да е социална мрежа и ако намерите някъде качествени снимки (не като резолюция), ще е събитие. Дори и във фотографските групи във Фейса има такива недомислени кадри на хора с претенции, че направо ти иде да се гръмнеш. И това го казвам аз, който е на ниво трагично начинаещ във фотографията. Опитът ми е много далечен, най-голямото ми достижение е 6ти в България, на фотографски конкурс...
Малко не съм съгласен с тезата, че урбанизираната среда няма своята красота. Пределно ясно е, че природата е най-невероятният творец на красота, аромати, звуци, светлина и сенки.
Но урбанизираната среда си има своята красива част, своите идеи, своите усещания, своят ужас и грозотия...
Много дългичко стана и съвсем лаишко (аз съм от тези, които искат да видят или изразят, но природата не ги е дарила с талант в тази област, а и знанията и културата ми са доста закърнели), та в резюме:
Нещата са трагични и ще продължат да бъдат още по-трагични, ако се разчита само на училището и семейството. От постовете по-горе е ясно защо.
Един различен начин да се подготвим всички и да изградим или надградим поне малко върху визуалната култура е да успеете да запалите (изключвам се, защото не мога да допринеса с нищо конкретно освен обща идея) децата/внуците ни чрез това, което гледат, което ги интересува, да се положи началото и основата на визуалната култура. И то преди училище дори. Тогава почвата е най-добра. А и на дядовците, като мен ще ми е интересно да гледам клипчетата примерно и ще си припомня някой неща 😊. Нямам предвид анимацията, която се поставя в основата на мирогледа на малчуганите. За мен тя убива точно тази визуална култура, колкото и да я уважавам като вид различно изкуство (лично мнение).
За по-възрастните и изградени личности вече правите каквото можете – лекции, курсове, публикации във форуми, вашият блог. Аз обаче бих се радвал да има тема с коментари от професионалистите във форума, защо това или онова е правилно или защо е направено точно така. И то на достъпен език, защото ¾ от четящите няма да имат професионалните знания и умения да оценят направеното и представеното с технически термини (просто няма да го прочетат). Например тема от рода на: Какво не е добре представено в тази снимка?
И ако може да се изчисти от заяжданията темата ще е прекрасно. Знаете добре, че има теми, които са убити в зародиш от заяжданията на потребителите.
И да – знам за какво моля знаещите и можещите. Дано да имат желанието и най-вече времето и търпението да издържат споровете и щенията и пренията на целокупното форумно войнство....

[сто]

Написал си го прекрасно и дълго, аз опитах да съм кратък.
И не твърдя че трябва да се разчита само на семейството, твърдя че се започва от там.

[Венцислав Петров]

Добре казано! От своя страна обещавам, че темата ще модерирам особено внимателно и празна говорилня няма да стане. Винаги съм разчитал на мнението на хора, които смятам, че имат какво да кажат. Заедно ще формулираме и някакви идеи. Колкото и малки да са целите, със сигурност ще си заслужават...

[Bat_Pepo]

Прекрасна тема! Аз лично мисля,че трябва да се започне със задаването на въпроси.Първо към себе си.Научим ли някого да се интересува от това какво възприема,независимо с кое от сетивата си,неминуемо ще го научим и да разсъждава върху възприятията си...Например,защо ми харесва пейзаж на Търнър - ами успявам да различа около 40 нюанса на зеленето,а залез над кв. Люлин (що за глупост,нали?) не,виждам 20 - 30 нюанса на червеното,а не панелките,радва окото ми... Мерцедес W126 или звученето на ръчно направен музикален инструмент... Според мен не е важно на каква възраст е човек,важно е да се научи да търси отговори.Е,колкото по-млад,толкова по-лесно,а колкото по-малък - толкова по-естествено...

[Венцислав Петров]

Радвам се, добре казано! Възрастта не е проблем, може да е предимство... ;-)

[NovemberCharlie]

Това, което трябва да се напарви е тотална смяна на концепцията за образование в България. Както по отношене на учебния материал, така и по отношение на методите, средствата и средата, в която учат.

[Венцислав Петров]

Абсолютно съгласен! За съжаление понеже не зависи от нас смяната на системата, мисля да се пробваме поне с който можем с надежди за повече...

[Stbd]

Преди образованието е концепцията за възпитанието, семейството, условията на живот и в крайна сметка липсат ана концепция какво става с населените места в Бг - планиране на градовете и неубиване на селата. С лоши места за живеене ще трябва много концепция за образование за да се компенсират заложените проблеми.

[NovemberCharlie]

В това имено е проблемът. Възпитанието не се справя, защото възпитателите (родителите) толкова си могат. За това трябва да се компенсира с образование. Преди близи 40 години моите родители дадоха почти половингодишният си доход, за да мога да видя Лувъра, Британският Музей, Музеят Прадо, Къщите на Ван Гог и Ел Греко и ме юркаха да чета "История на изкуството' (нито единият от двамта не е човек на изкуството). Колко други родители го правят? А това, което се случва с населените места, е следствие, а не причина.

[artefekt]

В човека е заложена потребността от съзерцание и направа на красота...в едни повече в други по-малко. И това не се учи. Учи се инструментариума...не казвам, че не е важно. Отделно създаването на изкуство е фокусирането на тази потребност...затова няма значение формата. В частност във вертикалният кадър няма нищо страшно...това е прозорец през който поглеждаш отвътре навън с твореца...ако виждаш нещо стойностно, няма значение...точно както всеки друг формат. И споко, нищо не деградира...променя се. И винаги ще има изкуство...е няма да е като познатото ни, но в това е и красотата му...

[сто]

Напълно съм съгласен с artefekt, обектива е ограничител. Не е важно какъв художествен аспект има, важно е какво е отделил. Не той, разбира се, той е само инструмент. Може да е цветно, може и да е черно-бяло, може даже да не е съвсем на фокус. Лично аз изключително се дразня от широките екрани и неестествените цветове.

[radikyokushin]

"...може и да е черно-бяло... Лично аз изключително се дразня от... неестествените цветове."

Това би ли го обяснил по подробно, че лично аз не го разбрах.

А относно "широките екрани", би ли споделил къде има кино с "висок" екран, че да ида да гледам един такъв филм - може пък и на мен да ми хареса.

[radikyokushin]

В човека е заложена потребността от съзерцание и направа на красота...в едни повече в други по-малко. И това не се учи. Учи се инструментариума...не казвам, че не е важно. Отделно създаването на изкуство е фокусирането на тази потребност...затова няма значение формата. В частност във вертикалният кадър няма нищо страшно...това е прозорец през който поглеждаш отвътре навън с твореца...ако виждаш нещо стойностно, няма значение...точно както всеки друг формат. И споко, нищо не деградира...променя се. И винаги ще има изкуство...е няма да е като познатото ни, но в това е и красотата му...

Сигурен бях, че ще се стигне до тук, ама признавам си, не очаквах да е още на първа страница.

Промяна, че има - има, ама промяната не винаги означава прогрес. Напротив - деградира и то жестоко. И тук даже не става дума за липса на усет за красиво и грозно, а за пълен отказ от най-елементарна мисъл.

Въобще, по въпроса за "портретното" видео, за какво изкуство говорите не знам. Тука става дума за биология.

[сто]

Какво, освен субективизъм, са красиво и грозно?
Периферното зрение не е ограничено в широкоъгълна рамка. Биология ли е, физика ли е - не знам, ма ако искаш да фокусираш, дали през "окото" зад обектива , дали да си докараш нещо на "мушка", правиш го с едно око само.

[radikyokushin]

Ако не ти е направило впечатление, аз говоря за "усет" не за "знание". По голям субективизъм от това....

Иначе, ако гледаш кино с едно око... ммм да кажем, че става, ама според мен тогава съотношението най-добре да е квадрат. Аз лично, като гледам филми си държа отворени и двете очи. Така съм свикнал.