Tweet
При експедиционните джипове, едно от главните търсени качества е Автономност.
Съществен елемент от автономността на един автомобил е пробегът, който може да се реализира от зареждане - до следващо зареждане. Ориентировъчно, този пробег варира между 1000 и 1500 километра.
Налага се уголемяване на съществуващите резервоари, както и поставяне на допълнителни. За да не се влоши комфорта при дългото пътуване, тези резервоари, най-често са разположени под купето. От тук, може да се формулират изискванията, към подобен резервоар.
1. Вместимост, за не по малко от 300 километра - над 60 литра. Да се има в предвид, че карането вероятно ще е в офроуд условия.
2. Зашита от удари. От това, което съм изчел до момента, задължително се слага престилка. При това трябва да е изработена от твърд материал, който да не искри при удар в камък. Тези изисквания са противоречиви - сами по себе си. Видях и престилки изработени от дебел Алуминий, който е мек.
3. Материал за изработка на самият резервоар. В четенето по въпроса, намерих най-различни решения; от черна пластмаса, през стъклотекстолит със метални смески / защото е електростатичен/, през Алуминий комбиниран с метална рамка от неръждавейка, до чиста неръждавейка, или само от черна ламарина.
Всеки , който иска да разгледа световният опит по въпроса, може да пусне Гугъл търсене с ключови думи : Additional long range fuel tank .
4. Резервоарът, трябва да е с вътрешна серпентина, за да се избегнат вълнови процеси вътре в съдържаното гориво, при неминуемо клатене на джипа.
5. Системата за обединяване на горивото в двата резервоара е цяла наука.
Може да имаме просто претакане на гориво от спомагателния към основния резервоар с допълнителна помпа, може обратното гориво от инжекциона да се връща в спомагателния резервоар и от там в основния, може и с кранчета и клапани. Да се има в предвид, че основният резервоар, най често е на по-високо от спомагателния.
Ако се избере материал - неръждавейка, тя пък е доста видове.
304 и 304л се набръчкват при заваряване за дебелини 1.2 - 1.5 мм, 430 се заварява перфектно, но пък по лесно ръждясва.
Твърди се, че 430 като значително по твърда, ще се спука от вибрации и усуквания.
Очаквам мнения по въпроса, както и алтернативни решения.
Единственото което съм чул като съвет до този момент е: Извади 1500 $ и си поръчай от Австралия. Те Австралийците знаят всичко.
.
Което най-малкото ме обижда, като български инженер.
Съществен елемент от автономността на един автомобил е пробегът, който може да се реализира от зареждане - до следващо зареждане. Ориентировъчно, този пробег варира между 1000 и 1500 километра.
Налага се уголемяване на съществуващите резервоари, както и поставяне на допълнителни. За да не се влоши комфорта при дългото пътуване, тези резервоари, най-често са разположени под купето. От тук, може да се формулират изискванията, към подобен резервоар.
1. Вместимост, за не по малко от 300 километра - над 60 литра. Да се има в предвид, че карането вероятно ще е в офроуд условия.
2. Зашита от удари. От това, което съм изчел до момента, задължително се слага престилка. При това трябва да е изработена от твърд материал, който да не искри при удар в камък. Тези изисквания са противоречиви - сами по себе си. Видях и престилки изработени от дебел Алуминий, който е мек.
3. Материал за изработка на самият резервоар. В четенето по въпроса, намерих най-различни решения; от черна пластмаса, през стъклотекстолит със метални смески / защото е електростатичен/, през Алуминий комбиниран с метална рамка от неръждавейка, до чиста неръждавейка, или само от черна ламарина.
Всеки , който иска да разгледа световният опит по въпроса, може да пусне Гугъл търсене с ключови думи : Additional long range fuel tank .
4. Резервоарът, трябва да е с вътрешна серпентина, за да се избегнат вълнови процеси вътре в съдържаното гориво, при неминуемо клатене на джипа.
5. Системата за обединяване на горивото в двата резервоара е цяла наука.
Може да имаме просто претакане на гориво от спомагателния към основния резервоар с допълнителна помпа, може обратното гориво от инжекциона да се връща в спомагателния резервоар и от там в основния, може и с кранчета и клапани. Да се има в предвид, че основният резервоар, най често е на по-високо от спомагателния.
Ако се избере материал - неръждавейка, тя пък е доста видове.
304 и 304л се набръчкват при заваряване за дебелини 1.2 - 1.5 мм, 430 се заварява перфектно, но пък по лесно ръждясва.
Твърди се, че 430 като значително по твърда, ще се спука от вибрации и усуквания.
Очаквам мнения по въпроса, както и алтернативни решения.
Единственото което съм чул като съвет до този момент е: Извади 1500 $ и си поръчай от Австралия. Те Австралийците знаят всичко.
.Което най-малкото ме обижда, като български инженер.
))