Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

[Anyuser]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Вероятно инженерите от SpaceX са сметнали и дори моделирали на компютър натоварванията на конструкцията и са се подсигурили, и тъй като системата е за многократно използване, много е вероятно да не работи на гранични или близки до граничните натоварвания.

Не мисля че ще бъде фатален проблем отказ на един двигател от първата степен - ракетата има достатъчно голям резерв от тяга, отражението ще бъде намаляване на пълната тяга с около 3.7%. Всеки от двигателите (Merlin 1D Land version) има максимална тяга от 84.5t , общата за първата степен е около 2280t при 1420t стартова маса.
Виж ако откаже двигателя на втората степен - нещата стават фатални за сателита.

Със сигурност имат сценарий за действие при отказ на един двигател. Но какво ще/може да се случи в такава ситуация за сега само може да гадаем.

До сега нямат провален старт.
Експлозията при предстартовите тестове с израелския сателит не я броим, защото реално не е имало и не се е предвиждал старт по време на инцидента.

[Паджеровод]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Какво се случва при проблем или отказ на един от 27 мотора, особено ако проблемния двигател е на някой от ускорителите? .

Няма откъде да знам затова само предполагам че гасят един от другата страна за симетрия на тягата. Която е достатъчна за издигане, и предполагам има проектиран запас за достигане на зададената скорост

[rusev]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Дано От SpaceX да четат тука. Все ще научат нещо. Даже и формулата на едиси кой....

[davc]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Дано От SpaceX да четат тука. Все ще научат нещо. Даже и формулата на едиси кой....

Бе те още малко и ще научат, как ракетата им не е излетяла, а може би и изобщо не я е имало...

[Bogoljub Gagic]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Бе те още малко и ще научат, как ракетата им не е излетяла, а може би и изобщо не я е имало...

Е, то е ясно, че всичко е "Голливуд продэкшн" като всеизвестно фалшивия полет до Луната, който никога не се е състоял, още по-малко излизането на човек там.

Схемата е следната:
1. Ракета няма, всичко е менте и фотошоп;
2. Ама двигателите ѝ са руски на тая ракета;
3. Ама тя не може да носи повече от 1 тон и се е разпаднала при излитането...

[Веско]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Намерих нещо интересно от самия Вернер фон Браун

Wernher von Braun Project: " Trip Around the Moon ", Walt Disney (1955)

[Веско]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

И интересно съвпадение - в романа си "Project MARS: A Technical Tale", Вернер фон Браун пише на стр. 177:"Марсианското правителство се ръководи от десет човека, лидера на които се избира чрез общо избирателно право за пет години и се титулова "Elon"....



Книгата е интересна, има я свободно из нета.

[pan_rt]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

къде се намира теслата в момента?
на лайфа в youtube не се вижда земята?

[Ясен]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

къде се намира теслата в момента?
на лайфа в youtube не се вижда земята?

Далече...

[Веско]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

"Starman" LIVE RADIO си работи - има периоди без връзка, но иначе се вижда земята.

[davc]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

къде се намира теслата в момента?
на лайфа в youtube не се вижда земята?

Далече...

Абе, чува се че била на Горубляне - нов внос, с пренабити номера и върнат километраж

[Ясен]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Абе, чува се че била на Горубляне - нов внос, с пренабити номера и върнат километраж

ТОЗИ километраж не знам дали могат да го върнат вече.

[Веско]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Интересни въпрос и отговор оттук.

Защо ракетата SLS използва изключително скъпите двигатели RS25, предназначени за повторна употреба вместо само един полет? Защо да не се използват по-евтини двигатели вместо това? Не е ли абсурдно?

Jeffrey Naujok, Computer Programming Guru, Space Freak, and font of trivia
Answered Dec 29


Има няколко нива на отговора на този въпрос.

Първото е, че понастоящем разполагаме с 16 RS-25 двигателя, създадени за флота на космическите совалки. Тези 16 двигателя са налични, мощни и са изгладени много близо до физическите граници на максимален специфичен импулс, които е възможен с LH / LOX двигател. Те дават огромно съотношение на тяга към тегло, като се има предвид теглото им 3500 килограма и са едни от най-надеждните двигатели, създавани някога, което е много важно, когато всеки старт има потенциална цена от няколко милиарда долара. Последното нещо, което искате, е неуспех при стартирането.

От тази гледна точка, първите четири старта на SLS са "безплатни", изполвайки RS-25. Двигателите вече са платени като част от мисиите на совалката и няма да бъдат използвани за нищо друго. В това отношение има смисъл да се използва двигателят RS-25.

Второто ниво на отговора е, че НАСА е получила мандат от Конгреса да използва повторно технологията, изградена за програмата "Космическа совалка", върху SLS. За да не забравяме, SLS е вторият (или сигурно трети) приемник на програмата STS. Първоначалното намерение беше да се изгради програмата Constellation с лекото превозно средство Ares I, базирано на единична, петсегментна SRB (ускорител на твърдо гориво) , извеждаща Орион капсула с екипаж а орбита, а след това да се добави Ares V, която би била подобно на SLS, но на базата на много по-голям мащаб, отколкото дори е мислена SLS, с потенциална оценка 188 тона на LEO.

„Constellation“ програмата беше типична за по-голямата част от скорошната история на НАСА като твърде обещаваща и недостатъчно резултатна. След като започна през 2005 г., първото и единствено стартиране по програмата Constellation - тестът на Ares I-X през 2009 г., беше почти смехотворна рекламна каскада, което беше всичко друго освен гладко. Бустерът беше макет на 5-сегментен SRB, който всъщност е изостанал от преди 4-сегментен. Двигателят J-2X за втората степен не беше готов навреме, така че втората степен беше само макет на полезен товар. Удължената дължина предизвика хармонични трептения в тягата, които биха разтърсили живия екипаж до безсъзнание, а макетирания полезен товар дори не се отдели гладко от бустера, а вместо това се усукваше настрани. Един от трите парашута на СРБ въобще не успя да се отвори, а вторият се отвори само частично. Бустера се пльосна толкова силно, че трябваше да бъде бракуван. Цялото изстрелване изглеждаше като абсолютен провал но, разбира се, беше публично приветствано като пълен успех от НАСА.

Арес трябваше да бъде буквално "налична" резервна система, за да се изпраща екипаж на орбита. В края на краищата се предполагаше, че ще се използват съществуващите SRB, а след това и възстановения двигател J-2, който се е доказал на всяка мисия на Аполон. Вместо това до 2010 г. беше ясно, че ако всичко е било по план, първото пилотирано изстрелване няма как да се случи до 2017-2019 г. при разходи за разработка от 40 милиарда долара.

Ares V беше още по-лошо, тъй като изискваше разработване и изработване на нов комплект двигатели LH / LOX, базирани на двигателя Delta RS-68. Този вариант на RS-68B, макар и много по-евтин и по-прост от двигателите RS-25 / SME, вероятно щеше да се провали, защото соплото нямаше да издържи на високата температура на двигателя на SRB. Редизайнът на RS-68B за регенеративно охлаждане, подобно на RS-25, би бил твърде скъп.

Но, разбира се, имаше още. В совалката се използват външни резервоари 8,4 метра, докато Ares V се нуждае от 10-метрови резервоари. Това означаваше, че всички инструменти във фабриката Michoud, която строи външните резервоари, трябваше да бъдат напълно заменени. Тяя беше специално построена и оборудвана за совалката, и би струвало милиарди долари, за да се замени изцяло.

Когато комисията от комитета Августин направи преглед на проекта "Арес V", тя каза, че най-рано ще може лети до края на 2020 година.

Когато някои от инженерите в НАСА пренебрегнаха факта, че Ares V беше основно редизайн на повечето наличен хардуер и мечтаеха 15-годишни времена, и натискаха за платформата „Юпитер“, която бе разгледана за кратко, но в крайна сметка отхвърлена. Странно е, че SLS има повече общи неща с Юпитер, отколкото с програмата Ares. Въпреки това смятам, че конфигурацията на ”Юпитер“ се е опитала да възстанови двигателите RS-25.

С две масивни атаки срещу ракетите и, „Constellation“ беше отложена (с изключение на капсулата Орион) от президента Обама в бюджета за 2010 г. През 2011 г. беше наложен нов дизайн, базиран на съществуващите системи от совалките, а това беше именно SLS.

SLS отхвърли идеята "с SRB на орбита" Ares I и вместо това се съсредоточи върху създаването на супер-голям-лифт "Ares V Lite" еквивалент. НАСА се отказа от 10-метровия резервоар и се върна в резервоара от 8,4 метра. SRB ще остане новия 5-сегментен дизайн, създаден за Ares.


При затягане на бюджета нямаше никаква възможност да се направи нищо друго, освен една напълно заменяща основна ракета, а в НАСА нямаше сили да се наложат за многократно използваеми системи, след като евентуалните разходи за совалката с обещанието си за евтин достъп до космоса надхвърлиха $ 196 милиарда за 135 полета. (Вижте моя отговор на този въпрос за чувствата ми към совалката.)

Така че НАСА пренасочи SLS далеч от просто връщане способността за полети с екипаж в САЩ - роля, която вместо това делегира на търговски превозвачи като SpaceX и ULA - и вместо това направи SLS платформа за "Big Science" и "Big Space".

Това ни води до ниво три от отговора.

Политиката.

На НАСА ставаше дума за наука. Те изпратиха сонди на планетите, за да научат неща. Но сега техният бюджет е свързан с политиката и политиците харесват неща, които им дават мандат. Никой никога няма да забрави настоятелния призив за действие на Кенеди, за да отиде човек на луната, и всеки политик сега гледа някаква червена точка в небето - макар че искрено се съмнявам, че повечето политици дори могат сами да намерят Марс - мислят, че ще слязат в историята, като пратят човечеството там.

Така че НАСА е насочена към програмата "Big Space". "Пратете човек на Марс!" казват политиците. Така че SLS е предназначена да изпрати космическа капсула, заедно с няколко десетки тона поддържащо оборудване, обитаеми помещения и т.н., на път към Червената планета. За да направите това, ви трябва луда мощност, особено когато можете само да си позволите да построите и да стартирате по една от тези ракети годишно.

Чух, че 8-те допълнителни двигателя RS-25E, които се произвеждат в момента, идват на цена 1,19 милиарда долара. Това е само за двигателите. За два полета. Това е много тесто, което трябва да опечете, и единственият начин да го оправдаете е с големи, безсрамни действия на гадни мисии.

Освен за четвъртото ниво на това нещо, което е ...

Свинщина.

Сега можете да посочите, че вече споменах политиката, така че да кажа, че свинщината е нещо повтарящо се. Но това е целта.

Фабриките за совалката бяха разположени в множество щати. SRB са произведени в Юта, външните резервоари в Алабама, RS-25 е построен първоначално в Калифорния, въпреки че не съм сигурен дали новите се строят там. Системите за ориентиране, компютърните програми, Kосмическaтa капсулa Орион (Колорадо) са построени в цялата страна. Тогава се тестват на други места.

Смятате ли, че е съвпадение, че Джонсън Космическия център е в Тексас, втория по големина избирателен щат? Или, че Канаверал е във Флорида, четвъртия по големина? Ако те биха могли да компенсират 100-те и повече метра в секунда делта-V, които губите при излитане от щат Ню Йорк, сигурен съм, че политиците ще разположат стартова площадка на Librty Island ако могат. Почти изстрелваха совалки от "Ванденберг AFB" в Калифорния. (Сериозно, площадката за изстрелване се построява точно преди катастрофата на Challenger да сложи край.)

Никога не е имало причина да се изградят всички тези производствени предприятия на разстояние от мястото за изстрелване. Всичко можеше да бъде на десет мили, но всеки политик иска всеки проект да стане в родния им край, за да могат да дадат мръвка на гласоподавателите си.

Boeing изгражда военни самолети в 38 щата. Мислиш, че това е за удобство?

След приключването на совалката, всеки един от тези конгресмени искаше да се увери, че влакчето със сос продължава да налива в техните райони. Затова те поискаха всичко да използва совалковите технологии. Хората, наети от 70-те години на миналия век, остават наети, а политиците продължават да получават гласовете си.

Добре дошли във Вашингтон.

Между другото, сметнете. 16 съществуващи двигателя, 8 нови, а се използват 4 за един полет. Това означава, че НАСА има планове за само шест мисии. Това е. Всичко.

Между 2005 г. и сега, за програмата Constellation и SLS, НАСА вече е усвоила около 20 млрд. долара само за разходите за разработка, а сега най-рано първият полет без екипаж на SLS ще е на 19 декември 2019 г. Очаквам това да се плъзне до 2020 г. в началото на следващата година (2018 ). Досега нито една статия за полета никога не е посочила площадка за излитане. Дори единствения опитен полет на Орион беше прототип, който не съответства на последната публикувана статия.

Така че, на ниво пет ...

Ерата на ракетите за изграждане на НАСА приключва. Това е последният им удар. Казвам това въз основа на един прост факт. През 2005 г. Конгресът каза на НАСА да вземе съществуваща, функционална ракета и да използва части от нея за изграждане на нова ракета, а тук сме на 12 години и 20 милиарда долара по-късно и все още не сме виждали повече от няколко части разпръснати тук и там.

Междувременно през 2003 г. Елон Мъск влиза в празна сграда в Хоторн, Калифорния, с няколко инженери и група музиканти ...

Днес, на 28 декември 2017 г., след 50 успешни полета Falcon 9, 13 мисии за ISS зареждане и 20 успешни кацания, Falcon Heavy застана изправен в SLC-39A. Добре, разбира се, тя може да вдигне само 70 тона на ЛЕО. Но, разбира се, това е така, защото и трите от първите степени са многократно използвани - два от тях всъщност са "полетно доказани" бустери.
Прогнозите са, че общите разходи на SpaceX за разработването на цялата тази технология от 2003 г. насам са по-малко от $ 9 милиарда. По някое време около май, капсулата Дракон 2 ще получи първите си тестови полети и потенциално ще получи първия си полет до ISS преди края на 2018 г. До този момент SLS дори няма да бъде сглобен във VAB.

Ето защо и аз съм съвсем сигурен, че когато SLS носи първата капсула Орион на Марс с приземяващия апарат тип "Антарес" - и тук допускам само, защото приземяващият е част от отменената програма Constellation - спускайки се на повърхността и след огнения тласък, извадят се краката и прахът се утаи, те ще кацнат на площадка за кацане SpaceX, поздравени от колонисти, живеещи в помещения Bigelow или нещо подобно - освен ако не пристигнат в колонията Безос (Blue Origin), разбира се, където някой ще предава на живо кацането по задължителните емисии на Facebook.

Сигурен съм, че SLS ще бъде последния носител, построен от НАСА, което всъщност ще ме направи много щастлив, защото може би тогава те най-накрая ще излязат от ракетния бизнес и ще се върнат към науката.
===================

Тук има и други интересни теми от същия автор.

(преводът е мой, извинявам се за грешки)

[disko04]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Не грешките са важните в случая!

Благодаря!

[Веско]

От: Първия тестов полет на Falcon Heavy е днес (сега!)

Стана дума за "първите" неща на човечеството в космоса и реших да преведа още една от публикациите на същия автор Jeffrey Naujok,
Има малки исторически неточности за причините за заточението на Корольов, но начина, по който е представен живота му и работата е интересен.

Кой е по-добър ракетен учен, Сергей Корольов или Вернер фон Браун?

Аз оценявам работата на фон Браун и мисля, че той определено има върхови постижения, но трябва да дам за Корольов моя глас ако трябва да избера. Не че не оценявам фон Браун или мисля, че Корольов е построил по-добри ракети, но Корольов успя да направи нещата толкова добре да работят, с много малко допълнителни усилия.

След Втората световна война американците успяха чрез операция Paperclip да съберат заедно цялата нацистка германска група разработваща ракетите V-2. Заедно с това, те са взели всички чертежи, както и всички конструктивни бележки, тъй като германските учени са избягали с тях, вместо да ги унищожат, както им е било наредено.

От друга страна, Корольов е прекарал по-голямата част от войната в Гулаг в Сибир, на който е бил изпратен, благодарение на доносите по принуда на Глушко (не е достоверно, бел.пр), неговия основен съперник в областта на ракетното инженерство в Русия. Русия е получила много ценни неща от Пенемюнде, включително цели ракети V-2, но когато Глушко не успява да ги използва с обратен инженеринг, помолил политбюро да върне Корольов, знаейки, че той е единственият, който може да ги разбере.

Така че, Корольов е започнал с късен старт зад американската програма, въпреки че и САЩ не са толкова незаинтересовани от руското ракетостроене, бавно развиват повечето от работите на фон Браун, с идеята, че те всички са били бивши нацисти и не може да им са се доверят.

Корольов получил образование в областта на аеро инженерството, така че не се занимава с наука, но дейността му по време на първата работа показва, че той е както превъзходен инженер и организатор, така и добър в координирането на сложни проекти. Именно тези знания го вкарват в руската програма за междуконтинентални балистични ракети. Но Корольов все още трябва да работи с Глушко, човека, който го беше изпратил в лагер за повече от половин десетилетие. Интересно е да се отбележи, че присъдата на Корольов е все още в сила, но "чака" до 1957 г. Така той работи и с надвиснала брадва върху главата си през цялото време, довело до пускането на Спутник.

Корольов също трябвало да толерира капризите на руската политика. Глушко е имал повече благосклонност в Кремъл, така че е бил натоварен с ракетните двигатели, докато Корольов е проектирал цялата система. Корольов често се случвало да преобърне проекти, които Глушко ще промени и няма да успее да достави. Ракетните двигатели R-3, които трябваше да осигурят по-голяма тяга за постигане на 3 000 мили обхват, били отменени, след като Глушко не успял да ги произведе на няколко пъти.

Докато работел по дериватите на V-2, Корольов осъзнал, че орбиталният полет е възможен и работил в посока на R-7 ускорител. Политбюро обаче нямало никакъв интерес към науката, искайки междуконтинентални балистични ракети, поне докато САЩ обявили възможността за стартиране на сателит. Чак след това те дали зелена светлина за R-7 на Корольов.
Корольов, изполвайки дизайна на немската ракета А4, конструира R-7 ускорителя, първият многокомпонентен двигател с 5 двигателя, всеки от които използва 4 горивни камери, за да се увеличи мощността. За първи път Глушко следва плановете и Корольов успява да демонстрира първата в света истинска междуконтинентална балистична ракета през 1957 г., като пуска бойна глава от Байконаур до Камчатка на Сибирския полуостров.

Междувременно научното звено работело върху голям спътник, но след като R-7 стартира, Политбюро съобщило на Корольов, че ще трябва да стартира сателита си като прелюдия към 40-годишнината от Октомврийската революция. След по-малко от месец Корольов отхвърли проекта за големия спътник, който R-7 все още няма как да изстреля в орбита и го заменя със сондата Спутник 1, чието конструиране Корольов прави лично. Така на 4 октомври 1957 г. Корольов, бившият затворник в Гулаг, осъден на смърт по време на чистката на Сталин, изведе първия в света сателит в орбита.

Никита Хрусчов се къпе в международна слава, докато Корольов живее криейки се. Официално той е бил известен само като Главен конструктор. Това е с цел да го защитят от чуждестранни опити за убийство, което в онези дни било истинска заплаха. Въпреки това, Хрусчов го натиснал за по-зрелищно изстрелване само месец по-късно и той отново свърши работа, като изведе Спутник 2 по повод годишнината от Октомврийската революция, 4 ноември (руснаците използват Юлианския календар до след революцията, за останалият Октомври е през Ноември.)

На борда се намира Лайка, кучето и първото живо същество, изпратено в космоса.

Отново, въпреки всичките препятствия, Корольов бе победил фон Браун и Съединените щати.

Спутник 3, оригиналът на научния спътник, който е бил отменен заради едномесечния срок за пускане на Спутник 1, е пуснат в орбита на 15 май 1958 г. За съжаление, неговото записващо устройство не работило и предоставило малко реални начни данни, позволявайки за първи път, да станат САЩ първи със сателитите Explorer 3 и Pioneer 3, които картографират радиационните пояси на Van Allen.

Но пускането на Спутник 3 също предизвика страх от Бога в Съединените щати, защото орбитата на огромния сателит показа, че R-7 е способен да прати ядрено оръжие навсякъде по света. Това беше както добро, така и лошо за Корольов. Военно мислещото Политбюро имаше ракета която може да стигне до Съединените щати, така че защо се нуждаеше от нещо друго или нещо по-голямо?
Корольов получил финансиране за опит със сонда "Луна", използвайки ракетата "R-7", но след това беше принуден да се върне към всички изстрелвания по политически причини. Също така трябваше да проектира първата ракета, която щеше да бъде изстреляна напълно в открития космос, на втората степен на която щеше да се изпрати сондата към луната.

След три неуспеха, мисията Луна 1 през 1959 г. успя да достигне скорост за преодоляване на земната гравитация, още едно първенство за Корольов, но сондата пропусна луната с 6 000 километра. Луна 2 ще последва през септември 1959 г. и ще стане първият обект създаден от човек който ще попадне на луната. Луна 3, стартирана две години и три дни след Спутник 1, не само влезе в орбита около Луната, но изпрати на Земята първите снимки на обратната страна на Луната.

През 1958 г. Корольов вече се е насочил към много по-трудната задача да изпрати човек в космоса. Той лично е проектирал големи части от космическия кораб "Восток" и е ръководил програмата, за да прати човек в космоса. Тя е проектирана да бъде напълно автоматизирана, като космонавтът е само малко повече от пътник.

След пет орбитални безпилотни тестови полета, които носеха кучета, последните две от които успешно слязоха от орбита и кацнаха, бяха готови да опитат истински полет. Юри Гагарин се качи върху модифициран R-7 и беше изстрелян в орбита на 12 април 1961 г. По-малко от 4 години след Спутник 1.

Корольов застана още веднъж на първо място за Съветите, а след това го направи отново с още 5 успешни полета, включително 81-те обиколки на Восток 5 и първата жена в космоса Валентина Терешкова на Восток 6.

И с целия този успех Хрусчов съкрати бюджета си. Разбира се, всичко това беше чудесно за пресата, но беше скъпо и не даде нищо на националната отбрана. Корольов излезе с планове за разузнавателни спътници и комуникационни спътници, но Хрусчов искаше само да получи повече "първи" в програмата на полети с екипаж, стига да може да го направи "евтино".

Когато Корольов се дърпаше за преминаване към капсули с повече екипаж, Хрусчов, провокиран от докладите на програмата на САЩ "Джемини", просто го заплаши с предаване на космическата програма към съперниците му.

Така че, с трепет, те построиха и тестваха Восход, който можеше да носи трима астронавти, но само без скафандри, тъй като масата му била толкова голяма, че можел да кацне безопасно, само когато е освободен от цялото излишно тегло. След многобройни тестове, при които парашутите не работели, най-накрая използвали по-здрав материал и Восход 1 бе изстрелян с трима космонавти на борда през октомври 1964 г., нещо, с което САЩ не можеха да се справят до полетите на Аполо от 1967 г.

На следващия полет, през март 1965 г., само с двама космонавти, извършват първата космическа разходка в света. Махането на третия космонавт им даде теглото, от което се нуждаеха за скафандъра на космонавта.

През цялото това време Корольов работи върху проектирането на голямата лунна ракета N-1. На основа на двигателя NK-15, ракетата би била по-голяма и по-мощна от тази на Сатурн V, използвана за Аполо. Но отново Глушко стои на пътя, отказвайки да проектира RP1 / LOX двигател за Корольов, казвайки, че е твърде трудно и че Корольов трябва да се придържа към новия RD-270 двигател, който работи с UDMH / N2O4. Тази комбинация е хиперголична, което означава, че се самовъзпламенява, но също така е силно токсична. На Корольов не му харесваше идеята за полет с екипаж, задвижван от отвратително отровно гориво.

N-1 е с конусовидна форма с отворен въздушен поток през първата и втората степен. Това всъщност осигурява допълнителни въздушни потоци между пръстените на двигателите NK-15 и би действало, за да увеличи теглителната сила, както и да действа като вид тороиден аеродизайн. В това отношение N-1 е наистина десетилетия по-рано от времето си.

Но Корольов се изправя пред фактите на развитието на съветската епоха. Поради политиката разработката на N-1 не започва чак до октомври 1965 г., когато Хрушчов вече не е в кабинета, и почти 4 години след като фон Браун бе успял да получи разрешение за лунната си ракета Сатурн V. Корольов искаше RP1 / LOX двигатели на N-1, а не UDMH / N2O4 двигатели, които Глушко предпочита. Той се обърнал към дизайнера на ракетите Николай Кузнецов, който няма опит в големите двигатели. Затова NK-15 е малък двигател, изискващ гигантски куп двигатели за да работят.
В крайна сметка NK-15 е направен много надежден и много мощен, и доказан, сега се нарича NK-33 или Aerojet AJ26-58 в САЩ (и производния, RD-180 използва технологията на NK-15 , и се използва в Atlas V), а излишните двигатели, направени за програмата N-1, все още се използват по целия свят. Но в тези ранни дни той беше нов и неизпитан двигател.

Двигателят обаче беше малък и имаше нужда от 30 двигателя, за да се постигне необходимата тяга. 30 двигателя са довели до 30 комплекта тръбни инсталации, а ракетата е изключително сложна. Корольов смята, че може да се справи с тези проблеми и все пак да изпрати Русия на луната пред американците, но съдбата се намеси.

Преди да започне първото изпитание, през януари 1966 г. Корольов умря или от сърдечно заболяване, чревен тумор или от лоша хирургия ... никой не беше съвсем сигурен.

Без него да ръководи програмата, проекта N-1 се провали, експлодирайки при всичките четири опита за стартиране.

Предполагам, може да се каже, че причината, поради която се придържам към Корольов, е че последният от руските "първи" се случи при Корольов, а когато умря, съветската космическа програма е в стагнация от десетилетия. Дори капсулите Союз, които летят днес, са все още остатъци от влиянието на Корольов, както и от ракетите, които сега летят с тези капсули - ракетите "Союз", които возят всеки американски астронавт до МКС след пенсионирането на совалката. Тези ракети са директни потомци на R-7 и проекта на Корольов за самата ракета Союз.

Наистина, освен ракетата Протон, използвана за изстрелване на товари (която беше алтернативната лунна ракета на N-1, избутана от Владомир Челомей през 60-те години), цялата съветска космическа програма, различна от Буран, все още се основава на работата на Сергей Корольов до днес.

Дори фон Браун не може да каже това.

Jeffrey Naujok

Computer Programming Guru, Space Freak, and font of trivia