Tweet
23.12.2019 г. Отишъл съм следобед при верни приятели в стругаро-фрезисткия им цех, въоръжен с един куп части от/за Варшавата и кротко фрезоваме; струговаме; заваряваме; меримЕ; пробиваме; нарязваме резби (едната беше 3/8" 18 NPT, жив и здрав да е Румбата, че осигури метчик примерно седмица преди това
), бракуваме ("само да струговам ей тая тука повърхнина и сме готови... да го бракуваме!
)", възстанояваме.... до никое време (1:00 - 1:30 напуснахме помещението). Шегуваме се, че ще прекараме по гаражи и цехове Коледно-новогодишните празници и даже би било доста забавно (никой от нас няма дори бегла представа, че това наистина ще се случи след по-малко от денонощие - по Коледа желанията се сбъдват!
)
Около 22:30 ми звъни обезпокоен приятел, на който Аудито му се е счупило някъде си. Половин час правя аборт по телефона и се стигна до извод, че нищо не можем да направим и въпреки късния час и пракически настъпилите празници, един местен механик спира до него, закача го и го извлича в неговия гараж, където ще бъде ремонтирано и готово на 24.12 към обяд.
24.12.2019. Събуждам се на обед, паля Бавареца, минавам да взема момчето и да го закарам на около 40 км от София, където вече го чака готовото Ауди. Качваме се на Околовръстното от Черни връх в посока Бояна... Малко след това усетих, че парното започна да отслабва (явно започваха контракциите), веднага занатисках кода, който извежда на таблото температурата на охл. течност в °C (за щастие беше 95°C - посредством даунгрейд с по-стар модел термостат я понижих принудително, иначе този двигател поддържа над 107°C
), точно отбих, когато нещо каза "БАУ", изтекоха водите и тя... роди!
Тъкмо отворих капака на колата, когато зад нас спря друга родилка, от която излизаха пушеци - Зафира със скъсан обслужващ ремък. Нямаха резервен ремък, пък и на кола с неправилно поставен двигател (напречно), не е толкова лесно да се чопли точно там.
.
Ориентирах се набързо, че при мен е избухнал пластмасовият фланец на горния маркуч, който свързва главата към радиатора. Нямаше много логика в това, защото когато монтирах "по-студен" термостат (преди няколко години), смених повечето фланци с маркучите и о-пръстените, та вече нямаше какво да напича и напъва охладителната ми система... Добре, че съм стара къща, та си пазех старите здрави компоненти, върнахме се до нас, взех антифриз и въпросното водно съединение, монтирах нещата за 5 минути, заредих, обезвъздуших, взехме неговата кола и се върнах за вечерята на Бъдни вечер...
След обилно ядене реших, че ми стигат толкова автобатализми за тези 24+ часа и се обадих на една девойка, за да я взема в нас и да празнуваме... Коледа. Да, ама шило в торба не стои и преди да се запътя към нея, реших да погледна какво и защо се е случило с колата ми. Запалих (усетих лек пропуск в запалването), отвих капачката и с голяма доза раздразнение установих, че в разширителния съд се влива не само антифриз, ами и малки дози изгорели газове... Стана ми ясно, че батализмите едва сега настъпват, обадих се, че НЯМА да Я взема и направо поех курс към гаража. Именно "поех курс", защото когато тръгнах от нашите - нямаше нищо, но когато вече влизах през вратите (с вратите) вече се чудех кола ли карам или параход...
Измерих компресия - цилиндри 1, 2 и 3 бяха около 14, ноооо номер 4 даде към 11,5 и ми беше ясно, че НЕ е клапан или сегменти. Внимателно я декапитирах и ето на какво ми приличаше гарнитурата около 4-ти:
Малко се напрегнАх, защото преди 5 години и около 95 000 км отварях двигателя и посменявах малко неща. Гарнитурата е Elring, купена от голям вносител у нас, тогава правих и "пълна аутопсия" на главата, моменти на затягане, ъгли - всичко по предписание! Излишно е да казвам, че съм я карал само с уж "качествен" антифриз от същия този вносител (съобразен със заводските предписания), сменяван е на 2 години, а промивки с химикали (киселини, основи) на охладителната система НЕ съм извършвал. Един път я продухах с чиста вода от водопровода при Ясен, заредих нов антифриз и ГАААЗ!
Нещо ми беше изгризало нещастната гарнитура. Да потопявам лакмусова лента в този антифриз, който съм налял преди 12 чАса, беше безсмислено...
Хубавите неща, които забелязах при отварянето на двигателя:
- картер; глава; валове; верига, капаци и т.н. части бяха във вида, в който ги затворих преди 5 години, след като тогава 2-3 дни ги киснах в различни разтворители, за да отмия маслената кал и отплагания от 'талянската "експлоатация". Карал съм с Бардал 5w40 и двигателя просто светеше отвътре. Пракически за тези 95 000 нямаше износване по сегменти, основни, мотовилкови лагери (основните и биелните ги купих от Георги Крумов, големи благодарности - устискват и до ден днешен!), разпределителен вал и т.н. Сложих пръстените с ключ 0.28 - 0.30 и сега си бяха с толкова.
- ангренажната верига беше поне на 300 000 км. Сега купих нова, фабрично вграждане. Сравних двете с един голям шублер и старата се беше удължила едва с около 1 мм.
Действително прекарах Коледно-новогодишните празници в гаража
. За щастие магазините за части работеха, накупих всичко необходимо, а даже намерих къде да шлайфам главата на 27-ми...
Сглобих всичко внимателно, налях масло и антифриз, повъртях малко на стартер с откачена бобина и отвити свещи, докато не изгасне контролната лампа за налягане на маслото. Завих свещите и тя запали мигновено, все едно нищо не е било. Бях обещал на друга правоспособна мадама да я уча и да се упражнява да кара на моята кола, та през оставащите празници навъртяхме едно 7-800 км, при спокойни режими - без дрифтове и форсажи. Към днешна дата е на около 2000 км и работи отлично.
Така и не разбрах какво е станало с тази гадна гарнитура. Или съм уцелил менте (за мен това е по-малко вероятното), или съм се нахакал на менте-антифриз, който е бил кисел (или се е подкислил) и е закусвал поне 2 години с двигателят ми... Сега ще почна да си нося в жабката лакмусови ленти и ще тествам преди да наливам. Светне ли лентичката - намирам производител/опаковчик и го карам да го изпие... До дъно, за здраве!
), бракуваме ("само да струговам ей тая тука повърхнина и сме готови... да го бракуваме!)", възстанояваме.... до никое време (1:00 - 1:30 напуснахме помещението). Шегуваме се, че ще прекараме по гаражи и цехове Коледно-новогодишните празници и даже би било доста забавно (никой от нас няма дори бегла представа, че това наистина ще се случи след по-малко от денонощие - по Коледа желанията се сбъдват!)Около 22:30 ми звъни обезпокоен приятел, на който Аудито му се е счупило някъде си. Половин час правя аборт по телефона и се стигна до извод, че нищо не можем да направим и въпреки късния час и пракически настъпилите празници, един местен механик спира до него, закача го и го извлича в неговия гараж, където ще бъде ремонтирано и готово на 24.12 към обяд.
24.12.2019. Събуждам се на обед, паля Бавареца, минавам да взема момчето и да го закарам на около 40 км от София, където вече го чака готовото Ауди. Качваме се на Околовръстното от Черни връх в посока Бояна... Малко след това усетих, че парното започна да отслабва (явно започваха контракциите), веднага занатисках кода, който извежда на таблото температурата на охл. течност в °C (за щастие беше 95°C - посредством даунгрейд с по-стар модел термостат я понижих принудително, иначе този двигател поддържа над 107°C
), точно отбих, когато нещо каза "БАУ", изтекоха водите и тя... роди! Тъкмо отворих капака на колата, когато зад нас спря друга родилка, от която излизаха пушеци - Зафира със скъсан обслужващ ремък. Нямаха резервен ремък, пък и на кола с неправилно поставен двигател (напречно), не е толкова лесно да се чопли точно там..Ориентирах се набързо, че при мен е избухнал пластмасовият фланец на горния маркуч, който свързва главата към радиатора. Нямаше много логика в това, защото когато монтирах "по-студен" термостат (преди няколко години), смених повечето фланци с маркучите и о-пръстените, та вече нямаше какво да напича и напъва охладителната ми система... Добре, че съм стара къща, та си пазех старите здрави компоненти, върнахме се до нас, взех антифриз и въпросното водно съединение, монтирах нещата за 5 минути, заредих, обезвъздуших, взехме неговата кола и се върнах за вечерята на Бъдни вечер...
След обилно ядене реших, че ми стигат толкова автобатализми за тези 24+ часа и се обадих на една девойка, за да я взема в нас и да празнуваме... Коледа
. Да, ама шило в торба не стои и преди да се запътя към нея, реших да погледна какво и защо се е случило с колата ми. Запалих (усетих лек пропуск в запалването), отвих капачката и с голяма доза раздразнение установих, че в разширителния съд се влива не само антифриз, ами и малки дози изгорели газове... Стана ми ясно, че батализмите едва сега настъпват, обадих се, че НЯМА да Я взема и направо поех курс към гаража. Именно "поех курс", защото когато тръгнах от нашите - нямаше нищо, но когато вече влизах през вратите (с вратите) вече се чудех кола ли карам или параход...Измерих компресия - цилиндри 1, 2 и 3 бяха около 14, ноооо номер 4 даде към 11,5 и ми беше ясно, че НЕ е клапан или сегменти
. Внимателно я декапитирах и ето на какво ми приличаше гарнитурата около 4-ти:Малко се напрегнАх, защото преди 5 години и около 95 000 км отварях двигателя и посменявах малко неща
. Гарнитурата е Elring, купена от голям вносител у нас, тогава правих и "пълна аутопсия" на главата, моменти на затягане, ъгли - всичко по предписание! Излишно е да казвам, че съм я карал само с уж "качествен" антифриз от същия този вносител (съобразен със заводските предписания), сменяван е на 2 години, а промивки с химикали (киселини, основи) на охладителната система НЕ съм извършвал. Един път я продухах с чиста вода от водопровода при Ясен, заредих нов антифриз и ГАААЗ!Нещо ми беше изгризало нещастната гарнитура. Да потопявам лакмусова лента в този антифриз, който съм налял преди 12 чАса, беше безсмислено...
Хубавите неща, които забелязах при отварянето на двигателя:
- картер; глава; валове; верига, капаци и т.н. части бяха във вида, в който ги затворих преди 5 години, след като тогава 2-3 дни ги киснах в различни разтворители, за да отмия маслената кал и отплагания от 'талянската "експлоатация"
. Карал съм с Бардал 5w40 и двигателя просто светеше отвътре. Пракически за тези 95 000 нямаше износване по сегменти, основни, мотовилкови лагери (основните и биелните ги купих от Георги Крумов, големи благодарности - устискват и до ден днешен!), разпределителен вал и т.н. Сложих пръстените с ключ 0.28 - 0.30 и сега си бяха с толкова.- ангренажната верига беше поне на 300 000 км. Сега купих нова, фабрично вграждане. Сравних двете с един голям шублер и старата се беше удължила едва с около 1 мм.
Действително прекарах Коледно-новогодишните празници в гаража
. За щастие магазините за части работеха, накупих всичко необходимо, а даже намерих къде да шлайфам главата на 27-ми...Сглобих всичко внимателно, налях масло и антифриз, повъртях малко на стартер с откачена бобина и отвити свещи, докато не изгасне контролната лампа за налягане на маслото. Завих свещите и тя запали мигновено, все едно нищо не е било. Бях обещал на друга правоспособна мадама да я уча и да се упражнява да кара на моята кола, та през оставащите празници навъртяхме едно 7-800 км, при спокойни режими - без дрифтове и форсажи. Към днешна дата е на около 2000 км и работи отлично.
Така и не разбрах какво е станало с тази гадна гарнитура. Или съм уцелил менте (за мен това е по-малко вероятното), или съм се нахакал на менте-антифриз, който е бил кисел (или се е подкислил) и е закусвал поне 2 години с двигателят ми... Сега ще почна да си нося в жабката лакмусови ленти и ще тествам преди да наливам. Светне ли лентичката - намирам производител/опаковчик и го карам да го изпие... До дъно, за здраве!
Прикачени файлове
Лявото огледало още ми е вързано с изолирбанд 
Миниатюрната уличка спаси положението
Коментар