Tweet
Отдавна си мисля да пусна такава тема за фотографите от които се учим и вдъхновяваме. Не е нужно разбира се те да са известни имена, но все пак ще започна с един много, много известен, който тези дни навършва 100 години, или щеше да навърши ако беше жив - Робърт Капа.
Роден в Унгария като Ендре Фридман, впоследствие измислил американския си псевдоним Робърт Капа, с който да пробие по лесно. Започнал кариерата си с може би най-известната си снимка от Испанската гражданска война, "Падащия войник":
Все още съществуват теории, че тази снимка е нагласена от Капа. И може би заради старта на кариерата си с измисленото име, много от привържениците на теорията имат някакво право да се съмняват. Миналата седмица, покрай честванията, в ICP се появи запис на интервю с фотографа - между другото съвсем случайно намерен запис, и единствения с гласа на Капа - в което той обяснява историята на тази снимка. Изобщо не е знаел какво е заснел, понеже бил сложил камерата над главата си. После изпратил филмите и след завръщането си от фронта разбрал, че вече е известен фотограф.
Оттам нататък следва шеметна кариера във военната фотография, документирайки Втората световна война. Мисля, че Робърт Капа е единствения фотограф, който е дебаркирал на Омаха бийч заедно с войниците, заснемайки 106 снимки под постоянен огън. За съжаление човекът проявяващ филмите е допуснал грешка, и всички кадри са преосветени. Все пак от това излизат едни от най-известните му снимки, обединени в книгата "Леко не на фокус" - Slighty out of focus - едни от малкото запазени документи от самото дебаркиране.
С куража, който е имал Капа, неслучайно се превръща още приживе в еталон за военен фотограф, съвсем логично най-голямата награда за фотография "изискваща извънреден кураж" в днешни дни, носи неговото име.
През 1947 година Капа пътува заедно с известния писател Джон Стайнбек из Русия за съвместната им работа "Руски журнал" - нещо като пътепис, написан от Стайнбек с фотографиите на Капа - блестящ документ на онова време, за съжаление не е превеждан на български.
В същата тази 1947 година Капа, заедно с още няколко човека създава известния фотографски кооператив Магнум - навярно най-известната фотографска агенция и до днес. Капа и Дейвид Сиймур (съосновател на Магнум):
Робърт Капа, или Ендре Фридман, загива така както е живял - на 25 Май 1954 стъпва на противопохетна мина в Индокитай снимайки войната там, спазвайки докрай собствените си думи "Ако снимките ви не са достатъчно добри, значи не сте достатъчно близо."
С цялата противоречивост, която му преписват, може да се твърди със сигурност, че Робърт Капа е оставил огромна следа в документалната фотография. Неговото име и творчество служи за пример и вдъхновение на може би стотици хиляди фотографи и до днес.
Албум по случай 100 годишнината от рождението на Капа.
Голям архив с неговите снимки има на сайта на Магнум.
Роден в Унгария като Ендре Фридман, впоследствие измислил американския си псевдоним Робърт Капа, с който да пробие по лесно. Започнал кариерата си с може би най-известната си снимка от Испанската гражданска война, "Падащия войник":
Все още съществуват теории, че тази снимка е нагласена от Капа. И може би заради старта на кариерата си с измисленото име, много от привържениците на теорията имат някакво право да се съмняват. Миналата седмица, покрай честванията, в ICP се появи запис на интервю с фотографа - между другото съвсем случайно намерен запис, и единствения с гласа на Капа - в което той обяснява историята на тази снимка. Изобщо не е знаел какво е заснел, понеже бил сложил камерата над главата си. После изпратил филмите и след завръщането си от фронта разбрал, че вече е известен фотограф.
Оттам нататък следва шеметна кариера във военната фотография, документирайки Втората световна война. Мисля, че Робърт Капа е единствения фотограф, който е дебаркирал на Омаха бийч заедно с войниците, заснемайки 106 снимки под постоянен огън. За съжаление човекът проявяващ филмите е допуснал грешка, и всички кадри са преосветени. Все пак от това излизат едни от най-известните му снимки, обединени в книгата "Леко не на фокус" - Slighty out of focus - едни от малкото запазени документи от самото дебаркиране.
С куража, който е имал Капа, неслучайно се превръща още приживе в еталон за военен фотограф, съвсем логично най-голямата награда за фотография "изискваща извънреден кураж" в днешни дни, носи неговото име.
През 1947 година Капа пътува заедно с известния писател Джон Стайнбек из Русия за съвместната им работа "Руски журнал" - нещо като пътепис, написан от Стайнбек с фотографиите на Капа - блестящ документ на онова време, за съжаление не е превеждан на български.
В същата тази 1947 година Капа, заедно с още няколко човека създава известния фотографски кооператив Магнум - навярно най-известната фотографска агенция и до днес. Капа и Дейвид Сиймур (съосновател на Магнум):
Робърт Капа, или Ендре Фридман, загива така както е живял - на 25 Май 1954 стъпва на противопохетна мина в Индокитай снимайки войната там, спазвайки докрай собствените си думи "Ако снимките ви не са достатъчно добри, значи не сте достатъчно близо."
С цялата противоречивост, която му преписват, може да се твърди със сигурност, че Робърт Капа е оставил огромна следа в документалната фотография. Неговото име и творчество служи за пример и вдъхновение на може би стотици хиляди фотографи и до днес.
Албум по случай 100 годишнината от рождението на Капа.
Голям архив с неговите снимки има на сайта на Магнум.
Коментар