Tweet
До: Едно запустяло село
Я да разбудя малко старата тема за още по-старото селце.
Миналата седмица с приятелката ми и вярното Субару ходихме да горим бензин в Родопите.
Както се каза по-горе пътят за Дяволския мост минава покрай село Дядовци, старо турско село, изоставено по времето на гоненето на турците - 1982г.
Долу, при моста се запознахме с един човек, 62 годишния Сали Кьосев. Той и още един човек поддържат пътя до моста. Дали доброволно - не знам.
Качихме го нагоре до селото. Българския му беше труден, но приятелката ми знае малко турски, та се разбирахме.
През 1982 милиционерите са дошли и са били всички, за да се прекръстят. Всички жители са избягали в турция, включително и бай Сали. Но в Бурса не му понесъл въздуха и хванал пътя наобратно.
В момента той е единствения жител на селцето. Каза ни, че има къща в Ардино, но не иска да живее там.
Ето и снимки от селото:
селския кенеф(по тези места едва ли се казва "тоалетна"
). Зад него започва баира. Под дупките няма яма, всичко се търкаля надолу
това е къщата на Сали:
има си чешмичка с изворна вода в двора:
"склада"
това тук е "мивката". Водата тече навън.
стаята за гости:
стаята на домакина:
ето го и него - постоянно с усмивка на лицето:
Такива селца има много из България, най-вече по планините. Най-слабо населените нямат път, никой не минава покрай тях, никой не идва.
Тук отвреме навреме минават туристи към моста или някой рибар отива да си провери късмета в реката, но мястото е запазило единението си с природата.
Моля ви, координатите на такива дивни места ги давайте само на ЛС, по-добре е да не са публично достояние, за да останат по-дълго каквито са.
Я да разбудя малко старата тема за още по-старото селце.
Миналата седмица с приятелката ми и вярното Субару ходихме да горим бензин в Родопите.
Както се каза по-горе пътят за Дяволския мост минава покрай село Дядовци, старо турско село, изоставено по времето на гоненето на турците - 1982г.
Долу, при моста се запознахме с един човек, 62 годишния Сали Кьосев. Той и още един човек поддържат пътя до моста. Дали доброволно - не знам.
Качихме го нагоре до селото. Българския му беше труден, но приятелката ми знае малко турски, та се разбирахме.
През 1982 милиционерите са дошли и са били всички, за да се прекръстят. Всички жители са избягали в турция, включително и бай Сали. Но в Бурса не му понесъл въздуха и хванал пътя наобратно.
В момента той е единствения жител на селцето. Каза ни, че има къща в Ардино, но не иска да живее там.
Ето и снимки от селото:
селския кенеф(по тези места едва ли се казва "тоалетна"
). Зад него започва баира. Под дупките няма яма, всичко се търкаля надолутова е къщата на Сали:
има си чешмичка с изворна вода в двора:
"склада"
това тук е "мивката". Водата тече навън.
стаята за гости:
стаята на домакина:
ето го и него - постоянно с усмивка на лицето:
Такива селца има много из България, най-вече по планините. Най-слабо населените нямат път, никой не минава покрай тях, никой не идва.
Тук отвреме навреме минават туристи към моста или някой рибар отива да си провери късмета в реката, но мястото е запазило единението си с природата.
Моля ви, координатите на такива дивни места ги давайте само на ЛС, по-добре е да не са публично достояние, за да останат по-дълго каквито са.
Колега до моста има ли път (по-които може да се мине с кола)? Смятам да ходя нататък в скоро време, и затова проучвам какво е положението...
Коментар