Tweet
Здравейте,
Нашият форум по мое мнение е "истинският мъжки форум на България" и тук много хора намират отговори на почти всички възможни въпроси, които могат да бъдат зададени. Предполагам, че тук четат и пишат много пичове без техническо образование, които по една или друга причина са станали "майсторчета". В голяма степен и самият аз мога да се причисля в тази група.
Много често ние, обаче сме тези, които някой кара до Пирогов, защото колата ни е паднала от крика върху крака ни, пускат ни в "смешните рубрики", защото "като по чудо" сме оживели след взрив в гаража или правят филм за нас, защото сме монтирали самолетен двигател на колата си ("Наградите Дарвин").
Причината да пиша е един инцидент в моя гараж, но реших, че това е добър повод да се опитам да предпазя поне тази част от домашните майстори, които ще прочетат тази публикация. Копирам "инструкцията" направо във вида, в който я направих за моите приятели и колеги, с които слизаме да майсторим в гаража заедно. В момента правим ракети от до - гориво, двигател, парашути, пирозаряди и т.н. опасни работи.
Здравейте My friends,
Според мен инцидента от вчера беше достатъчно сериозен, за да поставим най-накрая някакви норми при работата в гаража.
Ще напиша няколко изречения като увод, за да изостря вниманието ви и за да знаете в какъв контекст са всички неща, които ще пиша по-надолу.
Виждал съм откъснати пръсти, забито в око свредло, рибарска кука, забита в клепач и други неща, които по телевизора или разказани след години изглеждат смешни. Конкретно нещата, които споменавам са следствие от много по-невинни операции от това, което правим долу. Да ви напомня само какво направи ВТ преди 10-тина години, при опита си да направи един разклонител... (за незапознатия читател - почти си отряза 3 пръста, след като се опита да заголи един многожилен проводник с ножица)
За мен, например е азбучна истина, че режещ инструмент никога не трябва да работи срещу ръката. Предполагам, че „на книга” всеки от вас го знае, но при мен това е и изработен рефлекс, т.е. аз не само го знам, но и го правя подсъзнателно (това е още от кръжока по дърворезба в 5-6-ти клас). Ще споделя някои други правила и ще помоля да ги спазвате, за да минимизираме риска от инциденти. Ако имате други предложения – моля, споделете ги.
Тезгяха в гаража е предвиден за да обслужва един човек. Ако приемем, обаче че един работещ има нужда от около 0.5 метра във всички посоки на него могат да работят и 2-ма. Дали на някой му се е случвало, докато забива гвоздей лакета му да се докосне неочаквано до нещо? Всъщност само докосване е достатъчно да предизвика неволно преместване с няколко милиметра и теслата да изпращи някой пръст. То е нещо като прехапването на езика – неочаквано и болезнено.
Аз, например съм много уверен, когато чукам и удрям много силно. Едно такова изместване може да ми струва много.
1. Около работещ на масата човек не трябва да има кибици. Мисля, че минималното разстояние е 0.5 метра във всички посоки. Най-добре – метър.
Всички инструменти и пособия трябва да са чисти. В работното пространство не трябва да има повече от необходимите за конкретната, извършвана в момента операция инструменти. Това е още по-наложително, ако работят 2-ма души.
Ако ръцете са чисти няма да се цапат и инструментите. Минимален е и риска от изпускане или изплъзване. При неизбежно замърсяване на ръцете те трябва да се почистват или измиват непосредствено след приключване на „мръсната” операция. Същото се отнася и за инструментите и пособията. Това отнема време, но е много важно. Иначе обикновенно се случва от самосебе си, когато ви няма долу... (искам да кажа, че чистя и подреждам аз - нещо като домашен дух)
2. Когато всичко е чисто лесно се забелязват течове, липси или „излишества”, което може да предотварати разправии или инциденти.
Когато се работи с машина или с опасно субстанция трябва концентрация. Например, като карате кола познавате звуците и вибрациите, които създава тя. Всяка промяна означава нещо. Всъщност изобщо не е задължително всички шофьори да са от този тип като нас – мисля, че има стотици милиони женки, които въпреки, че са шофьори изобщо не си дават сметка за тези неща. На тях, обаче им се смеем, защото „те не разбират”.
Всяко нещо, което аз правя в работилницата е обмисляно с часове. Десетки пъти съм виждал и усещал мислено движенията, които трябва да се направят. Преди да хвана инструментите аз съм подготвен психически, че ще правя еди-кое-си нещо. Понякога си позволявам разсейване, но това е в случаите, когато операцията, не е отговорна или е вече „утъпкана”. Във всички други случаи всяка причина, която влияе на концентрацията ми е изнервяща, предполагам можете да си отговорите защо.
3. Когато се работи с машина, опасна субстанция или се извършват операции, които не са „органични” за оператора не нарушавайте концентрацията му. Иначе казано „не разговаряйте с шофьора по време на движение”.
В автосервизите обикновенно е много шумно. Не знам как е, например в химическите лаборатории, но в часовникарските работилници е тихо. Особенно в случаите, когато работим с неща, чиито свойства и сили не са ни 100% ясни е добре да е тихо. В ранния следобед, когато Чочо правеше гориво ясно чухме припуквания по периферията на съда с горивото. Чухме ги и аз намалих котлона, защото беше усилен повече, от нужното. Това е като допълнение към предната препоръка, но ако в работилницата беше тихо щяхме да чуем пуканията преди сместа да се възпламени. Например, ако можех (без да съборя 6-така) да взема тигана от котлона (дръжката беше обърната навътре) щях да го изнеса навън. До компресора, обаче беше застанал Чочо и това не даваше никакъв шанс за каквото и да е разумно действие. Представих си как той ме гледа и докато обръщам тигана сместа се доразгаря под носа му... До компресора има и пожарогасител, но не можех да стигна и до него (той всъщност няма налягане...). Представете си, ако все още ВТ и руснака бяха в гаража. А ако сместа беше запалила всички запалими неща, които се намираха точно над нея?
4. Когато се работи с опасни вещества е добре да е тихо. Необходимо е да има свободен изход, ако се налага „отстъпление”. Трябва да има телефон на място с обхват. И най-важното – да се спазват предните 3 точки.
Правилата, които формулирам са за конкретната работилница (моя гараж) и конкретните хора (вие). От една страна – аз няма къде да си занеса другите запалими неща (като горива, бои и разредители), от друга – нямам никакво желание да се „сприятелявам” с нови хора само защото са по-големи майстори в областта на правенето на дупки в PVC тръби. Не исках да обиждам Чочо миналия ден, когато със 6-така слизахме, за да сглобяваме ракетата, нито да ядосвам 6-така, след като за малко не се запалихме долу, понеже заради разсейване беше включил котлона директно, а не през регулатора на мощността. Понякога сте ми се смели, понякога сте ми се сърдили, но едва ли някога сте се замисляли, че винаги съм бил „между чука и наковалнята” от една страна – приятно ми е да сме заедно, а от друга – опасно е да сме заедно. Може би, ако не вкарвам колата в гаража ще има място за повече от 2-ма, но ако колата е там (то има и други цигании) просто мисля, че 2-ма е максималния брой хора.
Може и да звучи малко високопарно, но съм загрижен за нашата (и особенно за своята) безопасност.
Ако все пак четивото ви е досадило – моля прочетете отново уводния пасаж.
Поздрави и майсторски успехи!
Нашият форум по мое мнение е "истинският мъжки форум на България" и тук много хора намират отговори на почти всички възможни въпроси, които могат да бъдат зададени. Предполагам, че тук четат и пишат много пичове без техническо образование, които по една или друга причина са станали "майсторчета". В голяма степен и самият аз мога да се причисля в тази група.
Много често ние, обаче сме тези, които някой кара до Пирогов, защото колата ни е паднала от крика върху крака ни, пускат ни в "смешните рубрики", защото "като по чудо" сме оживели след взрив в гаража или правят филм за нас, защото сме монтирали самолетен двигател на колата си ("Наградите Дарвин").
Причината да пиша е един инцидент в моя гараж, но реших, че това е добър повод да се опитам да предпазя поне тази част от домашните майстори, които ще прочетат тази публикация. Копирам "инструкцията" направо във вида, в който я направих за моите приятели и колеги, с които слизаме да майсторим в гаража заедно. В момента правим ракети от до - гориво, двигател, парашути, пирозаряди и т.н. опасни работи.
Здравейте My friends,
Според мен инцидента от вчера беше достатъчно сериозен, за да поставим най-накрая някакви норми при работата в гаража.
Ще напиша няколко изречения като увод, за да изостря вниманието ви и за да знаете в какъв контекст са всички неща, които ще пиша по-надолу.
Виждал съм откъснати пръсти, забито в око свредло, рибарска кука, забита в клепач и други неща, които по телевизора или разказани след години изглеждат смешни. Конкретно нещата, които споменавам са следствие от много по-невинни операции от това, което правим долу. Да ви напомня само какво направи ВТ преди 10-тина години, при опита си да направи един разклонител... (за незапознатия читател - почти си отряза 3 пръста, след като се опита да заголи един многожилен проводник с ножица)
За мен, например е азбучна истина, че режещ инструмент никога не трябва да работи срещу ръката. Предполагам, че „на книга” всеки от вас го знае, но при мен това е и изработен рефлекс, т.е. аз не само го знам, но и го правя подсъзнателно (това е още от кръжока по дърворезба в 5-6-ти клас). Ще споделя някои други правила и ще помоля да ги спазвате, за да минимизираме риска от инциденти. Ако имате други предложения – моля, споделете ги.
Тезгяха в гаража е предвиден за да обслужва един човек. Ако приемем, обаче че един работещ има нужда от около 0.5 метра във всички посоки на него могат да работят и 2-ма. Дали на някой му се е случвало, докато забива гвоздей лакета му да се докосне неочаквано до нещо? Всъщност само докосване е достатъчно да предизвика неволно преместване с няколко милиметра и теслата да изпращи някой пръст. То е нещо като прехапването на езика – неочаквано и болезнено.
Аз, например съм много уверен, когато чукам и удрям много силно. Едно такова изместване може да ми струва много.
1. Около работещ на масата човек не трябва да има кибици. Мисля, че минималното разстояние е 0.5 метра във всички посоки. Най-добре – метър.
Всички инструменти и пособия трябва да са чисти. В работното пространство не трябва да има повече от необходимите за конкретната, извършвана в момента операция инструменти. Това е още по-наложително, ако работят 2-ма души.
Ако ръцете са чисти няма да се цапат и инструментите. Минимален е и риска от изпускане или изплъзване. При неизбежно замърсяване на ръцете те трябва да се почистват или измиват непосредствено след приключване на „мръсната” операция. Същото се отнася и за инструментите и пособията. Това отнема време, но е много важно. Иначе обикновенно се случва от самосебе си, когато ви няма долу... (искам да кажа, че чистя и подреждам аз - нещо като домашен дух)
2. Когато всичко е чисто лесно се забелязват течове, липси или „излишества”, което може да предотварати разправии или инциденти.
Когато се работи с машина или с опасно субстанция трябва концентрация. Например, като карате кола познавате звуците и вибрациите, които създава тя. Всяка промяна означава нещо. Всъщност изобщо не е задължително всички шофьори да са от този тип като нас – мисля, че има стотици милиони женки, които въпреки, че са шофьори изобщо не си дават сметка за тези неща. На тях, обаче им се смеем, защото „те не разбират”.
Всяко нещо, което аз правя в работилницата е обмисляно с часове. Десетки пъти съм виждал и усещал мислено движенията, които трябва да се направят. Преди да хвана инструментите аз съм подготвен психически, че ще правя еди-кое-си нещо. Понякога си позволявам разсейване, но това е в случаите, когато операцията, не е отговорна или е вече „утъпкана”. Във всички други случаи всяка причина, която влияе на концентрацията ми е изнервяща, предполагам можете да си отговорите защо.
3. Когато се работи с машина, опасна субстанция или се извършват операции, които не са „органични” за оператора не нарушавайте концентрацията му. Иначе казано „не разговаряйте с шофьора по време на движение”.
В автосервизите обикновенно е много шумно. Не знам как е, например в химическите лаборатории, но в часовникарските работилници е тихо. Особенно в случаите, когато работим с неща, чиито свойства и сили не са ни 100% ясни е добре да е тихо. В ранния следобед, когато Чочо правеше гориво ясно чухме припуквания по периферията на съда с горивото. Чухме ги и аз намалих котлона, защото беше усилен повече, от нужното. Това е като допълнение към предната препоръка, но ако в работилницата беше тихо щяхме да чуем пуканията преди сместа да се възпламени. Например, ако можех (без да съборя 6-така) да взема тигана от котлона (дръжката беше обърната навътре) щях да го изнеса навън. До компресора, обаче беше застанал Чочо и това не даваше никакъв шанс за каквото и да е разумно действие. Представих си как той ме гледа и докато обръщам тигана сместа се доразгаря под носа му... До компресора има и пожарогасител, но не можех да стигна и до него (той всъщност няма налягане...). Представете си, ако все още ВТ и руснака бяха в гаража. А ако сместа беше запалила всички запалими неща, които се намираха точно над нея?
4. Когато се работи с опасни вещества е добре да е тихо. Необходимо е да има свободен изход, ако се налага „отстъпление”. Трябва да има телефон на място с обхват. И най-важното – да се спазват предните 3 точки.
Правилата, които формулирам са за конкретната работилница (моя гараж) и конкретните хора (вие). От една страна – аз няма къде да си занеса другите запалими неща (като горива, бои и разредители), от друга – нямам никакво желание да се „сприятелявам” с нови хора само защото са по-големи майстори в областта на правенето на дупки в PVC тръби. Не исках да обиждам Чочо миналия ден, когато със 6-така слизахме, за да сглобяваме ракетата, нито да ядосвам 6-така, след като за малко не се запалихме долу, понеже заради разсейване беше включил котлона директно, а не през регулатора на мощността. Понякога сте ми се смели, понякога сте ми се сърдили, но едва ли някога сте се замисляли, че винаги съм бил „между чука и наковалнята” от една страна – приятно ми е да сме заедно, а от друга – опасно е да сме заедно. Може би, ако не вкарвам колата в гаража ще има място за повече от 2-ма, но ако колата е там (то има и други цигании) просто мисля, че 2-ма е максималния брой хора.
Може и да звучи малко високопарно, но съм загрижен за нашата (и особенно за своята) безопасност.
Ако все пак четивото ви е досадило – моля прочетете отново уводния пасаж.
Поздрави и майсторски успехи!
Коментар