Спомени от Африка

[stargazer]

Дълго се чудих, дали да направя тази тема...
Африка има едно особено обаяние и всеки, който се е докоснал веднъж до него, остава завинаги в плен на "дивия континент". Колкото и да е странно, не можеш да "напуснеш Африка". Физически - да, но тя остава завинаги забита в теб, като трън в петата и никога не те оставя да я забравиш. От последния ми престой там минаха 18 години. Тогава бях на 17. За първи път попаднах там на 5, през 1980-та. Напоследък все повече ме напъва отвътре пак да се върна там.

Снимките (за чието лошо качество предварително се извинявам) са от семейния ни архив. Повечето са дело на баща ми, има и някои мои. Поради голямата дистанция във времето, коментарите ще са оскъдни, но това не е чак толкова важно.

И така:

ЧАСТ 1: Мозамбик 1979-1981

Държавата беше скоро получила независимостта си от Португалия и вече беше успяла да обеднее драстично, както и да попадне в контингента на "братските страни" отглеждани под надзора на съветския флот.

Столицата Мапуто - чудесно колониално пристанище, обитавано в онези години все още от доста европейци (предимно сърби, руснаци, българи - не бяхме малко! - и неизселили се все още португалци), много индийци - царете на черния пазар, благодарение на които можеше да се намира и нормална храна (по одържавените вече магазини се продаваше предимно отрова за мишки) и полу-насила заселени в града черни (в случая не влагам расистки намек в думата), за които, разбира се, нямаше нито работа, нито прехрана, с всички произлизащи от този факт последици.



Крайбрежната алея с рибарският кей - много хора прекарваха там голяма част от свободното си време - риболовът беше не само удоволствие, но често и необходимост.












Прекрасната Ботаническа градина - един наистина невероятен парк, все още добре поддържан.
























Единствената реална търговия, беше тази: маски, статуетки, там-тами и други произведения на местните занаяти.






























Хотел "Полана" беше любимо (и до-голяма степен единствено) място за прекарване на уикендите на европейците.








Плажовете на Индийския океан.














И невероятните залези:

[bochkata]

От: Спомени от Африка

Много интересно.Благодаря за споделеното.
Ако има още снимки,качвай ги.

[Венци- малкия]

От: Спомени от Африка

Много красиво. Дано не са развалили всичко както ... знам къде.

[stargazer]

От: Спомени от Африка

ЧАСТ 2: Зимбабве

Там попаднах през 1992. Държавата вече беше тръгнала по спиралата на инфлацията, която по-късно прерастна в хиперинфлация и в днешни дни чупи всички "световни рекорди" (наскоро "махнаха" десет нули от номинала на банкнотите), като е на път, заедно с куп други диктаторско-малоумни действия, окончателно да изтрие бившата Южна Родезия от картата.

Някои от снимките са по-стари - от '81, правени при първата командировка на баща ми там.

Столицата Хараре:
























Университетът:


Една от големите природни забележителности - водопадът Виктория












По онова време, освен държавните резервати, имаше и няколко частни такива, специализирани в грижите за животни сираци, чиито родители са станали жертва на бракониери (имало е време, между другото, когато бракониерството се е наказвало със смърт!)












Много е интересна историята на безухия носорог най-вдясно на долната снимка - намерен е като бебе, скрит в един термитник - предполагаха, че се е скрил там, след като майка му е била убита от бракониери. Престоял е в термитника достатъчно време и гадинките са изгризали ушите му.


Това е администрацията на един от частните паркове:


А така се осъществяваше разглеждането му:












"Лъвският парк"




Крокодилската ферма:




Местна култура и традиции:














Язовирът "Кариба"


И още малко природа












и накрая:



ЧАСТ 3 - за финал - няколко снимки от Намибия

















Какато се казва: Благодаря ви за вниманието и търпението!

Всеки, който има желание да сподели свойте запечатани спомени от Африка, били те отдавнашни или по-пресни, е добре дошъл в темата!

[ctef]

От: Спомени от Африка

Мдаа, Много красиви снимки. Върнаха ме в миналото...
90-94 живях в ЮАР. Голямата емигрантска вълна в началото на прехода.
Градовете, хората и ландшафта там са почти същите както на тези снимки.
Но има едно голямо НО според мен.
Колкото и крайно да звучи, там не се чувствах свободен. Нямаш свобода на придвижване. Какво имам предвид? Не можеш както тук да си нарамиш раницата и да тръгнеш за където си искаш или да запалиш колата и да не ти пука къде и как ще преспиш. Не може, или поне е много рисковано. Не се знае на какво ще налетиш. Къмпингите са оградени с бодлива тел. Не само заради животните...Пътуваш през, на пръв поглед пустата савана, спираш да починеш и от някъде винаги изникват местни. Не че имам нещо против тях. Работил съм с тези хора, разговарял съм с тях, почти приятелски. Дори точно и с човек от Мозамбик, знаещ няколко езика, разсъждаващ не по-зле от нас и разбиращ нещата от живота. Но там винаги се усеща расовата дистанция. Уж те уважават, наричат те мистър, но каво си мислят те си знаят. Престъпноста беше голяма, сега до колкото чувам е огромна. Но как няма да е така , като и огромна част от населението е изключително бедна. В Совето не съм и помислял да стъпя. Но съм бил в провинциални села и градчета населени изключително само с местни. Като бяла врана си. Не може да се почувстваш като у дома си и да си спокоен.
Йоханесбург. Огромен град. Без кола си загубен. На мен ми се наложи в началото да работя в едно от предградията -Germiston. Пътувах с влак. Сутрин както и да е, предните вагони са Първа класа и там пътуват само бели. Но вечерта към 6 като се прибирах бях сам на гарата сам във вагона! Само по някое време минаваше местен кондуктор. Колко пъти в такива моменти съм се питал, чий го диря там? Беше обикновенна гледка сутрин от прозорците на влака да видиш някой черен проснат край линията. Там живота не струва нищо. Беше времето преди първите избори и имаше политически терор. Враждуваха местни фракции. Там са поне 4 големи племена - Зулу, Суто, Нкоза и т.н. и се трепеха. Беше нещо обичайно, на станцията на маршрутките(там за първи път видях маршрутка) в пиковия час да спре кола , от нея да изскочат няколко с калашници и да стрелят къде дойде.
Малко по- спокойно се почувствах в провинцията, през втората половина от престоя си. В Блумфонтейн, столицата на Ориндж Фрии Стейт. Не много голям град с по-спокойно население. Но и там.. Вечер след края на работния ден гледаш, белите тръгват в една посока, а местните тръгват в друга - т.нар. локейшън. Не е гето, защото има и нормални къщи, но си е все пак "мястото". И градът опустява...Същото и в неделите.
По-самотен не съм се чувствал никога...И това беше основната причина да се прибера. А иначе имах и Перманент Резидънс Пърмит , нещо като зелената карта. Да ми се чуди човек?! Е имам оправдание, не знаех какво ще се случва тук след 94та
Все пак не всичко беше само в черно, имаше си и някои хубави страни. Не напразно там има много наши сънародници.

[stargazer]

От: Спомени от Африка

Мдаа, ...

Всичко, което казваш е така. Има обаче една много важна подробност - рисковете са известни и предвидими. Дори ти избождат очите. Тук вече не знам от кой какво да очаквам.

От информацията, която имам, последните няколко години обстановката се успокоява. Особено в по-малките държави - например Малави. Замбия също се е възстановила с огромни темпове, след като се отърва от наследството на Каунда (през 1991). Интересно как там успяха да направят една що годе нормална държава буквално "от нищото", което беше останало след "революционното" управление (25 години)? Сравнението с нашия "преход" не ни е повод за гордост, определено...

[Деси Генова]

От: Спомени от Африка

А аз си мислех, че Зимбабве е страна от тртия свят.... Уви, не било така! И ако снимките са от преди 10-20 години, представям си сега какво е

[stargazer]

От: Спомени от Африка

А аз си мислех, че Зимбабве е страна от тртия свят.... Уви, не било така! И ако снимките са от преди 10-20 години, представям си сега какво е

Сега точно там е трагедия (виж обясненията в началото на част 2). Но там е по-скоро частен случай.

[Деси Генова]

От: Спомени от Африка

Сега точно там е трагедия (виж обясненията в началото на част 2). Но там е по-скоро частен случай.

Значи да продължавам да си пращам моите приятели там (това е в кръга на шегата де)
И въпреки че, сега са по-зле и от нас Зимбабве е доста екзотична страна.

[Андрей Боянов]

От: Спомени от Африка

Много ме развълнува разказа ти. За миг се върнах пак там - при необяснимото и неописуемо обаяние на Африка. И въпреки, че "моите" места по Африка са различни от "твоите", се чувствам по същия начин - не можеш да напуснеш Африка.

Ето едно от писанията ми за там: http://www.offroad-bulgaria.com/show...E0%F5%E0%F0%E0

Ще потърся снимки (с лошо качество) и ще напиша и за други места. Вдъхнови ме!

[boiko73]

От: Спомени от Африка

Много благодаря за снимките. След като тази година посетих много места в Африка ми беше много интересно да видя как е било преди години. Моите впечатления са в темата ни София-Кейп Таун. Аз лично за първи път сега стъпих в Африка и вече нямам търпение пак да тръгна за там.

[Roninn]

От: Спомени от Африка

Пич,като ти гледам снимките се сещам колко пари съм дал за фототехника и в такива моменти се оневинявам и оправдавам,мене ме заболя за тази носталгия пък незнам какво ти е на тебе....браво ! Фотографията е страшна сила ...