Tweet
Интересно ще е всеки да сподели какви методи ползва за да си съхранява електродите в добро състояние. Става въпрос по-скоро за дългосрочно съхранение. Хората, които заваряват активно и за 2-3 дни до седмица опаткват по кутия електроди предполагам пред тях не седи такъв проблем ама останалите, които заваряваме от време на време по нещо из двора и след това може с месеци нищо да не се заварява и кутия електроди стига за много време трябва да се погрижат за съхранението на електродите за да са налични следващия път когато потрябват.
Аз лично откраднах идея от руските клипчета в тубата, изглежда, че там е доста разпространено да си правят кутии за електроди от PVC тръби за отходна канализация. Та аз си направих такива кутии, взима се права тръба муфирана от едната страна, още една двойна муфа за другата страна и две капачки. На капачката, която ще е дъно се лепи нещо меко за да не се изронват върховете на електродите като се слагат вътре. Например има един такъв порест материал като дунапрен, но найлонов на пипане и с по-едра структура, обикновено го слагат в кашончетата на разни уреди, на мен електроженчето като си купих беше опаковано с него в кашончето, идеален е за целта, от него си изрязах и го ползвах за това. На другата капачка измисляме някаква дръжка, аз съм я хванал с болтове М6 и широкополи шайби като съм ги силиконизирал със силикон за гарнитури към капачката за да остане кутията херметична. От женски чорапогащник си направих малки торбички, които напълних със силикагел (намира се като котешка тоалетна по супермаркетите ама гледайте изрично да пише, че е от това, защото масовите евтини котешки тоалетни са от пясък) и ги сложих при електродите в кутиите.
Вместо силикагел може да се ползва и меден сулфат или както е по-известен син камък. Той е син, защото вече е абсорбирал вода, затова като го купите трябва да го изсушите във фурната докато побелее, тогава водата се изпарява от него, остава чист меден сулфат, който е силно хигроскопичен. Когато абсорбира влага отново започва да посинява, като индикатор е, и след това може отново да се изсуши във фурната и така може да се ползва многократно.
Друга хитрост, както се вижда на едната снимка е да се направи капачка дозатор, две капачки се завинтват една към друга с болт и се пробива дупка през тях с диаметър спрямо електродите с които ще се ползва така, че да минават свободно през нея, като разтръскате кутията през дупката излиза по един електрод. Като врътнете горната капачка дупките се разминават и кутията е затворена на принципа на солничките с въртящите капачки, които се продават по магазините.
Мислих на капачките на големите кутии да сложа някакъв винтил и да ги вакуумирам, но не намирам подходящ вентил. Вентилите за гуми са предвидени за положително налягане, което да осъществява натиск навън върху затварящото клапанче и при вакуум се опасявам, че няма да работят. Та това са моите идеи, а вие как процедирате?
Аз лично откраднах идея от руските клипчета в тубата, изглежда, че там е доста разпространено да си правят кутии за електроди от PVC тръби за отходна канализация. Та аз си направих такива кутии, взима се права тръба муфирана от едната страна, още една двойна муфа за другата страна и две капачки. На капачката, която ще е дъно се лепи нещо меко за да не се изронват върховете на електродите като се слагат вътре. Например има един такъв порест материал като дунапрен, но найлонов на пипане и с по-едра структура, обикновено го слагат в кашончетата на разни уреди, на мен електроженчето като си купих беше опаковано с него в кашончето, идеален е за целта, от него си изрязах и го ползвах за това. На другата капачка измисляме някаква дръжка, аз съм я хванал с болтове М6 и широкополи шайби като съм ги силиконизирал със силикон за гарнитури към капачката за да остане кутията херметична. От женски чорапогащник си направих малки торбички, които напълних със силикагел (намира се като котешка тоалетна по супермаркетите ама гледайте изрично да пише, че е от това, защото масовите евтини котешки тоалетни са от пясък) и ги сложих при електродите в кутиите.
Вместо силикагел може да се ползва и меден сулфат или както е по-известен син камък. Той е син, защото вече е абсорбирал вода, затова като го купите трябва да го изсушите във фурната докато побелее, тогава водата се изпарява от него, остава чист меден сулфат, който е силно хигроскопичен. Когато абсорбира влага отново започва да посинява, като индикатор е, и след това може отново да се изсуши във фурната и така може да се ползва многократно.
Друга хитрост, както се вижда на едната снимка е да се направи капачка дозатор, две капачки се завинтват една към друга с болт и се пробива дупка през тях с диаметър спрямо електродите с които ще се ползва така, че да минават свободно през нея, като разтръскате кутията през дупката излиза по един електрод. Като врътнете горната капачка дупките се разминават и кутията е затворена на принципа на солничките с въртящите капачки, които се продават по магазините.
Мислих на капачките на големите кутии да сложа някакъв винтил и да ги вакуумирам, но не намирам подходящ вентил. Вентилите за гуми са предвидени за положително налягане, което да осъществява натиск навън върху затварящото клапанче и при вакуум се опасявам, че няма да работят. Та това са моите идеи, а вие как процедирате?
.
Трябвало е да го питаш какво значи "отворена кутия" , хеле пък ако електродите са FOX EV50 или А7 . Щеше да ти обясни какво и защо -там, на естакадите , външни тръбопроводи , спецкорпус , хранилище за отработено гориво и т.н.
Коментар