Не съм "спец", ама машина да лети ниско и бързо, няма.
Или лети ниско и по-бавно, или е в космоса и е бърза.
Та скоростта може би е достижима, но я няма опаковката, дето да държи на напъна.
И кое ще е по-лесно:три полета и смяна на мотор, или три полета и смяна на корпуса?
То и двете не са оферта...
Свивам платната-двигателите са трудни поне колкото фюзелажа.
Младежи, уважавайте старостта - тя е вашето бъдеще...
0887/осемпет 66 4осем
Цитираната в статията сума може да стигне за развойна дейност по създаване на NDA и MOU.
Реалното плащане вероятно ще дойде по линия напр. на озеленяване на посолствата им по света.
Да де, ама за какво ти е шпионски самолет, дето лети малко по-ниско от шпионски спътник?...
Причините може да са няколко:
1. Качеството на събраната информация (от височина 20-30км ще е доста по-качествена и детайлна отколкото от 70-100 и повече км).
2. Спътника е предвидим. Треакторията му се знае и се променя трудно (и с цената на рязко съкращаване живота на спътница - изразходва гориво). Освен това спътника преминава, и трябва да чакаш доста часове за да може да мине отново над даден обект - трудно се проследява динамика на процес. Докато самолета може да се дислоцира някъде наблизо (на 2-3 х.км) и внезапно да е на мястото за под един час.
А за ударни функции - малко съмнително - баланса на самолета особено ако трябва да се отдели от него някое изделие ще е доста труден. Да не говорим за това какви параметри би трябвало да има 'изделието', което също би трябвало да понася безпроблемно такива скорости...
Вече съм неактивен в този форум и не го следя.
Но съм насреща през алтернативни средства за комуникация (други форуми, телефон), ако има въпроси по обсъжданите тук теми.
SR-71 е летял над Русия и останалите от ВД. Всъщност, главно там е летял. Над цялата източна Европа, над целия руски север и далечния изток, над Кавказ, Черно море и средна Азия. Единствено за централно-европейската част на Русия - аз поне не знам. Също така, не знам да е пресичал над Русия, маршрутите винаги са били по продължение (успоредно) на границите. Имало е периоди, когато базираните в Япония самолети са правили по няколко навлизания във въздушното пространство на Русия дневно. Полетите над Русия престават във втората половина на '80-те, което е колкото поради появата и насищането с МиГ 31 - толкова и следствие настъпилото по това време политическо разведряване. Летял е и над други „горещи точки“ - Виетнам, Близкия изток, Афганистан. Не знам какво имаш предвид под „по-старичко оръжие“, но навсякъде там е бивало налично най-новото, с което се е разполагало към съответният момент изобщо. Във Виетнам е имало нарочна ПВО-формация, имаща единствена задача - сваляне на Блекбърд. Това е единственият тип самолет, несвалян там - и от двете (три/четири/петте) страни. Отделно, нали не се съмняваш, че във Виетнам и Близкия изток, срещу него са летели „Ван Ю Ша“ и „Иван бин Аладин“ .
Колкото до ефективността му като разузнавач. Вече е казано достатъчно за „гъвкавостта“ на самолета по принцип, сравнен със сателит. Но не е само това, има ред задачи, които спътникът не може да изпълни - като фотограметрични например. Отделно, предвид нивото на фотографската техника, цели щабове аналитици са дзепали спътниковите снимки, направени от 100 и повече километра, и са разсъждавали: „какво е искал да каже авторът“ - нещо в много по-малка степен проблемно от 30 километра. Друг аспект (изобщо незасегнат и затова ще наблегна на него) на разузнаването със самолет е, че прелитайки над дадена територия, той задейства цялата ПВО-система - местонахождение и брой на станциите; мобилни, или не; време на реакция, начин на реакция; вид и количество ПВО-авиация; ПЗРК; параметри на всички тези оръжейни системи; тактика и изобщо организация на действията и т. н. и т. н. Когато престават да навлизат във въздушното пространство на Русия (споменатата втора половина на '80-те), точно това остава прилаганият начин на разузнаване. Впрочем, точно това беше основното приложение и начин на работа, и на нашите МиГ 25, за които е станало въпрос.
ЗА Т-4, в контекст на нещо различно от бомбардировач, ти в момента за пръв път говориш, в цялата тема. Досега, той се споменаваше единствено дотолкова-доколкото ставаше въпрос за титан и единствено в тази връзка. Сега - какви сметки си правили, пък какво в края на краищата успели - са едни много различни неща. Може да им се щяло не 250, а 2500, ма се е получило ...нищо (всъщност, като резултат на интригите си, Туполев „пласира“ Ту-26 де).
Нали знаеш нашенската: „Едно е да искаш, друго е да можеш - трето и четвърто е да го направиш...“!
Колега, абе да не е да имаш грешка нещо, бе?!
Ако ще нафтата и без пари да я направят, пак че краднем!
Само DIESEL !!!
Мечтата на всеки леопард е да има гащи от курвенска кожа.
„SR-71 e двуместен, но с Кели Джонсън решихме, че за първия полет е по-добре да съм сам. Когато наближи време за първия полет все още не функционираха 379 различни елементи от бордното оборудване. Събрахме се с инженерите за да видим какво точно ни е нужно за полета и какво не. Разбира се, на първо място бе безопасността. По време на първите полети обикновено не се прибира колесника, но Кели Джонсън настояваше да достигнем свръхзвукова скорост.
С него спорихме дълго и след това заедно седнахме и написахме планът за полета. Влязох в кабината на самолета и поставих листа с плана на бедрото си. Запуснах двигателя, проверих работата на различните системи и дадох знак да махнат колодките от колесника. Изрулирах на полосата, дадох тяга и машината бързо започна да ускорява. За малко пуснах форсажа, а след това поставих двигателя на малка газ и пуснах спирачния парашут. Проверих изправността на спирачките. Прибрах се в хангара, където провериха отново целия самолет. Беше време за полет.
Излетях нормално и взех северен курс. Всичко вървеше по план и започнах да се приготвям да разгонвам до свръхзвукова скорост. Дадох тяга и самолета започна да набира скорост и височина. На скорост от М 1,2 светна предупредителната лампа, че има неизправност в фанара ми. Отнех двигателите и премислих ситуацията. Стигнах до извода, че заради ниското налягане, което се поддържа в кабината фанара не е добре уплътнен, което задейства сензора. След кратък размисъл отново дадох тяга на двигателите и достигнах височина от 15 000 m и скорост от М 1,5. Започнах да снижавам. Лампичката все така светеше. Приземих се в Палмдейл след час във въздуха. Инженерите на земята потвърдиха подозренията ми за фанара.”
За хиперзвукова скорост ти трябва не рамджет а scramjet. Въздуха постъпва в горивната камера със свръхзвукова скорост. Проблемите са много и не докрай преодолени. Скептичен съм. https://www.youtube.com/watch?v=6K_rzuSuqIg
Реалният полет трае секунди, не бъркайте с полета на ракетата - носител. Гледайте към края - след отделянето, това е същинския полет на Hyper X.
0888794435, 0878171117- VP44 Simulator
Дизел сервиз, BOSCH- VP44, Zexel VRZ (Pajero 3.2DID),комън-рейл.
Суперскан България www.decbg.com
Машинно почистване на DPF/FAP филтър
Покрай друга една тема влязох в тази и гледам, че последното развитие е разсъждения относно проблемите на бъдещ хиперзвуков самолет.
Да, споделям мнението, че именно двигателят за такъв е основен проблем (бях го писал и някъде по-напред в тази тема). Проблемът не е в двигател за хиперзвукови скорости, сам по себеси - всъщност. Към момента съществуват достатъчно съвършени и ефективни двигатели за всякакви скорости. Големият проблем е всережимен двигател, покриващ целият диапазон от дозвукови, през трансзвукови, свръхзвукови - до хиперзвукови скорости. Покриването на подобен диапазон предполага съвместяване на ред параметри, голяма част от които - взаимно изключващи се.
Напрактика, 50 и кусур годишните двигатели на СР 71, си остават най-доброто, на повече от което не е способна и съвсем съвременната ни технология откъм универсалност!
Последно редактирано от davc; 04-02-15, 23:16.
Причина: поувлякъл се бех
Аз мисля че двигателите на SR71 има какво да се усъвършенстват, за 50г. технологиите напреднаха много - нови материали, горива, електроника и др.
Всички неракетни реактивни двигатели (т.е тези които използват за окислител/работно тяло атмосферния въздух), може да се разглеждат като вариация на правопотоковият реактивен двигател с дозвукава скорост на въздуха в горивната камера и нормално горене (RAMJET).
При скорости под 1 МАХ той е много неефекнивен - голям разход, малка мощност и КПД, в този диапазон турбината решава проблема с ефективността и мощността, но е тежка за изработка, механизма е сложен с много елементи за контрол и управление и тежки изисквания към използваните материали. При скорости 2 МАХ турбо реактивният (TURBOJET) и правопотоковият (RAMJET) се доближават като параметри, при скорости над 3 МАХ RAMJET-a има предимство.
понастоящем RAMJET-a (има го и в твърдогоривен вариант) се използва масово в ракетите , най-вече в така наречените крилати ракети, като първоначалното им ускорение е благодарение на чист ракетен двигател (ракетите на руският зенитен комплекс комплекс БУК например ).
При скорости над 5.5 МАХ RAMJETA се сблъсква с проблема с температурата на двигателя и за постигане на по-високи скорости се преминава на вариант със свръхзвукова скорост на въздуха в горивната камера и свръхзвуково горене (т.н. SCRAMJET). Той има теоретичен таван до към 12-16МАХ заради горивото.
Двигателят на SR71 e TURBOJET работещ на границата на възможностите на TURBOJET схемата с afterburner, усъвършенстване може да се търси основно в размери, разход, управление и ефективност, но за по-високи скорости си трябва RAMJET/SCRAMJET.
За много режимен двигател според мен е възможно някакво съвместяване на механиката между RAMJET/SCRAMJEТ, но те немогат да се мешат с TURBOFAN.
TURBOFAN с afterburner може да се разглежда като някакво съвместяване между TURBOFAN и RAMJET.
Изобщо за големи скорости май най-добрия вариант е два отделни двигателя TURBOFAN+afterburner и RAMJET/SCRAMJET.
Първият служи за достигане на МАХ 1.5 а след това се включва и вторият, след преминаване над МАХ 3 се използва само вторият. Разбира се за тези скорости си трябва височина и по-разреден въздух.
Fear is the path to the dark side. Fear leads to anger. Anger leads to hate. Hate leads to suffering.
А-хъм, два (три-и) чишита двигатели на едно хвърчило, а евентуално и два чишита горива - т'ва да не е 100хиляди тона океански кораб!
А двигателите на СР 71 не са способни на хиперзвукови скорости и не подлежат (достъпната ни технология не е в състояние) на усъвършенстване.
Аз това и писах - за по-големи скорости - нъцки. Иначе за другите неща има какво да се усъвършенства.
Самолети с два и по-вече реактивни двигатели има и сега. Новото е само че ще са различни и с два вида гориво, което не мисля че е огромен проблем. Решавани са и доста по-сложни инженерни задачи. Зависи какви характеристики ще се гонят за какви цели и дали има кой да плати за разработката.
Fear is the path to the dark side. Fear leads to anger. Anger leads to hate. Hate leads to suffering.
Според фолклора някога, този самолет е бил точно с това, за което говорите. Турбореактивният двигател от снимките и като трети контур отвън на двата контура на този двигател - правопоточен. Затова и диаметърът на мотогондолите не съответства на двигателя, видно е по-голям.
Задачите за които е създаден отдавна са поети от спътниците .
То не е казано, че трябва да е непременно разузнавателен (а и тоя се е появил за изтребител). Пък и вервай ми - военните, ако имат на разположение хиперзвуков самолет - всеще му намерят задачи.
Коментар