Малко за немските сонди за водно сондиране

[vlageo]

Късно е, ама не се сдържах...

Това голямото ръждивото е длетото !!!
Представлява тръба с ножове в нея...

Започва да бури на диаметър 1200 мм със обратна циркулация с принудително засмукване на промивката през сондажния лост.

След тридесетия метър минават на обратна циркулация с ерлифт и двойностенен сондажен лост.

Копа до 600 метра с краен диаметър коло 14-15 цола - това са около 350-380 мм.
Бая сондаж, иначе казано.
Теглителната сила е 25 тона. Мачтата е 11 метра. Работи с до 9 метрови щанги.
Слагат я на триоска.

Снимал съм целият процес на производството - конкретно на тази сонда (такава правеха в момента, а и такава имаха за обслужване), и много, много детайли.

Има да разказвам...

[монио]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Къде си в Германия ли . Да няма някакъв сондьорки фест ?
До 600м нямат скала ли там ни мергел ни дявол ?И се с тоя инструмент тръба-борна ли карат до долу?
Ако имаш видео давай !

[s_s1]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Разказвайте!

[vlageo]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Къде си в Германия ли . Да няма някакъв сондьорки фест ?
До 600м нямат скала ли там ни мергел ни дявол ?И се с тоя инструмент тръба-борна ли карат до долу?

Там съм - ама по мои си неща - няма фест.
Ще има фест след две седмици ама ще го пропусна.
http://www.geotherm-offenburg.de/en/..._expo_congress

Имат от всичко тука - не ги мисли.
Един от моите хора решил да си направи сондаж в градината, защото през десет къщи вадят хубава вода от двадесет метра. Дупучили около 30 метра и ни грам вода. Спрели щото им свършили щангите.
Отишъл тогава до местния хидрогеолог все пак да попита, колко дълбоко трябва да сдупчи, за да знае колко щанги още да докара. Оказало се че ще му трябва 700м лост !!!
А през две пресечки в другата посока се оказало, че ще им трябва около 1400 !!!
Сега се чуди дали да не направи фабрика за порцелан върху имота

Тоя инструмент не е точно борна - не е затворен отгоре - куха отворена тръба - с два-три радиални ножа отдолу.
Ножа стърже забоя който е под вода а сондата засмуква всичко през сондажния лост. Барабар с камъни до 20 см в диаметър...Карат с него кондуктора къмто 30-50 метра и малко отгоре.
После минават на по-малък диаметър - ама колко да е по-малък като са започнали с 1200 мм?

Иначе с еърлифт не можеш да дупчиш повече от 200тина метра със стандартен компресор - независимо от геологията.
Оттам нататък минават на длето и промивка.

Грубо показвайки АСТА - прилагам схема на три варианта водно сондиране с обратна циркулация.

RC Waterwell drilling.pdf

Инструмента на първата снимка в темата е за първият вид (най-вляво). А в темата ще представя в детайли сондата.

Стандартният ерлифт е най-вдясно.

Това в средата (ежекторното) е някаква дивотия дето момчил може да я пробва с пилотарката

[Фред]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Това голямото ръждивото е длетото !!!
Представлява тръба с ножове в нея...

Длето ли е /безядково сондиране т.е. разрушава целият забой/ или корона /разрушава само по периферията а в средата не сондира/. Не личи добре но на първи поглед прилича на дребнорезцова корона. Прилагат се в среднотвърди скали 4-5 категория /прословутите мергели/. Само че там твърдосплавните щифтове леко се издават надолу и прорезите са периодично разположени по челото а тук не е така. Така че може да е длето но все пак за относително твърди скали. Защото за меки ножовете в челото се издават навън по диаметъра. Иначе както я гледам си е класическа сонда за хидрогеоложко сондиране за средни дълбочини . Дай и параметрите - мощност, обороти и т.н. също на помпата да се знае каква трябва да бъде една истинска сонда.

PS Аха, прочетох. Типично перково длето с ножове отдолу, обикновенно са 2 ножа на кръст и се прилага за меки скали. Ножовете са или стоманени пластини с наварена твърда сплав отгоре или пък стоманени пластини с заварени в тях твърдосплавни щифтове. Но не се прави от цели правоъгълни твърдосплавни пластини каквито опити имаше тук. В челото се получава широк отвор между ножовете за да минава промивката. Странното е, че по диаметър тръбата е плътно до диаметъръ на сондажа което създава опасност от прихват. Ние оставяхме ножовете да излизат навън и да разработват добре диаметъра.

А ежектор съм правил навремето, използвах го за приготвяне на циментовата смес при тампониране в подземни условия и засмукваше много добре. Но съм забравил откъде взех формулите за пресмятането. Захранвах го с помпа НБ3-120/40 т.е. със около 100 л/мин и налягане 10-15 атм. Вакуума беше около 0.8 атм и съответства на прахосмукачка 3 квт.

[монио]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

А ежектор съм правил навремето, използвах го за приготвяне на циментовата смес при тампониране в подземни условия и засмукваше много добре. Но съм забравил откъде взех формулите за пресмятането. Захранвах го с помпа НБ3-120/40 т.е. със около 100 л/мин и налягане 10-15 атм. Вакуума беше около 0.8 атм и съответства на прахосмукачка 3 квт

За какво сте го ползвали да инжектирате ускорител в цимента ли?
А относно трите метода на промиване не са ли малко дантела марка?
Интересно до колко метра може да се кара с тея методи.
Общото между тях е че шлама минава през лоста интересно не се ли запушва тоя лост .

[vlageo]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Интересно до колко метра може да се кара с тея методи.
Общото между тях е че шлама минава през лоста интересно не се ли запушва тоя лост .

Лоста е с вътрешно сечение поне 200 мм
Шпиндела заедно с промивната глава - също.
След като мине през лоста и шпиндела - фракцията над 140 мм се утаява в утайник преди да мине през засмукващата центробежна помпа.
Дълбочината до която можеш да караш е дърбочината до която ерлифта ще е ефективен.
трябва да погредна разни таблици - ама при по-малко от 30-40% потапяне на копресорната тръба - ерлифта става неефективен.
Т.е. ако компресора ти е 13 бара - можеш да потопиш тръбата от него сигурно до 100 метра (заради спада на налягането), което означава че ще можеш да вадиш течност с ерлифт от дълбочина да кажем 200 -300м.
това обаче - ако формацията ти го позволява. Ако удариш скала - ще минеш на друг метод очевидно...

[Фред]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

За какво сте го ползвали да инжектирате ускорител в цимента ли?

Използвахме го за приготвяне на самият тампонажен разтвор. Преди това цялата бригада насипваха цимента в ямата с водата, бъркаха с лопатите и после на ръка разтриваха бучките Това защото в подземни условия няма как да мъкнеш по галериите глинобъркачка, от онези големите с перките. Съвсем малогабаритно у-во дълго някъде към 30 см. Единият му край вързан с маркуч към помпата, от средата един маркуч към торбата засмуква цимента а от другият край излиза готовият циментов разтвор. И понеже заедно с цимента се засмуква и въздух всичко е идеално диспергирано, няма нужда от специален диспергатор какъвто бях приготвил.

[vlageo]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Дай и параметрите - мощност, обороти и т.н. също на помпата да се знае каква трябва да бъде една истинска сонда.

Започвам я:

Сондата е AGBO G600 - за 600 метрови сондажи (и около)
http://agbo.ddnetservice.net/e/h/dri...date-g300-g750



11 метрова мачта, 25 тона опън, 20 000 Nm въртящ момент, макс. 200 оборота

Отблизо изглежда така:

Това последното се сгъва за да не надвишава 4м височина в транспортно положение

Екипажа е от двама души. Това е пулта за управление:

Нито грам електроника (с изключение на управлението на оборотите на двигателя)
Работната хидравлика - се управлява изцяло с пилотна хидравлика.
Всички помпи и разпределители са от Рексрот и само от там, както и всички останали компоненти по системата са немски.

Сондата използва за опън и за натиск вериги и хидромотор с редуктор:

Количката на шпиндела позволява при смяна на лост шпиндела да се отклони на 90о спрямо хоризонтала и 90о спрямо вертикала - може да си вземе тръба от ремарке до сондата:



Ролките и веригите в долния край на количката:


и в горния и край:


Закотвянето на веригите е долу в основата на мачтата, а хидромотора и редуктора задвижващи веригата са разположени в горния край на мачтата. Самият редуктор е Флендер/Сименс.

Останалото - утре и вдругиден...

[vlageo]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Айде нататъка:

Сондата се прави с изцяло ръчен труд.

Рамата е заварена метална конструкция от листова стомана.

Ця.ата сонда се носи от цент,а.ните п,офи.и които .ягат въ,ху ,амата на камиона - ст,аничните п.атфо,мички са само за да се качи обо,удването

Мачтата също - горе се вижда Флендера

Това е контролното табло в процес на сглобяване


А това - вече монтирано у поупотребявано.

Оттук се контролират оборотите на двигателя на камиона.
Вижда си и крана за подключване на външен компресор.
Бутончетата на снимката отдясно превключват тоя или оня кръг на хидравликата към това или онова.

Pъчките отляво са за да се позиционира мачтата и стабилизаторите.
След като мехурчето попадне в центъра - хидравличните функции се прехвърлят към дясната част на таблото с малката ръчка на долната снимка.


И после идва големият зор с всичките уреди и само с две големи ръчки - едната за лебедката или шпиндела нагоре надолу, а другата за въртенето.
Малките ръчици за да командват спирачките на лоста

Долу се вижда как двете ръчки могат да се заключват в определено положение.


Има си сгъваема платформа за оператора, а капака на тъблото се сваля целия


Това са спирачките на лоста - челюсти с голям диаметър със спирачни цилиндри и със сменяеми адаптори.
Ако е необходим наистина голям диаметър - челюстите се отварят и се работи без тях - както на снимката в началото на темата.
Сондата може да се оборуди с две спирачки долу и една горе на шпиндела и по този начин развиването и завиването на лоста става изцяло автоматизирано.
Спирачките на лоста на снимката са два броя със сменяеми челюсти, и трети брой - тази на шпиндела - с три броя челюсти плъзгащи се надолу нагоре по вътрешната конусна повърност - така могат да захващат тръби с диаметър от... до...
Когато е оборудена така - на практика сондата може да работи само с един оператор, вторият общо взето е помагач по хамалогията...

Това долу е най-интересният компонент на сондата - смукателната центробежна помпа и утайника за големите камъни.

Сондата е оборудена с една бутална помпа (на снимката долу) и една центробежна нагнетателна - работи или едната или другата - в зависимост от дебита и налягането които са необходими.

Буталната мисля, че беше 24 бара а центробежната около 10тина, дебитите не ги помня - на центробежната беше двойно по голям. Буталната помпа е с акумулатор (вижда му се само долният край - горе вляво на снимката), за да компенсира пулсирането на налягането.
Могат да бъдат и две центробежни, които могат да бъдат връзвани успоредно - за дебит, или последователно (каскадно) за налягане.

Ето го хидравличният резервоар - горният капак се сваля на болтове - гумена гарнитура отдолу и пластмасови шайби под болтовете (винтове - ама карай да върви - шестограми са )




Ето я и машината на обекта:

Това е преди да започне да работи - вижда се ямата и канала (вляво на снимката) през който промивката ще се връща обратно в сондажа. Тук ще работи с обратна циркулация със засмукване през центробежната помпа и утайника

А тук вече pаботи с ерлифт.


Айде толкова за тая - като имам време ще представя по-нататък и една геотермална сонда за сондажи до 150 м, с две глави за работа с лост и обсада едновременно...

[монио]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Владо защо сондирането с обратна циккулация не се е наложило у нас -не е популярно?Дали е заради почвите и скалите -геологията ?
И в Либия не съм виждал такова сондиране . Немога да си обясня ако е толкова хубаво защо не се е наложило?
Тая сонда е и с бутална помпа значи може да сондира и с права циркулация.
Щеше да покажеш и някаква друга сонда .

[vlageo]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Владо защо сондирането с обратна циркулация не се е наложило у нас - не е популярно?

Най-вероятно заради преобладаващият тип съветска сондажна техника купувана на корем през соца.
Геологията ни не е с нищо по-различна, от каквато и да е друга.

Друга причина за която се сещам е, че наистина дълбоките сондажи за вода при нас са основно във вашия район и нагоре към Добрич / Балчик. Там е много кавернозно и това може би създава проблеми за обратната циркулация - Фред е човека, който може би е в състояние да ти сведе историята на сондирането с обратна циркулация у нас.

Тая сонда е и с бутална помпа значи може да сондира и с права циркулация.

Има бутална помпа за високо налягане и центробежна помпа за ниско налягане - не помня обаче дебититие и наляганията на двете. отделно е центробежната помпа за вакуум за обратната циркулация.

Щеше да покажеш и някаква друга сонда .

Нямам време напоследък. Прошу прощения...

[монио]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Аз не мисля че соц машините са причина да няма сонди с обратна циркулация , понеже навлезоха и доста западни апаратури макар и секънд хенд , но само си мисля до колкото ми се отдава де .Някъде е заровено кучето , но къде ?

[Фред]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Една от причините действително е руската техника но е вярно, че и на Запад не се прилага много сондирането с обратна циркулация.

За да разберем причините трябва да видим къде и защо се прилага сондирането с обратна циркулация. В проучвателното ядково сондиране се прилага когато има много големи проблеми с изваждането на силно натрошена ядка. Това са много редки случаи които на практика успешно се решават с двустенните ядкови тръби и ИЯТ. А в хидрогеоложкото сондиране се прилага при сондажи с много голям диаметър където разстоянието между лоста и стената на сондажа е голямо и скоростта на потока е недостатъчна за изнасяне на шлама. Това лесно се решава чрез използване на лост с голям диаметър или шнеково сондиране което пък иска мощна сондажна апаратура. Също и мощни помпи. И друг път съм казвал, проблемите ви идват главно от това че се налага да сондирате големи диаметри с маломощни апаратури.

Сондирането с обратна циркулация действително е много ефективен метод за изнасяне на шлама при сондиране с големи диаметри. Но то иска прилагане на специални съоръжения които не са традиционни и на сондажната фирма се налага да поддържа двоен комплект от оборудване. Повечето фирми не го правят, някои тук в БГ дори не знаят че има такива методи и оборудването за тях, пазара на оборудването е малък поради което и производителите не им се занимава с него, така цените на оборудването стават високи и кръгът се затваря. Сондирането с обратна циркулация по класическият и най-прост метод с засмукване през лоста с центробежни помпи има и един съществен недостатък - в терени с загуби на промивната течност ако нивото на промивката в сондажа падне под 6-8м от устието помпата вече не може да засмуква защото максималният вакуум е 1 атм. т.е. 10м воден стълб. Обезвъздушаването в началото на сондирането и при всяко удължаване на лоста и ред подобни неща които усложняват живота. Сондирането с обратна циркулация с уплътняване на устието и нагнетяване в сондажа има много предимства но пък иска превентор на устието. Накратко играчка си е.

В БГ с обратна циркулация се сондираше в хоризонталните подземни ядкови сондажи в Горубсо. Всъщност то не беше обратна циркулация а сондиране с хидравличен транспорт на ядката. Уплътнява се устието, нагнетява се в сондажа водата и тя изтиква ядката през лост на ИЯТ /само лост без вътрешна тръба/. За хидрогеоложки сондажи мисля че Водпроект имаха една румънска сонда която работеше по този начин но не съм сигурен. Забравил съм и името нещо като FA беше, на принципа на засмукване с центробежна помпа. Но в БГ сондирането с обратна циркулация не се прилагаше широко най-малкото защото не се сондираха толкова масово хидрогеоложки сондажи както сега а и не бяха с толкова големи диаметри. За водоснабдяването се разчиташе на язовирите и напоителните системи. Знаете защо, всичко беше държавно и частната собственост никаква я нямаше.

Сондираха си колегите с класическите руски сонди онези с многото желязо и никакви еколози не им се пречкаха така че спокойно си оставяха ямите с купчините шлам до сондажа пък и доста шлам вътре в сондажа. Е, доста често имаше прихвати но тогава спасяването на аварии беше на ниво Помагаше и една по-гъста глинеста промивка да изнася шлама но тя омазваше всичко та чак до степен да не излезе вода но нали се плащаше на метър та сондьорите не се вълнуваха много. Накрая едно яко продухване и нещата криво-ляво се оправяха.

[bgbul]

От: Малко за немските сонди за водно сондиране

Колеги - има ли някой около Пловдив, който може да направи сондаж за вода?
Може ли да ви уредя среща с човека за договаряне?
Дайте едно рамо.