Tweet
Знаете, понякога човек попада на точното място в точното време с фотоапарат в ръка. Случвало ми се е няколко пъти, но този път отидох целенасочено да снимам Потопената църква на язовир Жребчево. И се оказа, че нивото на язовира толкова е паднало, че църквата беше на 800 метра от водата. Но като се огледах в небето, реших да остана да видя как ще е залеза над тесните плитки ръкави. Даже се похвалих по телефона на Мarinhaker какво ще правя. И малко по-късно разбрах, че съм уцелил джакпота. Облаците, слънцето, небето.....наоколо цареше пълна тишина и страхотно спокойствие, самата природа като че ли беше застнала и само слънцето неуловимо се движеше надолу към земята. Просто е трудно за описване какво се случи следващите 20 минути. Господ реши да покрие земята първо със златно одеяло.
От златно постепенно нещата минаха през леко сиви нюанси и тръгнаха към оранжево
Оранжевото се засили, явно цвета хареса на Господ и едва ли не се усещаше как се усмихва на резултата
Смених позицията и се преместих 10 метра вдясно, в обектива вече се хващаха и двата ръкава на язовира пред мен
Господ искрено се забавляваше и към оранжевите тонове добави пурпурни и виолетови нюанси
Накрая нещата придобиха дори леко опушен нюанс и окончателно ме оставиха без дъх
Накрая Господ се засмя за последен път и спусна окончателно мрака. Аз поседях още малко, пощраках звезди и луна, похвалих се по телефона на Марин какво съм снимал и се прибрах при близките си в Гурково.
Тук от над 100 снимки подбрах според мен най-добрите 17 кадъра, подредени хронологично, снимани между 18.05 и 18.25 часа на 3 март 2017. Естествено, снимано е от изток на запад, снимките са напълно необработени и непипнати( то аз и не знам как). Техниката е Пентакс К-50 с варио обектив 18-135, пак на Пентакс. Снимах от ръка, без статив, щото си нямам още. Между другото, последните ми снимки с този Пентакс, от 6 март съм вече и аз като големите батковци с К-3||.
От златно постепенно нещата минаха през леко сиви нюанси и тръгнаха към оранжево
Оранжевото се засили, явно цвета хареса на Господ и едва ли не се усещаше как се усмихва на резултата
Смених позицията и се преместих 10 метра вдясно, в обектива вече се хващаха и двата ръкава на язовира пред мен
Господ искрено се забавляваше и към оранжевите тонове добави пурпурни и виолетови нюанси
Накрая нещата придобиха дори леко опушен нюанс и окончателно ме оставиха без дъх
Накрая Господ се засмя за последен път и спусна окончателно мрака. Аз поседях още малко, пощраках звезди и луна, похвалих се по телефона на Марин какво съм снимал и се прибрах при близките си в Гурково.
Тук от над 100 снимки подбрах според мен най-добрите 17 кадъра, подредени хронологично, снимани между 18.05 и 18.25 часа на 3 март 2017. Естествено, снимано е от изток на запад, снимките са напълно необработени и непипнати( то аз и не знам как). Техниката е Пентакс К-50 с варио обектив 18-135, пак на Пентакс. Снимах от ръка, без статив, щото си нямам още. Между другото, последните ми снимки с този Пентакс, от 6 март съм вече и аз като големите батковци с К-3||.
Бравос! 
...И да си купиш статив, че много неща ще изтървеш така...
Коментар