Кладенци и сондажи

[Фред]

От: Кладенци и сондажи

Аз съм в Добруджа. Някой има ли идея каква е структурата на пластовете.

До 1200 м са водоносни, от 1200 до 1900 м са въглища надолу не знам. Отгоре е чернозем

[big_dragon]

От: Кладенци и сондажи

До 1200 м са водоносни, от 1200 до 1900 м са въглища надолу не знам. Отгоре е чернозем

В тези 1200...1900 метра има два мощни водни хоризонта, които пречат да кОпаме въглища, но пък темата е за кладенци и сондажи (предполагам водни)...
За това дерзай!
Имаш най-много 1197...1897 метра докато решиш енергийните проблеми на страната...

И сега сериозно:

Къде в Добружа?

Аз съм тук:

От извор – чешма в землището на село Изгрев извира добруджанската Суха река, която е била най-големия източник на сладка вода в Добруджа. До преди 100 години реката е била пълноводна, но след изсичане на голяма част от околните гори, реката започва да пресъхва в средното си течение. Дължината на реката е с внушителните 240 км., като в днешните граници на България е ок. 125 км. Ширината на долината е 150-200 метра.Изгрев е най-високо разположеното село в Добруджа. В триъгълника между селата Изгрев, Просечен и Баново се намира връх Трънето (377.8 м. н. в.) - най-високата точка на Франгенското плато[1]. Върхът над извора на Сухата река е висок 375.4 м.

За сравнение: най-високо разположените къщи в Изгрев са на надморска височина ок. 360 м.

Една от тези къщи е моята, а кладенеца е дълбок 16 метра с питейна вода...

[valchog]

От: Кладенци и сондажи

Глей къв късмет, аз съм в село Левски на 3 км от теб.

[big_dragon]

От: Кладенци и сондажи

Глей къв късмет, аз съм в село Левски на 3 км от теб.

Района е вододаен.
В Чатмата би трябвало да има вода във всеки двор, стига да не е колкото хол,
тогава е въпрос на късмет...
Аз от петък вечерта съм на село. Двора ми е най-близкият до общинският кладенец,
ако желаеш, ела да обменим опит, бирата е от мен...

ПП Ако уцелиш момент, може и BBQ-то да съм запалил.

[rscossworth]

От: Кладенци и сондажи

Каква е точно процедурата с тези кладенчови пръстени?

[valchog]

От: Кладенци и сондажи

Ето така действах досега.



От днес имам нова сонда изработена от риза на камион ))

[Паджеровод]

От: Кладенци и сондажи

В глината ще лепне, ама ще върви, но ако стигнеш до пясък?

[valchog]

От: Кладенци и сондажи

Стигнах до глината доста лесно. Хич не върви. Зарязох зъбите още 2-3 см навътре. Реже глината, обаче тя си стои в центъра и не се отлепва от дъното. Ще взема да сложа вътр две лопатки. Утре правя последен опит и мятам лопатата. Файда няма да си губя времето.

[slavchovt]

От: Кладенци и сондажи

Кофа или шнек.

[bogilloff]

От: Кладенци и сондажи

До 1200 м са водоносни, от 1200 до 1900 м са въглища надолу не знам. Отгоре е чернозем

За valchog : На дълбочина между 200 и 600 м и с дебелина 400 - 600 м (на някой места излиза и на повърхността) и ограничен от Черно море от изток, линията Варна, Каспичан, Щумен, Търговище, Омуртаг почти до Търново от юг, Янтра от запад и далеч на север в Румъния се разпростира най-големия водоносен хоризонт на Балканите(на геоложки жаргон се нарича свойски - Валанжа, иначе има по-дълго име). Кладенците в него (със средна дълбочина 800 м)дават по 10 - 20 - 30 л/с. Под него има значителни количества карбонски въглища (в източната част на Добружа) но те никога няма да бъдат разработени заради него(когато "науката и техниката" напреднат толкова, че да стане това възможно, вече няма да трябват). Но той не ти върши работа за кладенец в двора. Това беше за "обща култура". В източната част на Добружа над вече упоменатия "валанж" има втори, много по-маломощен и водоносен хоризонт с прозвище "сармат" - общата мощност на варовиците е около 100 м но само долната половина е водонаситена. Над него други широкоплощни хоризонти няма. Между първия и втория има средно 200 м "водонепроницаеми" скали. И втория няма да ти свърши работа за домашен кладенец (освен може би около Дуран кулак - там езерата се поддържат от него). Кладенците в него дават най-много 2 л/с.(без тези при Дуран кулак) И това беше за "обща култура".
В долините, там където върху варовиковите дъна (и склонове) се е отложила малко глина и 2-3 м чакъл (в края на последния ледников период) покрит пак с глина - има вода за домашни кладенци (на дълбочина 3 - 20 м). Понякога под льоса който е със средна дебелина 20 м. в платовидните участъци между долините има глина, върху която се задържа малко вода. Това е положението в Добружа.

[монио]

От: Кладенци и сондажи

А в Каварна какво е положението някой имали информация ? Става въпрос за каверните. Зная че излизат около 15-17 тия метър .Но дали има още по-надълбоко?

[Фани]

От: Кладенци и сондажи

Момчета здравейте, преди време бях писала в тази тема - как се сплеска тръбата на сондажа, понеже оказа се сложена от тънката пвц, не добре дренирана и т.н. Понеже има направена шахта и не искаме другаде да се дупчи за нов сондаж, варианта е да се направи в стария или точно до него. Предлагат ми в нея да набият метална тръба, 12м. (заварени 2 по 6 м.), цол и половина и гарантират достатъчен дебит за поливане на около 200 кв.м. градина. Искам да знам - ще стане ли по този начин, достатъчно надеждно ли е, че и парите не са малко, не искаме да ги даваме на вяръра?
Другият вариант беше един колега от форума, който има специална сонда, ще извади старата тръба и набие нова, вече по-дебела (както тук доста е обсъждано), ф110 или 120 не помня вече. Но пък това е доста по-скъпо, какво ще ме посъветвате?
Благодаря предварително!

[Паджеровод]

От: Кладенци и сондажи

Предлагат ми в нея да набият метална тръба, 12м. (заварени 2 по 6 м.), цол и половина и гарантират достатъчен дебит за поливане на около 200 кв.м. градина. Искам да знам - ще стане ли по този начин, достатъчно надеждно ли е, че и парите не са малко, не искаме да ги даваме на вяръра?

В тази тръба не може да се спусне помпа, а отвън се тегли до осмия метър максимум. Имай го предвид.

[Фред]

От: Кладенци и сондажи

Все трудни задачи задавате Особено пък и когато трябва да е за без пари. За мен чистото решение е нов сондаж в непосредствена близост до старият и този път обсаден както трябва с метална обсадна колона след като скалите в теренаимат склонност към подуване. Десетина метра сондаж не е чак толкова скъп, с другите решения има опасност да дадете почти същите пари и пак да няма резултат.

Какви са опасностите в предложените решения: при набиването на нова желязна тръба в старата от ПВЦ ако сплескването е голямо вероятността ПВЦ тръбата да се скъса и начупи е доста голяма. Освен това като изтиквате радиално обратно материала около ПВЦ тръбата се уплътнява и лошо ще пропуска водата. Долу на забоя около филтъра на новата колона ще стои старият филтър от ПВЦ което също влошава водоотдаването. Искайте няколко примера за такива операции и проверете на място какво се е получило. Освен това искайте гаранции за дебита и да се плаща след като той се потвърди.

Вторият вариант с изваждането на ПВЦ тръбата и спускане на нова стоманена колона /или дебело ПВЦ/ е по-добър. Въпросът е дали ще успее да я извади без да я скъса. Имаме примери в нефта където така при вадене късаме стоманени обсадни колони. Е, тук е по-плитко но пък е здраво прихванато и е тънко ПВЦ. Ако дърпа отгоре вероятността за късане е голяма, ако хване с тръболовка отдолу може и да намали риска но се съмнявам, че такива понятия като тръболовка и тръборезка са широко известни. Въобще плаче си за разработване на гама специализирани инструменти и технологии но отдавна ги няма БРВ-тата и държавното финансиране.

Ако минете на вторият вариант непременно искайте да разработи призабойната зона, да я поочисти и т.н. И непременно пишете какво се е получило, темата с ремонт на хидрогеоложки сондажи е много интересна. Направо си заслужава откриването на нова тема.

PS И да, тръба цол и половина при първият вариант е страшно малък диаметър.

[valchog]

От: Кладенци и сондажи

Малко извън темата, ама като гледам какво се случва навън вода няма да ни трябва май тази година. То не може да вали през 15 мин. Преди малко 30 мин гърмя без да спре. В градината ми нищо не расте освен райграс-а, който направо полудява. Не мога да си довърша хралупата заради този дъжд.