Воден дизел

[quadra]

Айде да влея малко нова информация в тези теми, ето какво са свършили японците http://www.membrana.ru/lenta/?6523

[Стефан]

Кел файда, като не пише с кво го емулгират. Иначе може да опитаме и ние.

[quadra]

Ще чакаме да се разчуе.

[disem]

Айде и ти почна с водните изпълнения! Пусни го в темата в която не пишеш

[Стефан]

)))))
Не, това има всички шансове да работи. Почти.
Механизмите на работа на мокрото гориво са изследвани достатъчно, разбрани и общо взето овладени. Тука е решен един от основните проблеми - предварителното смесване. Това веднага премахва втория комплект дозираща и смесващата апаратура. Горивоподаващата апаратура и възможно горивните камери остават със щатната, технологично усвоена конструкция.
Остава другият много тежък проблем - корозията. И водната и водородната. Собствено горивото вероятно не е проблемно от такава гледна точка. Но недоокисления водород и вторичната вода със сигурност са. А тая работа няма да се размине само с усъвършенстване на технологията, иска си и нови материали ... Няма да се размине с ауспух от неръждавейка

[Жечко Русчев]

Мога да добавя, че ако икономията от 10-15% изплаща стойността на двигателя преди същия да се повреди - защо не.

300 км./ден = 30л. икономия х 30 дни х 12 месеца =10800 литра

= 45л 45х30х12=16200 литра
Петнадесет тона дизел на година по 1,70 лв/л. = 27540 лв.
Ако не го гасят няма да има време да ръждяса.
Тук има нещо. Куадра направо си кажи направи ли машината на Людмил? Вандервалсовата дизело-водната суспенсия след кото се впръска в цилиндрите, преминава в плазмен газ на малки молекули, известен като ...

[Стефан]

))
Не, там работят други механизми. Водородният атом е силно реактивоспособен. Проявява особен афинитет към кислорода, но процесът на образуване на водна молекула е взривен и екзотермичен. Водородната молекула пък си остава много малка. Ако трябва макроаналог - водородът работи като клин, който цепи металите. Сплавите им, керамиката и стъклата даже. Борбата с явлението не може да се сведе до повишаване на повърхностната обработка в рамките на класическите технологии по никой начин. Грубо казано има два потенциални изхода. Или непропускливи атомни филтри с подходящи макросвойства, или чисто енергетични методи за разделяне на плазмата и повърхността. Нанотехнологиите по принцип не могат да докарат положителен резултат заради прекалената си грубост, те не управляват атомната структура. Плазмените технологии дори в случай на лесно управление вероятно ще останат енергетично неизгодни. Значи - и нерентабилни. Максимумът е някакъв абсурд от типа на хибридните автомобили на Тойота, които обединяват всички недостатъци на интегрираните системи без да отстранят нито един.
Така че това е по моему отлична, но всичко на всичко аварийна технология. Както си му е реда в киното. Катастрофа, ужас, горящи градове, изцъклени от ужас очи, нафта няма и няма да има. А после идват магьосниците, сипват вода от манерката и секретното хапче в резервоара и камионът тръгва. Ей до там все ще стигне.

[quadra]

Нищо не съм правил, докато не видя ясно и човешко обяснени нещата като в статията която пуснах. А и не му трябва гасене че да корозира - тя корозията си върви по-бързо от високи температури и налягания...Като се научат да правят керамични двигатели които обаче да не са чупливи може и да стане нещо...Ама пак опираме в себестойноста на самия двигател. Като е 20 пъти по-скъпа от нормалния, бах я в икономията...

[Стефан]

Точно така. И в крайна сметка - до почти пълната несъстоятелност на ДВГ по принцип.
Едно от най-глупавите и кървави изобретения на хората. По-безумно и от атомната бомба. Поне до сега ...

[Жечко Русчев]

Помня около 1975 г. се чуваха някакви такива, че свършва ерата на двг, но също като спиралното свредло макар и с много недостатъци продължават да ги бълват и да завладяват света. Сега по темата повдигната от Стефан. Намерих един патент на Denis Klein по моемо лапнал разработката на Yell Braun в който се говори как с горелка и електролизен газ ННО третират стомана и премахват ръждата, нещо доста странно.
Ето линка:
http://www.rexresearch.com/klein/us2006032555.pdf

[Стефан]

Не че разбирам нещо от високотемпературна химия, ама какво да му е странното? Няква реакция на редукция. Има много такива. Въпросът е в какви условия работят, от там - и колко са използваеми технологично.
Нефтената криза от началото на 70те помня слабо. Но тогава истинското свършване на нефта беше много далечна перспектива. И изобщо света тогава нямаше практически нищо общо с днешния.

[Жечко Русчев]

В такъв случай това не ни ли навежда на мисълта, че наред с окислителните процеси в цилиндровата глава може би протичат и редукционни такива.
Да не забравяме и за вероятно съществуващи катализатори , за които не се споменава в разработката.

В гореописания патент дори е споменато процентното отношение на легиращите елементи - добавки към стоманата за избягване на корозията.

[Стефан]

Е, ето че са възможни
От това че нещо е патентовано, не следва че е използваемо или дори смислено. Само за ножчета за бръснене има няколко хиляди патента, обаче хората се бръснат с обикновенните първи на Жилет, и това е ...
Съществуват десетки марки неръждаеми стомани. Неръждаемостта им обаче е за сметка на други, главно конструкционни свойства. Като правило са лигави. Ниска твърдост, странна пластичност. Двигателите изобщо се правят от чугун заради твърдостта. Блоковете са сравнително натоварени конструкции, и усукванията са недопустими.
Корозията е достатъчно общо понятие. В никакъв случай не може да се сведе само до окисляване на желязото. Дори то е с различен характер при различните температури. А тука се забърква например водородната корозия. Тя изобщо не е свързана с окисление. Водородните молекули се намъкват в дефектите на кристалната решетка, това води до допълнителни дислокации и разширяване на дефекта. В крайна сметка се стига до приплъзване на кристалните равнини - зърното се разрушава. Подобни процеси протичат и между зърната, тогава тръгва разрушаване на сплавта. Повърхностният слой става сипкав. Микротвърдостта бързо намалява. Това рядко води до дълбоки мигновенни разрушавания, макроефекта прилича на бързо износване. Работата не е толкова лоша колкото от радиационната корозия, но е достатъчно страховита.
Идеята с честата смяна на двигателите не ми се вижда използваема. АРЗ-тата бяха едно от първите неща които някой разруши чевръсто и сладострастно. В т. нар. сервизи не могат да сменят грамотно една крушка, камо ли да направят основен ремонт на автомобил. Даже тука и даже в тоя форум работата е трагична. В чужбина е съвсем същото. Забрави.