Tweet
По време на кратката ни семейна почивка в село Сан Пантелеймон на "Олимписката Ривиера" реших да посетя едно интересно село, скътано в планината.
Мой познат беше ходил дотам и знаех, че има интересна автентична Архитектура.
Ето това се виждаше от брега на морето със 135 милиметровия Carl Zeiss Sonnar, който е най-дългия обектив с който разполагам.
Пресичайки главния път Солун-Атина се минава през новото село "Неос Платамонас", близо до замъка "Сан Пантелеймон" и почти веднага започва
доста стръмно изкачване по тесен планински път. След 10-тина километра се откри гледка към самото селце.
Виждайки архитектурата на сградите, човек започва да се чуди дали нещо не му в познато. След известно чудене установих, че в самото селце с
кола на практика е много трудно да се влезе, защото уличките са тесни и паркирах до един туристически автобус. Оттам продължих пеша, което
всъщност е и правилния начин ако човек иска да се наслади на красотата на това автентично Балканско село. Казвам Балканско, защото какво
всички знаем, тази архитектура, която ние наричаме възрожденска е малко или много интернационална и носи общи белези, макар в зависимост
от региона да се различава значително.
Можеше да се видят и такива, изцяло автентични и полуразрушени къщи. Имаш е и изцяло нови, но все пак издържани стилово и естетически постройки.
Порта и ограда с жив плет.
Детайл от зидарията на една от новите къщи, която е самия край на селото.
Гледката, която се откриваше оттам беше впечатляваща.
После тръгнах по една стръмна и тясна уличка.
Автентична котка.
Малко по-нагоре се откри гледка към църквата.
Още една интересна запазена къща.
Климатиците тук са грижливо прикрити.
Около църквата е оформено нещо като площадно пространство.
Има и няколко заведения и таверни. От масите разбира се се чуваше и българска реч.
Имаше време за няколко детайла, но вече ставаше тъмно и снимането с дълги обективи беше трудно.
Споменах църквата, но освен близка снимка на фасадата, не съм се занимавал много с нея - някак не ме впечатли толкова като архитектура.
На втория кадър се вижда магазинчето, от което си купих уникални домашни маслини.
Нагоре по уличката имаше интересно магазинче за билки и подправки.
Много ми допадна тази остъклена конструкция, която много добре се вписваше в стила на старите къщи.
Както споменах - трудно беше да се различи ново от старо.
Стигнах до едно много приятно аранжирано магазинче, което още от вън ме подкани да вляза.
Освен собственичката, вътре имаше англичанка с малко дете, която доста се впечатли, като чу, че съм от България - мислеше си, че
това е някъде много далеч. Разбрах, че в селото реално живеят целогодишно само 5-6 семейства и Зимата няма откъде да се купи
дори хляб. Жената, която държеше магазина си произвежда различни ароматни продукти от етерични масла и разни интересни неща
за хапване. Аз купих някакво масажно масло, което е и доста ароматно.
На излизане от магазина вече беше твърде тъмно да снимам дори и със стабилизирания 11-22мм обектив и се отправих към колата.
Там, където бях спрял си бях набелязал и гледка към магистралата и морето. Извадих статива и закачих първо 50мм обектив,
а после и 85 мм, защото картинката ми стоеше малко прекалено свободно.
След като щракнах набързо няколко нощни снимки, се отправих обратно към хотела. Надолу имаше още интересни места с хубава
гледка, но на практика нямаше къде да се спре колата безопасно, а и вече бях огладнял
Надявам се да ви е харесала разходката и да не сте се отегчили.
Мой познат беше ходил дотам и знаех, че има интересна автентична Архитектура.
Ето това се виждаше от брега на морето със 135 милиметровия Carl Zeiss Sonnar, който е най-дългия обектив с който разполагам.
Пресичайки главния път Солун-Атина се минава през новото село "Неос Платамонас", близо до замъка "Сан Пантелеймон" и почти веднага започва
доста стръмно изкачване по тесен планински път. След 10-тина километра се откри гледка към самото селце.
Виждайки архитектурата на сградите, човек започва да се чуди дали нещо не му в познато. След известно чудене установих, че в самото селце с
кола на практика е много трудно да се влезе, защото уличките са тесни и паркирах до един туристически автобус. Оттам продължих пеша, което
всъщност е и правилния начин ако човек иска да се наслади на красотата на това автентично Балканско село. Казвам Балканско, защото какво
всички знаем, тази архитектура, която ние наричаме възрожденска е малко или много интернационална и носи общи белези, макар в зависимост
от региона да се различава значително.
Можеше да се видят и такива, изцяло автентични и полуразрушени къщи. Имаш е и изцяло нови, но все пак издържани стилово и естетически постройки.
Порта и ограда с жив плет.
Детайл от зидарията на една от новите къщи, която е самия край на селото.
Гледката, която се откриваше оттам беше впечатляваща.
После тръгнах по една стръмна и тясна уличка.
Автентична котка.
Малко по-нагоре се откри гледка към църквата.
Още една интересна запазена къща.
Климатиците тук са грижливо прикрити.
Около църквата е оформено нещо като площадно пространство.
Има и няколко заведения и таверни. От масите разбира се се чуваше и българска реч.
Имаше време за няколко детайла, но вече ставаше тъмно и снимането с дълги обективи беше трудно.
Споменах църквата, но освен близка снимка на фасадата, не съм се занимавал много с нея - някак не ме впечатли толкова като архитектура.
На втория кадър се вижда магазинчето, от което си купих уникални домашни маслини.
Нагоре по уличката имаше интересно магазинче за билки и подправки.
Много ми допадна тази остъклена конструкция, която много добре се вписваше в стила на старите къщи.
Както споменах - трудно беше да се различи ново от старо.
Стигнах до едно много приятно аранжирано магазинче, което още от вън ме подкани да вляза.
Освен собственичката, вътре имаше англичанка с малко дете, която доста се впечатли, като чу, че съм от България - мислеше си, че
това е някъде много далеч. Разбрах, че в селото реално живеят целогодишно само 5-6 семейства и Зимата няма откъде да се купи
дори хляб. Жената, която държеше магазина си произвежда различни ароматни продукти от етерични масла и разни интересни неща
за хапване. Аз купих някакво масажно масло, което е и доста ароматно.
На излизане от магазина вече беше твърде тъмно да снимам дори и със стабилизирания 11-22мм обектив и се отправих към колата.
Там, където бях спрял си бях набелязал и гледка към магистралата и морето. Извадих статива и закачих първо 50мм обектив,
а после и 85 мм, защото картинката ми стоеше малко прекалено свободно.
След като щракнах набързо няколко нощни снимки, се отправих обратно към хотела. Надолу имаше още интересни места с хубава
гледка, но на практика нямаше къде да се спре колата безопасно, а и вече бях огладнял
Надявам се да ви е харесала разходката и да не сте се отегчили.
Супер е!
Коментар