Ладога 2011

[Nik]

От: Ладога 2011

Браво! Страшни снимки и репортаж

[PETER BLIZNAKA]

От: Ладога 2011

Супер е репортажа чакаме продължението.


Гледам че 99%от участниците са с американски гуми на Интерко и Мики Томпсън Липсват руските Я или селскостопански тракторки.Има добре направени машини и невиждани прототипи а други са направо грубо сделани грозили.Колко участника имаше във всички класове в това издание?

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

Супер е репортажа чакаме продължението.


Гледам че 99%от участниците са с американски гуми на Интерко и Мики Томпсън Липсват руските Я или селскостопански тракторки.Има добре направени машини и невиждани прототипи а други са направо грубо сделани грозили.Колко участника имаше във всички класове в това издание?

Благодаря! Много мило, радвам се, че мога да заостря вниманието ти и да усетиш поне малка част от това удоволствие, което ти ми доставяш с твоите репортажи!
За машините - така е, има ги всякакви. По-нататък ще видиш и други.
За гумите -аз лично видях през 2010 г само един руснак да кара с тракторки. Те са разрешени само за клас "Прото" по регламент http://www.ladoga-trophy.ru/document.php

Группа	Диаметр колес	Ширина колес не более	Каркас безопасности	Лебедка
ТR-1	до 838 мм	343мм	-	+
ТR-2	до 939 мм	381 мм	+	+
ТR-3	до939 мм	470 мм	+	+
Proto	до 1043 мм разрешена тракторная резина	470 мм	+	+
Adventure-Open	до 970 мм	381 мм	-	+

Участниците в състезанието през 2011 бяха 198 състезателни екипажа, разделени според техническите изисквания в три основни групи-"Спорт", "Туризъм" и "Дискавъри" в съответните класове(руснаците ги наричат категории).Съответно и трасетата са различни и така всеки участник си преценява за кой клас точно да си подготви машината, а и какво точно иска да "преживее" на Ладога. Избор голям и се забелязва трайната тенденция за все повече желаещи да участват в група "Туризъм", дори има вече лимитирана квота - до 40 заявили участници.

6. Зачетные категории и группы

6.1. Каждый Участник может подать заявку на участие в одной из ниже перечисленных категорий:

- Категория «sport», группа ТR-1 - Категория «sport», группа ТR-2 - Категория «sport», группа ТR-3 - Категория «sport», группа PROTO - Категория «sport», группа ATV-Special(6х6, 8х8, гусеничная техника до 3,5 т) - Категория «sport», группа «ATV-Original» (трасса для TR-1) - Категория «sport», группа «ATV-Open» - Категория«sport», группа «ATV-SSV» (side by side) - Категория«Adventure», группа«ATV- Adventure» (ATV-туризм) (трассадляTR-1) - Категория «Adventure», группа «Adventure» (туризм) (трасса для TR-1) - Категория «Adventure», группа «Adventure-OPEN» (туризм-опен) (трасса для TR-2, РЕЙД) - Группа «Grand-Tourism»(«Культурная навигация», «Квест», технические этапы) - Группа «Discovery»(Экскурсионная программа с элементами «Культурной навигации», соревновательная программа: Дневное Ориентирование по легенде, Пляжная гонка лайт) 6.1.1. В рамках трофи-рейда ЛАДОГА проводится командный зачет «TEAMSPIRIT».
На официалния сайт на състезанието има мнооого любопитни четива: http://www.ladoga-trophy.ru/

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

Продължавам с разказа, че има още много, а време - малко!

Минахме успешно прегледа и към хотела, където на паркинга пренаредихме багажи, инструменти и.т.н. Момчетата направиха бърза профилактика на двете съпортни тойоти - нямаше видими поражения след дългия маратон до Питер. През това време, а и да не им се пречкам, се погрижих за "бита" -храна, дрехи, консумативи, батерии и прочее. Обезпечването на "тила" е много важен Там.
Дойде време да се види какво стана с механичната лебедка още на път за Лом. Момчетата действаха мълчаливо, ама по израженията им разбрах, че нещата не са добре. Направих и аз мълчаливо няколко снимки, без дори да задам изнервящия въпрос "Какво става?"















Доста по-късно вечерта получих лаконичен отговор на въпроса си:"Ми, к'во, това въже се става, без механичната лебедка сме...пак само с електрическите."
А, кажете ми сега вие, какво стана, че аз не съм достатъчно технически компетентна.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

На прегледа Игор Саликов ни покани да му гостуваме вечерта, но ние бяхме решили, (а някои и затъжили за Финския залив), че ще си спретнем едно барбекю до плажа, още повече, че се намираше точно пред хотела ни в с. Репино и беше страхотно местенце. Поканихме и Игор Саликов, той каза, че непременно ще мине с мотора, че му е близо. Речено-сторено!















Игор само вдигна чаша българско червено вино за наздравица, но не отпи от нея. Не можел сега, че е с мотора и е опасно. И не опита виното, нищо, че живееше на 10 км. Оказа се, че Правителството на гр. Санкт Петербург е предприело още преди няколко години крути мерки срещу употребата на алкохол и шофирането. Толкова крути,че хванат ли те, дори с минимално количество алкохол в кръвта, следва автоматично отнемане на правата за доста дълъг период, в добавка на доста солена глоба. Или караш, или пиеш-няма шест - пет. А в Питер, ако не шофираш, просто загиваш - с вързани ръце си.

Да ви припомня за белите нощи. Те ни застигнаха още в северна Полша и Прибалтика, а тук и Данчо и Ники, които ги виждаха за пръв път, имаха възможност да им се насладят.

Ето, толкова е тъмно (според часа на снимката)





Тъмнината идва от сянката на големите борове на мястото, където седяхме, а Ники реши да ни снима без светкавицата. И ето какво излезе.
Наздраве с най-голямата кутия бира, която някога съм държала в ръцете си(един литър), а и зор се пие...!

[Тихомир]

От: Ладога 2011

От всички държави през които сте преминали коя ви хареса най-много? В смисъл като уреденост, спокойствие и красоти?

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

От всички държави през които сте преминали коя ви хареса най-много? В смисъл като уреденост, спокойствие и красоти?

О, за това трябва сериозен анализ, пък и ние пътувахме почти транзит, а това не дава много реална представа за нещата в съответните държави. Впечатлението ми е такова(и се затвърди и тази година) - колкото по на север, толкова по-добре уредени с повече усвоени пари по инфраструктурни проекти.
Тази година Тони съкрати маршрута през Румъния(не по магистрала) и успях да забележа, преминавайки през по-малки населени места, че и там вече има напредък - прилични пътища, тротоарчета, отводнителни каналчета, озеленяване, абе бива и там.Ама Румъния си е Румъния! Самият факт, че не спирахме почти дори за почивка, да не говорим за нощуване на паркинг, трябва да е показателен - няма спокойствие!
От Унгария видяхме само "Пустата", но си личи, че много напред във всяко едно отношение и е цивилизовано място и като хора.
Словакия много ми хареса(може би ми напомни, че съм балканджийка). Освен красивата природа ясно се вижда и бита на хората-къщите, дворчетата, малките частни ферми, техниката, с която работят - много приятни гледки и усещане за хармония.
Границите между държавите и бита на хората се размиват и се застъпват в граничните райони, което е интересното.
в Полша се строят много магистрали, нови катедрали(а как се поддържат паметниците на културата.. само този факт буди респект.Там техния папа е над всичко, благодарение на него продължават да вървят напред - той продължава да ги обединява.Поляците са много мили хора, дори вече не се притесняват да говорят на руски, даже и по-възрастните.
Литва и Латвия - хората си имат манталитета на скандинавците и уверено се приближават към корените си, но не и като стандарт, разбира се.Различна, малко непонятна за нас, но много красива природа и спокойствие. За Русия нещата са сложни и се люшкат в два крайни полюса. Необятна и красива, а най-голямото й богатство са хората. За Русия съм пристрастна.
Карелия е едно вълшебно кътче на планетата с уникална природа, но и голяма бедност, но хората въпреки това са с широки души.
Това са само моите впечатления, но мисля, че са верни.

П.С. Тази година почти не снимах местата, през които преминавахме, защото те се повтарят. Ако проявяваш интерес, прегледай снимките и видеото от пътуването ни в темата за Ладога 2010.

[Тихомир]

От: Ладога 2011

Благодаря!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

4-ти юни - Денят на Старта на 15-тата юбилейна Ладога!
Тази година решихме да не строяваме първи за парада на "Железните коне" на Исаакиевския площад(като миналата).. Станахме, закусихме, пихме кафе(някои даже две)и потеглихме. Тези 80 км. до центъра на Питер ги минахме за цяла вечност - хванахме всички червени светофари и всички съботни задръствания....а откриването на състезанието и церемониалния старт бяха обявени за 10:00 часа. Явно закъснявахме, а аз само си мислех как няма да мога да видя всичките 198 екипажа подредени по класове в подножието на Исаакиевската катедрала и техничките в тесните улички, и многото хора, с които искам да поговоря, и най-вече, че няма да мога да поснимам на воля....
Слушахме "Дорожное радио" и се любувахме на прекрасния сутрешен Питер за успокоение.Когато пристигнахме на мястото, балоните вече летяха в небето, а атеветата вече бяха преминали официалното си представяне.Понеже не ходихме вечерта на брифинга, даже не знаехме в какъв ред стартират класовете и се оказа, че вече е дошъл нашия ред...
Ръкувахме се с Юрий Овчинников с уговорката, че ще се видим по-късно да си поговорим.
Застанах зад оператора Сергей Белостоцки да поснимам, каквото хвана. Овчинников междувременно беше свалил официалния костюм и се отдаде на любимото си хоби-фотографията.
Оказа се, че не само ние сме закъснели за старта, имаше и много други и това доведе до малко объркване при преминаването на екипажите по класове.

Водещият обяви:"Съдейки по номерата, екипажа е от евросъюза, да наистина- България!"
Да, България - една от 17-те страни взели участие тази година в състезанието -рекорд за 15 -годишната история на "Ладога-трофи"
Е това е нашият Сотьо - красавец е, нали!!!

Старт на още няколко екипажа от нашия клас "Adventure open" и на други(по-закъснели и от нас)
Обърнете внимание как водещият представи Игор Саликов - 730

За съжаление, нямаше как да поснимам повече, защото времето ни течеше, вече бяхме в състезанието - 1200 км обиколка на Ладожкото езеро за 8 дни. Тази година посоката беше по часовниковата стрелка. Време е за същинския старт!

Ето как пътувахме към СУ 1 - цели четири часа.... и не само ние, а повечето екипажи, поради мащабни строителства на магистрали и обичайните съботни питерски задръствания -забавно, нали?!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

Подготовката за първия старт!
Тони ми направи снимка за спомен!

Идеята беше Ники и аз да изпратим Боби и Данчо на старта(който беше някъде по-долу)и след това да преминем по заобиколните пътища и да ги дочакаме на финала, а Тони да намери Лагер 1 и да ни чака всички там.Аз се надявах да поснимам на старта и финала.
Някаква повредена буксичка за свързване с компютъра обаче, създаде напрежение и даже Боби помоли Тони да махне поне с една ръка "репортерката" и стана ясно, че не трябва да досаждам, а търпеливо да изчакам момента, в който ще се кача при Ники.
Ремонтът на буксата не се получи и Боян отиде да помоли Авиатора да се движи след него на днешния етап, защото в крайна сметка се оказа, че е без навигация. Тръгнаха и Ники също -сам. Аз се запътих пеша към съдийкия пост, но той се оказа далечко и на половината път видях Ники да се връща с думите:"Заминаха, Сотьо е пушка, премина през някакво блатце без проблем и изчезна нататък" Снимки не направих, че стана бързо. Боян каза да тръгваш с Тони за лагера, а аз да го чакам сам на финала"
Е, няма да се снима...и с Батко Тони днес ще си построим лагера, докато ги чакаме...това е положението.

Намерихме лагера и докато обикаляхме и си търсихме хубаво местенце за бивака, Тони скочи в някакви дупки и малко се окопа.Веднага от някъде се появи 206 и го дръпна с лебедката. Оказа се, че се познават с Боян от 2009 г и предаде много поздрави.Ние с Тони се захванахме с багажи и разтоварване за двудневното ни пребиваване в този лагер. Телефонът на Тони звънна и като го вдигна пребледня. Сотьо се беше счупил лошо и трябваше да го прибере с платформата.
Гаден момент. Останах сама и от нерви и неизвестност устроих целия бивак и мислех вече какво да приготвям за вечеря. Съседите ни по бивак от 611 екипаж ми предложиха помощта си за едната палатка и така се запознахме и аз освободих малко напрежението. После всички си дойдоха, а вечерта беше мъчително тягостна.

Лагер 1 вечерта.

[Агоп Серопян]

От: Ладога 2011

Прочетох всичко и изгледх всичкото видео в youtube с голямо желание, благодаяря !

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

Прочетох всичко и изгледх всичкото видео в youtube с голямо желание, благодаяря !

Радвам се, че ти харесва, а и все още е актуално...продължавам.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

Сигурно най-дълга и тежка е била изминалата нощ за Боби.И сигурно му е било много трудно да приеме мисълта, че няма да продължи състезанието, а така го чакаше и се готвеше цяла година! Голяма драма! Обаче на сутринта с нищо не я показа, напротив:"Танче, изпи ли си кафето? Хайде с мен, ще се разходим с тойотата. Вземи си фотоапарата(неговия нямаше батерии).

Спряхме на този кръстопът и Боби започна да снима...




После навлезе в гората...
Докато снимаше, си спомних, че бях чела на сайта за страшния ураган на 31.07.2010 г., който е бушувал именно тук някъде в Приозерски район, имало и жертви...
В следствие на урагана, няколко традиционни спец. участъка на трофи -рейда прекратили своето съществуване-СУ "Бобри" и легендарното блато Неодолимое, което се смяташе за безвъзвратно загубено и достъпът до него невъзможен заради огромните изкоренени дървета, нападали едно до друго, а отстраняването им - невъзможно.
Сигурно там картинката е била още по-страшна от тази...



















Върнахме се в лагера.



Боян вече беше решил, че няма смисъл да оставаме още една нощ тук, а по-добре да събираме багажа и да заминаваме за следващия лагер.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

Пътят до Лагер 2, беше дълъг, но път ни развесели, а и гледките невероятно красиви - Карелия. Устроихме си бивака почти на същото място от миналата година.Наши съседи бяха полските отбори и казахите, естествено. Докато приготвим вечерята, Боян отиде при организаторите и им каза за случилото се с нашата машина и че няма да може да продължи състезанието. Те веднага му предложиха да се състезава, ако иска с червената тойота в клас "Аdventure"-Шестиците.
Казахите се изреждаха един по един и не спираха да уговарят, убеждават и настояват Боби да не се отказва така бързо от състезанието и предложиха на следващият ден, след етапа им Андрей Зеленский(пилотът им) да разглоби скоростната кутия и да се опита да отстрани, ако е възможно проблема. Боян отначало въобще не прие сериозно предложението им, но те бяха толкова настоятелни, че накрая Боби каза "Да".
Ошетах в "кухнята"..не ми се спеше, забелязах, че и казахите нещо се смеят и не спят. Реших да отида при тях -все още не бях ги видяла на спокойствие и качествено.Много ги обичах всичките и много ми липсваха цяла година.Показах се на вратата на камиона, а те подскочиха от радост и започнаха да ме прегръщат, да ме целуват, да ми говорят ту на "ти", ту на "вие"...Разказваха ми един през друг много неща с малко думи, но искрени и вълнуващи! Как си мислели за нас, как четяли нашия Форум, как на всеки празник или семейно тържество вдигали наздравица за здравето на българските си приятели и т.н. Толкова развълнувана не се бях чувствала май никога, още повече, че и аз усещах същото към тях. Накрая не издържах и приех да опитам от тяхната водка(тенге или тинге се казаше, май), която пиеха със зелен чай. Хареса ми.Тази водка се приготвяла от специално селектиран за условията на Казхстан сорт пшеница и понастоящем виреела само там и в някои области на Канада.
Говорехме за много неща. Андрей ми разказа как е построил машината, за децата си, а от Олег(навигатора)научих, че всъщност те са издърпали Боян и Сотьо до най-близкия път, за да може да ги прибере платформата.Бяха загубили много време на първия си спец участък и това щеше да се отрази на класирането им, но не се вълнуваха от това, а че са помогнали на нашите и утре пак ще помогнат със скоростната кутия, защото ни обичат и това е най-важното. Невероятни Човеци са тези мои казахски приятели - винаги ще ми липсват!
На другия ден пак тръгнахме с Боби "на разходка" - за продукти в едно близко селище


за вода...






После Боян ми показа едно място, в което живеят и до сега 50-тина души, абсолютно без ел. енергия. Нямат ток и никога не са имали!


Още в предния лагер усетих, че нещо ми дразни в окото и започва да се зачервява. Потърсих лекар в лагера, но и тримата бяха по спец участъците, естествено. Потърсихме аптека при първата разходка, ама то неделя-не работи.И точно преди да отпътуваме от първия лагер, при мен идва една жена и:" Рабрах, че имате нужда от лекар, аз съм лекар, с какво да Ви помогна"Показах си окото, а тя разтвори една полева докторска чанта, на която много наши лекари биха завидели. Имаше всичко -така се ходело на Ладога, нищо, че е в екипажа на състезателен автомобил, пак си е доктор навсякъде.Даде ми капки, с изричното условие да ги капя и в двете очи, докато ида на преглед при моя лекар в България.
Та тази Кира Иванищева ни откри и във втория лагер и след покупките "ни отвлече" на обяд при тях.

Супа - уха от прясно уловена щука.


Кира - моята спасителка!




...и новите ни приятели, а вдясно е Виктор Кузин - казахския начальник транспортного отдела.





...зъбите на щуката!


Като се върнахме от обяда, момчетата вече бяха започнали да свалят скоростната кутия.
















Ники беше особено щастлив, че докато се върне Андрей от етапа си, ще може да хване и той най-после една щука!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2011

Казахите се върнаха от етапа. Андрей се беше прочул в целия лагер като голям майстор и всички го търсеха за някаква помощ, а и техничката беше оборудвана с всякакви инструменти и части. Трябваше да си изчакаме реда. Андрей дори нямаше време да хапва понякога,, непрекъснато помагаше на някого. Още първия ден му предоставих купоните, които ми да дадоха за храна в кафето и другия Андрей(журналиста) всеки ден му носеше храната топла и настояваше първо да се нахрани, а после да работи.








Ники и Данчо и те си дойдоха от езерото - победоносно с щука!





После Данчо я изпържи.



Подготовка на "операционната" и се започна...Какво ли не се случва на Ладога, но, както каза и Юрий Овчинников ,не се беше случвало да се прави полеви ремонт на автоматична скоростна кутия. Е, поне в нещо сме първи!
Андрей Фадеев(казахския журналист), който през 2010 г получи номинацията "Пешеходец Ладоги", за това, че премина всички спец участъци от нашия клас пеша , при това в контролно време, започна импровизиран коментар на случващото се и се получиха много колоритни диалози.

Не хартисаха части от кутията при сглабянето, даже имаше една повече -"шайбата". По стар руски обичай всичко ставало с шайба - казваха казахите.
Бългагоро- казахска -полска дружба в действие!

Късно през нощта, Андрей направи и заварките по Сотьо.




Лагер 2 през нощта и тест на Самурая рано сутринта.
Събуди ме този шум от двигателя на Сотьо, докато се измъкна от палатката, Боби беше направил вече едно кръгче за тест и лаконично заяви: "Не е добре, няма мощност, няма да карам!"