Печка за топене на алуминий

[sparow]

До: Печка за топене на алуминий

Скоро. Иначе първоначално го мислех с чушкопек,да се пренавие с по дебел реотан,Ама тоя чушкопек ще гори ток,гледах в един друг форум ,че се грее 2-3часа, и е около 5квт.А на газта става за нула време,дори мисля да му подавам кислород примерно за стомана,.но колегата разправя ,че регулирането става трудно и като начинаещ има вероятност и тигела да стопя

[vesko111]

До: Печка за топене на алуминий

По спомен чушкопека е 800 вата. Няма нужда от пренавиване с по дебел кантал. Купуваш само керамичния нагревател - най-големия и му смагаш хубава изолация. Правиш си една малка пота от тръба, която направо да има дръжка - да се ползва за наливане. за 2-3 часа стопяваш сигурно поне килограм. За проба е много по-добре така. Ако не забрава утре ще снимам точно такъв чушкопек - направен за пробни работи. Или някой да ме подсети по телефона.

[mitio-minchev]

До: Печка за топене на алуминий

За такива малки количества алуминий, най-подходяща е тигелна(тип чушкопек).За съпротивителни нагреватели най-подходящи са кантал или суперкантал. Мощността трябва да се изчисли за да има възможност да се достигне температура до 1300 С(за да могат да се топят и други цветни метали), а само за алуминиий са достатъчни 1100 С. Тигела най-лесно се изработва от графит от отработен електрод от електропещ посредством престъргване на струг(малко мръсна работа е).

[vesko111]

До: Печка за топене на алуминий

Температурата на разтопения алуминий / по точно твърдия алуминий / както го водат по вторични суровини е между 660 и 700 градуса. Измервал съм го и с термодвойка и с инфрачеврен термометър. Това е алуминий от бутала, глави и тем подобни. Некой може да каже че е "цам" - но това е най подходящия материал за тънки и прецизни отливки. После може да се обработва, да се нарязва резба в него и т.н.
По-добри да не се експериментира с други цветни метали - месинга си е голям проблем да се стопи в чушкопек.

Кантал за 1300 градуса тип "А" се намира обикновено само големи диаметри. Кантал "Д" върши съвсем спокойно работа за АL и не е скъп.

[mitio-minchev]

До: Печка за топене на алуминий

Твърдият алуминий(силумин) е със Si до 10% за различните марки. Необходимо е прегряване на стопилката в зависимост дали ще има преливане или директно ще се лее във формата. Не бива да се прегрява много поради разтваряне на газове и от там шупли в отливката.
Освен кантал мове да се ползва и нихром.
Има и един по упростен метод на топене. В яма насипана с кокс, в чугунен тигел и подаване на въздух.Неприятни са газовете отделяни пре горенето на кокса.

[klambrev]

До: Печка за топене на алуминий

И аз съм решил да правя нещо подобно http://www.youtube.com/watch?v=DBcvf...C50EF&index=18

За пота мисля да използвам отрязана бутилка от пожарогасител дебелостенна като тези за CO2. Ще бъде обвита с нагреватели 2 или 3 по 2kW подобно на клипчето. Още не съм пресметнал каква мощност ще ми трябва на см^3. В момента проучвам по-евтино решение за термодвойка и контролер за да мога да регулирам различна температура за мед или алуминий.
Потата заедно със нагревателите ще бъде залята с огнеопорна глина или някакъв подобен материал устоичив на 1300 градуса в един метален бидон както кофата на клипа.
Целият бидон ще бъде окачен за да може след разтапянето да се излее лесно разтопения материал.
Формата ще бъде също с монтиран нагревател за да може да загрява леярската пръст преди изсипването и да се избегне бързото втвърдяване при досег до студена форма.
Това са моите идея на този етап.
http://www.unicast-bg.com/tools/casting/crucibles.htm тук има графирна пота с капацитет 1кг но не съм сигурен дали е подходяща за нагряване по този начин.

[Phantomaz]

От: До: Печка за топене на алуминий

Здравейте колеги ,налага ми се да отлея 2 колектора за мотора си ,предсавляват 2 отделни тръби дълги около 15см но са извити заедно ,а от единия край има фланец за закрепяне към главата на мотора.

Това което ме интересува е следното:

мога да оформя тръбата от восък ,да я опаковам с гипс , но преди това как трябва да изглеждат отдушниците за които някой спомена. учил съм за леене ,но на зъбни мостове ,при тях трябва да се сложат отливни щифтове от восък които се прикрепят към зъбите а на другия край към отливен конус ,идеята е като изстива метала ,той се отдръпва и самата отливка има нужда от допълнително метал за да не се получат шупли ... както и да е ,въпроса ми е има ли нужда при леене от алуминий да правя такива неща ,предполагам ,че само ще излея метала без да трябва да ползвам центробежна сила за да навлезе навсякъде ,все пак стените на колектора са около 3-4мм.
И всъщност по-важното е как да стопя метала ,майка ми е зъботехник и има пещ за загряване на опакованите восъчни модели ,при което восъка се изпарява и остава кухина с формата на восъка в опаковъчната маса, та тази пещ нагрява до 950 градуса ,предполагам ще успея да стопя алуминия, говорим за около 200 грама ,може би 300 , на колко градуса да я наглася да грее ,за колко време ,алуминия може ли да започне да плиска или нещо подобно докато е вътре ,ще е лошо ако прецакам пещта ,не е евтина. И също важно е в какво мога да разтопя алуминия ,съд някакъв ,все пак ще ми трябва за еднократна употреба , нещо достъпно може ли да се измисли. Това е което искам да питам ,имате ли идеи?

[Стефан]

От: Печка за топене на алуминий

А зависи от каква сплав ще го лееш. Чистия алуминий се запалва при 660 по Целзий, топи се много по-рано. Леярските сплави на алуминия са например В-95 и 96.
Може да отрежеш примерно от строшена алуминиева джанта.

[Phantomaz]

От: Печка за топене на алуминий

Ами преди имах такава ,но я върнах на вторични ,сега имам алуминий от колекторни тръби , доста е лек, не знам как да го определя.

[Кольо]

От: Печка за топене на алуминий

Като работех в една фирма за алуминиеви радиатори в тигелите се поддържаше температура от рода на 680-760 градуса. Според състава на сплавта и предпочитанията на конкретния леяр който работи с топилката.

Имайте предвид, че разтопения алуминий разтваря газове от въздуха, които при кристализацията се освобождават и в отливката се получават шупли. Топилката трябва да се дегазира преди да се излее, и май най-достъпния начин е през нея да се пусне за няколко минути аргон. Има и други методи, но се сещам единствено за едни таблетки които се пускаха в тигела. А тях няма откъде да си ги намерите. Поне не лесно.

Стопения алуминий е много чувствителен към попаднала в него вода. Под каквато и да е форма. Получава се сериозен гръм, и навсякъде хвърчи разтопен алуминий, така, че умната.

Силно препоръчително е леярската форма да се загрее добре преди да се налее метала в нея. Иначе първия метал попаднал в допир със студените стени се втвърдява, а идващия след него не успява да се сплави добре с него, и се получава едно голямо нищо. Според мен температура на формата от порядъка на 400-450 градуса ще свърши работа. Правилото е-колкото е по-тънка отливката-толкова по-топла трябва да е формата. Нищо не пречи да се загрее и до температурата на алуминия който ще се излее в нея, но така ще се чака по-дълго за кристализацията(втвърдяването). Което при единични бройки няма никакво значение...

[Phantomaz]

От: Печка за топене на алуминий

Като работех в една фирма за алуминиеви радиатори в тигелите се поддържаше температура от рода на 680-760 градуса. Според състава на сплавта и предпочитанията на конкретния леяр който работи с топилката.

Имайте предвид, че разтопения алуминий разтваря газове от въздуха, които при кристализацията се освобождават и в отливката се получават шупли. Топилката трябва да се дегазира преди да се излее, и май най-достъпния начин е през нея да се пусне за няколко минути аргон. Има и други методи, но се сещам единствено за едни таблетки които се пускаха в тигела. А тях няма откъде да си ги намерите. Поне не лесно.

Стопения алуминий е много чувствителен към попаднала в него вода. Под каквато и да е форма. Получава се сериозен гръм, и навсякъде хвърчи разтопен алуминий, така, че умната.

Силно препоръчително е леярската форма да се загрее добре преди да се налее метала в нея. Иначе първия метал попаднал в допир със студените стени се втвърдява, а идващия след него не успява да се сплави добре с него, и се получава едно голямо нищо. Според мен температура на формата от порядъка на 400-450 градуса ще свърши работа. Правилото е-колкото е по-тънка отливката-толкова по-топла трябва да е формата. Нищо не пречи да се загрее и до температурата на алуминия който ще се излее в нея, но така ще се чака по-дълго за кристализацията(втвърдяването). Което при единични бройки няма никакво значение...

Благодаря, всичко това мога да го постигна с изключение на аргона ,притеснява ме получаването на шупли ,всичко ще е безсмислено ако излязат шупли, а винаги ли се получават ако не се ползва аргон или някакви прибавки? Ако е така ,ще трябва да търся леяр, някой чувал ли е за такъв във Варна?

[Николай Колев-64]

От: До: Печка за топене на алуминий

Здравейте колеги ,налага ми се да отлея 2 колектора за мотора си ,предсавляват 2 отделни тръби дълги около 15см но са извити заедно ,а от единия край има фланец за закрепяне към главата на мотора.

Това което ме интересува е следното:

мога да оформя тръбата от восък ,да я опаковам с гипс , но преди това как трябва да изглеждат отдушниците за които някой спомена. учил съм за леене ,но на зъбни мостове ,при тях трябва да се сложат отливни щифтове от восък които се прикрепят към зъбите а на другия край към отливен конус ,идеята е като изстива метала ,той се отдръпва и самата отливка има нужда от допълнително метал за да не се получат шупли ... както и да е ,въпроса ми е има ли нужда при леене от алуминий да правя такива неща ,предполагам ,че само ще излея метала без да трябва да ползвам центробежна сила за да навлезе навсякъде ,все пак стените на колектора са около 3-4мм.
И всъщност по-важното е как да стопя метала ,майка ми е зъботехник и има пещ за загряване на опакованите восъчни модели ,при което восъка се изпарява и остава кухина с формата на восъка в опаковъчната маса, та тази пещ нагрява до 950 градуса ,предполагам ще успея да стопя алуминия, говорим за около 200 грама ,може би 300 , на колко градуса да я наглася да грее ,за колко време ,алуминия може ли да започне да плиска или нещо подобно докато е вътре ,ще е лошо ако прецакам пещта ,не е евтина. И също важно е в какво мога да разтопя алуминия ,съд някакъв ,все пак ще ми трябва за еднократна употреба , нещо достъпно може ли да се измисли. Това е което искам да питам ,имате ли идеи?

Не се занимавай с глупости, не проваляй и бизнеса на майка си.

[Кольо]

От: Печка за топене на алуминий

Благодаря, всичко това мога да го постигна с изключение на аргона ,притеснява ме получаването на шупли ,всичко ще е безсмислено ако излязат шупли, а винаги ли се получават ако не се ползва аргон или някакви прибавки? Ако е така ,ще трябва да търся леяр, някой чувал ли е за такъв във Варна?

Какво те притеснява това с аргона? Трябва ти бутилка с аргон(фирмите които продават технически газове, или сериозните фирми в които има заваряване...), вентил на бутилката, маркуч и накрая на маркуча-стоманена тръба. Добре е отдолу да е затапена(заварена, сплескана...) и в долния край да има няколко отвора за изтичане на газта. Потапяш в топилката и внимателно отваряш крана на бутилката. Няколко минути, даже и по-малко, ако не е стояло дълго време в течно състояние на въздух, и си готов
Но имайки предвид твърде краткото време през което ще има контакт с въздуха-пробвай и без дегазиране, може и да стане.

Проба му е майката...

Още нещо:
При изстиване метала се свива, и се получават т.нар. "всмукнатини". Това е леко вдлъбване на метала който е изстинал във формата. Ако нямаш допуски за механична обработка след леенето-може тази всмукнатина да ти изиграе кофти номер. Остави си по-големи допуски в размерите, после на машина може да отнемеш излишния метал до нужния размер.

[aig]

От: Печка за топене на алуминий

Виж някой твой познат скулптор, да те заведе при леяр във Варна.
За София мога да ти помогна. Имам много читав човек. Ако във Варна неможеш да се справиш, можеш да ми се обадиш и по Еконт да изпратиш тръбите.

[Phantomaz]

От: Печка за топене на алуминий

благодаря за съвета, намерих къде да ги отлеем ,в Техническия университет. Ако някой има зор да търси доц.Радев там. Той всъщтност се занимава и със скулптора.

Ето резултата :