Няколко думи за вървенето напред във фотографията

[chukov]

Повод да напиша тази тема са многобройните участници в оф-роуд форума, които надничат и участван активно в категорията фотография. Изненадващо много са. Това е добре

Гледам постнатите снимки и бих искал да попитам всеки от вас
Как възприемате лично за себе си фотографията?
Сега, когато е по-достъпна от всякога, лишена от бремето на химични процеси, от необходимостта да се познават и помнят цифри, числа, оптика, да се носи килограми техника.

В днешни дни с достъпността на апаратите фотографията би трябвало да отприщи творческите заложби и стремежи на всеки, който притежава апаратче.

Колко от вас се стремят да осъвършенстват познанията си, да подобрят качеството на снимките си, да ги направят по-вълнуващи?

Не би трябвало да използваме тази техника просто като начин машинално да запечатваме всичко което мърда и всякоо място, на което стъпи кракът ни.

Как мислите?

[Chinela]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Колко от вас се стремят да осъвършенстват познанията си, да подобрят качеството на снимките си, да ги направят по-вълнуващи?

Аз, но ти вече знаеш.. Почнах да чета книгата която ми препоръча и вече знам колко много не знам..
Това е по-трудно отколкото да ремонтираш мотор... но съм се запалил яко..

Не би трябвало да използваме тази техника просто като начин машинално да запечатваме всичко което мърда и всякоо място, на което стъпи кракът ни.

Но пък нямам никакви намерения да ставам "про", просто искам поне 5% от снимките ми да са нещо което другите да могат да видят какво съм снимал.

[Георги Иванов (gorbi)]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Чуков, откъде научи толкова сложни думи бре.... .
Иначе моето мнение по темата - усетът към композицията, светлината, цветовете - или го имаш вроден или го нямаш. Това не може да се научи. Може да се изучи техниката, да се прочетат правилата, но си трябва и талант - като във всяко изкуство....
По-скоро разчитам между редовете на темата ти - как многото щракащи форумци тук, да бъдат по-самокритични към показваните снимки.... Не мисля че е толкова важно за един оффроуд форум да показва художествена фотография. Тук е по-важно да регистрираш момента, да покажеш къде си хосил, какво си направил по джипа, как добре седи новото гадже на стария мотор или старото гадже на новия и т.н.
Малко теория разбира се не пречи да се попрочете и да се търсят съвети и оценки - които предполагам -нито ти, нито аз, нито някой от другите фотографи регистрирани тук ще откаже....

[Pavlin]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Почнах да чета книгата която ми препоръча и вече знам колко много не знам..
Това е по-трудно отколкото да ремонтираш мотор... но съм се запалил яко..

Коя е тази книга?

[svetik]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Аз се опитвам да се усъвършенствам, попрочела съм малко неща оттук оттам, всушвам се в съвети от хора с художествено образование относно светлина и композиция. Харесвам си някои снимки (от 10 000 които имам до момента може би 50 ), но определено искам да постигна много по-високо ниво, не професионално разбира се, а и техниката не ми го позволява за момента Така че засега ходя и щракам всичко наред като се старая на снимките да запечатвам нещо повече от статична подредба на хора и предмети.

[gere]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Определено имам голям мерак да се усъвършенствам. Имам желание и по-добра техника да си взема... Някой ден... Мисля, че имам някакъв усет за основни неща, но съм наясно и колко много още ми трябва. Чета и книжки като ми попадне нещо интересно. Понякога се дразня, че се опитвам да откривам топлата вода и велосипеда по метода на опита и грешката, вместо да отида на някой курс и да понауча нещо от извора. Дразня се когато нямам достатъчно време и трябва просто да щракам и после резултатите рядко ме изненадват приятно... А най-много се дразня когато виждам нещо красиво, напъвам се, правя 20 кадъра и после на монитора излиза някаква боза...
Чуков, много ми допадат снимките и стила ти. Ако решиш да ни ограмотиш малко с това-онова (разбира се срещу съответното възнаграждение) се записвам на първо място!

[svetik]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

За курс и аз отдавна си мисля, но все не попадам на подходящи или поне не в подходящо за мен време, така че и аз се записвам на второ място. Много по-лесно се възприема, когато някой ти го обясни и покаже нагледно, отколкото да четеш книжки и някой ден като излезнеш да снимаш да си забравил половината от това, което си чел

[м20_маниак]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Аз пък като ретрограден тип - колекционер, естествено, гледам назад. Блазнят ме фотоапаратите от началото на миналия век. Например съвсем скоро закупих ето този Карл Цайс, за да го реставрирам, като крайната цел е да възвърне лъскавия си вид от преди 70 години:

Като го взех и разгледах как работи, през ума ми минаха същите мисли, като на колегата chukov - колко бавни са били всички процеси тогава.

Конкретно на този апарат затворът е закрепен неподвижно за лостчето за задействането му, като то този начин времето за експозиция на филма зависи изцяло от пъргавината на пръста на фотографа. Тогавашните ленти далеч не са били светочувствителни колкото сегашните и понякога се е налагало затворът да стои отворен повече от минута. Това, разбира се, означава че всеки обект, който не е статичен, не излиза изобщо на снимката...

А сега - мегапиксели, макро, мемори-стик, не-знам-си-кво-си...

[alex_markov]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

.... усетът към композицията, светлината, цветовете - или го имаш вроден или го нямаш. Това не може да се научи. Може да се изучи техниката, да се прочетат правилата, но си трябва и талант - като във всяко изкуство....

Това е самата истина!
За мен лично Усъвършенстването е в техническият аспект на снимането, не в Изкуствоведският (там съм пълен Гьон). А и в "Изкуството" се ражда доста Извращение (не ме разбирайте погрешно, не съм против изкуството - Напротив), започват се едни Мисли - "Ако не е черно/бяло , не е арТЪ", "ако има фокус, то нещо със сигурност куца", "ако се харесва, значи е Ширпотреба"................

Погледнете "специализираните" форуми и ще се убедите в правотата на думите ми
А най-доброто попадение, прочетох днес от колегата Пасифик:

Автор - някъде от нета:

Януари.
Снимах котката си със сапунера. Ужасно.Ще се наложи да си купя DSLR.Посъветваха ме за Никон Д300.Сега ще видят.
Февруари.
Разбрах, че китовата оптика абсолютно не ме устройва. Никаква звънтяща рязкост, нито размиване, пък и бокето - някакво нервно. Снимах котката, мустаците са неясни, съвсем мазно по краищата.
Март.
Купих Никон 17-55/2.8.Остър като бръснач. Снимах котката, вижда се всяко косъмче от мустаците. Сега ще видят.
Април.
С кропка снимат глупаците. Купих си Никон Д700 - сега снимам котката на тъмно при ИСО 25600. Наложи се да сменя 17-55 с 24-70.
Април.
Диапазонът на фокусни разстояния не ми е достатъчен. Котката се крие върху гардероба. Купих си 14-24 и 70-200 на 2.8. Сега снимам котки по съседните покриви.
Юни.
Разбрах, защо истинските фотографи снимат с праймове. Купих си 85/1.4 Снимах котката - мустаците са на фокус, останалото приятно размито. Сега ще видят.
Юли.
Прочетох на форума, че съвременната оптика няма художествен рисунък. Купих стари ръчнофокусни 50/1.2 и 85/2.0 Опитах се да хвана котката на фокус, но не се дав мръсницата.
Август.
На фотофорума оплюха моята котка. Хоризонтът бил крив. Купих си карбонов статив Манфрото с либела. Сега ще видят.
Септември.
Каквото и да си приказваме, няма истниска пластика в цифровите фотографии. Купих си професионалн лентов Никон Ф6. Любувам се на благородното лентово зърно. Само дето ме дразни котешкат козина н скановете.
Октомври.
Във фотолабораторията затриха лентата с новите фтографии на котката ми. Купих си увеличител Durst, котката се научи да живее при червената светлина на Аладиновия фенер.
Ноември.
Мъдростта идва с опита. Продадох всичките Никонски боклуци на някакъв новак, заедно със специален шкаф за съхранение на оптиката. Купих си Лайка М7. Ето това е истински рисунък. Само котката се опитва да излезе непрекъснато от кадър, опитвам се да се науча да отчитам паралакса.
Декември.
Разбрах какъв глупак съм бил. Продадох Лайката, купих си Хаселблад ( отначало мислех да взема Броника, но си казах - стига толкова компромиси)За да купя цифров задник, се опитах да продам няколко снимки на котката, но на фотостока не ги харесаха. Наложи се диа си продам колата. За цифров задник не ми стигнаха парите, но пък сега си имам студийно осветление.
Януари.
Хасито е тежко - падна върху котката, сега тя пълзи по бавно на три лапи, по-удобно е да я снимам. Пък и снимките се получават по-драматични.
Февруари.
Най-накрая! Получи се. Хасито си лежи в шкафа, а котката я снимам с Холга-пинхол. Получих прекрасни отзиви на anti_photo, но кой знае защо всички смятат, че това е автопортрет.
Март.
Ура! Само съжалявам за котката.Донесох днес в къщи карданна камера 4х5", показах я на котката, я тя измяука жално, допълзя до перваза и се хвърли от 16-тия етаж.Слязох долу и за спомен заснех кървавите парцали с мобилен телефон. За експеримент публикувах снимката на фотосайта, а тя стана снимка на деня! Сега разбирам, че ако бях заснел котката от 16-тия етаж през клоните с телеобектив, щеше да е много по-яко.Пак ще трябва да се купи DSLR. И чифт котки.



Всичко тепърва започва!

С което съм напълно съгласен, много хора се хлъзгат по разпространяваните заблуди и поради липсата на ясни правила, се започват подобни смешни истории

[svetik]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Разказчето беше върха Много яко...
Такъв маниак се надявам никога да не стана, въпреки че и аз експериментирам върху моята котка и все нещо и е размазано. Имам само една нейна снимка, която си харесвам. ( дори мисля, че япусках тук в темата за домашните животни) Когато започнах да снимам, и аз си пусках снимките във фотофорума, докато не се убедих, че там е едно затворено общество, което не е много дружелюбно към новите хора. Надявах се да получа ценни коментари за несполучливите снимки, но не ги получих, така че просто спрях Навреме!!! Преди да ме въвлече груповото фотографско вманиачаване

[Симеон]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Коя е тази книга?

Има поредица книжки на "National Geographic" - американски автори.

[Петя]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Ето една чудесна тема! Благодаря.
Отдавна плахо пуснах покана да ни се организира курс, но...нищо не се случи. Сега обаче, горейки от желание да развия дребните си заложби, май задавам въпрос на правилното място.
Ето въпроса: Преди близо 20 години имах един черен котарак с бяло "герданче" и бял триъгълник на слабините. Много пъти опитвах да го снимам, но той сякаш беше радиоактивен. Единствените снимки, на които той се вижда (изобщо), са тези, правени навън, на силно слънчце. Как може да снима такова черно чудо, че да остане образа на прекрасния приятел да си го спомняме когато него отдавна вече го няма?

[Pacific]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Аз се присъединявам към мненнието на Горби и Алекс Марков. Това е изкуство, и като такова се изисква талант. Ние, обаче, любителите, при липса на подобен, можем поне да се научим как се снима правилно и добре. В тази връзка се чете литература, което включва и ръководството за ползване на апарата След това - безброй експерименти !
Аз препоръчвам една книга, която много ми помага и я чета непрекъснато - "Цифровата фотография" на Скот Келби. Много забавно написана, чете се с лекота и е писана за такива като нас - на непрофесионален език.

[chukov]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Сега
вярно е, че усет не се учи
Но гледайки по себе си като знам как снимах преди 5 години например и как сега мога да ви кажа, че повечето от вас имат талант, който вероятно не подозират, че притежават.
Все пак ако се насочат усилията в правилна посока и ще се получи

Е, едва ли всички са еднакво талантливи, но мисля, че всеки от вас би могъл да извади поне 2-3 пъти по-добри неща ако поработи по въпроса

[Pacific]

До: Няколко думи за вървенето напред във фотографията

Сега
вярно е, че усет не се учи
Но гледайки по себе си като знам как снимах преди 5 години например и как сега мога да ви кажа, че повечето от вас имат талант, който вероятно не подозират, че притежават.
Все пак ако се насочат усилията в правилна посока и ще се получи

Е, едва ли всички са еднакво талантливи, но мисля, че всеки от вас би могъл да извади поне 2-3 пъти по-добри неща ако поработи по въпроса

Ами, значи ни трябва Исус Фотографина да ни поведе и ние, като едни Апостоли да го последваме по пътя към свещената Снимка
Има истина в думите ти, но кой ще се наеме с тая нелека задача!?