След дълги години експлоатация дойде време време да обърна внимание и на стария боен другар съветски плосък шлайф . Шпинделите на всички плоски шлайфове независимо от държавата и марката производител са на един принцип лагеруването е на плъзгащи бронзови лагери в които рано или късно се появява луфт . Този луфт води до нежелателни вибрации на камъка които силно влошават качеството на обработваната повърхност . Това не се усеща толкова при стоманите но при алуминия и неговите сплави става както казва един колега за класовете на грапавост стана на басамаци
. Та сваляме камъка лепваме един индикатор на магнитна стойка и виждаме колко мърда . При мен в случая беше почти две десети . От тук нататък почва играта в центъра понеже вала е на шест лагера . Освен всичко и с луфтомерни пластини трябва да го докараме в средата на челния фланец . Понеже шлайфа е съветски е направен да му е максимално гадно и трудно на този който го поддържа . Едната законтряща капачка се отви заедно с реглажния болт и лагера падна та се наложи да свалям страничния капак и да го намествам . Освен това като стегнем капачките те издърпват болта и променят луфта та е една мъка . В крайна сметка постигнах хлабина от три стотни предписани от завода производител и сега вала се върти леко и без вибрации . Окончателния тест на това което сме направили е като се качи камъка и пуснем една стружка но това се отложи за сега защото поръчания нов камък от Берковица дойде спукан и ако не го бях огледал внимателно с лупата щеше да стане страшно . Там пък е друга игра с балансирането му . 






Коментар