Нормалните хора обикновено използват съботните утрини за отдих след продължителна петъчна вечер (освен ако не са на работа!). Така бях запланувал и аз, но практиката е показала, че често предварителните намерения се провалят... Миналата събота, в 8:30 (докато спя блажено) се събуждам рЕзко от звъненето на мобилен телефон. Моментално в главата ми тръгват интересни процеси - фронтален, предфронтален, окципитален и т.н. лобове, все още не кореспондират много добре и начева интересна компилация между ругатни, любопитство на кой ли му е паднал акумулатора в този ранен час, както и опити за разчитане на заглавието на oбезпокояващото ме лице. Оказа се, че един приятел се е сетил, че се интересувам от ретро мебели и ме буди, за да ме осведоми, че ми е намерил, цитирам: "много яко канапе". От снимката, която получих, стана ясно едно - ще се пазарува. Уловката беше там, че офертата важи до следобяд, а магазина е в... Кърджали! Понамествам мозъчните дялове и осъзнавам, че няма как да транспортирам въпросната мебел до София. Не ми се ще да се раззвънявам и на приятели, които в този момент биха съжалили, че поради нещастно стечение на обстоятествата, са собственици на бус или автомобил с горен багажник...
Ретроспекция:
Преди няколко месеца си купих нормален джигитомобил, като основните изисквания към него бяха:
- да изглежда адекватно за млад човек (това изключва катакомбита и баничарки);
- да ме вози нормално, да е надежден и да се ремонтира без много споменавания на роднините от женски род на проектиралите го (тук, естествено, отпадат френските и италианските тояги);
- да завива (а не - тътрузи), т.е. да притежава задно предаване, съответно чат-пат да му ритам съединителя в някой подходящ завой;
Накратко - взех си едно немско клише, което скоро наричахме "Бембевето".
С оглед на гореизложеното, следва да стане ясно, че изначало не съм предвиждал мъкненето на зимнина, тикви, гардероби...
Но ситуацията не търпеше отлагане и наложи импровизация в спешен порядък. Бърз ментален анализ на наличния инвентар установи, че нямам горен багажник, но пък съм собственик на старо пале и 1 буков крак от маса.
Бембевето има 4 отвора с резби М6 на покрива, скрити под декоративни капачки. Набързо измерих габаритите, които съвпадаха прекрасно с тези на палето. Нарязах със зегето буковото бичме, пробих по 1 отвор и през подложка от велпапе и гума, хванах с винтове М6 четирите трупчета за технологичните отвори на тавана. Хвърлих отгоре палето и посредством винтоверта навих винтове за дърво през дъските на палето в трупчетата - бап-бап-бап-бап-бап-бап... Готово! Дивайсът се яви доста аграрен, но пък и толкова здрав...
Запалих, подкарах към Кърджали, пристигнах, натоварих, завързах и гаааз - обратно! На Горубляне ме спира патрул на КАТ:
- Добър вечер!
- Добра да е, заподявайте документите!
- Прибери си документите! Само ми кажи, от къде идваш?
- От Кърджали.
- Лелеее... Чак от Кържали с това на тавана?! Как го хвана? Ти чувал ли си за "неукрепен товар"?!
- 4 вискокоякостни винта М6, 12,9. 20 винта за дърво 6х60. Два колана с храповик и въже. Чувал съм, но това определено не влиза графа "неукрепен". Проверете!
Полицаят, след като упражни усилия върху дивана:
- Ихааа, здраво е, бе! Даде ми добра идея! Лека!
- Лека!
Ретроспекция:
Преди няколко месеца си купих нормален джигитомобил, като основните изисквания към него бяха:
- да изглежда адекватно за млад човек (това изключва катакомбита и баничарки);
- да ме вози нормално, да е надежден и да се ремонтира без много споменавания на роднините от женски род на проектиралите го (тук, естествено, отпадат френските и италианските тояги);
- да завива (а не - тътрузи), т.е. да притежава задно предаване, съответно чат-пат да му ритам съединителя в някой подходящ завой;
Накратко - взех си едно немско клише, което скоро наричахме "Бембевето".
С оглед на гореизложеното, следва да стане ясно, че изначало не съм предвиждал мъкненето на зимнина, тикви, гардероби...
Но ситуацията не търпеше отлагане и наложи импровизация в спешен порядък. Бърз ментален анализ на наличния инвентар установи, че нямам горен багажник, но пък съм собственик на старо пале и 1 буков крак от маса.
Бембевето има 4 отвора с резби М6 на покрива, скрити под декоративни капачки. Набързо измерих габаритите, които съвпадаха прекрасно с тези на палето. Нарязах със зегето буковото бичме, пробих по 1 отвор и през подложка от велпапе и гума, хванах с винтове М6 четирите трупчета за технологичните отвори на тавана. Хвърлих отгоре палето и посредством винтоверта навих винтове за дърво през дъските на палето в трупчетата - бап-бап-бап-бап-бап-бап... Готово! Дивайсът се яви доста аграрен, но пък и толкова здрав...
Запалих, подкарах към Кърджали, пристигнах, натоварих, завързах и гаааз - обратно! На Горубляне ме спира патрул на КАТ:
- Добър вечер!
- Добра да е, заподявайте документите!
- Прибери си документите! Само ми кажи, от къде идваш?
- От Кърджали.
- Лелеее... Чак от Кържали с това на тавана?! Как го хвана? Ти чувал ли си за "неукрепен товар"?!
- 4 вискокоякостни винта М6, 12,9. 20 винта за дърво 6х60. Два колана с храповик и въже. Чувал съм, но това определено не влиза графа "неукрепен". Проверете!
Полицаят, след като упражни усилия върху дивана:
- Ихааа, здраво е, бе! Даде ми добра идея! Лека!
- Лека!
Коментар