TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

[Pursie]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Хайде вземете да разкажете нещо де!

Готвим се. Поемаме си въздух и тези дни ще изсипем едно репортажче. Много работа се натрупа първата седмица.

[Стефан Слабов]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

За съжаление нямам честта да познавам някой от вас момчета, но мнението ми за вас е високо, евала за всичко..... големи капии сте
Догодина да не пропуснете състезанието.... още от сега си навиите будилниците

[Гена]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Това ли?

Ама те бива в снимките

[targa]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Ама те бива в снимките

Благодаря. Уча се още.

[Pursie]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

До Трансилвания с две уазки и приятели

Ден 1и 2
След разказите на Виктор за преживяното на Трансилвания 2008 реших да се запиша да участвам на изданието на състезанието през 2009 г. Лесно навих и Петър да участва заедно с мен и така образувахме отбора на уазките. И започна приключението. Казано честно въпреки многократно разглежданите снимки, филми и всякакви агитационни материали наистина не знаехме къде всъщност отиваме. Притесняваха ни неща, като храната в лагерите, техническите прегледи на колите, резервните части които трябват. Да не говорим, че колите се правиха по последния момент. На моят Уаз сменихме скоростна кутия една седмица преди старта. Но на 3 юли кервана тръгна.


Бавно и без да бързаме се изнасяхме в северна посока. Преминахме границата на Дунав мост и на два километра от него ни чакаше първата изненада. Аз водих колоната и хлътнах в доста голяма дупка. Докато викна по станцията „ внимавайте трап” и Благой успя да избяга с камиончето, но платформата се намести в дупката. Резултат : грозно изкривен носач на платформата.




Започна спешен ремонт в 3:00 сутринта.

След това със скороста на състезателен охлюв продължихме за Дева. Не можеше по-бързо, защото носача прогресивно се изкривяваше след всеки изминат километър. Но гледките отсрани си заслужаваха бавното каране.





След 17 часа по пътищата стигнахме Дева. Стоварихме джипките и се огледахме. И нас ни огледаха. Бяха дошли почти половината от записаните 120 коли. Тук не мога да не спомена много интересната организация по записването. На всеки участник ( дори и зрител или асистенция ) се даваше нещо като пътен лист. И с този лист се обикаляше по различните „постове”- тейнически преглед на колата, настаняване в хотел, рекламни материали, ГПС-тракери и т.н. Необходимите печати за състезател бяха 6, а за асистенция 4.
На техническия преглед екипа беше белгийски и на колите се слагаха лепенки „FIA” и логото на белгийската автомобилна федерация.
След това колите бяха паркирани на закрития парк и зачакаха старта.....

От старта имаме много снимки. Таргата изпадна в амок и нащрака поне 1000 снимки на окачвания, мостове, редуктори и всякакви железа. Повечето машини бяха ЛендРовъри, а разнообразието на тунинга беше зашеметяващо. Експертите стартираха един по един, а нас хобитата ни пуснаха накуп, защото организаторите закъсняваха. Любопитен факт беше обърканата пътна книга до траяла. Още втория завой не излизаше .
След като видяхме зрелищното обръщане на Дайхацото и излагацията на Дефендъра с гуми от ЗИЛ ( майтап няма), нас ни заведоха до мястото за същинския старт.



Навигаторите бяха много притеснени, а ние още повече. Дадоха роудбук и „Старт”. Ляв, десен, пак ляв и след 2000 метра една дърво, което не успя да пребяга пред Уаза, се срещна с предния ми десен калник. И малко след това видяхме за първи път местния специалитет- азимута. Имам чувството, че организаторите слагат азимут там, където искат да съберат участниците. На поляната на първия азимут се беше събрала цялата колона и мъдро се луташе между храстите. И ние се полутахме малко, но Таргата разгада панделката и отново в гората. След има няма 10 км се натъкваме на засада- бариера в края на едно село. До нея седи един образ и става ясно, че няма да ни пусне, защото е негов имот. Вече бяхме хванали телефоните да звъним на организаторите, когато стана ясно, че човека си има претенции към нас и си иска пътния данък. Платихме по 10 леи ( 4,6 лева) и ни пусна, като не пропусна да заключи зад нас. Този ден беше кратък ( 30 км ). По-скоро пролог. Малко преди края на трасето застигнахме един холандец безнадежно затънал в един поток на тясно място с разбортирана гума. При опитите да го извади Петър скъса ухото за теглене. А аз опитвайки да го заобиколя затънах прилично. Първи лебедки и загуба на повече от час. Първи финиш. Добрахме се до лагера и се настанихме. През това време момчетата от асистенцята опънали палатките.

Условията в лагерите бяха перфектни. Походни бани, столова.


Една банда белгийци готвиха. Уви не ни съвпадаха съсвсем вкусовете, но все пак готвено.




А това е записа от тракера в моята кола.

[didoko]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Силно се надяваме,че ще има продължение.Очакваме го с нетърпение.

[Pursie]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Ще има. Пиша ги в момента

[nitro]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Чакаме с нетърпение, по сто пъти на ден разцъквам темата за да видя няма ли нещо

[izo4x4]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Супер, супер! Пък не знаели как точно ще е по-добре да пишат...

[Ивайло Върбанов]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Доколкото разбрах, това е колата на шампиона от Ладога. Без шампиона. Тоя беше някакъв надут задник. Преценете сами.

Само за Стефан Маншони и голи полуоси на Ладога

[Pursie]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Ден втори

Цяла нощ валя по околните баири. За наша радост не и върху лагера, но светкавиците се виждаха. Асистенцията прави последна проверка на колите и се оказва, че разхлабването на всички гайки е сериозно.



Започва масово притягане. През това време ни сме на първия брифинг ( на който хванахме само края ). След обявяването на час за стартиране, започва нареждането по класирането от първия ден. Ние сме 12-ти на един час от предните и на час и половина от първите.Точно оня един час дето се заглавичвахме с холандеца.
Стартират първите... вторите и в момента в който трябваше да тръгнат третите кво да видим- първите се връщат в лагера. Странно. Започва лека неразбория с организаторите из лагера. И след десетина минути старта се повтаря от същото място, но........ в обратна посока. Оказа, се че никакви метражи не са излезли и екипажите са решили да се върнат обратно в лагера. Е нямаше как да излязат, след като бяха объркали посоката на старта. Стартираме и ние.


В роудбука 67 км. Значи и дне ще е спокойно. Да ама не както казват. На около 5 км е първия азумут. Цялата поляна в дири където са се въртяли предните за да решат поредната главоблъсканица. Намираме пътя , който се качва по един кален улей. Тук за първи път гумите ме подвеждат и то сериозно. Следва дъго пързаляне надолу и втори опит. При него обаче давам и първата жертва в гората- лявото огледало остава някъде по храстите. Но няма време да го търсим, защото следващите ни застигат. Следва по един много тесен път с лек страничен наклон. И тук за мен става страшно. Петьо минава без никакви проблеми, а аз не мога. Разликата в ширината, която в България никога не е била проблем, тук се оказва сериозна спънка . С десните гуми седя на ръба, а левите съм 15 см в храсталака. И естествено се гипсирам и естествено два пъти пропадам от дясно в едни сливи. Извадихме се от там и следващите 500 м бяха нещо средно между бослей и водна пързалка, защото пътя свръши изведнъж рязко и отвисоко в една рекичка. Не помня Уаза, някога да е разчупвал ходовете си толкова. Но явно може. Пак села с ограничение на скороста за нас 20 км/ч. Следва дълга каране, от което честно нямам някакви спомени. Всичко в един момент ми се сля в едно : каране из планините. Дерета, качвания и слизания. До момента на на моят кошмар. Пътя минаваше под едно много наклонено дърво. Трябваше да се мине много плътно в дясно, а там беше доста стръмно, като наклона връщаше колата към дървото. След две приплъзвания и два удара в дървото, реших да премина по обиколен път, по който там бяха минали други участници. И се започнаха едни лебедки, едни чудеса. В края на краищата минах, след дълги мъки. Нищо и никакво препятствие, а се видях в приключение. Гумите с които бях, нямаха никаква странична устойчивост. Пълнеха се и се пързаляха както си искат. А аз правех грешка след грешка от ошашкване. Но как да е излязохме от ситуацията и тръгнахме през една много красива гора пълна с коловози. На роуд бука пише да внимаваме с насрещно движение. И такова има. Включително и една полицейска кола. Излизайки от гората виждаме на една поляна единият от основните огранизатори заедно със журналисти. От там се качваме на един връх висок 1560 м ( или нешо подобно ). Излизайки горе ссе натъкваме на азимут, който сочи ........ в нищото зад нас. Горе са събрани почти всички хобита и се лутат като мухи без глави. Даже един словак споменаваше организаторите с много ласкави думи. За разкош заваля проливен дъжд и температурата падна до 12 градуса. И ние се включихме в новата дисциплина „ търсене на пътя по околните била”. Но ядец. Нищо не излизаше. В резултат на което решихме, да си хапнем сандвичите, белкем нещо ни дойде в главите. И то си дойде. Оказа се след малко спокойни сметки, че азимута ни връща обрано в гората от която дойдохме. Затова е било предупреждението за насрещно движение. И всичко си дойде на място. Продължихме със спускането в едни много стръмни и красиви пътища, част от които стари римски павета. Не че много павета имаше, но колкото да ти паднат пломбите се намираха. На едно място в роудбука имаше забележка да извадим навигаторите да ни водят, защото има опастност на пътя, ама ние докато мерим точния метраж се оказа, че сме минали през засадното място безпроблемно. Като се загледахме зад нас, наистина можеше да стане проблем- отдясно скала, от ляво пропаст а пътя изяден от течаща и в момента вада.
От там до финала нямахме никакви проблем, освен това, че финал нямаше. Просто стигнахме до последната картинка и там никой. Ама съвсем никой. Отидохме до лагера и се оказа, че финала всъщност е само по GPS тракерите. Най-големия проблем за мен беше, че след удара в дървото не можеш да си отварям вратата, а как ми се ходеше до тоалетната не е истина.
В лагера вече имаше първите по сериозни щети по колите на всички. Едно Г беше с неясни проблеми в предния мост. Кой огънат, кой намачкан.
Започнаха да пристигат и асистенциите на екпертите. Лагера заприлича на автомобилен завод- генератори, електрожени и дори стругове.
Уви от този ден нямам снимки. Но срещнах няколко снимки от върха на други отбори и след малко ще ги пусна
Това е върха сниман от журналистите :


A тук минахме в проливен дъжд. Истинска пързалка с няколко завоя.

[Pursie]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009



Това е записа от тракера за този ден. Отбележете трите "панделки" в трасето. Трябва да запознаем организаторите с Киро да обменят малко опит в тази връзка. Мисля че имат какво да си кажат

[Pursie]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

И едно уточнение. На първата снимка е Петър заедно с асистенцията, когатo установи, че ще си загуби някъде колелото.

[Чавдар (V93)]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

... Оказа, се че никакви метражи не са излезли и екипажите са решили да се върнат обратно в лагера. Е нямаше как да излязат, след като бяха объркали посоката на старта ...

Това ми звучи някак странно познато ...

[Pursie]

До: TRANSILVANIA ADVENTURE TROPHY 2009

Ден 3

Това беше най-кошмарния ми ден откак карам джипка.
Още на брифинга ни предупредиха, че денят ще е много тежък и дълъг – повече от 120 км. Вечерта трябваше да бъдем в другия лагер. Стартирахме без никакви проблеми. Още около 10 км застигаме цялата колона в едно много стръмно спускане с двоен С-завой. Долу в ниското един Самирай се е обърнал и направил тапа. Двамата навигатора излязоха и харесаха един улей по който можеше да изпреварим цялата колона. Улея беше много стръмен и пълен с кал и стари листа. Обърнахме колите и под доста опулените колеги се пуснахме Уазките вътре. Думата „ пуснахме „ е доста точна, защото беше като на аквапарк. След още 2 км стигнаме до една ограмна яма пълна с кал и няколко големи камъка за разнообразие. Всички на лебедки и ние също. След още 500 метра една малко блатце като пътя минаваше с лек страничен наклон покрай него. Да де, но Петьо премина а аз......... Аз в блатото със заклещено дърво между кормините щанги. Лебедки, полиспаси, втора лебедка , пушек, мирис на съединител. С две думи екшън. Опрях до ключмасата, защото лебедката „залепна”. Резултат- изваден, но без лебедка с оставащи повече от 100 км.




Продължихме да караме по трасето и особени проблеми стигнахме до фаталния 37 км. После гледах ситуацията на видеото на гръцкия отбор. На фимче изглежда като разходка в парка. На живо беше много по-различно. Пускам линк и за видеото.
http://www.youtube.com/watch?v=LyJt8OX13Lc
Картинката в роудбука беше две поточета с кал между тях. Още тук метража нещо не излезе. Последваха поредица от тежки качвания с много хлъзгав терен. Ама много. Изляхохме горе и там вече установихме, че сме за „гъби” . Никаква картинка не излизаше, да не говорим за метражите. И следи от предни джипове почти нямаше. Само много слаби следи, които също се мотаха между дърветата и доста дълбоките оврази. А следващата картинка беше много ясна- голям кръст. Решихме да се върнем да потърсим точното положение на поточетата. Хайде баирите надолу. И спускайки се, не без помоща на един чужд екипаж видяхме потоците . Оказа се, че от преминаването на всичките джипове преди нас потоците почти да се слели. Тръгваме смело обратно и дотам. При първото качване моята раздатка в най-неподходящия момент блокира и остават само бързите. След доста трудно спускане на заден ход, направихме път на всички зад нас да преминат. И установихме причината да няма дири на високото- ние сме били можеби четвъртия отбор качил се горе. Оттук насетне започва моята мъка. Тръгнахме обратно.




Още в първата яма, която дори не бяхме забелязали на отиване, съдинителя замина с весели пламъчета. Бладарение на Петър и на Таргата успяхме да излезем някакси от ситуацията. До този момент имах много резерви към динамичните въжета. Ами вече нямам. Без такова въже никога нямаше да извадим осакатения Уаз от гората. Няма да разправям нататък, но да кажа, че нямахме настроение е доста меко.




Да не говорим, че дори не знаехме къде е Южния лагер. Стигнахме до един голям ТЕЦ и предно него автомивка и кафене. Докато миеха уазките ние пихме по едно кафе и мислихме какво да правим по нататък. През това време Благой и Живко слязоха с едната асистенция от лагера да ни приберат, защото и съединителя на Петьо започна да намирисва.




Решихме да финишираме на всяка цена, за да може да ни се брои деня и да пробваме да поправим колата.
Качихме се до лагера около 18:00 часа. В лагера почти нямаше финиширали коли. Взехме си финиша и момчетата от асистенцията започнаха да събарят Уаза. Тук е мястото да благодаря на Емил и Живко – нашата титулярна асистенция и на Благой, който помогна изключително много . Тези хора цяла нощ не спаха в булвалния смисъл на тази дума , но на сутринта джипката беше събрана. През нощта откъм тях се носеха всякакви благи думи, засягащи майките на конструкторите и работниците в заводите на УАЗ.








Щетите с две думи. Изронено зъбно колело за бавните, наранени зъбни колела за бързите, изгорял ротор на лебедката, нагорели контактори на управлението.
Има няколко снимки на краката ми правени от Таргата. За да не чудите защо са, ще обесня, че си загубих маратонката в едната локва и известно време карах по чорап, ама не издържах на топлоната от пода и се наложи да обуя друга обувка. Та си изкарах деня с две различни обувки.