От: Променена позиция на радиатора на " бегачките"
Чак и на мен ми стана интересно.
Благо интересуваш се как се смята охладителна система. В общия случай (казвам общия защото всяко различно предназначение има отделни изисквания и специфики) най- важното е колко е производството на топлина, каква температура трябва да поддържа агрегата, колко е температурата на охлаждащата среда. Всичко останало са вече технически и финансови ограничения. Ако се приеме че охлаждащия флиуд е вода ( а той не е и съответно коефициентите се променят) то на база топлинното производство се пресмята колко вода нужна за охлаждане. При това пресмятане се взимат предвид всички практически ситуации които могат да се случат- много висока температура на околната среда, замърсявания и тн и тн. Като се получи дебита се прави базова схема на инсталацията по коята се пресмят сумата от местните съпротивления а като изберем диаметър и сумата от линейните съпротивления. Знаем че сме ограничени технически в диаметъра на тръбите и вида на помпата и се търся най-доброто решение на база малко итерационни пресмятания.
Това което изкаш да знаеш колко проценто от това и колко процента от онова да пипнеш се прави на база сравнителен анализ между работещи системи което си е един вид изследователска работа. Всяко нещо може да се пресметне и това се прави винаги когато се проектира нещо ново било кола, кораб, сграда. Но не случайно оценката на преработката на една система в друга понякога струва повече от самата цена на компонентите в нея.
Това което Стефан е написал за книжката с методиките е много добра отправна точка.
А до правилния отговор може да се стигне и с опити. Ако гледаш да не правиш груби изпълнения нещата могат да се получат много добре, но за да отговориш защо се получават... все едно да питаш индианците как са си пресмятали еластичността на лъковете и аеродинамиката на стрелите.
Опа писали сме по едно и също време с колегата.
Чак и на мен ми стана интересно.
Благо интересуваш се как се смята охладителна система. В общия случай (казвам общия защото всяко различно предназначение има отделни изисквания и специфики) най- важното е колко е производството на топлина, каква температура трябва да поддържа агрегата, колко е температурата на охлаждащата среда. Всичко останало са вече технически и финансови ограничения. Ако се приеме че охлаждащия флиуд е вода ( а той не е и съответно коефициентите се променят) то на база топлинното производство се пресмята колко вода нужна за охлаждане. При това пресмятане се взимат предвид всички практически ситуации които могат да се случат- много висока температура на околната среда, замърсявания и тн и тн. Като се получи дебита се прави базова схема на инсталацията по коята се пресмят сумата от местните съпротивления а като изберем диаметър и сумата от линейните съпротивления. Знаем че сме ограничени технически в диаметъра на тръбите и вида на помпата и се търся най-доброто решение на база малко итерационни пресмятания.
Това което изкаш да знаеш колко проценто от това и колко процента от онова да пипнеш се прави на база сравнителен анализ между работещи системи което си е един вид изследователска работа. Всяко нещо може да се пресметне и това се прави винаги когато се проектира нещо ново било кола, кораб, сграда. Но не случайно оценката на преработката на една система в друга понякога струва повече от самата цена на компонентите в нея.
Това което Стефан е написал за книжката с методиките е много добра отправна точка.
А до правилния отговор може да се стигне и с опити. Ако гледаш да не правиш груби изпълнения нещата могат да се получат много добре, но за да отговориш защо се получават... все едно да питаш индианците как са си пресмятали еластичността на лъковете и аеродинамиката на стрелите.
Опа писали сме по едно и също време с колегата.
Коментар