Tweet
Чувал съм, че старите коне все зелена трева сънуват, и лудо препускане без седло.
И, след като за 40 години изчертах хиляди листи чертежи, сънувах снощи сън от предишната си работа, но в новите икономически реалии.
С няколко мои бивши колеги Джиорджо, Сокол, и Стефан работим в частна фирма и ни трябва до два дни ролкова маса (ролганг) с дължина 6 м. със седем ролки ф250-300, всички задвижвани. Горният ръб на ролките 1000мм. Ширината 600мм. Ще транспортира за дървен материал, или железни пръти - до 1000кг/м.л. от масата.
Събрахме се пред голям бял лист и извадихме флумастерите.
1. Подбираме подходяща тръба за ролките ф273х4,19 (често срещан размер), после височината на оста на лагерното тяло. Тази височина + половината диаметър, извадени от 1000 ни дава височината на основната рама. Тогава някой може да се заеме с рамата, безда чака останалите. Снабдява с профил "П" и други спомагателни . Чак етре ще му трябват мектата но отворите за лагерните тела.
(Заб. добре е лагерите да са самонагаждащи. По-малко главоболия при монтажа)
2.Ролката с оста представлява известна трудност. Първо нарязването на тръбата на по 600мм. После в тръбата двустранно да се снеме на струг отстъп за челните фланци. Това може да стане по два начина: или на специален струг с голям диаметър на шпиндела, или с помощта на люнет. Иска се известен стругарски майсторлък. Избираме да съберем фланците с оста (фланците влизат с малък луфт) и после ти заваряваме отвътре с тръбата.
3. Оста от едната страна се работи по вътрешния отвор на лагера, от другата - първо за лагера, после - по-малък диаметър за задвижването. Всички това в един захват на центрови отвор в задния мост.
4.Да решим задвижването. Редуктор и двигател ги мислим последни. А задвижването има поне два варианта:
-с вериги и двойка верижни колела на всяка ос. Намирането на вериги и колела (в никакъв случай нямаме време да ги изработваме!!) е въпрос на късмет.
-пробваме и задвижване с общ вал по дължината, с надянати хипоидни венци на всяка ролка и пиньони на надлъжния вал. Ако се намерят нужния брой диференциални кутии от маломощно задно предаване на малък автомобил, да пробваме.
5. Ако сме се спрели на верижна предавка, е нужно пробно да сглобим една двойка, за да проверим междуосовото разстояние (може да сме позабравили малко теорията!). Чак тогава даваме на колегата с рамата точните разстояния между отворите. Желателно е да се пробият на станок, някаква конзолна бормашина.
6.За условията, в които ще работи всяка секция от ролганга не е нужно боядисване.
и, тъкмо сме стигнали на половината от работата, един от нас - най-младия (накарай калпавия на работа - да те научи на акъл . дядо ми Киряк) рече "Еврика!". Защо, кай, да не наденем на тези ролки една транспортна лента (май в Перник ги правеха, или в Марица Изток-Запад??) и ни остава при подходящо натягане да задвижим само една ролка.!!!!
Каквото и направихме.
Ученото си е учено!
Остава Жиоржо да направи за две-три кафета екзекутивните чертежи на Аутокада.
Който не е помирисвал посиняла стружка от Ст45, белите искри на шлайфа - не може да изпита това удоволствие на работата! Па макар и на сън!
И, след като за 40 години изчертах хиляди листи чертежи, сънувах снощи сън от предишната си работа, но в новите икономически реалии.
С няколко мои бивши колеги Джиорджо, Сокол, и Стефан работим в частна фирма и ни трябва до два дни ролкова маса (ролганг) с дължина 6 м. със седем ролки ф250-300, всички задвижвани. Горният ръб на ролките 1000мм. Ширината 600мм. Ще транспортира за дървен материал, или железни пръти - до 1000кг/м.л. от масата.
Събрахме се пред голям бял лист и извадихме флумастерите.
1. Подбираме подходяща тръба за ролките ф273х4,19 (често срещан размер), после височината на оста на лагерното тяло. Тази височина + половината диаметър, извадени от 1000 ни дава височината на основната рама. Тогава някой може да се заеме с рамата, безда чака останалите. Снабдява с профил "П" и други спомагателни . Чак етре ще му трябват мектата но отворите за лагерните тела.
(Заб. добре е лагерите да са самонагаждащи. По-малко главоболия при монтажа)
2.Ролката с оста представлява известна трудност. Първо нарязването на тръбата на по 600мм. После в тръбата двустранно да се снеме на струг отстъп за челните фланци. Това може да стане по два начина: или на специален струг с голям диаметър на шпиндела, или с помощта на люнет. Иска се известен стругарски майсторлък. Избираме да съберем фланците с оста (фланците влизат с малък луфт) и после ти заваряваме отвътре с тръбата.
3. Оста от едната страна се работи по вътрешния отвор на лагера, от другата - първо за лагера, после - по-малък диаметър за задвижването. Всички това в един захват на центрови отвор в задния мост.
4.Да решим задвижването. Редуктор и двигател ги мислим последни. А задвижването има поне два варианта:
-с вериги и двойка верижни колела на всяка ос. Намирането на вериги и колела (в никакъв случай нямаме време да ги изработваме!!) е въпрос на късмет.
-пробваме и задвижване с общ вал по дължината, с надянати хипоидни венци на всяка ролка и пиньони на надлъжния вал. Ако се намерят нужния брой диференциални кутии от маломощно задно предаване на малък автомобил, да пробваме.
5. Ако сме се спрели на верижна предавка, е нужно пробно да сглобим една двойка, за да проверим междуосовото разстояние (може да сме позабравили малко теорията!). Чак тогава даваме на колегата с рамата точните разстояния между отворите. Желателно е да се пробият на станок, някаква конзолна бормашина.
6.За условията, в които ще работи всяка секция от ролганга не е нужно боядисване.
и, тъкмо сме стигнали на половината от работата, един от нас - най-младия (накарай калпавия на работа - да те научи на акъл . дядо ми Киряк) рече "Еврика!". Защо, кай, да не наденем на тези ролки една транспортна лента (май в Перник ги правеха, или в Марица Изток-Запад??) и ни остава при подходящо натягане да задвижим само една ролка.!!!!
Каквото и направихме.
Ученото си е учено!
Остава Жиоржо да направи за две-три кафета екзекутивните чертежи на Аутокада.
Който не е помирисвал посиняла стружка от Ст45, белите искри на шлайфа - не може да изпита това удоволствие на работата! Па макар и на сън!
Ако сънуваш хубав сън, на яве после почваш деня с много кеф....и понякога така го и завършваш (дай боже всеки му
) Виж ако се търси помощ, тогава е друго 
Борьола не е чак толкова скъп, нито е дефицитен и на който не е мундар, си го ползува.
Можете само да се радвате че за някои заводи не е дошъл 10 ноември аз като млад инженер видях с очите си къкво става след успешна масова приватизация два завода заминаха на скрап . На последните две снимки са ножовете мое производство в груб вид заварявам с месинг и боракс пластини за държач заточвам и работя. Не са толкова красиви като заводските но са с пъти по добри.
Коментар