Първо, извинения, че няма снимки - целия цирк го започнах снощи към 10 вечерта, та не ми дойде на акъла да снимам.
Второ, не бъдете мундари като мен. Обяснявам: конкретния изпарител е по груба сметка на около 130 000км, навъртени на две коли за около 4 години и през него са минали приблизително 6 тона газ (11000-12000 литра). Ами ... множжко е, макар и единствения проблем да беше силно напуканата (все още не беше скъсана, но на косъм) мембрана на редуктора на първата степен. Вярно, че много зависи от условията на експлоатация, но не мисля, че е разумно да се оставя изпарителя без надзор за повече от 2 години. При по-сериозен терор, може би е добре да се обслужва веднъж годишно.
Трето: безопасност. LPG далеч не е толкова опасна, колкото се опитват да я изкарат, НО спазването на няколко елементарни правила е абсолютно задължително! То и бензина не е чак толкова леснозапалим, но и с него шега не бива.
1. Работи се задължително на проветриво място! Освен, че минава в категорията на леснозапалимите вещества, пропан-бутанът е силно задушлив. Ако се нагълтате с малка доза няма да умрете, но главоболието и леко забавените реакции са ви гарантирани.
2. Преди каквото и да е бърникане, затворете изходящия кран на бутилката. И не забравяйте, че в самия изпарител, както и по тръбата за високо налягане винаги има остатъчна газ! Най-малкото не е никак приятно да ви "оплиска" течна фаза под налягане, за по-тежките варианти можете и сами да си пофантазирате.
3. Навалицата е крайно нежелателна. В газовата уредба няма нищо чак толкова сложно, че да се налага да се събира консилиум от 10 човека, свободно мотаещи се наоколо с бира в ръка.
4. За пушене, печки, заварки и прочее радости хич няма и да обяснявам.
5. Ако решите, че това не е за вас - отидете на газаджия.
За толкова работа и предвид доста сериозните разлики в качеството на газта (LPG), е нормално да се натрупат куп ла... ммм ... боклуци. Мазнотиите се чистят лесно с бензин, но смолистите отпадъци и твърдите боклуци хич не им дреме от бензина. За целта след пълно разглобяване на изпарителя, корпуса с все мизериите беше "сварен" за около 15 минути във вряща вода (в прежалена тенджера!) и веднага след изваждането - внимателно забърсан. Лъсна отвсякъде.
Едно лирическо отклонение за боклуците в газта. Така и не разбрах от къде се взима всичката мазнотия, но финния черен прах е от дебитомерите на газ-станциите. Графит. Смолистите натрупвания са малко по-друга бира и не винаги са свързани с не до там доброто пречистване на газта. Понякога се внася субстанция с високо съдържание на пропан, която обаче не е точно пропан. Знам само, че е отпадък от някакво химическо производство и е около 2 пъти по-евтина. Съдържанието на всякакви гадости извътре е извън всякакви норми, а не съм видял някой да си прави труда да го рафинира допълително. Както и да е.
Внимавайте при натягането на болтовете - Ловато имат гадния навик да слагат болтове с не съвсем цилиндрична форма (при внимателно вглеждане си личи) и резбите заминават малко по-рано от очакваното. Не, че има нужда от сериозно натягане, но съм се нагледал на яки момчета, които стягат по-бързо, отколкото мислят
Естествено, при подобна процедура си е направо задължително да почистите и клапана за високото налягане. Обикновено отвиването на долната капачка и почистването от натрупаните гадории е достатъчно. Да не забравяме, че вътре има газ под високо налягане, макар и в малки количества. При съмнения в качеството на уплътнителя го сменете с нов и не си правете експерименти със силикон.
Добра идея е да се запасите предварително освен с нови платна за изпарителя и с едно-две "буренца" и поне една нова гайка за тръбите. Ако се наложи да стенгнете някоя тръба до край - не го правете, просто сменете накрайника (въпросното "буренце" и гайката).
Никъде по изпарителя не се налага използуването на силикон. Ако все пак ви се наложи, значи сте объркали нещо.
След като сглобите всичко, развийте крана на бутилката и проверете внимателно за течове. Ако няма - проверете още по-внимателно със сапунена вода.
Процедурата по сваляне на изпарител е свързана с източване на част от антифриза и съответното доливане и обезвъздушаване.
Между другото направих един лек туниХ на моя изпарител, но искам да го покарам малко, преди да споделя подробности.
Като заключение мога да кажа, че масово оплакванията и страховете от газовите уредби се дължат в 99% от случаите на немарливи майстори и/или собственици плюс някоя и друга градска легенда.
Второ, не бъдете мундари като мен. Обяснявам: конкретния изпарител е по груба сметка на около 130 000км, навъртени на две коли за около 4 години и през него са минали приблизително 6 тона газ (11000-12000 литра). Ами ... множжко е, макар и единствения проблем да беше силно напуканата (все още не беше скъсана, но на косъм) мембрана на редуктора на първата степен. Вярно, че много зависи от условията на експлоатация, но не мисля, че е разумно да се оставя изпарителя без надзор за повече от 2 години. При по-сериозен терор, може би е добре да се обслужва веднъж годишно.
Трето: безопасност. LPG далеч не е толкова опасна, колкото се опитват да я изкарат, НО спазването на няколко елементарни правила е абсолютно задължително! То и бензина не е чак толкова леснозапалим, но и с него шега не бива.
1. Работи се задължително на проветриво място! Освен, че минава в категорията на леснозапалимите вещества, пропан-бутанът е силно задушлив. Ако се нагълтате с малка доза няма да умрете, но главоболието и леко забавените реакции са ви гарантирани.
2. Преди каквото и да е бърникане, затворете изходящия кран на бутилката. И не забравяйте, че в самия изпарител, както и по тръбата за високо налягане винаги има остатъчна газ! Най-малкото не е никак приятно да ви "оплиска" течна фаза под налягане, за по-тежките варианти можете и сами да си пофантазирате.
3. Навалицата е крайно нежелателна. В газовата уредба няма нищо чак толкова сложно, че да се налага да се събира консилиум от 10 човека, свободно мотаещи се наоколо с бира в ръка.
4. За пушене, печки, заварки и прочее радости хич няма и да обяснявам.
5. Ако решите, че това не е за вас - отидете на газаджия.
За толкова работа и предвид доста сериозните разлики в качеството на газта (LPG), е нормално да се натрупат куп ла... ммм ... боклуци. Мазнотиите се чистят лесно с бензин, но смолистите отпадъци и твърдите боклуци хич не им дреме от бензина. За целта след пълно разглобяване на изпарителя, корпуса с все мизериите беше "сварен" за около 15 минути във вряща вода (в прежалена тенджера!) и веднага след изваждането - внимателно забърсан. Лъсна отвсякъде.
Едно лирическо отклонение за боклуците в газта. Така и не разбрах от къде се взима всичката мазнотия, но финния черен прах е от дебитомерите на газ-станциите. Графит. Смолистите натрупвания са малко по-друга бира и не винаги са свързани с не до там доброто пречистване на газта. Понякога се внася субстанция с високо съдържание на пропан, която обаче не е точно пропан. Знам само, че е отпадък от някакво химическо производство и е около 2 пъти по-евтина. Съдържанието на всякакви гадости извътре е извън всякакви норми, а не съм видял някой да си прави труда да го рафинира допълително. Както и да е.
Внимавайте при натягането на болтовете - Ловато имат гадния навик да слагат болтове с не съвсем цилиндрична форма (при внимателно вглеждане си личи) и резбите заминават малко по-рано от очакваното. Не, че има нужда от сериозно натягане, но съм се нагледал на яки момчета, които стягат по-бързо, отколкото мислят
Естествено, при подобна процедура си е направо задължително да почистите и клапана за високото налягане. Обикновено отвиването на долната капачка и почистването от натрупаните гадории е достатъчно. Да не забравяме, че вътре има газ под високо налягане, макар и в малки количества. При съмнения в качеството на уплътнителя го сменете с нов и не си правете експерименти със силикон.
Добра идея е да се запасите предварително освен с нови платна за изпарителя и с едно-две "буренца" и поне една нова гайка за тръбите. Ако се наложи да стенгнете някоя тръба до край - не го правете, просто сменете накрайника (въпросното "буренце" и гайката).
Никъде по изпарителя не се налага използуването на силикон. Ако все пак ви се наложи, значи сте объркали нещо.
След като сглобите всичко, развийте крана на бутилката и проверете внимателно за течове. Ако няма - проверете още по-внимателно със сапунена вода.
Процедурата по сваляне на изпарител е свързана с източване на част от антифриза и съответното доливане и обезвъздушаване.
Между другото направих един лек туниХ на моя изпарител, но искам да го покарам малко, преди да споделя подробности.
Като заключение мога да кажа, че масово оплакванията и страховете от газовите уредби се дължат в 99% от случаите на немарливи майстори и/или собственици плюс някоя и друга градска легенда.
Коментар