Теми в раздела не, че няма, и почти не съм пропускал написаното по въпроса. Пускам тази за конкретни решения за антикорозионна обработка на нов автомобил. (в скоби - не произведен за Европейския пазар и съответно с крайно посредствена заводска защита...).
Целта е да се постигне максимално дълготрайна защита, без с това да се навреди... последното, от опит знам, че не е трудно постижимо...
Нов, нов... една зима вече е изкарал, но едно от нещата, които по трудния път съм научил, е че тези неща се правят лятото... каквито и "топли" условия да се обещават в гаража през зимата...
Т.е. започваме на чисто... въпроса е с какво и в каква последователност да цапаме? През годините съм ползвал или съм виждал резултатите от използването на двукомпонентни епоксидни грундове, парафини, шегрени... и категорично ги отписвам. Искам да бъде обработено само с вакси, изпрегнатори и греси по възможност само на маслена основа. Нищо което може да се втвърди, вкл. и след много години не искам да плескам. В същто време, няма как обработката да се прави всяка пролет и есен... т.е. някаква устойчивост на покритието все трябва да се гони.
Поради горното, си представям обработка в три стъпки (след миенето и подсушаването естествено)
1. Пенетратор или препарат с минимален вискозитет, и максимална проникваща способност - от типа на Dinitrol ML, Fertan Prewax, Fluid Film Liquid и подобни.
2. Вакса за защита на кухини
3. Вакса за защита на шаси, калници, под - т.нар. устойчиво на камъчета покритие
Звучи лесно и ефективно, но има уловки...
Каква да е поредността на нанасяне? На пръв поглед изглежда логично да е в горния ред - почваме от вътре навън максимално дълбоко с пенетратора, после с вакса и накрая със защитна вакса само отвън... така ли е в действителност? Или има съображение защитната вакса да се пръсне на сухо и чисто за максимално добра адхезия с основата и после по-течните... Т.е. пенетратора работи ли като "грунд" за по-гъстите вакси или точно обратното?
Още много детайли има за съобразяване, надявам се да се получи интересна и полезна дискусия.
Целта е да се постигне максимално дълготрайна защита, без с това да се навреди... последното, от опит знам, че не е трудно постижимо...
Нов, нов... една зима вече е изкарал, но едно от нещата, които по трудния път съм научил, е че тези неща се правят лятото... каквито и "топли" условия да се обещават в гаража през зимата...
Т.е. започваме на чисто... въпроса е с какво и в каква последователност да цапаме? През годините съм ползвал или съм виждал резултатите от използването на двукомпонентни епоксидни грундове, парафини, шегрени... и категорично ги отписвам. Искам да бъде обработено само с вакси, изпрегнатори и греси по възможност само на маслена основа. Нищо което може да се втвърди, вкл. и след много години не искам да плескам. В същто време, няма как обработката да се прави всяка пролет и есен... т.е. някаква устойчивост на покритието все трябва да се гони.
Поради горното, си представям обработка в три стъпки (след миенето и подсушаването естествено)
1. Пенетратор или препарат с минимален вискозитет, и максимална проникваща способност - от типа на Dinitrol ML, Fertan Prewax, Fluid Film Liquid и подобни.
2. Вакса за защита на кухини
3. Вакса за защита на шаси, калници, под - т.нар. устойчиво на камъчета покритие
Звучи лесно и ефективно, но има уловки...
Каква да е поредността на нанасяне? На пръв поглед изглежда логично да е в горния ред - почваме от вътре навън максимално дълбоко с пенетратора, после с вакса и накрая със защитна вакса само отвън... така ли е в действителност? Или има съображение защитната вакса да се пръсне на сухо и чисто за максимално добра адхезия с основата и после по-течните... Т.е. пенетратора работи ли като "грунд" за по-гъстите вакси или точно обратното?
Още много детайли има за съобразяване, надявам се да се получи интересна и полезна дискусия.
Коментар