Tweet
Колския свръхдълбок сондаж
Kолския свръхдълбок сондаж
Kолския свръхдълбок сондаж
се намира в Печенгски руден район на Мурманска област, известна с големите си медно-никелови находища. Вижте снимките направени от самите работници в продължение на целия „живот“ на сондата.
В края на 70-те, началото на 80-те да те вземат на работа на Колския свръхдълбок, както фамилиарно наричат сондажа жителите на селището в Заполярна мурманска област, е било по-трудно, отколкото да те вземат в отряда на космонавтите. От сто претенденти са избирали само един-двама. Заедно със заповедта за назначаване на работа щастливците получавали квартира и заплата, равна като на 3-4–ри московски професури. На сондажа едновременно работели 16 изследователски лаборатории, всяка от които с размерите на среден завод. С подобна упоритост са дълбали земята само немците, но според Книгата на Гинес най-дълбокият немски сондаж е едва ли не два пъти по-къс от руския. Далечните галактики са изучени от човечеството къде по-добре отколкото какво се намира под земната кора на някакви си няколко километра от нас. Колския свръхдълбок е своеобразен телескоп в загадъчния вътрешен свят на планетата.
В началото на XX век се е смятало, че Земята се състои от кора, мантия и ядро. При това никой не можел да каже къде свършва един слой и започва следващия. Учените дори не знаели изобщо от какво се състоят тези слоеве. Преди четиридесет години те били уверени, че гранитния слой започва от дълбочина 50 метра и продължава до 3 километра и след това следват базалтите. Очаквали да срещнат мантията на дълбочина 15-18 километра. Но реално всичко се оказало по-иначе. И въпреки, че все още в учебниците пишат, че Земята се състои от три слоя, учените от Колския свръхдълбок доказват, че това не е така.
Проектите за пътешествие в дълбините на Земята са се появили в началото на 60-те години в няколко страни. Да сондират се стараели на тези места където кората трябвало да бъде по-тънка, с цел да се достигне до мантията. Например, американците сондирали в района на остров Мауи, на Хаваите, където според сеизмичните изследвания древните породи са под океанското дъно и мантията се намира примерно на дълбочина 5 км. под 4 километрова вода. Уви, нито една океанска сонда не е достигнала по надълбоко от 3 км. Въобще, всички проекти за свръхдълбоки сондажи по мистичен начин завършват на 3-километрова дълбочина. Именно в този момент със сондите започва да става нещо странно: попадат в неочаквано свръхгорещи области и сякаш ги отхапва невидимо чудовище. По-дълбоко от 3 километра са успели да стигнат само 5 сондажа, от тях 4 – съветски. И само на Колския свръхдълбок е било съдено да преодолее 7-те километра.
Първоначалните отечествени проекти предполагали подводни сондажи – в Каспийско море или Байкал. Но през 1963 г. ученият-геолог Николай Тимофеев убедил Държавния комитет за наука и техника на СССР, че трябва да се създаде сондаж на континента. Дори и да не достигне дълбочина, смятал той, сондажът ще бъде ценен от научна гледна точка, защото именно в дебелината на континенталната кора в предисторическите времена са ставали значителни премествания на земни породи. Точката на сондажа избрали на Колския полуостров неслучайно. Полуостровът е разположен на така нареченият Балтийски щит, който е най-древната известна на човечеството порода. Многокилометровия срез на пластовете на Балтийският щит е нагледна история на планетата за последните 3 милиарда години.
Към това може да се приложи дълъг списък от аварии, преследващи Колския свръхдълбок, когато той достига дълбочината от 10 км. Два пъти са изваждали сондата стопена от температури, която може да се стопи от топлина с температурата на повърхността на Слънцето. Веднъж пуснали стоманено въже долу и го изтървали. Впоследствие, когато сондирали на същото място, не открили никакви остатъци от него. От какво са предизвикани тези и много други аварии и досега си остава загадка. Впрочем, съвсем не те са станали причина за спирането на сондирането в недрата на Балтийския щит.
Информация е взета от:
http://mysticolors.com/2010/08/09/we...deep-borehole/
В края на 70-те, началото на 80-те да те вземат на работа на Колския свръхдълбок, както фамилиарно наричат сондажа жителите на селището в Заполярна мурманска област, е било по-трудно, отколкото да те вземат в отряда на космонавтите. От сто претенденти са избирали само един-двама. Заедно със заповедта за назначаване на работа щастливците получавали квартира и заплата, равна като на 3-4–ри московски професури. На сондажа едновременно работели 16 изследователски лаборатории, всяка от които с размерите на среден завод. С подобна упоритост са дълбали земята само немците, но според Книгата на Гинес най-дълбокият немски сондаж е едва ли не два пъти по-къс от руския. Далечните галактики са изучени от човечеството къде по-добре отколкото какво се намира под земната кора на някакви си няколко километра от нас. Колския свръхдълбок е своеобразен телескоп в загадъчния вътрешен свят на планетата.
В началото на XX век се е смятало, че Земята се състои от кора, мантия и ядро. При това никой не можел да каже къде свършва един слой и започва следващия. Учените дори не знаели изобщо от какво се състоят тези слоеве. Преди четиридесет години те били уверени, че гранитния слой започва от дълбочина 50 метра и продължава до 3 километра и след това следват базалтите. Очаквали да срещнат мантията на дълбочина 15-18 километра. Но реално всичко се оказало по-иначе. И въпреки, че все още в учебниците пишат, че Земята се състои от три слоя, учените от Колския свръхдълбок доказват, че това не е така.
Проектите за пътешествие в дълбините на Земята са се появили в началото на 60-те години в няколко страни. Да сондират се стараели на тези места където кората трябвало да бъде по-тънка, с цел да се достигне до мантията. Например, американците сондирали в района на остров Мауи, на Хаваите, където според сеизмичните изследвания древните породи са под океанското дъно и мантията се намира примерно на дълбочина 5 км. под 4 километрова вода. Уви, нито една океанска сонда не е достигнала по надълбоко от 3 км. Въобще, всички проекти за свръхдълбоки сондажи по мистичен начин завършват на 3-километрова дълбочина. Именно в този момент със сондите започва да става нещо странно: попадат в неочаквано свръхгорещи области и сякаш ги отхапва невидимо чудовище. По-дълбоко от 3 километра са успели да стигнат само 5 сондажа, от тях 4 – съветски. И само на Колския свръхдълбок е било съдено да преодолее 7-те километра.
Първоначалните отечествени проекти предполагали подводни сондажи – в Каспийско море или Байкал. Но през 1963 г. ученият-геолог Николай Тимофеев убедил Държавния комитет за наука и техника на СССР, че трябва да се създаде сондаж на континента. Дори и да не достигне дълбочина, смятал той, сондажът ще бъде ценен от научна гледна точка, защото именно в дебелината на континенталната кора в предисторическите времена са ставали значителни премествания на земни породи. Точката на сондажа избрали на Колския полуостров неслучайно. Полуостровът е разположен на така нареченият Балтийски щит, който е най-древната известна на човечеството порода. Многокилометровия срез на пластовете на Балтийският щит е нагледна история на планетата за последните 3 милиарда години.
Покорителят на дълбочините на външен вид може да разочарова хората. Сондажът не прилича на шахта, която рисува нашето въображение. Никакви спускания в земята – в дълбините влизат тръби с дебелина малко повече от 20 сантиметра. Въображаемият разрез на Колския свръхдълбок кладенец изглежда като тъничка игличка, пронизваща земните дълбини. Лостовете с многобройни датчици намиращи се на края на игличката се вдигат и пускат в течение на няколко дни. Не трябва да се бърза: здравите композитни въжета могат да се скъсат от собствената си тежест.
Какво става в дълбините не се знае с точност. Температурата на околната среда, шумовете и разни други параметри се предават на повърхността с минутно закъснение. Освен това сондьорите разказват, че контактът с подземията може не на шега да ни изплаши. Звуците, достигащи отдолу, наистина приличат на вопли и стенания.Към това може да се приложи дълъг списък от аварии, преследващи Колския свръхдълбок, когато той достига дълбочината от 10 км. Два пъти са изваждали сондата стопена от температури, която може да се стопи от топлина с температурата на повърхността на Слънцето. Веднъж пуснали стоманено въже долу и го изтървали. Впоследствие, когато сондирали на същото място, не открили никакви остатъци от него. От какво са предизвикани тези и много други аварии и досега си остава загадка. Впрочем, съвсем не те са станали причина за спирането на сондирането в недрата на Балтийския щит.
На 12 000 метра са открити и малко дяволии. „Имаме най-дълбоката дупка в света – това трябва да се използва!“ – жално възклицава несменяемия директор на научно-производствения център
„Колски свръхдълбок“ Давид Губерман. За първите тридесет години от съществуването на Колския свръхдълбок съветските, а след това руските учени достигат до дълбочина
12 262 метра. Но през 1995 г. сондирането е прекратено: нямало кой да финансира проекта. Това, което се отделя в рамките на научните програми на
ЮНЕСКО, стига само да се поддържа станцията в работно състояние и изучаване на по-рано извлечените образци породи.
Губерман със съжаление си спомня колко научни открития са се състояли на Колския свръхдълбок. Буквално всеки метър е бил откровение. Сондажът показал, че почти всички наши предишни познания за строежа на земната кора са неверни. Изяснило се, че Земята съвсем не прилича на наслоена пирожка. „До 4 километър всичко вървеше по теорията, а по-нататък започна бъркотията“ разказва Губерман. Теоретиците обещавали, че температурата на Балтийския щит ще си остане сравнително ниска до дълбочина до 15 км. Съответно, сондажът може да се пробива едва ли не до 20 км., почти до мантията. Но на 5 км. околната температура прехвърлила 700 С, на седем – 1200 С, а на дълбочината на 12-я напичали 2200 С – с 1000 С повече от предсказаното. Колските сондьори поставили под съмнение теорията за слойния строеж на земната кора в интервала до 12 262 метра. В училище са ни учили: има млади породи, гранити, базалти, мантия и ядро. Но гранитите се оказали 3 км. по-ниско, отколкото сметките. По-нататък трябвало да има базалти. Тях изобщо не ги открили. Цялото сондиране преминало през гранитен слой. Това е свръхважно откритие, защото с теорията за слойния строеж на Земята са свързани всички наши представи за възникването и наместването на полезните изкопаеми.Ето още един сюрприз: животът на планетата Земя се оказва, че е възникнал 1,5 милиарда години по-рано, отколкото се предполагаше. В дълбочините, където се смяташе че няма организми, са открити 14 вида вкаменени микроорганизми – възрастта на дълбочинните слоеве превишава 2,8 милиарда години. На още по-големи дълбочини, където няма утаечни породи, се появил метан в огромни концентрации. Това напълно и съвършено разрушило теорията за биологичен произход на въглеводородите, такива като нефта и газа.Информация е взета от:
Коментар